Съдържание Цялата книга на една страница

IV. Заветна клетва: 6 – ПОСВЕЩЕНИЕ КЪМ ВЪРХОВНА ВЛАСТ

“Кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святия Дух” (Матей 28:19б).

 

Четвъртата характеристика на завета е изискването за клетва, често полагана по време на церемония. В клетвената церемония заветът се оповестява публично като тържествено задължение под заветния владетел и историческото упражняване на неговата власт. Тя задължава получателя на завета да живее според постановленията на владетеля. Поради естеството на Владетеля, в божествените завети е включено и поклонение. Във Великото поръчение откриваме и поклонение, и заповед за церемония по полагане на клетва.

Задължението цялото общество да се покори на Христос, което доказахме в предните глави, никога не трябва да се отделя от духовните му основи на преклонение и поклонение пред Бога. Винаги трябва да изтъкваме духовния принцип на църковната работа за царството като отбелязваме изкупителната му отправна точка и наблягаме върху поклонението. Както казва Герхардъс Вос:

 

Исусовото учение за царството като вътрешно и външно, идващо първо в сърцето на човека и след това във външния свят, издига първенството на духовното и етичното преди физическото. Невидимият свят на вътрешния религиозен живот, праведността на нашето предразположение, нашето състояние на Божии синове в него са първостепенни, те са същността на царството, те са върховната действителност, на която всичко останало е подчинено.[1]

 

Великото поръчение не е само средство за обществена промяна, нито първоначално е било такова. Обществените последствия от Великото поръчение идва от изкупителната сила, присъща на Христовото царство.

В частта, която се занимава с клетвата-поклонение, Христос е изявен в Своята свещеническа власт. Той е нашият Велик първосвещеник, осигуряващ изкуплението ни, символизирано и запечатано в нас с кръщението.

 

Кръщение и поклонение

 

При даването на Великото поръчение виждаме реакцията на възхитените ученици в присъствието на възкръсналия Христос: “И когато Го видяха Му се поклониха” (Матей 28:17а). Великото поръчение е дадено след това събитие (Матей 28:18-20). Отиването за получаване на Великото поръчение и обучението в него са отиване заради и обучение под властта на Този, Който е безкрайно достоен за поклонението ни.[2] Тези „ученици” видяха Христос и “Му се поклониха.” Тъй като непосредствено след това същите ученици бяха изпратени да “научат народите”, те очевидно трябваше да научат всички народи на поклонение пред Христос.

Без съмнение отправната точка на благодатното влияние на Христос сред хората е личното спасение, изработено от върховната благодат на всемогъщия Бог.[3] Евангелските християни се съгласяват с това, и в тази книга аз със сигурност потвърждавам тази истина. Заради присъщата му поквара[4] човекът не може да познава Божиите неща.[5] Нито може да се спаси или дори да се подготви за спасение.[6] Освен това той не може и да действа правилно в Божия свят.[7] На това място идва Великото поръчение: то впряга Божията сила да извърши коренна промяна в сърцето и ума на човека. На основата на Божия план, основано върху делото на Христос, осъществено от действието на Святия Дух, Благовестието носи вечно спасение на грешниците, които иначе са безнадеждно изгубени. Затова кръщението в Поръчението носи такова огромно значение.

Христос заповяда кръщението като белег[8] и като печат[9] на Своя благодатен завет. Кръщението предимно и основно обозначава съюз с Христос, съюз, който съдържа вяра в Христос и очистване от греха.[10] Самата формула на кръщението, дадена във Великото поръчение, изявява истината за съюза с Христос (като по-пълната представа за този съюз включва триединния Бог): “кръщавайте ги в името на Бащата и на Сина, и на Святия Дух” (Матей 28:19б).[11]

Но издигането на личното, индивидуално, духовно спасение, където повярвалият е очистен от своя грях и е съединен с Христос, не е крайната цел на Великото поръчение. Ще перифразираме репликата на Гейнс Добинс, спомената по-рано. На въпроса: “Не е ли обръщането във вярата крайната цел на Великото поръчение?” ние отговаряме: “Да, но на кой край?”

