Съдържание Цялата книга на една страница

ЧАСТ IV: СЛЕДСТВИЯ: 11 – МИЛЕНИАЛНАТА ОРИЕНТАЦИЯ И ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ

Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си. И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена, защото Бог е покорил всичко под нозете Му. . . . Затова, любезни мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилствайте всякога в Господнето дело, като знаете, че в Господа трудът ви не е празен (1 Коринтяни 15:25-27а, 58).

 

„Есхатология” е това поле на изследване в теологията, което се занимава с “последните неща.”[1] Както показах на различни места в предходните глави, есхатологията има огромно въздействие върху мирогледа на християнина, и следователно върху неговия практически, всекидневен живот. Есхатологическите системи като цяло се категоризират според техния подход към “милениума.”[2] Идеята за милениума е извлечена от Откровение 20:1-6, където се изяснява понятието “хилядагодишно” царуване на Христос (макар и само в тези шест стиха!).

 

Сравнително обобщение на милениалните възгледи

 

Разбирането на Великото поръчение силно се влияе от разбирането ни за есхатологията. Иронично е, че има само една есхатологическа позиция, която цитира Великото поръчение като доказателство за своето библейско основание: постмилениализмът. Това е представеният в тази книга възглед. Тъй като разбирането на Великото поръчение се влияе толкова много от есхатологическата система на човека, би било полезно да дам едно кратко обобщение на няколко от водещите характеристики на четирите основни евангелски есхатологически системи.[3] Разбира се, привържениците на всеки един от следните възгледи може би няма да се съгласят с някоя особеност така, както съм я представил. Винаги има незначителни разлики между привържениците на всяка конкретна система. Независимо от това, представянето се опитва да изобрази точно общите, водещи характеристики на системите. Системите ще бъдат представени в азбучен ред.

 

Амилениализъм

Определение: Възглед за пророчествата, който не очаква обширно, дълготрайно земно проявление на царската власт, докато Христос не се върне, освен в спасението на избраните. Амилениалистът Кайпър пише: “Хилядата години на Откровение 20 представляват символичен език за дълъг и завършен период; а именно, периода на историята от Христовото възнасяне в небето до Неговото второ идване. През тази епоха Христос царува и светиите в слава царуват с него (ст. 4). Сатана е вързан в смисъла, че не му е позволено да води езическите народи срещу християнството (ст. 2-3). . . . През този период под управлението на Христос се извършва това, което може да се определи като паралелно развитие на царството на светлината и това на тъмнината. . . . Към края на ‘хилядата години’ Сатана ще бъде пуснат за малко. Това ще бъдат мрачни дни за Божията църква. . . . Христос ще се върне в неизмерима слава, и след като възкреси мъртвите, ще седне да съди всички хора (Откровение 20:12-13).”[4]

Характеристики: 1. Епохата на Църквата е епохата на царството, пророкувано от старозаветните пророци.[5] Израел и Църквата се сливат в едно тяло в Христос, за да образуват Божия Израел.

2. Сатана е вързан по време на земното служение на Христос при Неговото първо идване. Сатана бива прогресивно ограничаван чрез прогласяването на Благовестието.

3. Христос царува в сърцата на вярващите. Ще има само случайно, краткосрочно влияние на християнството върху обществото, но въпреки това християнинът трябва да работи за християнско общество. Затова: системата е амилениална (няма милениум), поради това, че няма видимо, земно проявление на милениалните условия както е в пре- и постмилениалните системи. “Хилядата години” се считат за символично число, представящо необятен период от време.

4. Ситуацията в света постепенно ще се влошава с ускоряването на нарастването на злото към края. Злото ще кулминира в Голямата скръб.

5. Христос ще се върне, за да завърши историята на света, да възкреси и съди всички хора, и да установи вечния ред.

Представителни привърженици: В древната църква: Ерма (първи век) и Августин (354-430 от Хр.). В съвременната църква: Джей Е. Адамс, Хендрикъс Беркхоф, Луис Беркхоф, Теодор Гребнер, У. Дж. Гриър, Флойд Е. Хамилтън, Уилиям Хендриксен, Дж. У. Ходжис, Антъни Хьокема, Абрахам Куйпер, Филип Моро, Джордж Мъри, Албертус Питерс и Геехардъс Вос (вероятно).

