Съдържание Цялата книга на една страница

ЧАСТ II: ОЧЕРТАНИЕ: I. Заветна трансцендентност: 3 – ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ВЪРХОВНА ВЛАСТ

А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на планината, където Исус им определи. И като Го видяха, поклониха Му се (Матей 28:16-17а).

 

Първата точка на заветния модел е установяването на властта на този, който сключва завета. Когато разглеждаме Великото поръчение от заветна гледна точка, откриваме, че контекстът, в който е поставено, по много начини ясно посочва неговия произход от върховна власт.

Когато започваме изследването на проблема, трябва да съзнаваме, че книгите на Писанието са написани от истински исторически хора, от плът и кръв, под вдъхновението на Святия Дух. Те са дадени в определен, конкретен исторически контекст (2 Петрово 1:21).[1] Писанието не пада от небето като книга с мистерии. Следователно поне общото разбиране на историческия и географския контекст на всеки текст е полезно за неговото по-пълно и по-точно възприемане.

Освен осъзнаването на историческия и географския контекст на отделния текст често е полезно да се знае нещо повече за литературната структура на конкретната книга от Библията, в която се намира той. Това важи особено за евангелията, които представляват нов литературен жанр, който не е нито биография, нито теология. Този литературен жанр е “евангелие”. Както отбелязва за евангелията новозаветният теолог Доналд Гътри: “Макар да са исторически по форма, тяхната цел е повече от историческа. Всъщност не е случайност, че са наречени “евангелия” в ранния период от християнската история… Няма паралел с евангелска форма, който да служи като модел за най-ранните писатели.”[2] Евангелията са написани от обикновени хора, които организират материала според внимателно обмислена структура, план и цел (вижте Лука 1:1-4).[3] Затова познаването на литературната структура на Евангелието от Матей ще бъде полезно в разкриването на върховната власт на заветното Велико поръчение. Нека да видим мястото, времето и литературния контекст на поръчението.

 

Географският контекст

 

Когато търсим географския контекст, ще отбележим заветната значимост и топографията на мястото, където е дадено поръчението. Местността е в „Галилея,” топографията е „планина.”

 

Галилея

Евангелията учат, че Христовите ученици са инструктирани да отидат на определено, конкретно място в Галилея, за да Го срещнат там след възкресението.[4] И, разбира се, сведението от Матей 28:16 е от самия контекст на Великото поръчение.

Интересно е, че Христос казва на Своите ученици да се срещнат с Него в Галилея.[5] Разбира се, Христос живя там в Своите ранни години,[6] призова учениците Си в Галилея[7] и изпълни голяма част от служението Си там. Въпреки това фактът, че той уговаря среща с учениците в Галилея след възкресението, за да ги упълномощи, както и прави, е поучителен. Промяната на мястото е забележителна, защото учениците вече са в Ерусалим, сърцето на Израел в Юдея, и скоро ще се върнат там, за да очакват на Петдесятница да придобият сила за мисията си.[8] Защо сега им е заповядано да пътуват до Галилея?

Галилея е област в Израел, в която от най-ранни времена живее смесено население от юдеи и езичници, след като по време на първоначалното завладяване на обещаната земя тя е недостатъчно завоювана и заселена от евреите (Съдии 1:33). В допълнение, по време на по-късния сблъсък с Асирия евреите от областта биват пленени, оставяйки езичниците като обитатели на земята (4 Царе 15:29). По тези причини Горна Галилея е известна като “Галилея на езичниците.”[9] Също поради тези причини галилеяните са известни със своя особен смесен акцент[10] и са презирани от евреите в южните, “по-чисти” региони.[11]

Интересно, Матей е единственото Евангелие, което споменава ранната заповед на Христос към учениците да избягват езичниците в служението си,[12] нарича Ерусалим “святия град”[13] и разказва, че Христос е наричан “Цар на юдеите” още преди надписа на Пилат върху кръста.[14] Въпреки това три пъти в края на това евангелие Матей повтаря, че Христос ще срещне учениците Си в Галилея, далеч от Ерусалим и в област на сменено юдейско и езическо население.[15]

