ЗАКОНЪТ НА ЖИВОТА

Не съдете, за да не бъдете съдени.

Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.

И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не внимаваш на гредата в твоето око?

Или как ще речеш на брат си: Остави ме да извадя съчицата от окото ти, а ето – гредата в твоето око?

Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от братовото си око.

Матей 7:1-5

Това гласи една част от Проповедта на планината и тази част се състои само от пет кратки стиха, които съдържат малко повече от осемдесет думи. Но твърде малко е да се каже, че това е най-изумителният документ, представен някога на човечеството, въпреки простите думи, от които се състои.

Защо твърдя това? Защото в тези пет стиха се казва повече за човешката природа и смисъла на живота; повече за тайната на щастието и успеха; повече за изходния път при трудностите и Божия подход; разкрива се повече за освобождението на душата и спасението на света, отколкото мъдростта на всички философи и теолози, събрани заедно. Тази част обяснява великия закон, Великия Закон на Живота. Много по-важно е всеки човек, млад и стар, да бъде учен за значението на тези стихове, отколкото каквото и да било нещо, което се преподава в училищата и колежите.

Заради важността на това мое твърдение, позволи ми да повторя отново. Много по-важно е всеки възрастен и всеки младеж да бъде учен за смисъла на тези пет стиха, които се намират в Божието Слово, от всичко друго, което се преподава в което и да е училище, университет или колеж. Няма нищо, което да бъде намерено в която и да е библиотека или лаборатория, което да е една милионна част толкова важно, колкото информацията, която се съдържа тук.

Прочети отново: „Не съдете, за да не бъдете съдени, защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.”

Ако човек разбере само за миг истинското значение на тези думи и повярва, че са верни, веднага те ще променят коренно неговия живот, неговото поведение и така ще променят неговия характер за сравнително кратко време, че дори най-близките му приятели едва ли ще го познаят.

Когато препрочитаме тази част от Проповедта на планината, ние виждаме как най-предизвикателните неща в нея тихо са пренебрегнати в практиката в по-голямата част от християнския сват. Ако изобщо някой трябва да го практикува, разбира се, че трябва да са хората, които се смятат за християни. И все пак ние намираме толкова малко плодове от практикуването на тези неща в живота на повечето Божии хора. Изглежда, че тази част от Божието Слово някак си е пренебрегната, а тя е основният принцип, от който зависи християнският ти живот. Винаги съм вярвала и все още твърдя, че ние стоим оправдани чрез вяра пред Бог, а стоим оправдани пред хората около нас чрез живота, който живеем!

Човек трудно може да повярва, че думите от Проповедта на планината са верни, защото изглежда, че тези истини, които са преподавани, са последното нещо, на което хората обръщат внимание в своя всекидневен живот и поведение. Въпреки всичко тези думи, казани от Исус, изразяват простия и неизбежен Закон на Живота.

От този Закон на Живота много ясно се вижда, че както мислим, говорим и постъпваме спрямо другите, така и другите мислят, говорят и постъпват спрямо нас. Това, което правим, ще ни се върне. Това е Законът на Живота и абсолютно никой не може да го заобиколи. Всяко нещо, което правим на другите рано или късно ще ни бъде върнато чрез някой някъде. Ще получим доброто, което правим на другите, в същата мярка. По същия начин ще получим лошото, което правим на другите.

Това обаче в никакъв случай не означава, че същите хора, към които се отнасяш добре или зле, ще бъдат тези, които ще ти отвърнат със същото. Това почти никога не се случва. Често в някое друго време или място, може би дълго след това, някой друг, който не знае нищо за твоето предишно действие, ще ти заплати зрънце за зрънце. То винаги се връща. Никой не може да направи нещо добро, без то да му се върне. Може би ще дойде на следващия или на по-следващия  ден. Вероятно няма да дойде за една или дори за десет години. Но когато направиш добро на някой, Божият Закон на Живота гарантира, че твоята добрина ще ти се върне. Ако помогнеш на ближния, тази помощ ще ти се върне. Ако даваш, ще ти се дава. Това е Законът на Живота!

По същия начин, когато вършиш зло или говориш лоши думи на някой или за някой, можеш да бъдеш сигурен, че лоши думи ще ти бъдат казани или говорени за теб. Защото всеки път, когато мамиш, ще бъдеш измамен. Защото всеки път, когато заблуждаваш, ти също ще бъдеш заблуден. Защото всеки път, когато изричаш лъжа, когато пренебрегнеш задължение, избягаш от отговорност или използваш неправилно авторитета си над другите хора, ти ще получиш резултат, като сам пострадаш от същото. Това е Законът на Живота!