 

Кръщение и власт

 

Духовният съюз с Христос се обозначава с церемониално кръщение. Този съюз има съществено значение за истинското християнско обновление на обществото, което идва като следствие от големия брой повярвали.[12] Формулата на кръщението подчертава този съюз по един важен начин: Христос заповядва на Своята Църква да кръщава повярвалите “в името на Бащата и на Сина, и на Святия Дух” (Матей 28:19б). Какво е значението на кръщаването „в името” на триединния Бог?

Гръцкият предлог eis (в) е използван тук по такъв начин, че да изразява „идеята за сфера.”[13] Тоест това кръщение е белег и печат на това, че новоспечеленият ученик е в “сферата на” или “идва под Господството на” Бащата, Сина и Святия Дух.[14] Или, както на следствието от него е описано на друго място, повярвалият вече е “в Христос.”[15] Следователно в момента на спасението изкупеният грешник е преместен от царството на Сатана и неговото господство[16] в царството и под господството на триединния Бог (Деяния 26:18).[17] Интересно, в Книгата Деяния, където се намират историческите сведения за мисионерската работа на ранната църква, Христос е наречен “Господ” поне двадесет и шест пъти и вероятно цели деветдесет и два пъти.[18] Наречен е “Спасител” само два пъти.[19] Писанието ясно набляга върху Неговото господство в спасението и живота. И разбира се, цялото схващане за ученичеството, както е разбирано във Великото поръчение, подразбира отношенията между Господ и вярващия като отношения между учител и ученик.

Властта на триединния Бог е включена в кръщението чрез израза, показващ, че ученикът се кръщава в Неговото “име.” Вярно е, че древните юдеи често са използвали израза “името” като заместител на святото име на Йеова (поради страх от случайно нарушаване на Третата заповед). Независимо от това случаят в Матей 28:19 не е такъв. По-скоро употребата на “името”, съчетано с действието на кръщението, означава „собственост.”[20] То не е само евраизъм или заобикаляне на Божията личност.[21]

Има основателно доказателство, че използваната тук терминология е била употребявана във и извън християнските кръгове по начин, който е от полза на разбирането на текста в Матей 28. Специалистите по гръцки език са открили, че “употребата на име (onoma) е често срещана в Септуагинта и в папирусите, означавайки сила или власт.”[22] Например, войниците-езичници са се заклевали в името или притежанието на бог Зевс при започване на военна служба. А във финансовите дела парите са се плащали в името или на сметката и притежанието на някого. “Съответно в настоящия текст за кръстените може да се каже, че са пренесени в притежание на Бащата, Исус Христос и Неговия Дух.”[23]

Всичко това е важно. При обръщането към Господ Исус Христос хората се прекланят пред нов Господар и Учител, и получават белега и печата на Неговото царство. Следователно в това кръщелно дело на поклонение има публична, клетвена декларация за преминаването от една сфера на власт (на Сатана) в друга (на Бога).[24] Това допълва идеята за християнското обновление на обществото, защото сега кръстеният е задължен да живее целия си живот според заветните наредби на новия Господар и да отхвърли стария.

 

Кръщение и клетва

 

В тази книга доказвам, че Великото поръчение е заветно задължение. Следователно то изисква заветна клетва на посвещение към условията на завета. Кръщението е белегът и печатът на завета и включва заветна клетва. Както говорих в Глава 2, клетвената част на завета съдържа санкции. Заветът представя обещанието за благословения при покорство на условията и заплашва с проклятия при непокорство. Макар да сме склонни да мислим само за славните обещания свързани с кръщението, в него има и негативни санкции.

Като белег и печат на изкуплението, кръщението говори за нашето спасение и обновяването на живота, което спасението донася. Както старото създание (физическият свят) излезе от водите (Битие 1:1-10), така и новото създание (изкупеният свят, т.е. спасението) излиза пак оттам. При изливането на водите на кръщението върху повярвалия[25] ние получаваме белега на идването на Святия Дух, Който осъществява нашия съюз с триединния Бог, очистването ни от греха и вярата в Христос. Следователно кръщението говори за благословение и прошка.

