Глава ХХ

Пленителна музика; силно разпространено пиянство сред децата на Каин. Те си изработват шарени дрехи. Децата на Сет ги гледат с копнеж. Те се бунтуват срещу мъдрите съвети, напускат планината и отиват в долината на нечестието. Не могат да се качат повече на планината.

 

1. Откакто Каин беше отишъл в земята на черната почва и децата му се бяха увеличили в нея, един от тях, който се казваше Генун, син на Ламех слепия, който уби Каин. 2. Сатана влезе в него в детството му и той изработи различни тромпети, рогове, струнни инструменти, кимвали, цитри, лири, арфи и флейти. Свиреше на тях по всяко време. 3. Веднъж когато свиреха на тях, сатана влезе в инструментите и от тях излязоха хубави и сладки звуци, които пленяват сърцето. 4. Той събираше компания след компания за да свирят и се веселят. Децата на Каин харесваха това, разпалваха се в греха си и горяха като в огън. Сатана разпалваше сърцата им един към друг и похотта помежду им се увеличаваше. 5. Сатана научи Генун да извлича алкохол от житото. Той водеше компания след компания в кръчмите. Сатана ги засипваше с различни цветя и плодове и те пиеха заедно. 6. По този начин Генун умножаваше извънредно много греха. Държеше се гордо и научи децата на Каин да затъват в просташка порочност и на много други неща, които те не познаваха преди. 7. Сатана се зарадва когато видя, че те се предадоха на Генун и слушаха всичко, което им каже. Той дори му даде знание за да изработи оръжия за война от желязо. 8. Когато бяха пияни, омразата и убийствата сред тях нарастваха. Използвайки сила, разпространяваха злото като оскверняваха децата пред родителите им. 9. Когато хората разбираха, че са победени и виждаха, че други не страдат като тях, отиваха при Генун, намираха убежище при него и ставаха негови съюзници.

10. Грехът се разрастваше неимоверно. Вършеха зло и не го различаваха от приятелството. Мъж се женеше за сестра си, дъщеря си или майка си. Вече не разбираха какво е нечестие и земята беше осквернена от греха. Така разгневиха Бог, Съдията, който ги беше създал. 11. Генун събираше компании, които свиреха с рогове и други инструменти в подножието на планината. Правеха така за да ги чуват децата на Сет, които живееха на планината. 12. Когато децата на Сет чуха този шум, те се учудиха; отидоха на върха на планината като гледаха какво става долу; и това продължи цяла година. 13. Накрая на годината Генун видя, че малко по малко бяха започнали да ги покоряват. Тогава сатана влезе в него и го научи да боядисва платове за дрехи с различни кройки. Научи го да боядисва и в тъмночервено и мораво. 14. Синовете на Каин, които изработваха всичко това, сякаш светеха от хубост във великолепното си облекло. Те се събираха в подножието на планината. Свиреха с рогове, организираха великолепни конни надбягвания и извършваха всякакви мерзости.

15. В това време децата на Сет се молеха и хвалеха Бога вместо множествата паднали ангели. Затова Той ги нарече “ангели” и много им се радваше. 16. Обаче скоро след това те престанаха да спазват заповедите Му и не държаха на обещанията, дадени на бащите им. Почиваха си от постенето, молитвите и съветите на баща си Яред. Продължаваха да се събират на върха на планината от сутрин до вечер за да гледат децата на Каин с техните хубави дрехи и украшения. 17. Децата на Каин погледнаха нагоре и видяха децата на Сет, застанали на върха на групички. 18. Децата на Сет извикаха отгоре: “Не знаем пътя”. Тогава Генун, синът на Ламех, чу и се замисли как да ги доведе долу. 19. Сатана се появи при тях през нощта и им каза: “Няма как да слязат долу от планината, на която живеят. Утре обаче им кажи: “Елате в западната част и там ще намерите път, до потока, който слиза в подножието между двата хълма. По него ще слезете при нас.” 20. Когато настъпи денят, Генун наду роговете и удари барабаните както обикновено. Децата на Сет чуха и се събраха отново. 21. Тогава той им каза: “Вървете в западната част на планината и там ще намерите пътя. 22. Когато чуха това, те се върнаха в пещерата при Яред за да му кажат. 23. Той се натъжи защото знаеше, че ще пренебрегнат съвета му. 24. След това, сто от децата на Сет се събраха и си казаха: “Хайде да слезем долу при децата на Каин, да видим какво правят и да се забавляваме с тях.” 25. Когато Яред чу за стоте мъже, душата му се натъжи. Стана, отиде между тях и ги закле в кръвта на праведния Авел: “Никой от вас да не слиза от тази чиста и свята планина, в която нашите бащи ни заповядаха да живеем.” 26. Когато Яред видя, че не приемат думите му, той им каза: “Деца мои, святи и невинни! Знайте, че ако веднъж слезете долу, Бог няма да ви разреши да се върнете.” 27. Отново ги закле: “Заклевам ви в смъртта на баща ни Адам и в кръвта на Авел, Сет, Енос, Кенан и Маалалеил да ме послушате и да не слизате от святата планина; защото в момента когато я напуснете, ще бъдете лишени от милост и живот и няма да се наричате “деца на Бога”, а “деца на дявола”.

28. Те обаче не поискаха да го чуят. 29. Енох по това време вече беше голям и в ревността си за Бога се изправи и каза: “Чуйте ме, синове на Сет. Когато престъпите заповедта на бащите ни и слезете долу, няма да се върнете вече тук и това ще е завинаги.” 30. Те се настроиха срещу него, не искаха да се вслушат в думите му и слязоха от святата планина. 31. Когато видяха дъщерите на Каин, красивите им тела, оцветените им ръце и крака, татуировките и украшенията по лицата им, огънят на греха се запали в тях. 32. Тогава сатана ги направи да изглеждат още по-хубави за синовете на Сет, както и тях най-красиви в очите на дъщерите на Каин. Така те се пожелаха страстно едни други като ненаситни зверове. Така извършиха мерзости един с друг. 33. След като се оскверниха по този начин, те се върнаха по пътя, от който бяха дошли и се опитаха да се качат на Святата планина. Не можаха, защото камъните блестяха като огън пред тях. 34. Бог беше разгневен и съжаляваше, че са изоставили славата си и са загубили или отхвърлили чистотата и невинността си.

35. Тогава Бог изпрати Словото Си при Яред и му каза: “Тези твои деца, които ти наричаше “деца мои” престъпиха заповедта Ми и слязоха в дома на вечната смърт и греха. Изпрати някого при останалите за да не слязат и те долу и да бъдат погубени.” 36. Яред заплака пред Бога и Го помоли за милост и прошка. Пожела душата му да се отдели от тялото му вместо да чуе тези думи. 37. Все пак послуша заповедта на Бога и им говори да не слизат от Святата планина и да не се присъединяват към децата на Каин. 38. Те не обърнаха внимание на посланието и не се съобразиха със съвета му.

следваща глава Част 5 - Глава ХХІ