Глава ХVІІ

Яред държи много на дисциплината. Той е подмамен в земята на Каин, където намира много сладострастни гледки. Едва успява да се измъкне с неопетнено сърце.

 

1. Яред спазваше заповедта на баща си и бдеше като лъв над хората си. Той ги водеше в праведност и невинност, като им беше заповядал да не вършат нищо без да се посъветват с него. Страхуваше се да не би да се съберат с децата на Каин. 2. Затова непрекъснато им напомняше заповедите си докато навърши 485 години и почина. 3. Малко преди да умре, той получи знак. Яред стоеше като лъв пред телата на бащите си, умоляваше и предупреждаваше хората си, че сатана им завижда. Той се появяваше сам пред тях в красиви видения, защото Яред не даваше да вършат нищо без негово разрешение. 4. Сатана се появи пред него с 30 мъже от множествата си. Всички бяха много красиви, а сатана беше най-възрастния и най-високия от тях и имаше красива брада. 5. Те застанаха на входа на пещерата и извикаха Яред навън. 6. Той излезе при тях и ги видя изпълнени със светлина и с хубост. Чудеше се на хубостта и на вида им. Замисли се дали не са от децата на Каин. 7. Каза си още: “Децата на Каин не биха могли да дойдат на планината; освен това, никой между тях не е толкова красив. Тези хора не са и от моите роднини; трябва да са чужденци.” 8. Тогава си размениха поздрави и той каза на най-възрастния от тях: “О, татко мой, обясни ми какво е това нещо у теб, което предизвиква възхищение и ми кажи, кои са тези, с които си дошъл. Струва ми се, че са чужденци.” 9. Тогава най-възрастният започна да плаче заедно с останалите и каза на Яред: “Аз съм Адам, когото Бог създаде пръв, а това е синът ми Авел, който беше убит от брат си Каин, защото сатана беше направил сърцето му сърце на убиец. 10. Това пък е синът ми Сет, когото поисках да ми даде Бог за да ме утеши вместо Авел. 11. Този е синът ми Енос, син на Сет, другият е Кенан, син на Енос, а онзи там е Маалалеил, твой баща и син на Кенан. 12. Яред обаче беше учуден от появата им и от това, което му каза най-възрастният от тях. 13. Тогава той отново му каза: “Не се учудвай, сине мой, ние живеем в земята на север от градината, която Бог създаде преди света. Той не ни разреши да живеем там, а ни заведе в градината, под която сега живеете вие. 14. След това аз съгреших и Бог ме изгони от градината. Отидох да живея в пещерата. Сполетяха ме големи и тежки нещастия и когато наближи смъртта ми, заповядах на сина си Сет да се грижи за рода си добре. Тази моя заповед трябваше да се предава от човек на човек, докато дойде и последното поколение. 15. Яред, сине мой, ние обитаваме в хубави места, докато вие тук живеете в мизерия, както ми съобщи твоят баща Маалалеил. Голям потоп ще залее цялата земя. 16. Затова, сине мой, аз се вдигнах, взех децата си и дойдохме тук за да ви видим. Заварихме те в тази пещера плачещ, а децата ти разпръснати из тази планина в горещина и мизерия. 17. Тъй като сбъркахме пътя и се озовахме далеч, под планината открихме други хора. Те обитават красива страна, с много дървета и плодове и с всякакви видове зеленина. Тя е също като градината и ние помислихме, че това сте вие. Но баща ти Маалалеил ни каза, че не е вярно. 18. Затова сега, сине мой, послушай съвета ми и иди при тях заедно с децата си. Ще си починете от страданията си. Но ако не отидеш при тях, стани, вземи децата си и елате с нас в нашата градина. Ще живеете в тази хубава земя и ще си починете от нещастията, които сега преживявате.” 19. Когато Яред чу това, се замисли. Обиколи навсякъде, но не намери нито едно от децата си. 20. Тогава попита най-възрастния: “Защо се крихте до днес?” 21. Той му отговори: “Ако баща ти не ни беше казал, нямаше да знаем за вас.” 22. Тогава Яред повярва, че думите му са истина. 23. Най-възрастният каза на Яред: “Ти защо обиколи преди малко наоколо?” Той му отговори: “Търсех някое от децата си за да му кажа, че тръгвам с вас и също така да му кажа да отидат долу при тези, за които ти ми говори.” 24. Когато най-възрастният разбра намеренията на Яред, той му каза: “Остави това за сега и ела с нас; ще видиш земята ни и ако ти хареса, ще се върнем заедно тук за да вземем семейството ти. Ако не ти хареса, ще се върнеш в земята си.” 25. Той убеди Яред да тръгне преди някое от децата му да дойде и да го посъветва нещо друго. 26. Яред излезе от пещерата и тръгна с тях. Те го успокоиха докато отиваха на върха на планината, където бяха синовете на Каин. 27. Тогава най-възрастният каза на един от придружаващите го: “Забравихме нещо до входа на пещерата; това е дрехата, която избрахме за да облечем Яред.” 28. Тогава каза на един от тях: “Върни се там, а ние ще те изчакаме тук докато се върнеш. Тогава ще облечем Яред и той ще стане като нас – добър, красив и достоен да влезе с нас в земята ни.” 29. И той тръгна обратно. 30. Когато се отдалечи малко, най-възрастният извика след него: “Почакай докато дойда при теб за да ти кажа нещо.” 31. Той спря и най-възрастния отиде при него и му каза: “Забравихме да изгасим в пещерата лампата, която гори вътре при телата на умрелите. Изгаси я и се върни бързо.” 32. Той тръгна отново, а най-възрастният се върна при Яред и другарите си. Слязоха от планината и се спряха до един извор близо до домовете на децата на Каин. Там изчакаха спътника си, който трябваше да донесе дрехата на Яред. 33. Той се върна, изгаси лампата и отново дойде при тях, като доведе със себе си призрак и им го показа. Когато Яред го видя, той се възхити на изяществото и красотата му, повярва и сърцето му се зарадва. 34. Но докато бяха там, трима от тях отидоха при синовете на Каин и им казаха: “Донесете малко храна при извора за нас и за спътниците ни.” 35. Когато синовете на Каин ги видяха, те се учудиха и си помислиха: “Красиви са на вид и подобни на тях не сме виждали досега.” Вдигнаха се и отидоха с тях до извора за да ги видят. 36. Толкова много ги харесаха, че извикаха високо на другите да се съберат за да дойдат и те да видят тези прекрасни същества. Тогава всички – и мъже, и жени се скупчиха около тях. 37. Тогава най-възрастният им каза: “Ние сме чужденци във вашата страна; елате с жените си и ни донесете хубава храна и питиета за да се освежим.” 38. Когато чуха това, синовете на Каин доведоха дъщери и съпруги и така много жени се събраха при тях. Всички се обръщаха към Яред и го разпитваха за него самия и за жена му. 39. Когато Яред видя как се държат, душата му сама се отдръпна бързо от тях. Той дори не опита храната и напитките им. 40. Най-възрастният от тях видя, че той се отдръпна от тях и му каза: “Не бъди лош. Аз съм голям старейшина. Прави и ти всичко, което виждаш, че правя аз.” 41. И той протегна ръце и взе една от жените. Същото направиха още пет от придружаващите го за да покажат на Яред, че и той трябва да направи така. 42. Когато Яред видя позорното им поведение, заплака и си помисли: “Бащите ми никога не биха направили подобно нещо.” 43. Тогава простря ръце и плачейки се помоли горещо, умолявайки Бога да го спаси от ръцете им.

44. Едва беше започнал да се моли и старейшината избяга заедно с тези, които го придружаваха. Те не можеха да стоят на мястото където някой се моли на Бога. 45. Яред се обърна, но не ги видя; около него бяха останали само децата на Каин. 46. Той заплака и каза: “О, Боже, не ме убивай чрез този род, за който ме предупреждаваха бащите ми; защото Господи, Боже мой, си бях помислил, че тези, които се появиха при мен бяха бащите ми. Сега разбрах, че те са дяволи, които ме съблазниха с прекрасното си появяване за да им повярвам. 47. Сега те моля, Боже, да ме спасиш от тях, както ме спаси от онези дяволи. Изпрати ангела Си да ме откъсне от тях защото аз нямам сили да избягам сам.” 48. Когато Яред свърши молитвата си, Бог изпрати Своя ангел. Той взе Яред, отнесе го на планината, показа му пътя, посъветва го и си тръгна.

следваща глава Част 4 - Глава ХVІІІ