Но кръщението силно изявява и съда. Първото споменаване на кръщението в Новия Завет е при служението на Йоан Кръстител. Йоан кръщава с цел покаяние от греха, в очакване на идещия съд.[26] По-късно Христос употребява “кръщение”[27] когато говори за Своя идещ съд, страдание и смърт. Авторът на Посланието към евреите също говори за “различни кръщения”[28] в Стария Завет, “кръщения” извършвани с кръвта на убитите жертвени животни, което ясно говори за осъдителна смърт (Евреи 9:10, 13, 19, 21).

Християнското кръщение е свързано със съд. Петдесятният призив за кръщение беше даден в сянката на идващия огнен съд: разрушаването на Ерусалим (Деяния 2:19-21, 40-41). По същия начин Петър свързва кръщението с въпросите за живота и смъртта, когато го споменава в контекста на Ноевия потоп (1 Петрово 3:20-21). Избавлението от съда, за което говори кръщението, е чрез изкупителните страдания на Христос, изяснява Павел в Римляни 6. Там той конкретно споменава въпроса за смъртта, който кръщението съдържа, когато казва: “Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него в смъртта.”[29]

В крайна сметка може да се каже, че кръщението е “клетвен белег за лоялност към Господ Христос. . . . И ако непосредствената функция на кръщението в заветната наредба е да служи като ритуална клетва за ученичество, имаме още един признак, че кръщението е символично изобразяване на съда на завета. Както видяхме, ритуалите на заветната клетва бяха постановления на санкциите, призовани в клетвата.”[30] Както обобщава Гари Норт: „. . . където има клетва, има и скрито проклятие. Без проклятие не може да има клетва.”[31]

 

Кръщение и общество

 

Повечето християни са съгласни, че кръщението е уместният библейски белег, който трябва да се прилага към новоповярвалите. В Новия Завет виждаме редица примери как отделни хора приемат кръщение при своето обръщане под влиянието на Великото поръчение. Говорим за етиопския евнух, за Павел, за Корнилий, Лидия, тъмничаря от Филипи, Крисп и Гай.[32]

Но поради това, че Великото поръчение е заветно поръчение, кръщението не може да бъде ограничено до индивидуалистична насоченост. Както Великото поръчение, така и самото кръщение имат общностно влияние. И този общностен замисъл включва кръщение и на семействата на вярващите.

В заветните отношения на Бога с Неговия народ има нещо, което можем да наречем принцип на семейната солидарност.[33] Виждаме този принцип да действа в различни примери в Писанието. Например, макар Библията да казва, че “Ной придоби Господнето благоволение” (Битие 6:8), цялото му семейство беше поставено под закрила в ковчега поради Божия милостив завет.[34] По същия начин Божият завет беше установен с Авраам (Битие 12:1-3) – и с неговото потомство (Битие 17:7). Божият благодатен завет е предназначен да продължава в поколенията,[35] точно както и Божиите страшни проклятия.[36]

Поради това Бог благодатно освещава (отделя) потомството на верните към завета. Дори в Новия Завет Бог прави разграничение между децата на Своите хора и децата на невярващите: “Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж; инак децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са святи” (1 Коринтяни 7:14).[37] Това обяснява защо Христос положи ръце върху децата на последователите Си, за да ги благослови.[38] Когато Павел пише към “светиите” (отделените) на дадено място,[39] той включва заповеди за децата, които се броят между светиите.[40]

В допълнение можем да отбележим, че новозаветните благословения, както и тези в Стария Завет, са оформени така, че да включват поколенията, а не да ги изключват: обещанието е за вярващите и за техните деца.[41] Няма нищо в Новия Завет, което да подкопава и да обезсилва старозаветния заветен принцип за семейна солидарност. Всичко потвърждава неговата продължаваща валидност. Следователно заветното разбиране за кръщението неизбежно води до кръщение на деца. За да докажем накратко това, нека разгледаме старозаветния белег на завета: обрязването. След това ще покажем елементите на приемственост между старозаветното обрязване и новозаветното кръщение.