 

Диспенсационалистичен премилениализъм

Определение: Теологична система, появила се около 1830. Според нея Писанието учи, че Бог има две отделни програми за два различни народа: националния Израел и Църквата. След Петдесятница в действие е програмата за Църквата. Църквата ще продължи да действа като духовен свидетел на народите, докато Бог тайно грабне християните от света. Скоро след това Христос ще се върне на земята, за да установи земно царство с продължение хиляда години.[6]

Характеристики: 1. Църковната епоха е напълно непредвидена тайна, изцяло непозната и неочаквана от старозаветните пророци.

2. Бог има отделна и различна програма и план за расовия Израел, като народ, различен от Църквата. Църквата на Исус Христос е допълнение към първоначалния план на Бога.

3. Царството, предложено от Христос през първи век е отложено за бъдещето.

4. Църквата преживява известни успехи в малък мащаб в историята на света, но накрая изгубва влияние, проваля се в своята мисия, покварява се с увеличаването и укрепването на световното зло към края на Епохата на Църквата.

5. Христос се връща тайно в небето, за да грабне живите светии и да възкреси телата на починалите мъртви (първото възкресение). Те са премахнати от света преди Голямата скръб. Съдът на светиите се извършва в небесата по времето на седемгодишния период преди Христовото завръщане на земята.

6. С приключването на седемгодишната Голяма скръб, Христос се завръща на земята с прославените си светии, за да установи и лично да управлява за 1000 години юдейско политическо царство със столица в Ерусалим. През това време Сатана е вързан и храмът и жертвената система са възстановени в Ерусалим като възпоменателни паметници. Затова: системата е “премилениална”, защото Христос се завръща преди милениума, който е буквални 1000 години.

7. Към края на милениалното царство Сатана е пуснат и Христос е обсаден и атакуван в Ерусалим.

8. Христос призовава огън от небето, за да унищожи Своите врагове. Извършват се Възкресението (второто възкресение) и съдът на нечестивите. Започва вечният ред.

Представителни привърженици: В древната църква: Никой (създаден ок. 1830 г.). В съвременната църква: Доналд Г. Барнхаус, У. Е. Блекстоун, Джеймз М. Брукс, Л. С. Чейфър, Джон Нелсън Дарби, Чарлз Лий Файнберг, А. Ч. Гебелайн, Норман Гайслер, Хари Айрънсайд, Хал Линдзи, Ч. Х. Макинтош, Г. Кембъл Морган, Дж. Дуайт Пентъкост, Чарлз С. Райри, Ч. И. Скофилд, Джон. Ф. Уолвурд и Уорън Уиърсби.

 

Исторически премилениализъм

Определение: Древен възглед за пророчествата, който вижда настоящата епоха като време, в което Църквата ще нараства, но с малко влияние в света, освен доколкото да призовава избраните за спасение. В края на тази епоха Господ ще се завърне, ще възкреси вярващите и ще установи Своето царство над земята за 1000 години. В края на този период ще бъде и възкресението на нечестивите. Премилениалистът Лад пише: “Благовестието няма да завладее света и да покори народите. Омразата, конфликтът и войната ще продължат да са характерни за времето до идването на Човешкия Син” и “епохата ще бъде белязана със зло.”[7]

Характеристики: 1. Църквата от новозаветната епоха е първоначалната фаза на Христовото царство, както е пророкувано от старозаветните пророци.

2. Новозаветната църква ще спечели много победи, но накрая ще се провали в своята мисия, ще изгуби влияние и ще стане покварена с нарастването на световното зло към края на Епохата на Църквата.

3. Църквата ще премине през бъдещо, световно, безпрецедентно време на скърби, познато като Голямата скръб, което ще постави края на съвременната история.

4. Христос ще се върне в края на Скръбта, за да грабне Църквата, да възкреси починалите светии и да проведе съда над праведните в “миг на око.”

5. След това Христос ще слезе на земята с прославените Си светии, ще воюва в Армагедонската битка, ще върже Сатана и ще установи световно политическо царство. То ще бъде лично администрирано от него за 1000 години от Ерусалим. Оттук идва названието “премилениално”, поради това, че Христос се завръща преди милениума, който е разбиран като буквални 1000 години.

