Глава ХІ

Сет застава начело на най-щастливото и праведно племе, което някога е живяло.

 

1. След смъртта на Адам и Ева, Сет раздели потомците си от тези на Каин. Каин и потомците му отидоха да живеят на запад, под мястото където уби брат си. 2. Сет и децата му живееха на север, на планината до пещерата на съкровищата, за да бъдат близо до Адам. 3. Сет, най-възрастният, висок и красив, с чиста душа и здрав ум, стоеше начело на хората си; грижеше се да бъдат невинни, търпеливи, смирени и не разрешаваше на никого да се среща с децата на Каин. 4. Заради тяхната чистота бяха наречени “Деца на Бога” и бяха наистина Негови, а не на падналите духове и ангели. Те постоянно хвалеха Бога и пееха псалми в пещерата на съкровищата. 5. Сет стоеше пред телата на Адам и Ева и се молеше ден и нощ за милост към него самия и потомството му за да може, когато има затруднения с някое от децата, да му даде съвет. 6. Сет и децата му не обичаха земните неща, а се отдаваха на небесните. В умовете им имаше само хваления, славословия и псалми за Бога. 7. Затова по всяко време чуваха гласовете на ангелите, които хвалеха и прославяха Бога, независимо къде бяха ангелите: в градината, на местата, където Бог ги пращаше или на небето. 8. Сет и децата му чуваха и виждаха ангелите, защото бяха чисти. Освен това, градината не беше далеч от тях: само но около 15 духовни аршина/лакътя. 9. Един духовен аршин отговаря на три човешки лакътя или всичко 45 аршина. 10. Сет и децата му живееха на планината под градината. Те не сееха, не жънеха, не отглеждаха храна за телата си – дори и жито. Отглеждаха само неща, които жертваха. Ядяха плодовете на дърветата, които бяха вкусни и растяха в планината, където живееха. 11. Сет постеше по 40 дена, както правеха и по-големите му деца. Семейството му дишаше уханието на дърветата в градината когато вятърът духаше от там. 12. Те бяха щастливи, невинни, не ги нападаше внезапно страх, не изпитваха ревност, не вършеха зло, не се мразеха. Липсваха им животински страсти; никой от тях не произнасяше нечисти думи и проклятия, зли съвети или лъжи. Мъжете по това време не се кълняха, обаче при тежки обстоятелства, когато се налагаше да се закълнат, те се заклеваха в кръвта на праведния Авел. 13. Те принуждаваха децата и жените си да постят, да се молят и да хвалят Бога всеки ден в пещерата. Те бяха благословени в тялото на баща си Адам и се помазваха с него. 14. Те вършеха това докато наближи края на Сет.

следваща глава Глава ХІІ