Съдържание Цялата книга на една страница

12 – ПЕСИМИЗМЪТ И ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ

Но Халев успокояваше народа пред Мойсей, като казваше: Да вървим напред незабавно и да я завладеем, защото можем да я превземем. А мъжете, които бяха ходили заедно с него, казаха: Не можем да излезем против онези люде, защото са по-силни от нас. И зле представиха пред израилтяните земята, която бяха оглеждали, казвайки: Земята, която обходихме, за да я оглеждаме, е земя, която изпояжда жителите си; и всичките люде, които видяхме в нея, са превисоки мъже. Там видяхме исполините, Енаковите синове, от исполинския род; и пред тях ни се виждаше, че сме като скакалци; такива се виждахме и на тях. Тогава цялото общество извика с висок глас и народът плака през онази нощ (Числа 13:30-14:1)

 

Защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света; и тази е победата, която е победила света, нашата вяра (1 Йоан 5:4).

 

Проблемът

 

Диспенсационалистичният християнин има различно от постмилениалиста разбиране за Великото поръчение. Така е и с много амилениалисти и исторически (недиспенсационалистични) премилениалисти. И тази разлика в разбирането не е само в нюансите, а рязък контраст, както между черното и бялото.

Трите есхатологични системи, споменати в предния абзац, могат да бъдат категоризирани като „песимистични,” докато постмилениалният възглед може да се смята за оптимистичен. Като ги категоризирам като „песимистични,” имам предвид следните точки:

 

(1) Като системи на прогласяване на Благовестието всяка учи, че то няма да упражни голямо влияние в света преди Христовото завръщане;

 

(2) Като системи на разбиране на историята всяка на практика твърди, че Библията учи, че има пророчески определени, непреодолими упадъчни тенденции към хаос в хода и развитието на историята и следователно:

 

(3) Като системи за развитие на християнско ученичество всяка разубеждава Църквата от очакването и работата за широк успех в обръщането на света за Христос през тази епоха.

 

Въпросът за песимизма/оптимизма е силно свързан с практическите действия на християните в света днес. Всички евангелски християни са оптимистични в окончателен смисъл, че Бог чудодейно ще победи във войната срещу греха и Сатана в края на историята чрез пряка, свръхестествена намеса, било в премилениално царство, въведено чрез второто пришествие,[1] или при крайния съд, който въвежда Новото небе и Новата земя.[2]

Една скорошна илюстрация за практическите резултати от песимистичния мироглед се намира в изявление записано от Чарлз Колсън. Той казва, че християните са спрели даже да се опитват да оказват праведно влияние в областта на политиката и обществения живот: “Виден евангелски християнин, ветеран от битките през осемдесетте, ми каза, че е приключил. ‘Защо да ме е грижа?’ довери той в частен разговор.”[3]

 

Примери за есхатологичен песимизъм

 

Двама добре продаващи се автори днес, известни представители на диспенсационализма, са Хал Линдзи[4] и Дейв Хънт.[5] Тези хора признават значителната разлика между своето диспенсационалистично разбиране на Великото поръчение и неговите последици, и постмилениалното разбиране с последиците му. Всъщност, наскоро те издадоха трудове именно с цел да отговорят на постмилениалното разбиране на Великото поръчение.[6] Но както ще видим, те не са единствените евангелски християни, които оспорват историческия постмилениален възглед.

 

Диспенсационализъм

Диспенсационалистичният възглед смята, че в тази епоха Великото поръчение оказва ограничено влияние при довеждането на хората до спасението. На стотици хиляди евангелски християни, читатели на диспенсационалистична литература, постоянно е набивано в главите учението, че при никакви обстоятелства Благовестието няма да бъде победоносно в нашата епоха. Ето няколко бързи цитата на някои от диспенсационалистичните автори:

Хал Линдзи определя ситуацията най-силно: “Христос умря за нас, за да ни спаси от това сегашно зло време. [Тит 2:11-15] показва какви трябва да бъдат нашият фокус, мотивация и надежда в това настоящо време. Ние трябва да живеем с постоянното очакване, че Господ ще се появи всеки момент на тази земя.”[7]

В своя коментар върху Великото поръчение Х. А. Айрънсайд отбелязва: “Ние знаем, че не всички народи ще приемат посланието в тази епоха на благодатта.”[8] Уилиям МакДоналд изтъква, че Великото поръчение “не предполага обръщане на света.”[9] Според Дж. Дуайт Пентъкост “през тази епоха ще има намаляващ отклик към сеенето на семето” на Благовестието.[10] Стенли Тусейнт се съгласява, когато отбелязва, че “злото ще се развива и ще господства в епохата [на Църквата].”[11] Уорън Уиърсби се съгласява: “Някои казват, че тази притча [за синаповото семе] говори за световния успех на Благовестието. Но това би противоречало на казаното от Христос в първата притча. Във всеки случай Новият Завет говори за упадък в служението на Благовестието с приближаването края на епохата.”[12] Всъщност по-късно той отбелязва: “изглежда, че Сатана побеждава! Но изпитанието е в края на епохата, а не по време на епохата.”[13]

Чарлз Райри отрича всяка постмилениална надежда, основана на Великото поръчение, когато говори противно на постмилениалната надежда: “Тяхната увереност в Божията сила ги кара да вярват, че Великото поръчение ще бъде изпълнено, като по-голямата част от света ще бъде спасена.”[14] Постмилениалният възглед за църковната история е погрешен, казва той, понеже “предателство и отстъпление, освен други неща, ще характеризират целия този период.”[15] Затова Дейв Хънт твърди, че “само малък процент от човечеството е склонен . . . да дойде до Христос в покаяние и да бъде новороден от Божия дух” и че “голямото мнозинство от хората ще продължи да отхвърля Христос в бъдещето, точно както е правило това в миналото.”[16] Хал Линдзи се присмива на постмилениалиста заради вярата му, “че практически цялото световно население ще бъде обърнато. Бих желал това да е възможно, но самият Бог казва, че не е.”[17] Всъщност “светът прогресивно ще закоравява сърцето си срещу Благовестието и ще върви към унищожение.”[18]

 

Исторически премилениализъм

Историческият премилениалист би се съгласил с такава мрачна перспектива за широко разпространения успех на Благовестието. Дж. Бартън Пейн вярва, че “злото присъства в нашия свят, както предсказват светите книги” (на Библията). Злото трябва да се шири, защото е предвестник на второто завръщане на Христос.[19] Робърт Х. Маунс се оплаква, че “е трудно в историята да се види макар и някаква причина за оптимизъм.” Той е сигурен, че “ще бъде преследвана църквата, [която] ще бъде свидетел на победоносното завръщане на Христос,”[20] а не завладяваща света църква. Джордж Елдън Лад се съгласява: “Въпреки факта, че Бог е нахлул в историята в Христос, и въпреки факта, че мисията на Исусовите ученици трябваше да бъде евангелизиране на целия свят (Матей 24:14), светът ще остане място на злото. Лъжепомазаници ще се надигат и ще заблуждават мнозина. Войните, размириците и гоненията ще продължават. Нечестието ще изобилства и ще охлади любовта на мнозинството.”[21]

 

Амилениализъм

Сред амилениалистите намираме същия вид отчаяние. Корнилиъс Вандерваал пише: “не вярвам в неизбежния прогрес към много по-добър свят в тази диспенсация” и: Божията “църква няма право да възприема оптимистична, триумфална нагласа.”[22] Де Йонгсте и ван Кримпен са откровени в своето изявление, че “няма място за оптимизъм: към края, в лагерите на сатанинското и на Антихриста, обществото ще се поквари, и църквата ще копнее да бъде избавена от своите беди.”[23] Амилениалистът Доналд Гътри, според диспенсационалиста Джон Ф. Уолвурд, “с готовност се съгласява, че библейският възглед е песимистичен, т.е., съществуващият сега свят няма да бъде съживен и подобрен, а ще бъде унищожен и заменен.”[24]

 

Християнски обществени модели

 

На това място трябва да си припомним нашите начални въпроси от въведението: (1) Какво е Великото поръчение? (2) Каква е целта на Великото поръчение? и (3) Какво е естеството на Великото поръчение?

Диспенсационалистичното разбиране на Великото поръчение, както се твърди в отговора на трите въпроса по-горе, може да бъде характеризирано като „пиетистичен модел.” С това имам предвид, че диспенсационализмът търси лично благочестие, като отрича възможността и дори желанието за обръщане на обществото.

Възгледите на амилениалиста и на историческия премилениалист могат да бъдат определени като „съставен модел.” С това имам предвид, че макар да насърчават християнското обществено участие, те допускат само единични, временни и частични победи на християнството от гледна точка на праведно обществено влияние.

Постмилениалното разбиране за Великото поръчение може да бъде характеризирано като „трансформационен модел.” То не само търси, но очаква широко разпространено лично благочестие и християнска обществена промяна.

Отново, всички непостмилениални възгледи отричат широкия и траен успех в променянето на хора, народи и общества в тази епоха. Ще илюстрирам това с няколко цитата.

Същият този песимизъм относно успеха на Благовестието се вижда и сред историческите премилениалисти, като Джордж Е. Лад: “Благовестието няма да завладее света и да покори всички народи. Омразата, конфликтът и войната ще продължат да характеризират епохата до идването на Човешкия Син.”[25]

Този възглед очевидно се приема от амилениалистите, както се вижда от Луис Беркхоф: “Фундаменталната идея . . . че целият свят постепенно ще бъде спечелен за Христос . . . не е в съгласие с картината за края на вековете, която се намира в Писанието. Библията . . . не ни води да очакваме обръщането на света.”[26] Но тъй като диспенсационалистичните писания се четат масово и са най-силната съпротива против идеята за общественото влияние на Благовестието, затова е и моето специално внимание към техните възгледи.

Предвид широката популярност на диспенсационалистичната система сред евангелските християни и опита на диспенсационализма да отрече историческия песимизъм,[27] ще цитирам няколко техни писания, за да подчертая по-убедително моите доводи. Диспенсационалистът Чарлз Стивънс се изразява възможно най-ясно, казвайки: “Новозаветното схващане за Църквата в тази епоха се изобразява от скинията в пустинята, служеща на един странстващ народ, построена със съоръжения за пътуване, ‘отиваща’ след изгубените, посещаваща, търсеща, молеща се.”[28] Джон Уолвурд пише: “Планът и намерението на Бога не са да донесе правда и мир на земята в настоящата епоха. Никога няма да стигнем до постмилениалната мечта за мир на земята чрез влиянието на Църквата.”[29] Уейн Хаус и Томас Айс се съгласяват: “Никъде Новият Завет не дава план за християнизиране на световните институции.”[30]

Дейв Хънт приглася, като омаловажава постмилениалните очаквания: “Тази невъзможна цел за християнизиране на света сега се представя като отдавна пренебрегваното истинско съдържание на Великото поръчение.”[31] На друго място той пише: “Поредно ‘принизяване на християнството’ е да се предполага, че Великото поръчение ни призовава да си върнем отново уж изгубеното ‘господство’ над тази земя и нейните по-низши творения. И чудовищно изопачаване е да превърнем Великото поръчение в ‘обществен мандат,’ който поставя на Църквата задачата да завладее света, за да установи Божие царство преди Христос да се завърне.”[32]

Хал Линдзи също енергично отрича основната теза на настоящата книга: “Няма абсолютно нищо, написано или подразбирано, което да подкрепя доминионисткото[33] тълкуване на Великото поръчение, било в Марк, в Лука или в Деяния. Целта на изискваното обръщане е прощение на грехове и духовно новорождение, а не реформиране на обществото. . . .”[34] Фундаменталистът Джордж Долар отбелязва за диспенсационалистичните фундаменталисти, че “цялата световна сцена е сцена на разпадане и ще продължи да бъде такава докато настане грабването, и нашата основна работа е да спасяваме хората от бъркотията, а не да се опитваме да я подобряваме, или да запазваме нейните добри характеристики.”[35]