 

Старозаветното обрязване

Очевидно обрязването е белегът на завета в старозаветната епоха, както се вижда в завета с Авраам (Битие 17:7, 10-11).[42] Всъщност Стефан го нарича “заветът на обрязването” (Деяния 7:8). А обрязването в Израел представяше дълбоки духовни истини.

1. Обрязването представлява съюз и общение с Бога. В Битие 17:10-11 за обрязването се говори като за белега на завета на Бога с Неговия народ: “Ето Моя завет, който трябва да пазите между Мене и вас, и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да бъде обрязан. Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак за завета между Мене и вас.” Необрязването би би5ло нарушение на завета и би изключило необрязания човек от Божия народ: “А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, ще се изтреби измежду людете си, защото е нарушил завета Ми” (Битие 17:14).

Израел е бил в много личен съюз и общение с Бога, той не е съществувал само в политически отношения с Него.[43] Всъщност най-висшето благословение на Божия завет с Авраам, който беше подпечатан в обрязването, е: “Аз ще бъда ваш Бог, а вие ще бъдете Мой народ.”[44]

2. Обрязването представя символично премахване на осквернението от греха. Често в Стария Завет чуваме призива да се “обреже сърцето”,[45] т.е., от нечистота. Този дълбоко духовен призив показва свещеното взаимоотношение между видимото, физическо действие на обрязването и вътрешната, духовна реалност на очистването от греха.

3. Обрязването подпечатва вярата. В Новия Завет “Апостолът на вярата” ясно говори за връзката на старозаветното обрязване с вярата, фундаменталната християнска добродетел: Авраам “прие обрязването като знак и печат на правдата чрез вярата, която имаше” (Римляни 4:11). Обрязването е белег и печат на правдата, която идва от вярата. И за апостолите Авраам е главния пример за оправдание чрез вяра.[46] Всъщност, навсякъде Павел свързва обрязването с духовната реалност на спасението чрез вяра.[47]

 

Новозаветното кръщение

В новозаветния етап на завета кръщението става белег на завета.[48] Оттук следва, че Великото поръчение го налага върху новоповярвалите. (Матей 28:19). Както и обрязването, кръщението представя същите духовни истини: (1) Съюз и общение с Господ,[49] очистване от осквернението на греха,[50] вяра.[51]

В Новия Завет кръщението замени обрязването: “В Него бяхте и обрязани с обрязване не от ръка извършено, а с обрязването, което е от Христа, като съблякохте плътското тяло, погребани с Него в кръщението, в което бяхте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който Го възкреси от мъртвите” (Колосяни 2:11-12, курсивът е мой). Затова не е изненадващо, че следвайки примера, поставен от старозаветното обрязване, кръщението е споменато във връзка с обещанието към семействата (Деяния 2:38, 39), и че са записани примери на кръщение на цялото семейство.[52]

В Деяния 16:14-15 четем: “И някоя си богобоязлива жена на име Лидия . . . слушаше и Господ отвори сърцето й да обърне внимание на това, което Павел говореше. И като се кръсти тя и домът й, помоли ни казвайки: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.” Забележете, че се казва за Господ, че е отворил сърцето на Лидия, а пък “се кръсти тя и домът й.” Това точно съответства на ситуацията с обрязването в Стария Завет.[53]

Така заветният принцип на семейната солидарност продължава от Стария завет в Новия. Затова кръщаването на деца се основава на следните съображения: (1) Обрязването и кръщението представят едни и същи духовни истини. Обрязването е било извършвано на бебета, така че защо на бебета да не може да се прилага и кръщение? (2) За кръщението конкретно се казва, че замества обрязването, затова защо да не е за бебета? (3) Изкупителните обещания са дадени по такъв начин, че да включват вярващите и тяхното потомство, така че защо да не кръщаваме всички? (4) Казва се, че децата на вярващите са “чисти” и “святи”, така че защо да не прилагаме символа на очистването и към тях? (5) Кръщения на домочадия се появяват в текста на Новия Завет, в някои случаи дори когато само за родителите се казва, че са повярвали. (6) Няма сведения за отменяне на включването на децата в заветните обещания.

