ТРИ ВЪЗКРЕСЕНИЯ

Повече от всичко на света аз се моля тази поредица от послания да те заведе по-дълбоко в нещата на Духа и това, което казвам, да те накара да оцениш своето спасение с нова мярка и да ти даде по-ясно разбиране и познаване на Божието Слово.

Писанията ясно говорят за три вида възкресение: възкресение на една нация, духовно възкресение и засягащото всички нас материално възкресение.

Ще започнем с първото, споменато по-горе възкресение. То се отнася, разбира се за Израел. Ако ми бе предложено да дискутирам бъдещето на някаква друга нация, освен Израел, аз въобще нямаше да се опитам, защото задачата щеше да бъде абсолютно безсмислена, понеже би се базирала на вероятности и предположения.

Но еврейската нация е уникална, защото неин историк е Святият Дух, който не само е записал миналото на тази нация, но е очертал и нейното бъдеще. Така че, ти и аз не си губим времето в безсмислени неща, когато се опитваме да прогнозираме бъдещето на евреите. Всичко, което трябва да направим, е да съберем и да поставим в логически ред това, което Святият Дух чрез пророците е предсказал за бъдещето на еврейската раса и бъдещето на Израел като нация. Методът е толкова прост, колкото и сигурни са резултатите.

В поколението, в което ти и аз живеем сега, ние виждаме изпълнението на пророчествата на Израел. На 16 май 1948 Израел стана и беше признат в целия свят за нация и така се изпълни пророчеството, произнесено преди 2500 години. Ето защо аз казвам, че Божието Слово е по-съвременно и информативно от днешния вестник, получен сутринта, или от вечерния световен коментар.

Бог е спазил Своето обещание в Словото Си за национално възкресение на евреите и затова ние може да разчитаме на Него, че ще спази Своето Слово, отнасящо се до духовното и материално възкресение на хората. 

Елате да се върнем при Господ, защото Той разкъса и Той ще изцели, порази и ще превърже раната ни.

Подир два дни ще ни въздигне и ще живеем пред Него.

Осия 6:1-2

Ще забележиш, че в гореспоменатия пасаж се казва: “след два дни ще ни съживи, на третия ден ще ни въздигне и ще живеем пред Него.” Това е толкова прекрасно. И знаеш ли защо? Защото днес е денят, това е поколението, в което тази част от Божието Слово се изпълнява.  Това ще стане буквално пред очите ни.

Има няколко неща в посочения пасаж, на които ще обърна внимание. Първо, от контекста виждаме, че думите на пророка без съмнение са отправени към еврейския народ, към всичките 12 племена. Шеста глава на Осия започва с вика на покаяние на един човек, но на една нация, която е била разкъсана и поразена от Господ. Това не е викът на хора, мъртви в своите гробове, нито изцелението се отнася за възкресение от мъртвите. Това е гласът на остатъка в последните дни.

Последните думи от първи стих говорят за “привързване”, което означава свързването на всички 12 племена (Израел с Юда). Пророкът предсказва, че те отново ще бъдат една нация в тяхната собствена земя. Изразът “ще съживи” не означава възкресение от физическа смърт, защото тук думата “съживявам” е използвана в смисъл на духовно съживление, а не на физическо възкресение. Речникът Уебстър определя “съживявам” така: да процъфти след упадък; връщам (се) към здраве и живот; връщам в употреба или обръщам внимание отново.

Най-забележителното нещо за мен в целия пасаж е времето на съживлението. Казва се, че съживлението ще дойде “след два дни”. Ясно е, че тези два дни не са дни в буквалния смисъл на думата, тоест периоди от 24 часа. Не. Много повече от два дни. Тези думи са изречени от пророка около 780 преди Христос или с други думи, преди 2700 години. Затова тези “дни” трябва да бъдат тълкувани, като се има предвид, че един ден за Господ е като хиляда години (ІІ Петрово 3:8). Отвори Библията си и сам прочети това.

Като използваме този мащаб за време, виждаме, че Израел сега е в третото хилядолетие от своето отхвърляне и по време на нашето поколение евреите бяха събрани отново, и признати като нация от всички други нации в света.

А сега нека погледнем към това, което пророк Еремия казва в 30-та глава 10 и 11 стих: 

Затова не бой се, служителю Мой, Якове, казва Господ, нито се страхувай, Израилю; защото ето…

Аз Съм с теб, казва Господ, за да те избавя; при все, че ще довърша всичките народи, където Съм ги разпръснал. 

Книгата на Амос също се занимава с този предмет.

Аз ще върна от плен людете Си Израел; те ще съградят запустелите градове и ще ги населят, ще насядат лозя и ще пият виното им и ще им направят градини и ще ядат плода им.

И те няма вече да се изтръгнат от земята, която им дадох, казва Господ, твоят Бог.

Амос 9:14-15

Като четеш това обещание, може би ти вярваш, че това пророчество бе изпълнено във времето на възстановяването на Израел от вавилонското робство. Но това не е така, защото след това евреите отново бяха изгонени от своята страна. Това обещание в Амос казва определено, че те “няма вече да се изтръгнат от земята”. Ето защо е ясно, че тук се говори за едно бъдещо възстановяване и това възстановяване наистина се случи в нашето поколение.

Нека продължим нататък и да прочетем 37-ма глава на Езекиил, където е нарисувана точно същата картина:

Господната ръка беше върху мене и ме изведе чрез Господния Дух и ме постави върху поле, което беше пълно с кости.

Езекиил 37:1

Много пъти съм чувала да се дават духовни тълкувания на този пасаж, като се сравнява това поле от сухи кости с духовно мъртви църковни членове, които седят по пейките. Осъзнавам, че има много мъртви кости, стоящи по дървените пейки всяка неделя сутрин, но ако продължиш да четеш, ще видиш, че има плът по костите на Езекиил и тази част от Божието Слово не се отнася за тези мъртви църковни членове. Тя се отнася за възстановяването на Израел: костите – цялата нация Израел, която един ден ще живее; гробовете – нациите, в които те живеят.

Прочети началото на 3-ти стих: И Той ми каза: Сине човешки, ще оживеят ли тези кости? Много поколения мъже и жени са се чудили дали е възможно това пророчество да бъде изпълнено след като евреите са били разпръснати по всички краища на земята с векове. Не са знаели дали евреите ще бъдат възстановени отново като нация, затова са се питали: “Могат ли тези кости да оживеят?”

…И отговорих: Господи Йехова, Ти знаеш.

Пак ми рече: Пророкувай над тия кости и речи им: Сухи кости, слушайте Господното Слово.

Така казва Господ Йехова на тия кости: Ето, ще направя да влезе във вас дух и ще оживеете;

ще направя и жили върху вас, ще ви облека с меса и ще ви покрия с кожа и като направя да влезе дух във вас, ще оживеете и ще познаете, че Аз Съм Господ.

Езекиил 37:3-6

Забележи нещо в 11-ти стих: “Тогава ми реч: Сине човешки, тия кости са целият Израилев дом. Ето, те казват: костите ни изсъхнаха, надеждата ни се губи, ние сме загинали.”

Божието Слово е вярно и тук става дума за първото от възкресенията – националното възкресение на Израел: “Затова пророкувай и кажи им: Така казва Господ Йехова: ето, хора Мои, Аз ще отворя гробовете ви, и като ви изведа от гробовете ви, ще ви заведа в израилевата земя.” (12-ти стих).

Това славно възкресение на израелската нация се случи в нашето поколение и както сме видели това възкресение на една нация, така ще преживеем второто възкресение, което е духовно, и третото, което е материално. Бог ще спази Своето Слово!

ДУХОВНОТО СЪЖИВЛЕНИЕ

Няма смърт.

Силен вятър блъскаше дъбовото дърво. Един жълъд падна на земята и в страданието си силният дъб простена: “Детето ми бе отнето… Моето дете, моето дете!”

Жълъдът бе погребан в падналите листа. Тълпи весели ученици стъпваха върху него. Валя дъжд. Жълъдът потъна в земята. Мина време, но винаги, когато силни ветрове се бореха с клоните на майката дъб, нейното стенание все още се чуваше. Един ден дойдоха дървари с големи секири. Майката дъб падна на земята. Откараха я във фабриката, нарязаха я на дъски и облицоваха домове с нея. Много хора бяха правили своя пикник под сянката на огромния дъб. Деца падаха сред окапалите листа, докато си играеха. Много хора с усет за красота в душата си изпитваха трепетно вълнение, когато виждаха през есента красотата на аленочервения дъб.

Минаха години и дъбът беше забравен. Не казах забравен от Отец на Небето, защото Бог никога не забравя. Бебето жълъд беше сигурно скрито в земята. Нов живот вътре в него разцепи черупката. Пораснаха корени и те започнаха да отиват по-надълбоко и по-надълбоко, докато листата се появиха над земята и с течение на времето младият дъб стана стабилно дърво, друг огромен дъб, който стоеше здрав и силен със своите клони, които достигаха все по-високо и по-високо. Те се простираха все по-нашироко и по-нашироко. Корените му бяха дълбоко надолу, за да могат да крепят масивния дънер и израсналите дебели клони здраво и сигурно. Няма смърт. Няма, приятелю мой, няма смърт.

В изучаването на второто възкресение – духовното, има два пасажа от Писанието, върху които ще се фокусираме: 

Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник.

Той дойде при Исус нощем и Му каза: Учителю, знам, че от Бог си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.

Исус в отговор му каза: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство.

Никодим Му каза: Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?

Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.

Роденото от плътта е плът, роденото от Духа е дух.

Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре.

Вятърът духа където иска, и чуваш шума му; но не знаеш от къде идва и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.

Никодим в отговор Му рече: Как може да бъде това?

Исус в отговор му каза: Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син,

така че всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот.

Защото Бог толкова обикна света, че даде Своя Единороден Син, за да не загине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.

Йоан 3:1-9, 14-16 

И съживи вас, които бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове…

даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христос, по благодат сте спасени

и като ни възкреси, постави ни да седим с Него в Небесни места в Исус Христос.

Ефесяни 2:1, 5, 6

„Съживявам” означава давам живот. Ако сме мъртви, ние се нуждаем от живот, и точно това се дава, когато някой приеме Христос като свой Спасител, Бог не гледа на стария живот. Той дава нов живот на този човек чрез новорождението.

В Евангелието на Йоан четем: „Това, което е родено от плътта, е плът.” Това е първото раждане, раждането, което всяко човешко същество преживява. Но има друго, второ раждане: „Това, което е родено от Духа, е дух”, Господ каза на Никодим: „Трябва да се родите отгоре”, но Той не му обясни начина, защото процесът е тайна. Знаем, че вятърът духа и ние чуваме звука, но нито един човек не може да каже от къде излиза или накъде отива. Когато Никодим попита: „Как може да стане това?” Христос му отговори просто, като му представи средствата, чрез които това става. „Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него, да не загине, но да има вечен живот.”

Ние не чакаме да получим нашия вечен живот след гроба. Ние получаваме вечен живот в мига, в който се раждаме отново. Всеки път, когато една душа се новоражда, има преминаване от смърт в живот, духовно възкресение, и то се получава тук и сега!

В писмото на Павел към Ефесяните четем: „И като ни възкреси, постави ни да седим с Него в Небесни места в Исус Христос.” Бог не ни спасява, за да ни остави долу, в блатото на стария живот. Не! Всеки вярващ не само е съживен, но и възкресен. Съживяването е свързано с влизането на новия живот в мъртвата душа на грешника. Възкресението говори за един нов свят, в който той влиза или в който той е издигнат. Един спасен човек не е вече в света на сатана, под неговия контрол. Той не ходи вече според вървежа на този свят. Един реформиран човек преминава в царството на Божия скъп Син, под ръководството на възкръсналия Господ.

Това е илюстрирано в случая с Лазар. Лазар беше не само съживен, но и възкресен от областта на мъртвите. Той се появи от гроба. Неговите погребални дрехи му бяха отнети и аз вярвам, че дори и миризмата на гроб отмина. Неговият дом беше при хора, които бяха живи. По същия начин Исус работи в човешкото сърце и го съживява. Той казва: „Бъди свободен! Бъди свободен!” Той беше мъртъв, но сега живее. Той е жив. Бъди свободен и тръгвай! Има духовно възкресение в Христос и Той ни освобождава от смъртта.

Нека продължим нататък и да обърнем на Ефесяни 5:14 „Стани ти, който спиш и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос.” За тялото ли говори Павел тук? Не. Той говори за душата. Той говори за духовно възкресение. В Римляни 6:11 той отново казва: „Така и вие считайте себе си за мъртви към греха и живи към Бог в Исус Христос.”

В тези пасажи се говори за духовно възкресение и то е настоящо, като продължава постоянно и непрекъснато. Всеки път, когато една душа се новоражда, има преминаване от смърт в живот, духовно възкресение. Един от най-съществените и важни пасажи, засягащи духовното възкресение се намира в Йоан 5:24, когато Исус – най-големият авторитет на Небето и на Земята, казва: „Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.”

Когато видя тези думи „истина, истина” винаги знам, че ще последва нещо изключително важно. Обърни внимание кой говори, това е Сам Исус. Той ни казва, че който чуе Неговото Слово и Го повярва, има вечен живот СЕГА. Няма нужда да чакаме да имаме вечен живот след като умрем или след гроба. Той е сега! Той е в този момент, в това настоящо време!

Всеки мъж, всяка жена, всеки човек, който е новороден, който не е преминал от смърт в живот, който никога не е приел Христос като личен Спасител (въпреки че има живот в своето физическо тяло), се движи мъртъв в своите беззакония. Не се ядосвай. Не спори с мен. Аз само ти давам Божието Слово и глупак е онзи, който спори с Божието Слово.

Ти може да си най-важният в своето общество. Ти може да си силна личност с горяща енергия. Ти може би чувстваш, че си много жив, но ако никога не си приел Христос като твой личен Спасител, ако никога не си се новородил, ти си мъртъв в своите грехове и беззакония. Ако точно в този момент ти приемеш Исус Христос като Спасител, ти преминаваш от смърт в живот и ставаш възкресен в новия живот в Христос. Това, приятелю мой, е духовното възкресение.

МАТЕРИАЛНО ВЪЗКРЕСЕНИЕ

І част 

След като свършихме изучаването на националното възкресение, засягащо Израел, и приключихме с преглеждането на Писанията, обясняващи духовното възкресение, което е свързано с новорождението, преминаването от смърт в живот, нека разгледаме подробно третото, материалното възкресение.

