НАДЕЖДА

Без значение какъв е твоят ден или колко големи са твоите неприятности в този час, докато Бог е все още на Своя трон и чува, и отговаря на молитви, и докато твоята вяра в Него стои непокътната, всичко ще се нареди!

Тези, които ме познават, знаят думите от предишния абзац. Преди да започна това послание за НАДЕЖДАТА, което чувствам, че е жизнено необходимо, и преди да отворя сърцето си, за да споделя с теб някои от истините, които съм научила от Божието Слово, моля се да позволиш на Святия Дух, който е тази животворяща Личност от Троицата и Този, който мощно ни подкрепя, да раздвижи твоя ум и да те накара да бъдеш съучастник на божествените истини, които Той е направил реални за моя собствен дух.

Веднъж един човек в абсолютно обезкуражение и отчаяние, натоварен с проблеми и тревоги, изведнъж погледна към мен и каза: „Мис Кулман, нищо друго не ми е останало, освен надежда.”

Обърнах се към него и казах: „Това е прекрасно! Това е велико! Поздравления!”

Никога няма да забравя изражението на лицето му, когато ме погледна. Той бе безмълвен за момент и след това измънка смаян: „За какво, за Бога ме поздравяваш?”

Отговорих: „Заради факта, че имаш надежда, че погледът ти се е издигнал на нивото на надеждата. Всичко друго е изчистено и ти си отворен за тази динамична, тази жизнена, тази невероятна сила, наречена надежда. Докато я имаш, ти имаш една доста добра основа, на която да стоиш. С надежда ти не си победен. Всъщност, ако само знаеш това, ти вече щеше да си тръгнал по пътя на победата. Ти си на твоя път към успеха!”

Аз мисля това, което казах дори и сега, когато ти казвам, че е без значение какво ти се е случило, без значение е колко бедствени са твоите обстоятелства, без значение е какво е дошло в твоя живот, ако имаш надежда, тогава ти си далеч от това, да бъдеш победена личност.

Но позволи ми да те попитам: „Знаеш ли наистина КАК да се надяваш?” Ако знаеш как да пускаш надеждата да работи за теб, ти можеш да вървиш от една победа в друга. Как знам това? Защото е работило в моя живот и това, което споделям с теб сега, тук, е буквално една от тайните на моя живот.

Питай тези, които ме познават най-добре. Никога, никога, никога, при каквито и да е обстоятелства, аз не съм победена. Никога! Не ме интересува дали водите на трудностите така са прелели, че дори когато се протегна толкова, колкото мога, само един пръст може да бъде видян над дълбоките води – тогава аз все още се надявам. Не ме интересува дали небето е толкова черно, че не мога да видя дори най-слабата светлина от някоя звезда. Дори ако никаква луна и никаква светлина не се вижда на небето, надеждата може да сложи звезди в това тъмно небе за мен. И за теб също! Аз вярвам това с цялото си сърце и се моля на Бог, като продължаваш да четеш, да видиш и да разбереш, както никога до сега това прекрасно нещо, наречено надежда.

Запомни, няма никакво поражение в Исус Христос. Нито един мъж или жена, които четат тези думи, не трябва да бъдат победени от врага. Ти не трябва да отиваш в поражение. Бог не те е направил, за да бъдеш един провал. Ти не си създаден, за да имаш провал! Няма значение кой си или ситуацията, в която живееш. Ти не си направен за поражение. Ти си победен, когато си СЪГЛАСЕН да бъдеш победен, защото ти имаш Един, който стои отдясно на Бог Отец и е в позицията на Първосвещеник на Живия Бог, който е твой Застъпник, Един, който винаги ходатайства за теб.

Има един пасаж, който всички ние знаем много добре. Той се намира в 13-та глава на І-во Коринтяни. Започни да четеш от дванадесети стих, където Павел казва: 

Защото сега (в това настоящо време) виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава (и тук той използва думата „тогава”, защото говори за времето, когато ние вече няма да имаме нужда нито от вяра, нито от надежда) ще ги видим лице с лице. Сега познаваме отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

Под думата „сега” Павел има предвид този земен живот в плътта, нашето ежедневно съществуване. Но когато използва думата „тогава”, той говори за времето, когато повече няма да имаме нужда нито от вяра, нито от надежда. Тогава нашата вяра ще е станала реалност. Ние няма да имаме нужда да се надяваме, защото когато застанем в прекрасното присъствие на Исус и това, което е тленно, бъде облечено в нетленност, ние няма да имаме повече товари, неприятности, проблеми, мъки, болести, скърби. Разбираш ли? Моля се да мога да ти обясня, че когато Павел говори за „тогава”, той има предвид времето, когато това, което се разваля (това е нашият земен живот), ще бъде сложено в нещо, което не се разваля (нашето възкресено тяло). Сега ти и аз знаем отчасти, но ТОГАВА ще знаем така, както ние сме познавани. „И така (Павел все още говори за земния живот, който познаваме днес), остават тия трите: вяра, надежда и любов, но най-голямата от тях е любовта.”