 

Заключение

 

Когато започнах да разглеждам текста на Великото поръчение, за да разреша стоящите пред нас въпроси, цитирах и ползвах автори от различни песимистични и пиетистки мисловни школи. Не го направих с намерението да унижа евангелските братя, а за да докажа чрез документални сведения радикалните разлики в становищата на евангелските християни относно Великото поръчение. В допълнение, надявам се и читателят да е видял съкрушителната подкрепа на Писанията за постмилениалния възглед за Великото поръчение, който наскоро започна да бъде атакуван като “път към холокоста” (защото отрича политическото извисяване на Израел над другите народи) и е “от този свят” (защото е загрижен за живота в материалния свят, така както и за живота в небето).[36]

Диспенсационалистът е смутен дори само от мисълта за християнска обществена промяна. Според неговия възглед опитът за това “е да се греши толкова тежко, че да се доведе човек в програма, която е безнадеждна; той неизбежно призовава за възприемане на средства, които са непозволени, и поставянето на цел, която е толкова недостижима, колкото и небиблейска. В това се състои голямата грешка на ‘строителите на царството’ (тяхното племе намалява), които имат за своя цел видение за християнизиране на света.”[37] Противно на представения тук възглед, диспенсационалистът отвръща на удара: “Макар [постмилениалистът] да вижда евангелизирането като част от Великото поръчение, неговият основен фокус и цел е да християнизира световните обществени и политически системи и да владее над тях. Това дори не е Божието намерение в Едемския мандат, и със сигурност не е това, което учи Великото поръчение.”[38]

Поради системните изисквания на диспенсационализма (поучавайки отредената от Бога неефективност и упадък на Църквата в историята[39]), тази теологична система неизбежно принизява заповедта:

 

И тъй, идете, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. (Матей 28:19-20а).



[1] Например: “Библията очаква светът да бъде победен не чрез християнството, а само чрез второто идване на Христос.” John F. Walvoord, “Review of House Divided. By Greg L. Bahnsen and Kenneth L. Gentry, Jr.” in Bibliotheca Sacra (July-September, 1990), p. 372. “Премилениалистът вижда Христос да се намесва катастрофично в историята, което води до установяване на Неговото посредническо управление.” H. Wayne House and Thomas D. Ice, Dominion Theology: Blessing or Curse? (Portland, OR: Multnomah, 1988), p. 140.

[2] “Старозаветните пророчества, тълкувани от постмилениалиста като отнасящи се за бъдеща милениална златна епоха изобразяват последната фаза на изкупената общност . . . [в] ново небе и нова земя.” Anthony Hoekema, The Bible and the Future (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1979), p. 177.

[3] Charles Colson, “From a Moral Majority to a Persecuted Minority,” Christianity Today 348 (May 14, 1990) 80.

[4] Линдзи е най-известен със своя многомилионен бестселър Hal Lindsey, The Late Great Planet Earth (1970).

[5] Хънт е най-известен със своя бестселър Dave Hunt, The Seduction of Christianity: Spiritual Discernment in the Last Days (Eugene, OR: Harvest House, 1985).

[6] Hal Lindsey, The Road to Holocaust (New York: Bantam, 1989). Dave Hunt, Whatever Happened to Heaven? (Eugene, OR: Harvest House, 1988).

[7] Lindsey, Holocaust, p. 279.

[8] Harry A. Ironside, Expository Notes of the Gospel of Matthew (New York: Loizeaux Bros., 1948), p. 405.

[9] William MacDonald, The Gospel of Matthew: Behold Your King (Kansas City: Walterick, 1974), p. 323.

[10] J. Dwight Pentecost, Things to Come: A Study in Biblical Eschatology (Grand Rapids: Zondervan, 1957), p. 146.