Семейството е първата опитност на детето в обществото. Поради това, че семейството е учебно поле за зрелия живот (Второзаконие 6:6; 1 Тимотей 3:4-5, 12; 5:8),[54] кръщението носи със себе си силни обществени последствия.

 

Заключение

 

Великото поръчение заповядва кръщаването на учениците в Исус Христос. В действието на кръщението се установява заветно отношение между Бога и ученика и неговото потомство. Това заветно отношение обещава награда и благословения за верността към условията на завета; то заплашва с гняв и проклятие за неспазването им. И тези заветни санкции се прилагат към най-малката основополагаща общност: семейството.

Твърде много християни днес гледат пренебрежително на кръщението. Но неговата тясна връзка с Великото поръчение, с “всяка власт на небето и на земята,” трябва да предизвиква уважение към кръщението в разумния християнин. Заветните клетви са обвързващи – обвързващи завинаги. “На когото много са поверили, от него повече ще изискват” (Лука 12:48).



[1] Geerhardus Vos, The Teaching of Jesus Concerning the Kingdom of God and the Church (Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed, rep. 1972), p. 103. (Това е заглавието, дадено на заглавната страница. Заглавието на корицата е само The Kingdom of God and the Church.)

[2] Ефесяни 1:20-21; Филипяни 2:9-11; Евреи 1:6; Откровение 5:9-14; 5:3-4.

[3] Той има царска власт над духовно царство, Матей 4:23; Йоан 3:3; Деяния 8:12; Колосяни 1:13.

[4] Псалм 51:5; Еремия 17:9; Римляни 3:10; Ефесяни 2:3.

[5] Йоан 3:19; 1 Коринтяни 2:14; Ефесяни 4:17-19.

[6] Йов 14:4; Ер. 13:23; Йоан 6:44, 65; Римляни 3:10; 8:8.

[7] Матей 12:33; Деяния 26:18-20; Римляни 8:7-8; Ефесяни 2:1-2.

[8] Като “белег” кръщението е външно действие, видимо за сетивата, което изобразява вътрешната благодат на кръщението в Святия Дух, което духовно осъществява съюз с Христос. Забележете тясната връзка между водното кръщение и кръщението с Духа в Писанието, Матей 3:11; Марк 1:8; Лука 3:16; Йоан 1:33; Деяния 1:5; 2:38; 10:47; 11:16; 19:1-6; 1 Коринтяни 12:13.

[9] Като “печат” на завета кръщението е божествено наредено потвърждение и гаранция за извършената духовна промяна. Забележете, че (1) За кръщението изрично се казва, че в новозаветната епоха е заместило обрязването (Колосяни 2:11-12), а обрязването е наречено “печат” от Павел (Римляни 4:11). Подпечатващото действие е извършено от Святия Дух (1 Коринтяни 1:21-22; Ефесяни 1:13; 4:30). (2) Затова кръщението може да бъде толкова тясно свързано с духовните следствия, че изглежда така, сякаш означава тези следствия (Деяния 27:38; 22:16; Римляни 6:3; Галатяни 3:27; Колосяни 2:12; 1 Петрово 3:21). То е печатът на тези действителни духовни последствия.

[10] Вижте дискусията по-долу, „Кръщение и клетва.”

[11] Вижте участието на Триединството в съюза с вярващия в Йоан 14:16, 17, 23; 17:21-23.

[12] Вижте Глава 4 за обещанието за големите световни изкупителни последствия от Великото поръчение.

[13] Вижте: A. T. Robertson, A Greek Grammar in the Light of Historical Research (Nashville: Broadman, 1934), p. 592; R. C. H. Lenski, The Interpretation of St. Matthew’s Gospel (Columbus, OH: Wartburg, 1943), p. 1175.

[14] D. A. Carson, “Matthew” in Frand E. Gaebelein, The Expositor’s Bible Commentary (Grand Rapids: Regency Reference Library, 1984), 8:897.