6. В края на милениалното царуване Сатана ще бъде освободен и ще има масов бунт срещу царството на Христос и неговите светии.

7. Бог ще се намеси с огнен съд, за да избави Христос и светиите. Тогава ще бъдат възкресението и съдът над нечестивите и ще се установи вечният ред.

Представителни привърженици: В древната църква: Папий (60-130 от Хр.) и Юстин Мъченик (100-165 от Хр.). В съвременната църква: Хенри Алфорд, Е. Б. Елиът, А. Р. Фосет, Хенри У. Фрост, Х. Г. Гинес, Робърт Х. Гъндри, С. Х. Келог, Джордж Елдън Лад, Алекзандър Рийс и Натаниел Уест.

 

Постмилениализъм

Определение: Постмилениализмът е тази есхатологична система, която счита, че месианското царство е вече установено на земята – по време на земното служение и чрез изкупителното дело на Господ Исус Христос в изпълнение на пророческото очакване на Стария Завет. Естеството на това царство е по същество изкупително и духовно и то ще упражнява променящо обществено-културно влияние в историята, когато все повече и повече хора се обръщат към Христос. Постмилениализмът уверено очаква в земната история да настъпи времето, в което Благовестието вече ще е спечелило победата по цялата земя в изпълнение на Великото поръчение. След продължителен период на благоденствие на Благовестието, земната история ще приключи чрез личното, видимо, телесно завръщане на Исус Христос (придружено от буквално възкресение и общ съд).

Характеристики: 1. Църквата е царството пророкувано в старозаветната епоха, и е милениалната епоха. Тя се състои от юдеи и езичници, свързани в едно тяло в Христос – новият Божий Израел.

2. Царството е установено от Христос “като синапово семе” по време на Неговото земно служение при първото Му идване. То се развива постепенно във времето.[8]

3. Сатана беше вързан от Христос в Неговото земно служение и бива прогресивно възпрепятстван с разпространението на Благовестието.

4. Великата скръб става през първи век, при разрушаването на юдейския храм и Ерусалим, защото Израил отхвърли своя Месия Исус Христос.

5. Това царство ще расте и ще се развива докато започне да упражнява господстващо и универсално благодатно влияние в продължителна епоха на правда, мир и благоденствие на земята и в историята.

6. Към края на Христовото духовно милениално царуване Сатана ще бъде пуснат и ще има кратък бунт срещу християнството от страна на останалото малцинство необърнати грешници.

7. Христос ще се върне след милениума, за да раздаде възмездие на неблагодарните бунтовници, и да възкреси и съди всички хора. След това ще установи вечния ред. Затова системата е постмилениална, защото Христос се връща след милениума, макар “1000 години” да се считат за символично число, представляващо необятен период от време.

Представителни привърженици: В древната църква: Евсевий (260-340 от Хр.) и Атанасий (296-372 от Хр.). В съвременната църква: (традиционен) Дж. А. Алекзандър, О. Т. Алис, Дейвид Браун, Лоран Бетнер, Жан Калвин, Родерик Кембъл, Дейвид Чилтън, Джон Джеферсън Дейвис, Джонатан Едуартс, А. А. Ходж и Чарлз А. Ходж, Ерол Хълс, Марселъс Кик, Джон Мъри, Б. Б. Уорфилд; (заветен или теономичен) Грег Бансен, Франсис Найджъл Лий, Гари Норт, Р. Дж. Ръшдуни – и Уестминстърската изповед на вярата и много от пуританите.

 

Библейското и теологичното превъзходство на постмилениализма

 

Има две групи две групи основни съображения: библейски и теологични. Първите се отнасят до конкретните библейски текстове; вторите са свързани с изводите от тези текстове.

 

Библейски съображения

1. Противно на възгледа на диспенсационализма за Епохата на Църквата, че не е пророкувана от пророците на Стария Завет, вижте: Деяния 2:16-17; 3:24-26; 15:14-18; Галатяни 3:8.

2. Противно на възгледа на диспенсационализма, че обещанията за царството се отнасят за националния Израел, а не за Църквата като новия Божий Израел, вижте: Галатяни 3:28-29; 6:16; Ефесяни 2:12-22; Филипяни 3:3; Римляни 2:28-29; и 1 Петрово 2:5-9.

3. Противно на диспенсационализма, Христос установи Своето царство през първи век, вижте: Марк 1:15; 9:1; Лука 11:20; 17:20-21; Йоан 18:33-37; Колосяни 1:13.

4. Противно на диспенсационализма, Христос е възцарен сега и управлява Своето царство, вижте: Деяния 2:29-35; Римляни 8:34; Евреи 1:3; 10:12-13; Откровение 1:5-6; 3:21.

5. Противно на диспенсационализма и историческия премилениализъм, Христовото царство не е земно политическо царство,[9] а духовно-изкупително, вижте: Лука 17:20-21; Римляни 14:17; Йоан 18:36-37.

6. Противно на диспенсационализма и историческия премилениализъм, Сатана беше вързан през първи век, вижте: Матей 12:28-29; Лука 10:18; Йоан 12:31; Колосяни 2:15; Евреи 2:14; 1 Йоан 3:8.

7. Противно на диспенсационализма, историческия премилениализъм и амилениализма, Голямата скръб става през първи век (при разрушаването на храма и Ерусалим), виж: Матей 24:34 (сравнете Матей 24:2, 3, 15, 21); Откровение 1:1, 3, 9; 3:10 (сравнете Откровение 7:14).

8. Противно на диспенсационализма, историческия премилениализъм и амилениализма, Църквата няма да се провали в задачата си да евангелизира света, вижте: Матей 13:31-32; 16:18; 28:18-20.

9. Противно на диспенсационализма, историческия премилениализъм и амилениализма, Христовото изкупително дело ще упражнява световна власт в света преди края на съвременната история, вижте: Матей 13:31-32; Йоан 1:29; 3:17; 4:42; 12:31-32; 1 Коринтяни 15:20-26; 2 Коринтяни 5:17-21; Евреи 1:3, 13; 10:12-13.

10. Противно на диспенсационализма и историческия премилениализъм, има само едно възкресение и само един съд, които идват едновременно в края на историята, виж: Даниил 12:2; Матей 24:31-32; Йоан 5:28-29; 6:39-40; 11:40; Деяния 24:15.

11. Противно на диспенсационализма и историческия премилениализъм, когато Христос дойде, историята ще завърши, вижте: 1 Коринтяни 15:20-25; Матей 13:29-30; 1 Солунци 4:13-17.

 

Теологични съображения

1. За разлика от диспенсационализма, историческия премилениализъм и амилениализма, постмилениализмът е оптимистичен в своя исторически възглед, вижте: Псалм 2; 72; Исая 2:1-4; 9:6-7; 11:1-9; Матей 28:18-20.

2. За разлика от диспенсационализма и историческия премилениализъм, постмилениализмът не позволява чудовищно и нелепо смесване на безсмъртни, прославени и възкресени светии със смъртни, непрославени хора на земята за 1000-годишен период на съвместно съжителство.

3. За разлика от диспенсационализма и историческия премилениализъм, в постмилениализма Христос не претърпява “второ смиряване” на земята (или където и да е).

4. Противно на диспенсационализма, постмилениализмът не учи, че ще има завръщане към “слабите и окаяни първоначални учения”, като храма, жертвоприношенията, юдейското превъзходство и прочие, вижте: Галатяни 4:9; Евреи 9-10; 1 Петрово 2:5-9; Ефесяни 2:20-21; 1 Коринтяни 3:16; 6:19; 2 Коринтяни 6:16.

 

Великото поръчение и диспенсационализмът

 

Тревожно е, че някои от диспенсационалистите гледат на Великото поръчение като на юдейски мандат, който не се отнася за Църквата през тази епоха! Нека да цитираме само няколко кратки текста като доказателство за това забележително изопачаване на библейската теология.

Е. У. Булингер (19-ти век), добре познат със своята Companion Bible, казва много ясно за Матей 28:18-20: “това конкретно поръчение беше . . . отложено.”[10] Тук теорията за отложеното царство на диспенсационализма е свързана с отричане на съвременното задължение да се работи за изпълнението на Великото поръчение.

Арно Гебелайн (поч. 1945) пише за Великото поръчение в своята популярна Annotated Bible: “Това е Поръчението на Царството. . . . Идва време, когато това велико поръчение ще бъде изпълнено от остатък от юдейски ученици. . . .”[11] В съответствие с теорията за отложеното царство, Гебелайн отлага изпълнението на Поръчението някъде в бъдещето.