В допълнение към тази информация трябва да отбележим, че точно преди Великото поръчение е споменат юдейският подкуп и лъжата относно местонахождението на Христовото тяло: “дадоха на войниците доста пари и рекоха: Кажете, че учениците Му са дошли през нощта и са Го откраднали, докато ние сме спали… И тъй, те взеха парите и постъпиха както бяха научени. И това, което те казаха, се разнесе между юдеите, и продължава даже и до днес.”[16] След споменаването на тази лъжа на юдеите в Ерусалим, Христос се появява в Галилея, за да даде Своето поръчение да “научат народите” (Матей 28:16, 19). Както ще видим, Благовестието е предназначено да разпространи Христовата върховна власт над целия човешки свят, не само над юдеите. Така дори мястото на неговото даване предвижда това, защото „в светлината на [Матей 4:15] изглежда Галилея в ст. 19 представлява всичките народи.”[17]

 

Планината

Че учениците отидоха “на планината, която Исус определи,”[18] също има определена цел. Употребата от Христос на планини за даване на поучения е достатъчно позната. Например, проповедта на планината, Елеонската беседа и възнесението бяха от планина – Елеонския хълм.[19]

Планините имат значение в Писанието като символ на върховенство, величие, възвишеност и власт.[20] Те често представляват царства, както няколко стиха в предходната бележка предполагат. Христос възложи на учениците Си да занесат Благовестието на “народите” от планина. Величественият ефект от това възлагане от планина ще бъде разгледан подробно в Глава 4. Там ще се съсредоточа върху изводите от йерархичната власт на поръчението. Тук само изтъквам уместността на величественото упълномощаване на учениците от планина като символ на Неговата върховна трансцендентност в това заветно действие.

Идеята е схваната добре от Ленски: “В известен смисъл на върховете на планините се срещат небето и земята, и тук прославеният Спасител говори за Своята власт на небето и на земята. С обширното небе над Него и панорамата на земята, разпростряна под Него, Исус стои в своето величие и своята слава – наистина поразително видение.”[21] Затова учениците Му се “поклониха” (Матей 28:17а).

 

Времевият контекст

 

Поръчението беше дадено от възкръсналия Спасител, който беше “свършил” (Йоан 19:30)[22] делото на изкуплението, дадено на Него от Бога Баща (Йоан 17:4). След като победи греха (Римляни 3:23-26), Сатана (Колосяни 2:15) и смъртта (Деяния 2:24, 31), Христос възкръсна победоносно от гроба като побеждаващ цар,[23] за да възложи на учениците Си върховна власт да занесат това послание на “всички народи”. В поредицата от събития, свързващи възкресението и Великото поръчение, сме свидетели на възцаряването на Христос като върховен владетел.

Именно при възкресението Христос беше “със сила обявен като Божий Син”, според Павел в Римляни 1:4. Този стих казва: Той “според Духа на святост беше със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите”. В действителност думата “обявен”[24] в повечето преводи на Римляни 1:4 не е превеждана по този начин на никое друго място. Най-разпространеното й значение е: “определям, назначавам, ръкополагам”. Както отбелязва Мъри: “Няма нужда, нито основание да се прибягва до друг превод, освен този, даден и в други новозаветни случаи, а именно – Христос е ‘назначен’ или ‘определен’ Божи син със сила, и така сочи към Неговото възцаряване, което има историческо начало паралелно на историческото начало, споменато в” Римляни 1:3.[25]

Разбира се, Христос не е “назначен” за Божи син. Но според този препоръчан превод, Римляни 1:4 не предполага това; там се казва, че той е “назначен за Божи Син със сила”. Същността на Римляни 1 е, че Христос дойде в историята като “Давидовия потомък” (Римляни 1:3), а не че е обитавал във вечността като Божия син. Така при възкресението Христос беше “официално поставен в положение на върховенство и ръкоположен с власт, събитие, което по отношение на обличането във власт надминава всичко, което преди е можело да Му бъде приписано във въплътеното Му състояние.”[26]

Връщайки се към Матей 28:18 трябва да отбележим, че буквалният превод на стиха гласи: “И като се приближи, Исус говори на тях, казвайки, ‘Даде Ми се всяка власт…’”[27] Трябва да отбележим мястото и времето на глагола “даде.” В гръцкия език се набляга върху думите, изведени в началото на изречението, както в Христовото твърдение акцентът е поставен върху “даде”. Не само “даде” е подчертано като особено важно, но според гръцкото глаголно време,[28] “даването” на власт е станало в определен момент в миналото.

Моментът, в който е станало това даване на власт, е бил очевидно при възкресението, не само според ясния извод от текста пред нас, но и според потвърждението на Римляни 1:4: “Който беше обявен Божий Син със сила чрез възкресението от мъртвите, според духа на святост, Исус Христос нашият Господ.”[29] Възкресението, последвано скоро от възнесението, утвърждава Христос като цар и Го възцарява. Трябва да отбележим, че и Филипяни 2:8-9 използва същото глаголно време[30], за да посочи възкресението като времето, когато на Христос е “дадена” власт: “Стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог Го превъзвиши и Му подари име, което е над всяко друго име.”

По тази причина Дж. П. Ланге нарича Великото поръчение “второ преображение”.[31] Както Калвин пише за изявлението на Господа в Матей 28:18: “Трябва да отбележим, Неговата власт не беше открито изявена докато Той не възкръсна от мъртвите. Едва тогава се възвиси, носейки отличителните знаци на върховен Цар.”[32] Оттогава преставаме да чуваме познатото “Аз не мога нищо да направя от Себе си”,[33]защото сега “всяка власт” е по право Негова.

Нещо повече, това даване на царска власт е пророкувано в Псалм 2:6-7:

 

Аз ще изявя постановлението:

Господ ми каза: Ти си Мой Син;

Аз днес Те родих.

Поискай от Мене и Аз ще Ти дам народите за Твое наследство,

и земните краища за Твое притежание.

 

В Деяния този текст от Псалм 2 е ясно отнесен към възкресението на Христос. Деяния 13:33-34 казва: “Бог го изпълни над техните деца, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалм: ‘Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.’ А че Го е възкресил от мъртвите, никога вече да не се връща в изтлението…”

Макар да не споменава Псалм 2, Деяния 2:30-31 се съгласява, че възкресението на Христос е издигане в царска власт “И тъй, понеже [Давид] беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му се обеща, че от неговите потомци по плът ще въздигне Христа, да Го постави на престола му, той предвиждаше това, говори за възкресението на Христа…” Тогава Петър, позовавайки се на Псалм 110, добавя: “Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва: ‘Рече Господ на Моя Господ: Седи отдясно Ми, докато положа враговете Ти за Твое подножие.’” (Деяния 2:34-35).

Връщайки се към Матей 28:18 трябва да отбележим, че Христовите думи показват, че нещо ново е станало като резултат от завършването на Неговото изкупително дело при възкресението от гроба. Сега на Него е дадена “всяка власт”. Чудесното значение на това ще бъде демонстрирано по-долу.

Христос е нашият пророк, свещеник и цар,[34] и Неговото Велико поръчение показва многостранното Му служение към Неговия народ.[35] В тази и следващата глава ще видим, че когато Той казва, че има “всяка власт на небето и на земята” (Матей 28:18б),[36] той говори като Великия Цар, който управлява над своето обширно царство. Той е “Царят на царете и Господар на господарите” (Откровение 19:16). В Глава 5 ще разгледаме как Великото поръчение е и пророческо поръчение. Като Великия Пророк Христос обявява Божията воля за целия свят, като учи хората “да пазят всичко, което съм ви заповядал” (Матей 28:20а). В Глава 6 ще стане явна свещеническата страна на Поръчението. Като Великия Първосвещеник, той получава клетва на поклонение от онези, над които владее, в Своята заповед да “кръщават” народите (Матей 28:19б).

 

Литературният контекст

 

Когато разглеждаме Великото поръчение, заслужава внимание красивата структура на евангелието на Матей. Относно Матей 28:18 Блеър коментира: “Тук са уловени много от съществените моменти на книгата.”[37] Кук се съгласява: “С това величествено слово Св. Матей завършва своето Евангелие, в което е спазвал принципите така ярко формулирани пред нашите умове.”[38]

Бих отишъл по-далеч, за да отбележа, че това, което четем в заключителните думи на Матеевото евангелие в последните дни на Христовото служение, вече е очаквано в началните думи на евангелието, в началото на Христовия земен живот и служение. Първите глави на Матей сякаш очакват заключението, до което достигаме във Великото поръчение. Нека накратко да очертая сходствата; те не изглеждат просто съвпадение. Те говорят за цар, който идва (Матей 1-4) и получава върховна власт (Матей 28) над царство.

1. Исус като “Емануил”. А. При обявяването на раждането на Исус на Йосиф, имаме ангелското изявление на изпълнението на Исая 7:14: “Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил”, което преведено означава “Бог с нас” (Матей 1:23). “Бог с нас” дойде! Б. В заключението и във Великото поръчение, имаме същата тема: “И ето, Аз съм вас през всичките дни” (Матей 28:20б). “Бог с нас” остава!

2. Царският произход на Исус. А. В Матей 1:1 е изтъкнато царското родословие на Христос. “Родословието на Исуса Христа, син на Давид, син на Авраам.”[39] Тук не само имаме човешкото име на Христос (“Исус”) съчетано с неговото месианско име (“Христос”), но и с царската титла “Син на Давид”, позната месианска титла в Евангелието на Матей.[40] Така “Родословието, представено в Матей 1:1-17, не е приложение, то е тясно свързано със същността на цялата глава; в по-широк смисъл, със съдържанието на цялата книга.”[41]

Б. В Матей 28:18 Христос идва при учениците Си вече облечен в току-що придобитата царска власт: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята”. Подходящ завършек на дело, започнало с царско родословие.

3. Езичниците и Царят. А. В Матей 2:1 четем за езически влъхви, идващи от “изтока” в търсене на Христос. Те търсят “Юдейския цар, Който се е родил” (Матей 2:2а). Б. В Матей 28:19 четем как върховният цар с “всяка власт на небето и на земята” изпраща учениците Си да търсят езичниците: “Идете, научете всичките народи”.[42]

4. Христос е нападнат. А. В Матей 2 четем за царския опит за убийство на малкия Исус в началото на неговия житейски път: “Ирод ще потърси Младенеца, за да Го погуби” (Матей 2:13б). Б. Великото поръчение беше дадено след окончателния опит за убийство на Христос чрез разпятието (Матей 27:33), в края на Неговото земно служение.

5. Израел е заменен от народите. А. В Матей 3:9-11 Йоан Кръстител предупреждава юдеите в Юдея, които се гордеят с произхода си от Авраам,[43] че “брадвата лежи вече при корена на дърветата” и че идва огнено унищожение на Ерусалим. Б. Във Великото поръчение Христос, истинският син на Авраам, заповядва на последователите Си да отидат и да научат всичките народи (Матей 28:19) докато е в Галилея (ст. 16), след като юдеите излъгаха за Неговото възкресение (ст. 12-15).

6. Географско съпоставяне. А. В Матей 3 първата публична поява на Христос започва с думите: “Тогава Исус дойде от Галилея на Йордан” (Матей 3:13). Пътят му беше от Галилея към Юдея (Матей 3:1). Б. В края на евангелието от Матей и на служението на Христос придвижването е обратно: Той идва от Ерусалим в Юдея към Галилея (Матей 28:1, 6-7, 10, 16).

7. Ритуалът на кръщението. А. Когато започва публичното представяне на Христос в Матей, четем следното: “Тогава Исус дойде от Галилея на Йордан при Йоан, за да се кръсти от него” (Матей 3:13). Б. В края на Христовото служение четем: “И тъй, идете и научете всичките народи, и кръщавайте ги” (Матей 28:19).

8. Триединството. А. При кръщението на Христос имаме едно от най-ясните свидетелства на Писанието за Триединството: “И като се кръсти, Исус [Синът] веднага излезе от водата; и ето, отвориха Му се небесата и видя Божия Дух (Святият Дух), че слизаше като гълъб и се спускаше върху Него; и ето глас от небесата [Бащата], който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение” (Матей 3:16-17). Б. В Христовата формула на кръщението във Великото поръчение Триединството отново е ясно отразено: “кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святия Дух” (Матей 28:19).

9. Планината. А. Преди Христос да започне официално служението Си, Той издържа изкушението, на което беше подложен от Сатана. В Матей 4 четем за ролята на „планината” в изкушението за царската власт: “Пак го заведе дяволът на една много висока планина, показа Му всичките царства на света и тяхната слава” (Матей 4:8). Б. Във Великото поръчение, с току-що придобита царска власт, Христос отново говори от планина: “единадесетте ученика отидоха в Галилея, на планината, където Исус им определи” (Матей 28:16).

10. Дадено е царство. А. При изкушението в началото на служението на Пророка, Свещеника и Царя[44] Исус Христос, Сатана предлага да Му даде световните царства: “Дяволът го заведе на една много висока планина, показа Му всичките царства на света и тяхната слава и Му каза: Всичко това ще Ти дам, ако…” (Матей 4:8-9). Б. В заключителното Велико поръчение Христос върховно обявява, че Му е била “дадена”[45] “всяка власт”, не само над царствата, над които Сатана е властвал, но също и в небето: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята” (Матей 28:18).

11. Поклонение. А. При изкушението Сатана искаше Христос да му се поклони: “Всичко това ще Ти дам, ако паднеш да ми се поклониш” (Матей 4:8). Б. В поръчението четем как Христос получава поклонение[46]: “И като Го видяха, поклониха Му се” (Матей 28:17).

12. Неговите ученици. А. В Матей 4:18, когато започва земното Му служение, Христос призовава първите Си ученици. Б. В Матей 28:18-20, когато приключва земното Му служение, той изпраща учениците Си.

Евангелието на Матей е широкият литературен контекст на Великото поръчение. В него върховната царска власт на Христос се очаква в началото (Матей 1-4) и се утвърждава накрая (Матей 28:18-20). Литературният (чрез вдъхновение) и историческият (чрез провидение) паралел на началото и края напълно подкрепят тезата, че Великото поръчение е царско упълномощаване, установяващо върховната власт на “Царя на Царете и на Господа на Господарите”.

 

Заключение

 

По време на Христовото служение отдавна пророкуваното царство “наближи”[47] и както беше планирано,[48] постепенно беше установено в света.[49] Като следствие хората влизаха в него при проповядването на Христос.[50] След като Христос обяви, че юридически то е изпълнено (“всяка власт” беше дадена на Него, Матей 28:18) и след официалното Му възцаряване при възнасянето в небето,[51] четем, че по-късните християни Го обявяват за цар[52] и влизат в Неговото царство.[53] Днес Христос управлява отдясно на Божия престол.[54]

Географският, времевият и литературният контекст на Великото поръчение ни водят към осъзнаването на това царско достойнство, на неговото заветно утвърждаване на върховната власт. След като осигурява Своето царство, Царят на небето и на земята говори за задачата на това царство, когато упълномощава учениците. Царството, което напредна в служението на Христос, беше юридически утвърдено със силата на възкресението.

Ако разбираме Великото поръчение като нещо по-малко от признаване на върховното достойнство на Христос и разширяване на Неговото царство, то ние обезценяваме величието на Великото поръчение. Тъй като първата точка на заветното действие е установяването на върховната власт на този, който прави завета, така във Великото поръчение виждаме Христос изявен като върховен Господар, обявяващ властта Си от върха на планина.



[1] Вижте наблягането върху историческото, например в Исая 7:3; Захария 1:1; Лука 2:1-2; 3:1-3.

[2] Donald B. Guthrie, New Testament Introduction (3rd ed.: Downers Grove, IL: Inter-Varsity Press, 1970), pp. 13-14. Вижте също F. F. Bruce, Bulletin of the John Rylands Library, xlv (1963), pp. 319-339; C. F. D. Moule, The Birth of the New Testament (3rd ed.: San Francisco; Harper and Row, 1982), ch. 5; и A. E. J. Rawlinson, The Gospel According to St. Mark, Westminster Commentary (7th ed.: London: Macmillan, 1949), p. xviiiff.

[3] Забележете например структурата на Йоановото евангелие, изградена върху седем чудеса, и на Матеевото, което е построено върху пет големи проповеди, които редуват повествование с проповед. Виж Robert H. Gundry, New Testament Introduction (Grand Rapids: Zondervan, 1970), pp. 29ff., 309ff.

[4] Марк 16:7; Матей 26:32; 28:7, 10, 16.

[5] Има силен научен спор относно тази появя в Галилея в опит тя да се хармонизира със сведението на Лука за явяването на Христос в Ерусалим, в Юдея. Времето и усилията, необходими за придвижване от едното място на другото са част от проблема и опита да се изгради хронологията на събитията.

[6] Матей 2:22-23.

[7] Матей 4:18-22; Йоан 1:43-44.

[8] Лука 24:47, 49, 52; Деяния 1:4, 8, 12.

[9] Исая 9:1; Матей 4:13, 15, 16.

[10] Матей 26:73; Марк 14:70; Деяния 2:7.

[11] Лука 13:1; Йоан 1:16; 4:45; 7:52; Деяния 2:7.

[12] Матей 10:5, 6; 15:2-4.

[13] Матей 4:5; 27:53.

[14] Матей 2:2.

[15] Матей 28:7, 10, 16.

[16] Матей 28:12, 13, 15.

[17] W. F. Albright and C. S. Mann, Matthew: The Anchor Bible (Garden City, New York: Doubleday, 1971), p. 361. Вижте също: J. Knox Chamblin, Matthew in W. A. Elwell, ed., Evangelical Bible Commentary on the Bible (Grand Rapids: Baker, 1989), pp. 779-780.

[18] Курсивът е мой. Фактът, че “планината” не е спомената в никой друг текст, където се говори за Галилея като цел на пътуването на тези ученици е бил източник на спор между коментаторите (Марк 16:7; Матей 28:7, 10, 16). Въпреки това, тук текстът ясно го прави. Няколко коментатора предполагат, че тя е същата, на която е произнесена Проповедта на планината: Chamblin, Matthew, p. 780. R. E. Nixon, Matthew, in D. B. Guthrie and J. A. Motyer, eds., The Eerdmans Bible Commentary (3rd ed.: Grand Rapids: 1970), p. 850. F. C. Cook, New Testament, 1:194. Robert H. Gundry, Matthew: A Commentary on His Literary and Theological Art (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1982), p. 594.

[19] Матей 5-7; 24:3; Деяния 1:11, 12.