[15] Вижте следните Павлови стихове за това, че сме “в Христос”: Римляни 8:2; 12:5; 16:3; 16:10; 1 Коринтяни 1:2, 30; 3:1; 4:15, 17; 15:22; 16:24; 2 Коринтяни 1:21; 2:14; 5:17; 12:2; Галатяни 1:22; 2:4; 3:28; 5:6; 6:15; Ефесяни 1:1; 1:3; 2:6; 2:10; 2:13; 3:6; Филипяни 1:1; 2:1; 2:5; 3:3; 4:21; Колосяни 1:2, 4, 28; 1 Солунци 2:14; 4:16; 1 Тимотей 1:14; 2 Тимотей 1:1, 9; 2:1; 3:12; Филимон 1:8, 23.

[16] Greg L. Bahnsen, “The Person, Work, and Present Status of Satan,” The Journal of Christian Reconstruction I (Winter, 1974):11-43.

[17] Вижте бележка 23 по-долу. За изследване на това, че над вярващия има друг господар, виж Римляни 6. Виж John Murray, The Epistle to the Romans (New International Commentary on the New Testament) (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1959), vol. 1, ch. 6.

[18] Това са безспорните споменавания на Исус като “Господ” в Деяния. Виж Деяния 1:21; 2:36; 4:33; 7:59; 8:16; 9:5, 17, 27, 29; 10:36; 11:17, 20; 15:11, 26; 16:31; 19:5, 10, 13, 17; 20:21, 24, 35; 21:13; 22:8; 26:15; 28:31. Много други споменавания на “Господа” (без да са определени чрез добавянето на “Исус” или “Христос”) несъмнено също се отнасят за него, като съответно добавят към тези още шестдесет и шест примера.

[19] Деяния 5:31; 13:23.

[20] R. E. Nixon, Matthew in D. B. Guthrie and J. A. Motyer, eds., The Eerdmans Bible Commentary (3rd ed.: Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1970), p. 850.

[21] Robertson, Grammar, p. 649.

[22] Robertson, Word Pictures in the New Testament (Nashville: Broadman, 1930), 1:245.

[23] F. W. Green, The Gospel According to Saint Matthew in Thomas Strong and Herbert Wild, eds., The Clarendon Bible (Oxford Clarendon, 1960), p. 258. Други стихове, свързващи Триединството в конкретен контекст, са: Матей 3:13-17; 1 Коринтяни 12:4-6; 2 Коринтяни 1:21-22; 13:14; Галатяни 4:6; Ефесяни 1:3-4; 4:4-6; 2 Солунци 2:13-14; 1 Петрово 1:2; Откровение 1:4-6. Вижте също: Дидахията 7:1-13 и Юстин Мъченик, Първа апология 61.

[24] Деяния 26:18; Колосяни 1:13; 2 Тимотей 2:26; Евреи 2:14-15; Ефесяни 2:3. Вижте също Йоан 5:24; Ефесяни 5:8; 1 Йоан 3:8; 4:4; 5:19.

[25] В Писанието има съзнателно, умишлено съответствие между кръщението в Святия Дух и водното кръщение (Матей 3:11; Марк 1:8; Йоан 1:33; Деяния 1:4, 5; 10:44-48; 11:15-16). Едното е белег за другото. Следователно те си съответствуват във формата на представяне. За Святия Дух винаги се казва, че се излива или поръсва върху обекта на Неговите освещаващи действия: Притчи 1:23; Исая 32:15; 44:3; Езекиил 36:25-28; 39:29; Йоил 2:28-29; Захария 12:10; Деяния 2:15-17, 33; 10:44-45; Тит 3:5-6.

[26] Матей 3:7-12; Лука 3:3-9. Вижте Richard Flinn, “Baptism, Redemptive History, and Eschatology” in James B. Jordan, ed., The Failure of American Baptist Culture, vol. 1 of Christianity and Civilization (Tyler, TX: Geneva Divinity School, 1982), p. 119, n. 26.