Сега разберете нещо. Знаем, че човек е триединство, състоящо се от тяло, душа и дух. Не мисли нито секунда, че духът или душата на който и да е човек умират. Те не умират. Когато смъртта дойде в тялото, духът се връща при Бог, който го е дал, ако този човек е новородено Божие дете. Ако точно сега сърцето ти удари за последен път, ако в миг тялото ти се свлече от мястото, където седиш, по-бързо от едно мигване с очи твоята душа и дух ще напуснат тялото и ще се върнат при Бог, Създателя на твоята душа и дух, ако си Божие дете. С други думи две трети от теб ще напуснат тази земя и само една трета ще остане. Това е всичко!

Човекът е странна комбинация от преходното и вечното. Както казах преди, човекът е триединство от тяло, душа и дух. Тялото е преходно, но духът и душата са вечни и смъртта никога не докосва душата или духа. Само тялото се връща обратно в земята, от където е дошло.

Ще се смаеш, ако разбереш колко много хора ме питат за моето мнение за кремацията. Някак си чувствам, че тези, които показват интерес към това, го правят заради своята несигурност и страх от онова, което може да се случи след смъртта. Те искат кремацията на техните тела да бъде сигурна (толкова сигурна, колкото изобщо е възможно, за да бъдат абсолютно уверени, че са мъртви, когато умрат и че смъртта е краят на всички неща). Но аз имам новини за тези, които живеят с такива вярвания. Що се отнася до духа и душата на човека, такова нещо като унищожаване не съществува. Тялото ти може да бъде кремирано. Тялото ти може да бъде превърнато в пепел и може да се върне в праха на земята, от където идва, обаче никакъв огън, никаква вода, никаква сила не ще бъде в състояние да унищожи душата и духа – те са вечни. Когато смъртта идва в тялото на един вярващ в Христос, душата и духът се връщат при Бог, Създателя.

Преди да отида по-дълбоко в тази дискусия, трябва много добре да изясня нещо. Ние се нуждаем да имаме определено разбиране за това, което става, след като дойде смъртта. Колко често съм виждала хора, които стоят при отворения ковчег и плачат. Признавам, че и аз съм правила същото. Ние сме хора. Ние стоим там и сълзи се стичат по лицата ни, но заради тази славна надежда, която ти и аз имаме в Господ, заради нашата увереност в Него знаем, че този, чието тяло лежи в ковчега, всъщност не е там. Това, което виждаме, е само физическото тяло. Това е. Тялото ни ще се върне в земята, защото то е временно. Аз не гледам наистина този, който лежи там в ковчега. О, разбира се, аз разпознавам чертите. Разпознавам тялото, но истинският човек не е там. Душата на този човек, която му придава индивидуалност и го прави различен и отделен от всеки друг, я няма. Тази част от човека не е вече там.

Никога няма да забравя момента, когато тази истина стана реалност в моето сърце. Вече бях проповядвала своите проповеди върху възкресението и нямаше Великден, в който да не проповядвам за възкресението на Исус. Обаче възкресението на тялото не бе реално за мен, докато един ден, в онази малка баптистка църква в Конкордия не видях моя татко за последен път. Приятелите и съседите си бяха заминали и в църквата бяха останали само мама, брат ми, две от моите сестри, погребалният агент и проповедникът. Точно преди да сложат капака на ковчега, аз направих нещо, което до тогава не ми се бе случвало.

Протегнах се и поставих ръката си върху рамото на татко. Беше същото рамо, върху което слагах ръката си като дете, на което се облягах и казвах на татко всички мои болки, неприятности и страдания. Върху това рамо аз чувствах утеха. Без значение колко силно ме болеше глава или колко остра бе болката в ушите, рамото на татко облекчаваше болката. Нито един зъболекар не е дал облекчение на болката в зъба на детето и никакво сладко мазило не е помагало на ухото ми така, както рамото на татко ми помагаше в болката. Никой не е получавал такава утеха от човешко същество, както аз получавах, когато слагах главата си на рамото на татко.

Но в онази секунда, когато поставих ръката си върху това рамо, аз знаех, че то вече не беше моят татко. Татко не беше там. Разбира се, това беше неговото тяло. Светът каза: „Това е Джоу Кулман”, но аз знаех, че моят татко бе напуснал това тяло. Духът и душата на моя татко бяха изминали целия път от земята към славата.

Ние тръгнахме за гробището, което бе на миля и четвърт от града. Когато стоях там, пред отворения гроб и гледах как слагат ковчега в земята, аз знаех, че само обвивката на татко лежеше в онзи ковчег. Нито един гроб не можеш да задържи моя татко.

Когато слагам венци от цветя на онзи гроб от време на време, аз знам, че моят татко не е там, а е съвсем жив. Той е жив. Татко и моята майка са заедно. Мъртви? Не! Това не е смърт, това е слава! Това не е мъка. Това е да ти бъде изтрита последната сълза. Това е краят на мъката, без дори да помниш страданието.

Възлюбени, това е дори краят на вярата! Днес ти и аз живеем чрез вяра и чрез вяра трябва да приемем Божиите обещания, но в онзи момент няма да съществува такова нещо като вяра. Аз Го обичам. Аз съм Му дала живота си, но никога не съм Го виждала. Да живееш като Божие дете е ходене във вяра.

Но идва времето и денят, когато старото сърце ще удари за последен път и смъртта ще дойде до жената проповедник (К. Кулман – бел. пр.), когато аз ще съм проповядвала своята последна проповед върху вярата. Аз ще съм направила своята последна стъпка на вяра. Повече няма да говоря думите на вяра, защото това, което е било вяра в целия ми живот, ще е вече реалност. В онзи момент моето изкушаване ще свърши. Ето затова е славното възкресение!

МАТЕРИАЛНО ВЪЗКРЕСЕНИЕ

ІІ част

Ние вече разгледахме един аспект от материалното възкресение: когато душата и духът на онези, които са новородени, влизат в присъствието на Бог Отец. Запомни, човешкото тяло се връща в земята, като чака времето, когато тръбата на Бог ще зазвучи и мъртвите (физически тела) в Христос ще възкръснат. Ще се опитам да отговоря на някои въпроси, свързани с тази фаза на физическото възкресение, която е наречена Грабване на Църквата.

Може би ти не си запознат с този термин, но знаеш това събитие като великото „Взимане горе”. Но каквато и терминология да използваш, това е свързано с времето, когато Църквата на Господ Исус Христос – вярващите, които са умрели и тези, които са още живи, ще получат своите възкресени тела. Телата на мъртвите светии ще възкръснат първи от своите гробове, след това живите светии веднага ще бъдат променени и взети горе или „грабнати”. Това събитие може да се случи във всеки един ден, във всеки един час, във всеки един момент, без да влезе в противоречие с нито една част от Божието Слово.

Преди всичко помни едно нещо: Грабването ще бъде изненада! Грабването ще бъде най-смайващото събитие на тази епоха и повярвай ми, доста смайващи неща вече се случиха в нашето поколение. Много пъти през изминалите няколко седмици чувах хора да казват: „Дори не съм сънувал, че ще видя това или че това ще се случи в моето време.” Все пак въпреки поразителните неща, които вече станаха, Грабването ще бъде най-изненадващото от всички събития: 

Защото това ви казвам чрез Словото на Господ, че ние, които останем живи до Пришествието на Господ, няма да изпреварим починалите.

Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба и мъртвите в Христос ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господ във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господ.

І Солунци 4:15-16

Що се отнася до вика на Господ, гласа на архангела и Божията тръба, ние не знаем дали техният звук ще бъде чут или различен от някой друг освен от мъртвите в Христос и живите светии. Често съм се чудила за това. Знаем, че ще има вик, а звукът от тръбата на Господ и гласа на архангела ще прокънтят, но не мога да ти кажа определено дали целият свят ще чуе тези звуци така, както вярващите ще ги чуят. Зная едно нещо: мъртвите в Христос и живите светии ще чуят вика на Господ, Божията тръба и гласа на архангела! Сто процента съм сигурна в това. Жива или сред „спящите светии” в онзи момент, аз ще чуя онзи благословен звук и се моля и ти да го чуеш.

Защо съм толкова сигурна, че гласът на Бог ще бъде чут? Защото знаем, че един ден Отец говори на Христос с глас, който Той разбра. Исус чу Отец да говори, когато Той каза: „Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение.” (Матей 3:7). Отец отново говори, както е записано в Йоан 12:28-29, но хората, които стояха наоколо, объркаха гласа с гръм. Те не го разпознаха като гласа на Бог. Може би, когато онова велико събитие се случи, милионите, които ще останат, просто ще чуят гласа на тръбата като шум от мощен гръм, най-силния, най-невероятния гръм, който някога са чували.

Ще бъде ли същото, както във времето, когато Господ се яви на Савел по пътя за Дамаск? Господ говори на Савел и мъжете, които пътуваха с него, стояха безмълвни, като чуха глас, но не видяха никой и не разбраха какво бе казано.

Обаче ние знаем, че мъртвите в Христос ще чуят звука на Божията тръба и ще познаят Неговия глас. Те ще разберат. В онзи момент няма да има твърде дълбоки гробове, нито твърде масивен мавзолей, но звукът ще достигне тези дълбочини и мъртвите в Христос ще чуят вика: „Събудете се, вие светии, които спите и станете от гроба – дойде този славен момент, който сме чакали!”

И, о, какъв ще бъде този момент! Това ще отнеме само миг! Това ще отнеме толкова, колкото е нужно само да мигнеш с очи. Както стоиш сега, просто мигни с очи. Ще видиш, че това отнема само част от секундата. Толкова време ще е нужно да бъдат съживени телата на заспалите светии и да се издигнат над земята, а за живите светии – да бъдат променени. Заедно те ще срещнат Господ във въздуха.