Защо любовта е най-голямата от трите? Защото любовта е нещо, което ще вземем с нас, и което ще бъде усъвършенствано „тогава”, когато ще стоим в присъствието на Исус. В Неговото присъствие надеждата и вярата ще дадат път на реалността. Но сега, в този час, днес, остават вярата и надеждата. Така виждаме, че вярата не е надежда, нито надеждата е същата като вярата. Те са различни и отделни, но преди да има вяра, трябва да има надежда.

Но какво е надеждата? Речникът на Уебстър я определя като „чувство, че това, което е желано, ще стане; желание, придружено с очакване”. Сега ние знаем, че думите не могат да обяснят представи, които са свързани с някакво отношение. Това отношение може да се каже, определя гледната точка на живота на даден човек, неговия фокус или цел. Затова думите – това си ти. Като резултат ние виждаме от самото начало, че надеждата е нещо, което е умствено и което всеки човек може да притежава. Това е достъпно за теб. То не е задължително нещо духовно. То е умствено. Ти можеш да го имаш и аз мога да го имам.

Ако някога е имало ден, когато безнадеждността да е съществувала, изглежда, че това е сега. Все пак надеждата е една от най-известните терапии, които са познати на човечеството. Не знам друга терапия, която да дава по-добри резултати в човека от надеждата. Надеждата слага звезди в тъмни небеса. Надеждата слага прозорци на голи стени. Надеждата слага усмивка на лицето, когато сърцето скърби. Надеждата упорства дори след като лодката е потънала. Надеждата завързва възел на края на въжето, така че човек да може да продължи да се държи за това въже. Надеждата отказва да приеме „не” за отговор дори когато не е останало нищо друго, освен самата надежда.

Нека сега се обърнем към това лично Слово от Бог, изговорено чрез апостол Павел и записано в 8-ма глава на Римляни, което започва от 24-ти стих. Павел казва, че с тая надежда ние се спасихме. Точно така! Ти можеш да бъдеш спасен от много трагедии, спасен от абсолютно бедствие, спасен от поражение, докато надеждата е жива вътре в сърцето ти. И защо мога да твърдя това? Защото Божието Слово обещава, че „с тая надежда ние се спасихме“, а Божиите обещания не могат да пропаднат. Но Павел не спира тук, а продължава: „а надежда, която се вижда изпълнена, не е вече надежда, защото кой би се надявал за това, което вижда? Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме”.

Прочети този последен стих няколко пъти и нека този пасаж да потъне в твоя ум, и най-накрая да проникне в подсъзнанието, и да обгърне твоето ежедневие. Да, ние сме спасени чрез надежда. Всеки е чувал тази стара поговорка: Където има живот, там има надежда. Това е много добра поговорка, но аз знам една по-добра, просто я обърни: Където има надежда, там има живот.  Винаги ще има живот и винаги ще има победа, докато има надежда в твоя живот. Когато надеждата изгасне, ти си наистина мъртъв. Когато надеждата изгасне, губиш всичко. Когато надеждата изгасне, не може да има победа. Когато надеждата изгасне, не може да има успех. Но докато надеждата съществува в твоя ум, ти си жив и докато си жив, има възможност за растеж.  Растежът е винаги резултат от жив живот.

Така, като вземеш това величествено, славно и динамично нещо, наречено надежда, в твоето същество, ти освежаваш своя ум с него. Като резултат, ти мислиш надежда, ти буквално живееш надежда и изграждаш своя ден на надежда. Когато ставаш сутринта, окуражи се, като кажеш на висок глас: „Аз ще изградя моя ден на надежда.” Аз правя това всяка сутрин от моя живот. Когато се събудя, първите ми мисли са: Чудя се какво ще донесе Бог в моя живот днес. Има очакване в моето сърце, че нещо прекрасно ще се случи. И толкова често това става! Всеки ден е един славен ден и нито един ден не си прилича с друг.