По-съвременен диспенсационалист, Чарлз Бейкър, обяснява, че когато е дадено Великото поръчение, “все още нямаше откровение, че програмата на пророкуваното царство щеше да бъде прекъсната от тази настояща диспенсация на тайната.”[12] Джордж Уилиямс се съгласява.[13] (Трябва да отбележим факта, че Епохата на Църквата “прекъсва” програмата на Божието царство.)

В своя написан наскоро коментар на Матей диспенсационалистът Стенли Тусейнт споменава дебата между съвременните диспенсационалисти,[14] докато друг диспенсационалист, Дейвид Л. Търнър, коментира относно съвременните диспенсационалисти, че “повечето ще се съгласят, че вълнуващият мандат за създаването на ученици, с който завършва Матей, е задължителен за Църквата днес.”[15]

 

Заключение

 

Изучаването на есхатологията е важно за християнина. Това, което очакваме от бъдещето, оказва огромно влияние как ние и нашите деца ще подредим приоритетите в живота си. Към есхатологията не трябва да се подхожда сякаш тя е само интересна добавка в изучаването на Писанието. Тя е основополагаща негова част, оказваща голямо влияние дори върху разбирането за самото евангелизиране.

В заключение бих желал посоча на читателя, че пиша месечен бюлетин, който анализира многобройните изопачавания, присъщи на диспенсационализма. Въпреки огромната си популярност, диспенсационализмът внася редица сериозни отклонения в библейската теология. Читателят може да получи безплатен шестмесечен абонамент за бюлетина като пише на следния адрес:

Dispensationalism in Transition
Institute for Christian economics
P. O. Box 8000
Tyler Texas 75711



[1] “Есхатология” произхожда от гръцки: eschatos, т.е. “последен” и logos, т.е. “слово”.

[2] “Милениум” произхожда от латинските mille, т.е. “хиляда” и annum, т.е. “година”.

[3] За по-подробна информация, вижте: Robert G. Clouse, ed., The Meaning of the Millenium: Four Views (Downer’s Grove, IL: Inter-Varsity Press, 1977).

[4] R. B. Kuiper, God-Centered Evangelism (Grand Rapids: Baker, 1961), pp. 208-209.

[5] Амилениалистът Антъни Хьокема вижда изпълнението на пророчествата за царството в Новото небе и Новата земя, а не в Църквата. Anthony Hoekema, The Bible and the Future (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1979). Вижте моята бележка 2 в Глава 12.

[6] Вижте: H. Wayne House and Thomas D. Ice, Dominion Theology: Blessing or Curse? (Portland, OR: Multnomah, 1988), pp. 418-420, 422.

 

[7] George Eldon Lad, Theology of the New Testament (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1974), pp. 202, 203.

 

[8] Развитието му не е равномерно, а постепенно и на тласъци. В известен смисъл, то е като семе, което е посадено, расте и произвежда друго семе (вижте: Матей 13:3-9, 23). Можем да очакваме то да избуи на определени места, на други дори да умре, за да се върне накрая отново, понеже производителността на семето включва неговата смърт и обновление (вижте: Йоан 12:24; 1 Коринтяни 15:36). Можем да очакваме от време на време Бог да го окастря (Йоан 15:5-6).

 

[9] Макар Христовото царство наистина да има земно-политическо влияние.

[10] E. W. Bullinger, The Companion Bible (London: Samuel Bagster and Sons, rep. 1970 [n.d.]), p. 1380.

[11] Arno C. Gaebelein, The Annotated Bible, vol. 6: Matthew to the Acts (Traveler’s Rest, SC: Southern Bible Book House, n.d.), p. 61.

[12] Charles F. Baker, A Dispensational Theology (Grand Rapids: Grace Bible College, 1971), p. 558.

[13] George Williams, The Student’s Commentary on the Holy Scriptures (4th ed.: Grand Rapids: Kregel, 1949), pp. 730-731.

[14] Stanley D. Toussaint, Behold the King! (Portland, OR: Multnomah, 1980), p. 318.

[15] David L. Turner, “The Structure and Sequence of Matthew 24:1-41: Interaction with Evangelical Treatment,” Grace Theological Journal 10:1 (Spring, 1989), 6 (курсивът е мой).