ПО ПОДОБИЕ НА ХРИСТОС

Ако можеше да видиш себе си такъв, какъвто Бог иска да бъдеш, ти никога повече нямаше да бъдеш човекът, който си сега.

Това са думи на един мъдър човек от миналото, но един стих от Библията твърди тази истина с по-голяма мъдрост:

Докато всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота.

Ефесяни 4:13

Този прекрасен пасаж, изваден от едно от посланията на апостол Павел, без съмнение се отнася до усъвършенстването на Църквата в Исус Христос като цяло и все пак никога не забравяй, че Църквата може да достигне до степента на напълно израснал човек, когато индивидуалностите, които я изграждат, са усъвършенствани в благодатта, която принадлежи на християнския характер. Вярно е, че Павел говореше за Църквата на Христос като цяло, но както една нация се състои от индивидуалности, така е и с Църквата на Христос. Тя се състои от индивидуалности и той говори не само за усъвършенстването на Църквата на Христос, но и за усъвършенстването на тези индивидуалности, които я изграждат. И така, ние сме поставили пред нас типа характер, към който християнинът трябва да расте.

Разбери нещо. Християнинът трябва да се развива в подобието на Христос и Христос е типът растеж. Спомням си колко голямо впечатление ми направи легендата на Хотърн – „Голямото каменно лице”. Може би си спомняш легендата и знаеш нейното обещание, че в някое незнайно бъдеще ще дойде един мъж, който ще носи същите черти на образа върху голямата скала. Имало един младеж, който се втренчвал в това лице, издълбано в скалата дни наред и го сънувал през нощта и търсел човека, по чието подобие бил направен образът върху скалата. С времето всички в неговото общество разбрали, че неговото собствено лице започнало да прилича на лицето, издълбано в скалата. В този човек те различили великия дух на образа върху скалата. Обещаният човек дошъл при тях в образа на тази чакаща и търпелива човешка душа. Никога няма да забравя дълбокото впечатление, което тази история ми направи като малко момиче.

В този тринадесети стих на четвърта глава от Книгата Ефесяни Павел казва нещо такова за истинското дете на Бог. Нека да прочетем във Второ Коринтяни 3:18 една част от Писанието, която често е тълкувана погрешно и е погрешно разбирана:

А ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки господната слава (слава тук означава характер) се преобразяваме в същия образ (подобие) от характер в характер.

Това означава ли, че всеки един от нас най-накрая ще стане още един Христос? Не. Има такива, които не са разбрали правилно истинското значение на този стих и твърдят такова нещо, но аз се моля Святият Дух да бъде твоят Учител.

Когато четем този стих отново, не бива да забравяме, че един образ е подобие. Нищо от това модерно обожествяване на човека няма да го направи спасител на света, както изкупителния Христос. Не позволявай на никого да ти казва, че който и да е човек може да стане толкова съвършен, че да може да стои като един Христос, равен със Сина на Живия Бог.

Да се преобразяваме в същия образ от характер в характер, е израз на трансформиращото влияние от посветеното и искрено изучаване на моралната красота и славна сила на Сина на Бог. Ние трябва да бъдем като Христос. Ние трябва да бъдем толкова като Христос и толкова да носим Неговия характер, че когато светът те види като християнин, да каже: „Кой е Този, чиято слава отразяваш? Кажи ни за Него, чиято благост излъчваш чрез своя живот.”

Нека да ти напомня, че тези, които са новородени, стоят пред Бог оправдани чрез вяра, но ние стоим оправдани пред целия свят (това включва нашите съседи, приятели, нашите семейства, тези, с които контактуваме в работата си) чрез живота, който водим. Единственият Христос, с който много мъже и жени контактуват днес, е християнинът или християнката, чиято отговорност е да отразяват любовта на Исус. Тази личност в света може да не знае нищо за Словото на Бог. Те може би никога не са посещавали църква. Може да нямат никаква директна връзка с каквото и да било, свързано с Христос и никаква лична връзка с Исус, но чрез контакта си с теб те ще видят Неговата слава, която ти отразяваш, и благодатта, смирението, любовта на Христос, на когото ти служиш.

В момента на новорождението Христос издига Свое обиталище в душата на вярващия и индивидуалността повече не принадлежи на себе си, но на Исус Христос. Останалата част от живота е непрестанно отричане на някой като индивидуалност и цялата красота на характера, който той носи не е нищо друго, освен израз на съвършения човек вътре в него – Исус Христос.

Винаги съм обичала това, което е написано за Август. Той е живял окаян, грешен живот, но след това дал себе си на Христос, като се отказал от своите нечестиви пътища и връзки. Един ден, когато минавал по улиците на Картаген, срещнал жената, която го била пленила със своя чар в неговия предишен грешен живот. Той веднага се обърнал и избягал от нея. Тя викнала след него: „Защо бягаш, Августе? Това съм аз!” И Август все още тичайки, се провикнал в отговор: „Бягам, защото аз не съм аз!”

Великият реформатор Мартин Лутер веднъж казал: „Тук не живее Мартин Лутер. Исус Христос живее тук.” А ти и аз сме чели думите на един друг велик човек на Бог – апостол Павел, който казва: „…и сега вече не аз живея, но Христос живее в мен” (Галатяни 2:20).

Благословен да бъде Бог за такива прекрасни промени! Библейско е това, че ние сме нови създания в Христос Исус, и ако не си нов човек след като Христос е влязъл в твоя живот, тогава ти никога не си бил новороден. Ако си същият човек, който си бил преди това преживяване, тогава ти никога не си имал това преживяване.

Ще има промяна и ти ще кажеш, както Август е извикал: „Бягам, защото аз не съм аз!” Исус Христос живее вътре във всеки новороден вярващ и доказателството, че Христос е в този вярващ, се състои във възпроизвеждането на Христос в неговия живот. Той ще има същия ум и характер като Христос във всичко. Когато невярващият забележи живота на християнина, неговите разговори, начина му на живот, светът ще разбере, че Христос се е върнал на земята в душата на един човек и живее там. Аз Го представям. Ако си християнин, ти Го представяш и да бъдеш християнин означава нещо.

Говоря за възпроизвеждането на Христос в живота, но не като нещо, което една бедна и слаба човешка душа може да направи. Вижте тази прекрасна илюстрация, която Сам Христос даде, когато говореше за кремовете:

Разгледайте как растат полските кремове.

Матей 6:28

Е, как растат те? Няма никаква борба в живота на крема, за да порасне. Как желъдът става дъб? Не става с опитване, а като се позволи на бъдещия дъб да се развива естествено. Нито кремът, нито дъбът се борят, за да пораснат. Това е един естествен процес на растеж.

И така, подобието на Христос в християните не става в резултат на борба или усилие на човека да възпроизведе характера на Исус. Това не става с имитация. Ние имаме твърде много имитации и фалшификати. Доказано е, че където има оригинал, винаги някой прави фалшификат. По този начин ние имаме фалшиви християни. Но да възпроизведеш живото подобие на Христос в живота на един християнин е най-естественото нещо на света. Това е един естествен растеж.Научният свят определя този естествен растеж като „съответствието на вида”. Това е спонтанно развитие без борба.

Тогава нека се обърнем към голите факти: Какво означава да бъдеш като Христос? Накратко това означава да бъдем хора, с които по-лесно можеш да се спогаждаш и по-лесно да живееш с тях у дома. Никога повече няма да бъдеш любезен, мил и хубав, когато си далеч от къщи, а сърдит, когато си в собствения си дом. Зная, че има хора, които са сладки като захар, когато са сред обществото, но още в минутата, в която прекрачат прага на своя дом, те стават лоши и заядливи като всеки, който върви по улиците. Това е да си фалшификат. Този неконтролируем, избухлив характер, с който ти е трудно да живееш, ще бъде взет под контрол и ще изчезне. Тази тънко покрита чувствителност, която винаги създава рани в теб, ще изчезне. Защо? Защото животът за себе си ще бъде разпнат, а един мъртвец няма никакви чувства.

Но ще ви кажа, че имаме най-живите трупове в Църквата на Бог! Това огорчение на сърцето, този непрощаващ дух ще отлети, когато животът за себе си бъде разпнат. Когато твоята омраза бъде погребана, ти няма да отделяш никакво време, за да слагаш цветя на нейния гроб. Много хора правят това. Те погребват едно нещо, но държат гроба отрупан с цветя. И от време на време, след като са погребали своята болка, те взимат старата кирка и лопатата и я изкопават отново. Този дух на „добър като никой друг и може би малко по-добър” ще даде място на истинското смирение, когато Христос управлява живота. Това работи!

Когато „себе”-то бъде разпнато, ще има промяна в този светски живот, която ще кара хората да забелязват разликата и да я сравняват с живота на този човек, който не е направил професия от християнството. Нека се върнем до това, какво казва Библията, че означава да си християнин. Всичко, което е свързано с тази промяна на живота и съвършенството, което идва като резултат от нея.

Докато всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на Христовата пълнота;

за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешка заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости,

но действащи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, който е главата, Христос

Ефесяни 4:13-15

Погледни към чудесния характер на Исус, към ослепителната слава на Неговата морална красота и помисли да бъдеш като Него в Неговата несравнима и непоклатима вяра, в праведната цел и сила, която Той дава, за да изкупи света! Помисли да бъдеш като Него в Неговото охотно подчинение да върши волята на Своя Баща, въпреки че затова Той трябваше да премине през неизговорима агония на Своята душа! Като Него в Неговата искреност, като направи Своето себе, което направи цялото Негово съществуване продължителни мъки на Голгота, заради Своите приятели.

Знаеш ли какво означава истинска мъка за другите? Забравил ли си достатъчно себе си, за да мислиш за другите толкова изцяло, че да желаеш да се жертваш за тях и след това да забравиш своята жертва? Това, че ти си я направил, защото си ги обичал и си искал да изразиш тази любов? Забравил ли си себе си и своите собствени желания и нужди, заради своята искрена грижа за твоя приятел, за този, който се нуждае от твоето съчувствие, помощ и любов?

О, да бъдеш като Исус в Неговото безкрайно прощение, което дойде от едно сърце без зрънце омраза, въпреки че Неговите гонители в своя гняв Го приковаха на едно дърво! Като Него в Неговото нежно съчувствие, което Неговото сърце излъчва, с безкрайната Му жажда да помогне на бедните и страдащите и да направи Своя живот мисия за милост над наследниците на нещастието. Като Него, възлюбени, преобразени в същия образ от характер в характер… по подобие на Самия Христос!

следваща глава НАДЕЖДА