[27] Матей 20:22-23; Марк 10:38-39; Лука 12:50.

[28] Гръцкият език на Евреи 9:10 има baptismois като думата, преведена като “умивания.” То е съществителната форма на глагола baptizo, “кръщавам.”

[29] Римляни 6:4; сравнете Колосяни 2:11-12.

[30] Meredith G. Kline, By Oath Consigned: A Reinterpretation of the Covenant Signs of Circumcision and Baptism (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1968), p. 81. За поправяне на известна неумереност в Клайн, виж Flinn, “Baptism, Redemptive History, and Eschatology,” pp. 122-131.

[31] Gary North, The Sinai Strategy: Economics and the Ten Commandments (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1986), p. 56.

[32] Деяния 8:38; 9:18; 10:48; 16:15, 33; 1 Коринтяни 1:14.

[33] Вижте Kenneth L. Gentry, Jr., Infant Baptism: A Duty of God’s People (Mauldin, SC: GoodBirth Pubs., 1982).

[34] Битие 6:18; 7:1, 7.

[35] Исус Навин 2:12-13; Псалм 37:17, 18; 103:17-18; 105:8; 115:13-14; Притчи 3:33.

[36] Изход 20:5; 34:6, 7; Второзаконие 5:9. Забележете: Битие  9:24-25; Осия 9:11-17; Псалм 109:1, 2, 9, 10; Притчи 3:33.

[37] Принципът се намира също в Римляни 11:16: “И ако първото е свято, то и цялото замесване е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са святи.”

[38] Сравнете Лука 18:15-17 с Матей 19:13-14.

[39] Ефесяни 1:1; Колосяни 1:2.

[40] Ефесяни 6:1, 4; Колосяни 3:20-21.

[41] Деяния 2:38, 39; 16:31; 11:14.

[42] Думата “обрязване” и нейното отрицание “необрязване” се появяват седемдесет и един пъти в Стария Завет и петдесет и четири пъти в Новия Завет.

[43] Битие 17:7, 11; Изход 6:7; 29:45; Левит 26:12.

[44] Битие 17:7; Изход 5:2; 6:7; 29:45; Левит 26:12; Второзаконие 7:9; 29:14-15; 2 Царе 7:24; Еремия 24 :7; 31:33; 32:38; Езекиил 11:20; 34:24; 36:28; 37:23; Захария 8:8. Освен това, изразът “Мои люде” се среща над 200 пъти в Стария Завет.

[45] Второзаконие 10:16; 30:6; Исая 52:1; Еремия 4:4; 6:10; 9:26; Езекиил 44:7-9.

[46] Римляни 4:3, 9, 12, 16; Галатяни 3:6-9, 14; Евреи 11:8, 17; Яков 2:23.

[47] Римляни 2:28-29; Филипяни 3:3; Колосяни 2:11.

[48] Марк 16:16; Деяния 2:38; 8:12; 10:48; 22:16; 1 Петрово 3:21.

[49] Римляни 6:3-6; 1 Коринтяни 12:13; Галатяни 3:27-28; Колосяни 2:11, 12.

[50] Деяния 2:38; 22:16; 1 Петрово 3:21. Сравнете също отношенията между кръщението и “кръщението с огън” – очистващ огън: Матей 3:11; Марк 1:8; Лука 3:16; Деяния 1:5.

[51] Марк 16:16; Деяния 8:36-37; 16:14-15, 33-34.

[52] Деяния 16:15, 33; 1 Коринтяни 1:16. Интересно, в Новия Завет са споменати само дванадесет епизода на християнско кръщение (Деяния 2:41; 8:12, 13, 38; 9:18; 10:48; 16:15, 33; 18:8; 19:5; 1 Коринтяни 1:14, 16). А три от тях са кръщения на семейства. Показателно е, че няма случаи християнски родители да представят своите деца за кръщение след обръщането на детето към вярата.

[53] Битие 17:12, 13, 23, 27.

[54] Вижте: Gary North, Tools of Dominion: The Case Laws of Exodus (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1990), Chapters 4-5.