ИСТИНСКИЯТ СМИСЪЛ НА ЖИВОТА

Веднъж един художник направи следното изявление за своите природни пейзажи: „Аз мога да направя картината добре, ако първо направя моето небе добре.”

Това, което той каза, ми говори много. Искаш ли да знаеш защо? Аз съм научила, че ако „загубим нашето небе”, скоро ще загубим нашата земя. Това, което се опитвам да кажа, е просто това: ако можем да се хванем за Бог или ако позволим на Бог да ни държи, тогава „нашето небе” е добре и всичко си идва на мястото, и във всичко има смисъл.

Ако нямаме Бог в нашия живот, ако нямаме Небесен Баща, никаква определена личност, никакъв Господ, който да е наша основа и главна фигура в нашия живот, тогава ние нямаме истинска здравина и никаква пътеводна звезда, за да можем да управляваме нашата малка лодка. В резултат на това ние никога не можем да разчитаме на някакви вечни ръце да ни поддържат, когато нашият плавателен съд започне да потъва. Така ние, блъскани от вълните, живеем един безсмислен живот. С други думи, ако в своя живот сме далеч от Бог, тогава нашият живот няма истински смисъл.

Искаш ли да знаеш нещо? Хората днес са като малки глупави деца, защото те мислят, че страната на материалния успех е един достатъчен и задоволителен свят. Един много добре проспериращ нюйоркчанин и неговата съпруга се завърнаха в малкия град в Мисури, в който са израснали. По време на своето малко посещение мъжът каза на жена си: „Е, ето от къде сме излезли.” Тя отговори по много неочакван начин: „Да, и аз се чудя какво е останало от нас.” Тя чувстваше празнота сред тяхното огромно материално благополучие.

Позволи ми да споделя с теб нещо, което намирам за много интересно. През 1929 година една група от най-известните милионери в света се срещнали в хотел „Еджуътър Бийч”, Чикаго. Там били следните хора: президентът на най-голямата независима компания за производство на стомана, президентът на най-голямата компания за комунални услуги, най-големия прекупвач на пшеница, президентът на нюйоркската стокова борса, един член на президентския кабинет, най-големият борсов агент на Уол Стрийт, президентът на Банката за международни спогодби.

Взети заедно тези магнати контролираха повече пари, отколкото има в хазната на Съединените щати и с години вестниците и списанията пишеха за техния успех и подтикваха младежите в Америка да последват техния пример. Нека да видим какво стана с тези мъже след 25 години. Президентът на най-голямата независима компания за производство на стомана живя през последните пет години от живота си с пари, взети назаем и умря в абсолютна бедност. Големият прекупвач на пшеница умря в чужбина неплатежоспособен. Президентът на нюйоркската стокова борса беше освободен от затвора „Синг Синг”. Членът на президентския кабинет бе помилват, така че да умре вкъщи, а не в затвора. Най-големият борсов агент на Уол Стрийт се самоуби. Главата на най-големия световен монопол също се самоуби. Всички тези мъже се бяха научили да правят пари, но нито един от тях не бе се научил как да живее.

Обърни внимание. Човек трябва да има вяра и лоялност към нещо, което е над него, едно нещо, което дава истинско значение, смисъл и цел на живота. Без него човек е загубен и животът му няма никакъв истински смисъл. Животът няма истински смисъл, ако няма индивидуалност, една определена личност в самото сърце и корен в човешкото съществуване. Аз виждам как нещо става с това поколение, нещо, което много прилича на това, което се случи с поколенията на Авраам, Исаак и Яков.

Яков можеше да каже: „Бог на моите бащи”… Бог на Авраам и страхът на Исаак… Бог бе Всемогъщият Бог на Авраам. Той си говореше с Него. Той бе реален за Авраам и негов интимен приятел. В следващото поколение обаче, Бог беше само „страхът” на Исаак. Исаак не беше толкова близък с Бог и за него Той беше второстепенен. Все пак Исаак стоеше в страх спрямо Бога на неговия баща.

В третото поколение резултатът от това постепенно заличаване на реалността на Бог се вижда в гниещия морал на Яков. Появи се морално гниене. Яков открадна първородството на брат си и бе готов да се заеме със своето бъдеще, без да го интересува Бог.

Чуй ме сега! Същите неща са се случвали и все още ни се случват. Нашите предци са имали прясно преживяване с Бог във великите ранни съживления. Следващото поколение се е оттеглило от това лично да се среща с Бог и се е прилепило към църквата заради бащите си. Но Бог е бил само „страхът”, проблясък на една изчезваща вяра.

Третото поколение жъне резултата от тази вяра, която произвежда гниещ морал и гниеща цивилизация. Това, че ние сме загубили Бог, е очевидно и ние жънем гниещ морал и гниеща цивилизация. Ние се срутваме морално, защото сме се срутили духовно. Доказано е – нито една нация не е по-здрава от своите духовни сили. Америка днес не е по-здрава от своите духовни хора, а тези, които са загубили Бог, са загубили и основата на своята морална сила.

Яков срещна Бог, когато се бореше през нощта (Битие 32:24-32) и се появи един нов човек. Докато ние като Яков не бъдем морално обновени, като намерим Бог, ние ще бъдем победени и няма никаква надежда за нашето бъдеще. Човек трябва да вярва в някого, да бъде верен на някого, трябва да има активна вяра и да вярва в нещо, което е над него. Разбира се, ние, които сме християни, вярваме, че това НЕЩО, че този НЯКОЙ е БОГ. Първо като отделни личности, после като нация ние трябва да се върнем при Бог, защото, когато Бог си отиде, основата на нашия морал също си отива. Днес бъдещето на света е в ръцете на вярващите и ние трябва да познаем Бог по личен, интимен начин, също както Давид Го познаваше, когато каза: „Господ е моят Пастир.”

Да, Той е моят Пастир. Той е реален. Той е личен. Той е една определена личност. Бог е Този, на когото се доверявам, Този, в когото имам увереност. Той е реален за мен по същия начин, както бе реален за Давид, когато написа 23-ти Псалм:

Господ е Пастир мой;

Няма да остана в нужда.

На зелени пасбища ме успокоява;

При тихи води ме завежда.

Освежава душата ми.

Води ме през прави пътеки заради името Си.

Да! И в долината на мрачната сянка, ако ходя,

Няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мене;

Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.

Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми.

Помазал си с миро главата ми.

Чашата ми се прелива.

Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми.

И аз ще живея завинаги в Дома Господен.

Ти и аз – всички се нуждаем да Го познаем по същия този интимен начин!

Какво правиш, когато има нещастие? Към кого се обръщаш, когато има проблеми и конфликти у дома? Може би таткото си е отишъл от теб и те е оставил сама да възпитаваш и храниш тези скъпи дечица. Какво правиш, когато чувстваш, че няма нито една звезда на небето ти, когато твоята нощ е тъмна и не можеш да заспиш? Въртиш се в леглото си и ти изглежда, че слънцето никога няма да свети и зората никога няма да изгрее. Чувстваш гореща пот в дланите си. Опитваш се да се биеш в тези битки сама, но борбата, която водиш, ти дава малка надежда за победа и някак си усещаш, че се биеш в една битка, която ще загубиш. Най-великите битки не се водят на бойните полета. Най-големите битки се водят в човешкото сърце! Повярвай ми. Аз знам!

Какво правиш, когато застанеш до креватчето на своето бебе и това скъпо малко тяло изгаря в треска? Ти стоиш там поразена, когато докторът казва, че няма нищо повече, което може да направи. Може би той е достатъчно голям, за да ти каже: „Моли се”, но ти не знаеш как да се молиш. Никога не си се молила. Ти не се познаваш с Този, който чува и отговаря на молитвите. Какво правиш, когато стоиш в присъствието на смъртта? Няма никаква надежда. Ти нямаш никаква надежда. Ти никога не си се познавала с Този, който казва: „Аз Съм възкресението и живота.” Той е непознат за теб. Но, възлюбени, вие можете да Го познавате като Личност, Той е Този, който държи ключа към всеки проблем в твоя живот. В Него няма поражение. Той е мощен завоевател и Този, който ще бъде твоята славна подкрепа. Той е Синът на Живия Бог, Исус Христос. Говоря за Бог, който е Баща на Исус. Приеми Христос сега и мощният Бог на тази Вселена ще стане твоят Небесен Баща. Без Христос животът е безсмислен. С Него има прощение на греховете, мир, радост и живот вечно.

Отче, разкрий Себе Си пред това чакащо и гладно сърце. Ние Те молим в името на Исус. Амин.

следваща глава ЗАКОНЪТ НА ЖИВОТА