[20] Например, Исая 2:2-3; 11:9; 25:6; Езекиил 17:22; 20:40; Данаил 2:35; Михей 4:1; Зах.ария4:7. Вижте: David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, Texas: Dominion Press, 1985), ch. 4; превод на български, Дейвид Чилтън, Възстановеният рай: Библейска теология на господството, Глава 4, „Святата планина.”

[21] R. C. H. Lenski, The Interpretation of St. Matthew’s Gospel (Columbus, OH: Wartburg Press, 1943), p. 1168.

[22] Вижте Йоан 4:34; Евреи 1:3; 9:26-27.

[23] Вижте дискусията за Неговото царуване по-долу и в Глава 7.

[24] На гръцки език е horisthentos (от horizo). Намира се на други места в Лука 22:22; Деяния 2:23; 10:42; 11:29; 17:26, 31; Евреи 4:7. За превъзходен коментар на Римляни 1:4 виж John Murray, The Epistle to the Romans (New International Commentary on the New Testament), 2 vols. (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1959, 1965), 1:9. The Revised Standard Version и The Amplified Bible превеждат глагола като “определен”.

[25] Ibid.

[26] Ibid., 1:10.

[27] Robert Young, Young’s Literal Translation of the Holy Bible (Grand Rapids: Baker, rep. n.d. [1898]), New Testament, p. 23.

[28] ] Гръцката дума за “даде” е edothe, което е страдателен залог, минало несвършено изявително наклонение на didomi. Думата “аорист” (минало несвършено, бел. прев.) е съставена от две гръцки думи: а (“не”) и horizo (“хоризонт”), което означава “неограничен”. Затова обикновено миналото несвършено време няма времево означение. В изявителното наклонение обаче то носи значение на минало действие, започнало в даден момент от времето.

[29] Разбира се, вярно е предвид Неговата същностна божественост, че тази “дадена всяка власт” е “не като нов дар, но като потвърждение и практическо осъществяване на властта над всичко, която Му е дадена от Бащата” по отношение на Неговото човешко съществуване. F. C. Cook, ed., New Testament, vol. 1: St. Matthew–St. Mark–St. Luke, in The Holy Bible According to the Authorized Version A.D. (1611), With an Explanatory and Critical Commentary and a Revision of the Translation (New York: Charles Scribner’s Sons, 1901), p. 196. Курсивът е мой.

[30] Но Филипяни 2:9 използва различна дума за “даден”: echarisato от charizomai.

[31] John Peter Lange, Matthew in Philip Schaff, ed., and trans., Commentary on the Holy Scripture, Critical, Doctrinal and Homiletical (3rd ed.: Grand Rapids: Zondervan, n.d. [1861]), p. 556.

[32] John Calvin, A Harmony of the Gospels Matthew, Mark, and Luke, in Calvin’s New Testament Commentaries, ed. by David W. and Thomas F. Torrance, trans. by A. W. Morrison, 3 vols., (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1972), 3:250.

[33] Йоан 5:19, 30; 8:28; 12:49; 14:10.

[34] Стихът, който най-добре свързва заедно тези три длъжности е Откровение 1:5: “и от Исуса Христа, Който е верният свидетел [пророк], първородният от мъртвите [свещеник] и началникът на земните царе [цар]”.

[35] “Като Пророк Той представлява Бога пред човека; като Свещеник представлява човека в присъствието на Бога; и като Цар упражнява господство и възстановява първоначалното господство на човека.” Louis Berkhof, Systematic Theology (4th ed.: Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1941), p. 357.

[36] За превъзходно разглеждане на Христовото настоящо царуване, виж William Symington, Messiah the Prince or, The Mediatorial Dominion of Jesus Christ (Edmonton, Alberta: Still Waters Revival, rep. 1990 [1884]). Вижте също: Greg L. Bahnsen and Kenneth L. Gentry, Jr., House Divided: The Break-up of Dispensational Theology (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1989), ch. 12. John Jefferson Davis, Christ’s Victorious Kingdom: Postmillennialism Reconsidered (Grand Rapids: Baker, 1984), ch. 4.

[37] Edward F. Blair, Jesus in the Gospel of Matthew (New York: Abingdon, 1960), p. 45.

[38] P. C. Cook, St. Matthew, p. 45.

[39] Както е казано, “Първото изречение е равностойно на официално изявление за месианското естество на нашия Господ.” J. A. Alexander, the Gospel According to Matthew (Grand Rapids: Baker, [1860] 1980), p. 2.

[40] Вижте: Матей 9:27; 12:23; 25:22; 20:30; 21:9, 15; 22:42. Самата структура на това родословие зависи от “цар Давид” (Матей 1:6а). В съзнателното му разделяне на четиринадесет поколения (Матей 1:17) Давид два пъти е използван като отправна точка: Родословието е проследено във възходящ ред от Авраам до Давид, който завършва първия цикъл (Матей 1:6). След това от Давид (Матей 1:6б) низходящо (в упадък) до Вавилонския плен (Матей 1:11). След това се придвижва отново нагоре към Христос (Матей 1:16-17).

[41] William Hendriksen, The Gospel According to Matthew (Grand Rapids: Baker, 1973), p. 107.

[42] Интересно, началният стих на Матей е: “Родословието на Исуса Христа, син на Давид, син на Авраам.” В Битие 12:3 се открива подобна терминология като тази в Матей 28:19, когато се говори за “всичките народи”. Разсъждавайки върху Битие 12:3 Павел пише: “И Писанието, като предвиди, че Бог чрез вяра ще оправдае езичниците, предизвести благовестието на Авраам, казвайки: ‘В тебе ще се благославят всичките народи’” (Галатяни 3:8; езикът тук е идентичен с този в Матей 28:19). Следователно в заключителните стихове на Матей виждаме средството за това благословение за “всичките народи”: Великото поръчение.

[43] Матей 3:9; Йоан 8:33, 39.

[44] След четиридесетдневен пост първото изкушение да превърне камъните на хлябове (Матей 4:2-3) ни напомня за пророка Мойсей (сравнете Второзаконие 18:18), който пости четиридесет дни и нощи (Изход 24:28). Второто изкушение (според реда в Матей) беше върху храма, където служеха свещениците (Матей 4:5). Третото изкушение на планината беше да стане цар над “царствата на света” (Матей 4:8-9).

[45] Същата дума “давам” (от гръцки: didomi) е използвана в два от случаите на изкушение (Матей 4:9; Лука 4:6) и във Великото поръчение (Матей 28:18). Евангелието на Лука предава по-подробно това изкушение на Сатана: “На теб ще дам цялата тази власт, и тяхната слава, защото на мен те бяха предадени” (Young’s Literal Translation, New Testament, p. 42). Сравнете това с Христовото “Даде ми се всяка власт.”

[46] Една и съща гръцка дума за “поклониха” е използвана и на двете места (гръцки proskuneo).

[47] Марк 1:14-15; 9:1; Лука 21:31; Матей 3:2; 4:12-17; 10:7; 16:28.

[48] Исая 9:6, 7; Лука 1:31-33; Матей 2:2; Йоан 12:12-15; 18:36-37.

[49] Матей 12:28; Лука 17:20-21.

[50] Матей 11:12; Лука 16:16. Филипс превежда Матей 11:12: “От дните на Йоан Кръстител до днес Небесното царство се превзема с щурм и ревностни хора си пробиват път в него.”

[51] Деяния 2:30-31, 33-36. Евреи 2:9.

[52] Деяния 3:15; 5:31; 17:7.

[53] Колосяни 1:12-13; 1 Солунци 2:12; Откровение 1:6, 9.

[54] Римляни 8:34; Ефесяни 1:20; Колосяни 3:1; Евреи 12:2; 1 Петрово 3:22; Откровение 3:21.