И тогава, в този славен ден аз вярвам, че въздухът ще бъде изпълнен с духовете на мъртвите в Христос, които са се върнали на земята, за да получат своите възкресени тела, които са били издигнати и прославени – тела, които ще бъдат точно като физическото тяло, което Исус имаше, след като бе възкресен от мъртвите. След възкресението на Исус на апостолите не се яви дух. Те буквално видяха Исус в тяло. Когато Тома изрази своето съмнение, Исус застана пред него и каза: „Виж ръцете ми и дай ръката си и я сложи в ребрата Ми” (Йоан 20:27). На апостолите не се яви дух, когато Той яде риба и хляб след Своето възкресение. (Лука 24:30, 42-43).

Така в онази сутрин на първото велико възкресение тези в Христос, чиято физическа смърт е вече дошла, ще получат своите възкресени тела. След това телата на живите вярващи веднага ще бъдат преобразени и те също ще получат възкресено тяло, каквото Исус имаше, когато се възнесе на Небето.

Това изненадващо събитие поражда въпроса: „Какво ще стане с гробищата и дворовете на селските църкви – ще изглеждат ли те като изорани полета? Ще бъдат ли преобърнати паметниците и надгробните плочи, когато възкресените тела ще напуснат гробовете?”

Не мога да отговоря на това. Аз само знам, че ще има възкресение на телата на мъртвите в буквалния смисъл на думата. Може светиите, които са умрели в Христос, „да се измъкнат” от своите гробове, без да оставят някакви следи по земята точно, както Исус, който възкръсна и напусна гроба, без да маха печата. Може би си спомняш, че ангелът отмести камъка (Матей 28:2), за да покаже, че гробът е празен.  Не знаем дали нещо друго бе пипано.

Но няма да бъде така с живите светии, които ще бъдат грабнати, защото тях няма да ги има там! Помисли за бъркотията, смута и страха, които ще последват. Първите страници на вестниците и коментаторите ще предлагат богат избор от хипотези, обясняващи внезапното изчезване на хиляди и хиляди по света. Ето защо аз казвам, че Грабването ще бъде най-смайващото събитие на тази епоха. Нищо няма да се случи на света до това време, което да бъде по-смайващо или да предизвика по-голямо безпокойство от Грабването на Църквата. И аз вярвам с всеки атом от моето същество, че това ще бъде следващото велико световно събитие. Вярвам това, защото не остава нищо друго в Божието Слово, което трябва да бъде изпълнено преди това да се случи.

Грабването не само ще отдели светиите от невярващите, в някои случаи то ще отдели съпрузи от съпруги, братя от сестри, приятели от приятели. То ще отдели църковни членове от хората в дадена църква, които са наистина новородени. Съжалявам, че трябва да кажа това, но ще има някои църкви, чиито пастири все още ще проповядват на амвона сутринта в неделя след Грабването. Съжалявам, че трябва да ти кажа, че ще има някои от дяконите, които все още ще „дяконстват”, и ще има някои хористи, които все още ще стоят на своите обичайни места след Грабването на Църквата. То не само ще отдели съпрузи от съпруги, но и църковни членове от тези, които наистина са новородени в дадената църква.

Ще стане ли Грабването едновременно по целия свят? Прочети Лука 17:36-37. Тук Исус казва: „Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави. Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави. Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави.”

Не е случайност, че Исус говори за двама в едно легло, двама, които мелят и двама, които са на нива. От това веднага разбираме, че е нощ в някои райони на света, ранна утрин в други и обяд в някои други места в момента на Грабването. Тогава очевидно е, че нито една нация няма да бъде изключена и Грабването ще стане по цялата земя за една стотна от секундата. Или, както апостол Павел го описва: „в една минута, в миг на око, при последната тръба…” (І Коринтяни 15:52). Исус казва: „Както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.” (Матей 24:27).

Позволи ми да ти задам един въпрос. Готов ли си за това събитие? Няма да имаш време да се приготвиш, когато тръбата зазвучи. Няма да имаш време да оправиш нещата в онзи миг. Сега е времето да се подготвиш.

МАТЕРИАЛНО ВЪЗКРЕСЕНИЕ

ІІІ част 

Недейте се чуди на това, защото иде час, когато всички, които са в гробовете ще чуят гласа Му и ще излязат;

ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

Йоан 5:28-29

Да, идва денят, когато ти и аз ще бъдем съдени от Божието скъпоценно Слово, Библията. Затова трябва да слушаш много внимателно това, което Исус ясно учи за възкресението от гроба. То не е свързано с това, колко невъзможно може да ти се струва, а аз съм сигурна, че ще има такива, които ще оспорват факта, че един ден тялото ще възкръсне от гроба. Обаче разбирам по-добре, отколкото си мислиш. Аз също съм стояла в гробищата и съм гледала пръстта, под която лежи тялото на любимия човек. Щеше да е лесно да кажа: „Това е невъзможно. Това тяло не може да възкръсне от мъртвите.” От човешка гледна точка може да изглежда невъзможно, но Исус ясно учеше за възкресението от гроба.