Сега не е ли очевидно, че ако хората осъзнаят истината в този закон, това ще окаже огромно влияние върху тяхното държание? Такова разбиране, приложено на практика, не би ли намалило престъпността и не би ли издигнало общи морални стандарти много повече от всички закони, минали през Конгреса? Или от всички законови наказания, наложени от съдии?

Когато хората се поддават на изкушението да вършат зло, вероятно на тях им харесва да мислят, че някак си ще избегнат закона на страната, или ще бъдат по-бързи от представителя на закона, или ще се измъкнат от властите. За нещастие и може би поради неопитност често тази идея е в главата на днешните младежи. Те вярват, че ще „се справят”, въпреки че други са били хванати в същата грешка. Те са убедени, че има изходен път, че могат да нарушат законите на страната и Законите на Бог, и по някакъв начин ще избягат. Те се надяват, че хората, на които са навредили, ще им простят или ще бъдат безсилни да им отмъстят за тяхното действие, или се надяват, че престъплението ще бъде забравено с времето или в най-добрия случай, че тяхното беззаконие въобще няма да бъде открито.

Не се заблуждавайте! Няма никакво бягство от Законите на Живота или от Законите на Бог!

Ако хората биха могли да разберат, че Законът за въздаянието е космичен (универсален) Закон, безстрастен и непроменим, както закона за гравитацията, без значение кой е човекът или институцията, повечето от нас щяха да помислят два пъти, преди да се отнасят несправедливо към другите и преди да нарушат Закона на Живота.

Законът на гравитацията никога не спи, никога не липсва или спира да действа, никога не е изморен, нито пък е състрадателен или отмъстителен. Никой, без значение от неговото интелектуално ниво, не би и сънувал да го избегне или измами, подкупи или изнуди. Хората по целия свят го приемат като неизбежен. Затова те се съобразяват с него. Законът на въздаянието е сигурен, както и законът за гравитацията. Рано или късно водата отива на мястото си, така и отношението ни към другите най-накрая се връща към нас.

Сега спри за минута и погледни на този Закон на Живота от друг ъгъл. Ние знаем, че за всяко добро дело, което вършим, и че за всяка мила дума, която кажем, ще получим обратно еквивалент по същия начин в едно или друго време. Все пак хората често се оплакват, че са неблагодарни тези, на които правят услуги. Твърде често те правят това с пълно право, но това оплакване разкрива фалшиво отношение на ума, което трябва да бъде коригирано.

Чуй ме! Ако се чувстваш обиден от това, че някой ти е бил неблагодарен за твоята добрина, тогава ти си търсил благодарност и одобрение. Ти си търсил благодарностите на някой. Това е сериозна грешка. Истинската причина да помагаш на другите, трябва да е от чувство за отговорност – да помагаме на другите толкова, колкото можем, защото това е истински израз на нашата любов.

В моя личен опит понякога ми се е струвало много лесно да загубя увереност в човешката природа, защото тя е много променлива. Познавала съм хора, които са били особено неблагодарни за много добри неща и благословения. Но има и дела на любов, които трябва да вършим, има неща, които зная, че са правилни, и дали човекът заслужава не е истинският отговор за моето действие. Вътре в мен аз получавам такова огромно удоволствие да помагам и да върша добри неща, че получавам моята награда вътре в мен още, докато върша тези неща.

Но по-важно от това е, че аз непрекъснато помня, че принадлежа на Исус. Аз съм тук като Негов представител. Може би съм единственият Христос, единственият Исус, който човекът пред мен познава. Да живея за мен е Христос. Тъй като съм християнка, Той живее Своя живот в мен. Христос е любов – ето защо в това дело, в тази добрина аз показвам Неговата любов. Това, което човек прави с този израз на любов и грижа, е негова отговорност, а не моя. Аз съм изпълнила моята отговорност, като съм направила това, което зная, че е правилно, и това, което вярвам, че Христос би направил. И до тук е моята отговорност. Какво човек прави с това, е негова отговорност.

Моето предизвикателство към теб е това – направи своето добро дело и след това продължавай напред! Нито очаквай, нито искай лично признание. Направи го и го забрави. Когато направиш добро, не очаквай благодарност и уважение, не очаквай нищо в отговор. Направи го, заради това, което е в твоето сърце и след като си го направил, забрави го.

Но аз ви обещавам нещо. Докато има Бог на Неговия трон, докато има закон за гравитацията, докато има Закон на Живота, ще дойде ден, когато това добро нещо и дело на любов ще ти се върне!

Не е ли прекрасна и окуражаваща сигурност това, че всички молитви, с които си се молил в своя живот, че всички добри дела и мили думи са засети в плодородна почва и нищо не може да ти отнеме тези неща? Наистина нашите молитви, думи и добри постъпки спрямо другите са единствените неща, които ще запазим, защото всичко друго ще изчезне, но доброто, което вършим, ще остане завинаги непроменено и незатъмнено от времето.

следваща глава ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА