Съдържание Цялата книга на една страница

ВЪВЕДЕНИЕ

“Даде ми се всяка власт на небето и на земята. И тъй идете, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал: и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века” (Матей 28:18-20).

 

В тези 51 думи от Евангелието на Матей имаме това, което с основание наричаме “Великото поръчение”. Това поръчение беше дадено от Господ Исус Христос само няколко дни след Неговото възкресение и не много време преди Неговото възнасяне в небето.

Великото поръчение дълго време е служило и продължава да служи и днес като военна заповед за Христовата Църква в света.[1] Рядко има мисионерска конференция, която да не се позове на този текст. Малко са деноминациите, които са били основани без някакво позоваване на него. Повечето ортодоксални християни, независимо към коя деноминация и към кое теологическо течение принадлежат, са издигали това като своето знаме в служението на Христос.[2]

Но правилно ли се разбира днес Великото поръчение? Дали пълнотата на неговото значение се разбира от привържениците му? Наистина ли схващаме Величието на Великото поръчение? Тези въпроси стават все по-важни в евангелските кръгове.

 

Проблемът

 

Със сигурност най-важният дебат между либералните и ортодоксалните теолози днес е свързан с въпроса за непогрешимостта на Писанието. Дали Библията наистина е Божие Слово и дали е без грешка? Притежава ли тя безпогрешна власт като несъмненото откровение от Бога? Това е фундаментален въпрос с големи последствия за християнската вяра и практика.[3]

Сред евангелските християни днес се развива подобна дискусия. Тя е свързана с проблема за привидната неприложимост на Писанието. Трябва ли да се прилага уверено цялото Писание към живота днес? Божието Слово практично ли е за християнския живот и обществено поведение във всяка област на съвременното общество?[4] И значението на Великото поръчение лежи точно в сърцето на тази важна дискусия.

Като цяло въпросът за величието на Великото поръчение може да се разреши чрез правилно отговаряне на следните три основни въпроса:

1. Какво е Великото поръчение? А: Великото поръчение напълно нова божествена програма ли е в отговор на греха, която се поставя в ярък контраст и не е продължение на старозаветната програма? Б. Или то е завършекът на древната заветна програма на Бога в отговор на греха, и осъществяването на развитието на прогреса на изкуплението, което е приемствено със Стария Завет?

2. Каква е целта на Великото поръчение? А. Неговата цел песимистична ли е, насочваща Църквата да бъде предизвикателен свидетел в безнадеждно изгубен и умиращ свят и въпреки силната му съпротива да “изтръгва главни от огъня”? Б. Или неговата цел е оптимистична, даваща на Църквата сила успешно да работи за спасението на света срещу всяка съпротива, докато води мнозинството от хората към спасение?

3. Какво е естеството на Великото поръчение? А. Неговото естество индивидуално ли е, стремящо се към спасението на отделните изгубени грешници, с намерение да ги обучи в техния личен живот и обществено поклонение? Б. Или неговото естество е цялостно, стремящо се към спасението на отделните изгубени грешници, с намерение да ги обучи в техния личен живот, обществено поклонение, но и развитие на християнско общество?

 

Подходът

 

Трите въпроса, представени по-горе, засягат жизненоважни проблеми, свързани с Великото поръчение и християнската дейност в един греховен свят. В този труд ще се стремя да отговоря на тези важни въпроси от Писанието. Като правя това се надявам да допринеса за по-добро разбиране на величието на Великото поръчение.

Моят подход към Великото поръчение се състои в това да предлагам съсредоточен и внимателен екзегетичен анализ на Матей 28:18-20. Ще поставя за разглеждане широк обхват текстове от цялото Писание, за да изпълня с плът пълното библейско значение на Поръчението. Въпросът пред нас е, както беше казано по-горе, приложимостта на Писанието – на цялото Писание – за съвременния живот и общество.

Моята надежда е, че това изследване ще просвети и ще даде предизвикателство на читателите. Моят замисъл е да просветя християните в учението на Писанието по този важен въпрос и да ги насърча да приложат библейските принципи към целия живот. Поръчението пред нас е наистина велико, защото то се позовава на “всяка власт” (Матей 28:18) да се научат “всичките народи” (Матей 28:19), на “всички неща” (Матей 28:20а), които Исус каза на своите ученици. То дава и сигурната надежда, че Исус ще бъде с нас “през всичките дни” (Матей 28:20б), за да се увери, че поръчението е изпълнено.

Преди да започна по същество, трябва да се спра на основите на Великото поръчение. То се гради на два основополагащи камъка: сътворението и завета. В първите две глави разглеждам свързаните въпроси, извлечени от сътворението и от завета.



[1] Споменаване на този текст има още при Игнатий (50-115 от Хр.), Послание към филаделфийците 9; Ириней (130-202 от Хр.), Против ересите 3:17:1; Тертулиан (160-220 от Хр.), Против ересите 20.

[2] Признавам, че има някои евангелски християни, които не разбират Великото поръчение като дълг на църквата. За повече информация за това необичайно явление виж Глава 12.

[3] Вижте следните полезни изследвания в тази област: Rousas John Rushdoony, Infallibility: An Inescapable Concept (Vallecito, CA: Ross House, 1978); за превод на български: Р. Дж. Ръшдуни, Непогрешимостта: Неизбежният възглед. James Montgomery Boice, Does Inerrancy Matter? (Oakland, CA: International Council on Biblical Inerrancy, 1979). Ronald Youngblood, ed., Evangelicals and Inerrancy (Nashville: Thomas Nelson, 1984).

[4] Вижте: Greg L. Bahnsen, By This Standard: The Authority of God’s Law Today (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1985). Rousas John Rushdoony, Institutes of Biblical Law, 2 vols. (Vallecito, CA: Ross House, [1973] 1982). Gary North, Tools of Dominion: The Case Laws of Exodus (Tyler, TX: Institute for Biblical Economics, 1990); за превод на български: Гари Норт, Средство за господство: Казусните закони на Изход.