Той започна, като каза: „Недейте се чуди на това…” С други думи не се смайвайте. Не задавайте въпроси. Приемете го, защото идва час, когато ВСИЧКИ, които са в гробовете, ще чуят Неговия глас – праведните, и неправедните.

Беше вълнуващо, когато в предната глава разгледахме възкресението на вярващите, но всеки иска да приеме факта, че ВСИЧКИ тела, включително тези, които са умрели без Господ, ще бъдат възкресени.

Запомни, че има само две категории хора на света. Ти или си християнин, или не си. Ти си или едното, или другото. И това няма нищо общо с факта дали си римокатолик, протестант или член на някаква деноминация. Като човешки същества ние обичаме да делим хората, да ги слагаме в някаква категория. Ние обичаме да ги определяме според техните черти. Но в очите на Бог човек е или християнин, или грешник. Човек или е загубен, или е спасен; или е Божие дете, или не е Негово дете.

Божието Слово категорично учи, че ще има възкресение на всички тела – и на спасените, и на неспасените. „Ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.” (Йоан 5:29). Всички, които са в гроба, ще чуят гласа на Бог и ще възкръснат: праведните и грешниците. Ние знаем това, защото Исус казва така!

Апостол Павел учеше същото нещо. Ще го намериш записано в Деяния 24:15 „И се надявам на Бог, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.” С други думи всички тела ще възкръснат… тези, които са били оправдани, и не оправданите.

Павел също пише в І Коринтяни 15:22 „Защото както в Адам всички умират (тук се говори за физическа смърт), така и в Христос всички ще оживеят.” Всички физически тела ще умрат. Докато има естествено физическо раждане на едно бебе, това бебе е родено, за да умре. Докато това малко вързопче от плът поема дъх за първи път в своя живот и проплаква за първи път, ще дойде и ден, когато това сърце ще бие за последен път и смъртта ще дойде в това физическо тяло.

Ясно е, че идва време за възкресение и на всички мъртви. Вече видяхме, че на вярващите ще бъдат дадени техните възкресени тела във времето на Грабването. О, какво ще кажем за останалите?

Ако не продължим да четем по-нататък в Библията, ще си мислим, че праведните и неправедните не само ще възкръснат, но и че това ще стане по едно и също време, но това не е така. Виж какво пише в Откровение 20:4-6:

И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях, бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелстването си за Исус, и поради Божието Слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си. И те оживяха и царуваха с Христос хиляда години.

Другите мъртви не оживяха, докато не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.

Блажен и свят оня, който участва в първото възкресение; над такива втората смърт няма да има сила; а те ще бъдат свещеници на Бог и на Христос, и ще царуват с Него хиляда години.

Тук става очевидно, че праведните трябва да възкръснат преди неправедните и не само да ги изпреварят, но ще измине един период между двете възкресения. Нека да ти дам един пример. Ако днес беше възкресението на телата на тези, които са умрели в Христос, след хиляда години ще бъде възкресението на тези, които са умрели без спасение, или с други думи мъртвите нечестиви.

Предното Писание казва също, че Йоан видя „душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелстването си за Исус”. Йоан не е използвал по погрешка думата „души” вместо думата „тела”. Тук той е имал предвид светиите от Голямата Скръб, тоест душите на тези, които са спасени СЛЕД Грабването на Църквата и по време на седемте години на Голямата Скръб на земята. Затова запомни: ще има хиляди и хиляди мъже и жени, спасени след като Невястата на Христос бъде взета от този свят във времето на Грабването. В своето видение Йоан първо видя тези в тяхното мъченическо положение като души. След това ги видя да възкръсват от мъртвите. С други думи те живяха отново с възкресените светии и царуваха с Христос хиляда години, но останалите от мъртвите, които са неправедните, не живяха отново, докато не се свършиха хилядата години. Това е втората смърт!

Изключително важно е да знаеш, че съдбата за вечността е запечатана точно тук на земята. Когато твоето сърце удари за последен път и за последен път си поемеш дъх, твоята съдба ще бъде запечатана. Никога повече неспасеният човек не среща този, който е приел Христос за свой личен Спасител и Господ. Възкресението на техните тела е по различно време и те прекарват вечността на различни места. Тук на земята избираме съдбата на нашите души. Това, което един човек прави с Исус Христос, Сина на Живия Бог, определя съдбата на тази душа и дух, и времето за възкресението на тялото.

МАТЕРИАЛНО ВЪЗКРЕСЕНИЕ

ІV част

Фактът, че идва денят, когато всички ще възкръснат, е установен от Божието Слово: „Ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждение.” (Йоан 5:29).

Тук идва въпросът, с който ще се занимаем сега: какво тяло ще имат новородените вярващи – тези, които са приели Христос за Спасител? Когато моето тяло и твоето тяло бъде възкресено, какво тяло ще имаме?