Утре сутринта, когато се събудиш, и ти опитай това. Започни да използваш надежда, започни да мислиш надежда, вместо отчаяние и вместо да мислиш, че твоят ден може би ще бъде толкова ужасен и разочароващ, както вчера. Ако поддържаш такова негативно отношение, това ще ти се случи, защото ти и аз обикновено получаваме това, което търсим. Аз нямам „лоши” дни. Разбира се, случват ми се неща, защото все още съм част от човечеството. Но аз не се фокусирам върху болезнените и разочароващи неща, които излизат на пътя ми. Когато те се случват, аз се държа здраво за надеждата, прескачам лошите неща и излизам на върха. Има очакване в тази славна дума „надежда”, защото надеждата е динамична сила. Когато един човек има надежда вътре в себе си, той започва да усеща някакво очакване, което не може изцяло да разбере. Тогава вярата започва да израства и този човек започва да получава ръководство в своя ум, и то е следвано от Божията духовна мощ, която включва растеж в знание и сила, които са жизнено необходими, за да се справиш успешно с проблемите на живота.

Трябва да има една база, едно начало на всички неща. Затова ние не трябва да стоим в обезкуражение, отчаяние и поражение. Ние имаме вътре в нас, чрез Исус Христос нашия Господ, силата да се издигнем над трудностите и надеждата освобождава тази сила. Така че, аз ви предупреждавам да напълните ума си с това славно нещо, наречено надежда.

Надеждата отказва да приеме „не” за отговор дори когато нищо не е останало. Когато твоят ум е пълен с надежда, ти ще премахнеш всички разрушителни фактори. Ти ще бъдеш по-здрав и по-щастлив. Ти ще бъдеш по-ефективен. Надеждата ще сложи усмивка на лицето ти, когато всъщност няма нищо, за което да се усмихваш.

Има едно Писание, което за мен е прекрасно. То е написано в 42 Псалм, 11 стих:

Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бог, аз още ще Го славословя: Той е помощ на лицето ми и Бог мой. 

Надеждата не само ще сложи звезди в тъмното небе и прозорци на една гола стена, но тя ще сложи и усмивка на лицето. Ако умът ти е пълен с надежда, дори, когато няма външна причина за тази надежда, освен заради обещанията на Бог, ти ще премахнеш всички разрушителни фактори. Надеждата е най-великото оръжие срещу умствената депресия, което познавам.

Затова, въпреки всички трудности и въпреки значимостта на твоя час, не позволявай на твоя ум да бъде изцяло потопен в твоите проблеми! Признай, че те съществуват. Разпознай ги, но веднага разгроми твоята депресия с НАДЕЖДА. Ти никога няма да бъдеш победен и никога няма да рухнеш, докато можеш да напълниш твоя ум с надежда.

Депресията е болест и много са жертви на депресията, обезкуражението и неефективността. Ако си жертва на обезкуражението, искам да опиташ някой от моите „витамини”. Въпреки, че не съм доктор в медицинския смисъл на думата, имам някои доста добри и стимулиращи хапчета, които не можеш да си купиш от аптеката на ъгъла. „Инжекциите”, които ти представям, не са такива, каквито твоят доктор или медицинска сестра ти предписват, но аз гарантирам, че имам сигурно лекарство против депресията. Аз имам най-великото лекарство за обезкуражението.

Ето го: „Надявай се на Бога, аз все още ще Го славословя – Той е помощ на лицето ми и Бог мой.”

Научи се да мислиш за бъдещето с надежда, вместо обезкуражение и ти ще познаеш физическата енергия. Ти ще притежаваш яснота на ума. Ти ще се наслаждаваш на духовно здраве. Ти ще имаш котва, която е здрава и непоколебима. Моята надежда не е в човек. Има само Един, който е абсолютно непоколебим, и само Един, който е здрава котва. Това е нашият Бог. Той е това, от което днешното поколение се нуждае повече от всичко на света. Аз се нуждая от Него. Ти се нуждаеш от Него. Всички се нуждаем от Него.

В Евреи 6-та глава 19 стих е дадено Божието обяснение: „Която (надежда) имаме за душата като здрава и непоколебима котва.”

Как практикуваме тази надежда? Как живеем, като мислим за бъдещето с надежда? Много е просто. Всичко, от което се нуждаем, е, да започнем да мислим надежда, защото надеждата е умствена. Ако умът на един човек е пълен с тревога и страх, той ще произведе тревога и страх. Ти си това, което мислиш. Страхът започва с това, от което се страхуваме. Ако дълго време се страхуваме от болест, често тя ще дойде върху нас, защото създаваме благоприятни условия за тази болест. Или ако се страхуваме от провал известен период от време, вероятно ще срещнем провал, защото сме създали атмосфера за провал.

Не позволявай на страха да владее в твоя ум и твоите мисли. Вместо това започни да изразяваш надежда, като осъзнаваш, че единствената истинска тайна за това, да мислиш за бъдещето с надежда, е, да сложиш своята вяра в силата на Всемогъщия Бог. Това е една сигурна формула, която ти гарантира, че никога няма да бъдеш победен.