Глава ХVІ

Добрият клон на семейството все още се страхува от децата на Каин.

 

1. Тогава Маалалеил застана начело на хората си и ги наставляваше в праведност и невинност; грижеше се да не общуват с децата на Каин. 2. Също така продължаваше да се моли и да служи в пещерата на съкровищата пред тялото на Адам. Молеше Бога да бъде милостив към него и към хората му. Когато навърши 870 години, почувства че е болен. 3. Всичките му деца се събраха при него за да ги благослови преди да е напуснал този свят. 4. Маалалеил се изправи и седна на леглото си. Сълзите се стичаха по лицето му и той извика най-големия си син Яред. 5. Целуна го и му каза: “Яред, сине мой, заклевам те в Този, Който създаде небето и земята, да се грижиш за хората, да ги водиш в праведност и невинност и да не ги оставяш да напускат планината за да отиват при децата на Каин, защото ще загинат. 6. Чуй, сине мой, в бъдеще ще настъпи голямо разрушение на земята, предизвикано от тях. Бог ще се разгневи на света и ще унищожи неправедните с вода. 7. Аз обаче знам, че твоите деца няма да се вслушат в съветите ти и ще напуснат планината; ще се сприятелят с децата на Каин и ще загинат с тях. 8. Сине мой, учи ги и се грижи за тях за да нямаш грях към тях.” 9. Маалалеил каза още: “Когато умра, балсамирай тялото ми и го сложи в пещерата на съкровищата. Тогава остани до мен и се моли на Бога. Грижи се за децата си и изпълни задължението си към тях, докато и ти влезеш в почивката си.” 10. Маалалеил благослови всичките си деца. После легна и почина като предците си. 11. Когато Яред видя това, заплака и много тъгуваше. Прегърна го и целуна ръцете и краката му. Същото направиха и децата му. 12. Грижливо го балсамираха и го поставиха до телата на предците му. После излязоха и жалееха 40 дена.

следваща глава Глава ХVІІ