Както е съставено човешкото тяло сега – тялото, което ти и аз имаме в този момент – не може да съществува така на Небето. Това ще бъде невъзможно. Трябва да има някаква промяна и тази промяна ще бъде направена при възкресението.

Апостол Павел описва тази промяна със следните думи: „Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление (нашите тела сега са тленни), възкръсва в нетление; сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила.” (І Коринтяни 15:42-43).

Не ме интересува колко си силен. Ти имаш слабости! Аз имам слабости! Защо? Защото нашите тела се сеят в немощ, но благодарение на Бог един ден те ще възкръснат в сила. „Сее се одушевено тяло, а възкръсва духовно.” (44-ти стих). Фактът, че ще има промяна, когато одушевеното тяло възкръсне в духовно, не означава, че то няма да има никакво вещество.  Възкръсналото тяло на Христос е пример за това, какво ще бъде нашето тяло. Ако искаме да знаем какво тяло ще имаме след възкресението, всичко, което трябва да направим, е, да видим какво тяло имаше Исус. Въпреки че е вярно, че Неговото тяло не видя тление и Неговото възкресено тяло беше същото, както беше поставено в гроба, то беше различно като естество след възкресението.

Отпечатъците от гвоздеите върху Исус и раната от пробождането се виждаха, но все пак Неговото тяло можеше да премине през затворени врати, да се появява и изчезва, когато поиска. Неговото тяло имаше плът. То имаше кости, но нямаше кръв. Божието Слово казва: „Плът и кръв не могат да наследят Божието Царство (защото кръвта е тази, която причинява тление), нито тлението наследява нетлението.” (І Коринтяни 15:50). Никъде в Библията не се казва, че нашите възкресени тела ще имат кръв. Божието Слово ясно учи, че в тялото, след като бъде възкресено, няма да има кръв. И защо това е така? Защото кръвта е тази, която причинява тление. Нито в моето, нито в твоето тяло ще има кръв, след като бъде възкресено. За да се съхрани едно тяло, трябва да няма кръв в него или кръвта трябва да бъде консервирана по химически път чрез някаква балсамираща течност.

Сега нека се върнем на тялото, което имаше Исус след Своето възкресение. Евангелието на Лука 24:36-43 казва:

И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и им каза: Мир вам!

А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че Аз Съм същият! Попипайте Ме и вижте, че дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.

И като каза това, показа им ръцете Си и нозете Си.

Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?

И дадоха Му част от печена риба и меден сок.

И взе та яде пред тях.

От това описание виждаме, че Исус имаше ръце и крака. Един дух няма ръце и крака. Човек не може да пипне един дух. С други думи Исус казваше на учениците: “Аз имам плът и кости.”

Но Исус не спря до тук. Знаеш ли какво направи? Вълнувам се всеки път, когато го чета и се надявам, че и на теб ти въздейства така, както и на мен. След възкресението на Исус – в същото тяло, с което възлезе на Небето и в същото, с което идва за теб и мен – Той застана пред тях и яде печена риба и меден сок! Само човек с физическо тяло може да се храни. Това е същият Исус, който стои отдясно на Бог Отец и е в позицията на Велик Първосвещеник точно в този час.  Неговото тяло не се е променило.

Забележи нещо друго, дадено в Матей 26:26-28:

И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови и го разчупи и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте; това е Моето тяло.

Взе и чашата, и като благодари, даде им и каза: Пийте от нея всички!

Защото това е Моята кръв на Новия Завет, която се пролива за прощаване на греховете.

Това е вълнуващата част: “Но казвам ви, че от сега няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия с вас нов в Царството на Отец Ми.” С други думи Исус ни казва, че това не е последният път, в който пие със Своите ученици. Аз никога не сядам на Божията Трапеза и не взимам чашата и хляба, без да знам, че един ден ние ще седим с Него. Един ден, когато нашето изкупление бъде завършено, Исус ще пие с нас и ние ще пием с Него. Той ще яде с теб и ще яде с мен на Великата Сватбена Вечеря на Агнето.

Какви тела ще имаме ние тогава? Възкресени тела: тела без кръв, тела, които никога няма да умрат, тела, които се сеят в тление, но възкръсват в нетление. Днес е тялото, което се сее в немощ, но един ден то ще възкръсне в сила. Ти и аз имаме в този час тяло, което се сее одушевено, но един ден то ще възкръсне духовно тяло. Това не означава ли нещо за теб?

След като нашите възкресени тела ще имат видима форма и облик, логично е те да имат скелет от плът и кости, но плътта и костите на възкресеното тяло ще бъдат съобразени със своята нова околна среда.

Възлюбени, заедно с апостол Павел казвам:

Сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице. Сега познаваме отчасти, тогава ще познаем напълно, както и ние сме били познати.

І Коринтяни 13:12

Погледни нагоре и благодари на Бог за този славен ден, който все още е в бъдещето!