[11] Stanley D. Toussaint, Behold the King (Portland, OR: Multnomah, 1980), p. 182.

[12] Warren W. Wiersbe, Bible Expositor’s Commentary, 2 vols. (Wheaton, IL: Victor, 1989), 1:46.

[13] Ibid.

[14] Charles C. Ryrie, Basic Theology (Wheaton, IL: Victor, 1986), pp. 441-442.

[15] Ibid., p. 461.

[16] Dave Hunt, Whatever Happened to Heaven? (Eugene, OR: Harvest House, 1988), p. 178.

[17] Lindsey, Holocaust, p. 49.

[18] Ibid., p. 36.

[19] J. Barton Payne, Biblical Prophecy for Today (Grand Rapids: Baker, 1978), p. 10.

[20] Robert H. Mounce, The Book of Revelation (New International Commentary on the New Testament) (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1977), pp. 44, 47.

[21] George Eldon Ladd, The Last Things: An Eschatology for Laymen (Grand Rapids: Wm B. Eerdmans, 1978), p. 58.

[22] Cornelius Vandervaal, Hal Lindsey and Biblical Prophecy (St. Catherine’s, Ontario: Paideia, 1978), pp. 44, 45.

[23] H. de Jongste and J. M. van Krimpen, The Bible and the Life of the Christian (Philadelphia Presbyterian and Reformed, 1968), p. 27.

[24] John F. Walvoord, Review of Donald Guthrie, The Relevance of John’s Apocalypse in Bibliotheca Sacra 147:586 (April-June, 1990) 251.

[25] Ladd, Theology, p. 202.

[26] Louis Berkhof, Systematic Theology (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1941), p. 718.

[27] Вижте: House and Ice, Dominion Theology, “Does Premillennialism Believe in Dominion in History?” (pp. 142-150).

[28] Charles H. Stevens, in Charles Lee Feinberg, ed., Prophecy and the Seventies (Chicago: Moody, 1970), p. 110.

[29] John F. Walvoord, in Charles Lee Feinberg, ed., Prophecy and the Seventies (Chicago: Moody, 1971), p. 211.

[30] H. Wayne House and Thomas D. Ice, Dominion Theology: Blessing or Curse? (Portland, OR: Multnomah, 1988) p. 155.

[31] Hunt, Whatever Happened?, p. 178.

[32] Dave Hunt, CIB Bulletin (Camarillo, CA: Christian Information Bulletin), May, 1988, p. 1.

[33] “Доминионист” е термин, с който някои автори описват онези християни, които следват християнско обществено обновление чрез прилагането на библейските принципи, стремейки се така към видимо упражняване на Христовото “господство от море до море” (Захария  9:10; сравнегте Ефесяни 1:21; 1 Петрово 4:11; Откровение 1:6). Привържениците на теологията на господството или християнската реконструкция копнеят за деня, когато християнството ще бъде „доминиращо” в света на човешките дела.

[34] Lindsey, Holocaust, p. 275.

[35] George Dollar, A History of Fundamentalism in America (Greenville, SC: Bob Jones University Press, 19873), p. 278.

[36] Lindsey, Road to Holocaust и Hunt, Whatever Happened to Heaven?, passim.

[37] C. H. Stevens in Prophecy and the Seventies, p. 101.

[38] Lindsey, Holocaust, p. 273. Неговото позоваване на Едемския мандат в Битие 1:26-28 противоречи на друго негово писание: “По времето на неговото сътворение, на човека беше дадена законна власт да управлява себе си и цялата земя.” Hal Lindsey, Satan is Alive and Well on Planet Earth (Grand Rapids: Zondervan, 1972), p. 56.

[39] Вижте стр. 148-151. “Настоящият свят отива към съд. . . . [П]осланието и действията за вярващите трябва да бъдат, ‘Бягайте от идещия гняв, за да намерите избавление в Исус Христос.’” House and Ice, Dominion Theology, p. 356.

следваща глава ЗАКЛЮЧЕНИЕ