ВЕНЕЦЪТ НА СЛАВАТА

Вторият венец, който е награда за победата, в бъдещия живот се нарича Венец на Слава, венец, който ще бъде даден на този, който е получил призвание от Учителя да влезе в определено служение. Това е един венец, който Бог е обещал на мъжа или жената, които са призвани да проповядват Евангелието и да стоят зад амвона. 

Пасете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го, не с принуждение, а доброволно, като за Бог; нито за гнусна печалба, но с усърдие;

нито като че господарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример за стадото.

І Петрово 5:2-3

Позволете ми да спра за момент, преди да продължа това послание, защото вярвам, че това, което трябва да кажа, е важно. Твърдо съм убедена, че нито един мъж и нито една жена нямат право да застават зад амвона и да проповядват Евангелието, ако не са призвани от Бог за това. Аз мисля, че е така. Малко по-късно в тези серии от послания ще видим, че всички християни са призвани от Бог да печелят души, но тук не говоря за печеленето на души. Говоря за този, на когото е даден авторитетът да проповядва Словото на Бог, да разчупва хляба на живота и да храни тялото на Христос със Словото на Бог.

Мъчно ми е, че има някои хора днес, които стоят на амвона, а Бог никога не им е дал авторитета да проповядват Евангелието. Това е причината, поради която те не носят товара за душите, нито се чувстват отговорни за духовния растеж на членовете на тяхната църква. Те никога не са били екипирани за тази специална задача. За да бъдем честни, ще кажа, че щеше да бъде хиляди пъти по-добре, ако те имаха друга професия. Някои от тях са били „избрани” да проповядват Евангелието от баба си или от друг член на семейството. Много майки са решили в ума си и са планирали техния син да проповядва Евангелието. Бог не е имал нищо общо с решението на този млад човек да влезе в служение. Може би той е чувствал, че трябва да следва стъпките на баща си, който е бил успешен служител, или на своя дядо, който е бил призован от Бог. В резултат на това, на него му изглежда мъдро решението да стане проповедник, въпреки че не е носил никакъв истински товар за душите в сърцето си. Други са станали пастири по причини, които само те си знаят.

Ако това наистина е така, би било хиляди пъти по-добре такива служители да бяха се захванали с друга професия, защото не вярвам някой да има право да проповядва Евангелието, освен ако не е бил призован от Бог за това и не е получил своя авторитет от Бог.

Ето защо аз имам такава увереност в откровенията, дадени на апостол Павел така, както четем в І Коринтяни 1:1 „Павел, с Божията воля призован да бъде апостол на Исус Христос.” Павел знаеше от къде е получил своето призвание. Той беше убеден без никаква сянка на съмнение, че това е Божието призвание и Божията воля. Когато Бог призовава един мъж или една жена в служение, Той ще екипира изцяло този човек с необходимите средства и оръжия да храни и пази стадото. Дълбоко уважавам многото семинарии и Библейски колежи, но Божието призвание не може да бъде получено на техните лекции. Това е нещо, което никой не може да даде, освен Сам Бог, Този, който върши призванието.

Ако все още си „с мен”, след като споделих с теб това обвинение в моето сърце, аз ще ти кажа нещо повече. Аз твърдя, че ако ти вършиш работата според волята на Бог и според това, което Той е определил да бъде направено, тогава проповядването на Евангелието е най-тежката работа на света и най-трудната професия, която съществува. Тя е предложение за работа 24 часа на ден. Моето призвание да проповядвам Евангелието е нещо, за което нито един не може да ме разубеди, нещо, в което съм 100% сигурна. То е също толкова реално, колкото моето спасение. Няма значение какво може би си казваш за жените проповедници. Не ме интересува дали гледаш на факта, че аз съм жена, която проповядва Евангелието. Аз зная от къде е моето призвание. Зная, че трябва да бъда вярна на това призвание и на Този, чиято воля е да върша това, което сега върша.

Моля те, отвори на първото послание на Петър и прочети отново това прекрасно обещание, което е дадено на този, който е призован да проповядва Словото на Бог: „Пасете Божието стадо, което е между вас, надзиравайте го не с принуждение, а доброволно, като за Бог; нито за гнусна печалба, но с усърдие; нито като че господарувате над паството, което ви се доверява, а като показвате пример на стадото.”

Това последно изречение е невероятно! Да си пример струва нещо. Всеки служител на Евангелието е отговорен с живота, който живее, пред Бог и пред тези, които води, за да бъде пример на стадото. Ние не само храним стадото, ние трябва да живеем това, което проповядваме, трябва да бъдем пример за това, което проповядваме. Хиляди пъти ще е по-добре да не проповядваме нещо, отколкото да го проповядваме и да не живеем в него. Твърде много хора стоят на амвона в неделя и проповядват едно безкомпромисно Евангелие, а в останалите дни на седмицата живеят противоположно на това, което са проповядвали. Господ ни е заповядал да храним стадото, да правим това доброволно, не за пари, но ние също трябва да бъдем пример за тях 24 часа на ден, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината.

Продължи сега да четеш 4 стих от І Петрово 5 глава: „И когато се яви Пастиреначалникът [който разбира се е Исус], ще получите венеца на славата, който не увяхва.”

За мен това е страхотно! Бих дала всичко на света, за да мога да опресня паметта на всеки мъж и жена, които знаят, че са призвани да проповядват Евангелието по волята на Бог, за да мога да им припомня това чудесно обещание за един вечен Венец на Славата. Божието Слово ни предизвиква да „пасем стадото”. Той не казва нищо за забавляване на стадото. На нас не ни е казано да гъделичкаме ушите на стадото. Когато Петър пишеше това под вдъхновението на Святия Дух, той имаше предвид духовния човек.

Ако си призован от Бог да проповядваш Словото, има само едно нещо, което ще направи здрави християни и здраво стадо, и това е духовната храна, която е Словото на Бог. Няма никакъв заместител на Библията, никакъв заместител на Божието Слово. То е хляб за духовния човек. Тази прекрасна храна от Словото гарантира, че стадото ще бъде здраво. Едно физическо тяло може да бъде силно само ако този човек се храни с добра храна и има здравословен режим на хранене. Нито един пастир няма да има духовно здраво стадо, ако не го храни с твърдата храна на Словото, Библията. Ние имаме нужда да се върнем отново към тази солидна духовна храна. Твърде много хора са се отдалечили от нея.

Да отдадеш себе си на другите в служение пред Бог е най-славната привилегия на света. Затова прави това с желание. Прави го с усърдие. Прави го, защото Исус все още е твоята първа любов и защото знаеш от къде е дошъл твоят призив за служение. Считай, че най-голямата привилегия е да дадеш своя живот като жива жертва, за да храниш стадото, да помагаш на мъже и жени да намерят Спасителя – Този, който даде Своя живот, за да можем да имаме вечен живот. Питали са ме какви витамини вземам, за да вървя напред. Нито един витамин не може да заеме мястото на увереността и знанието, че съм в съвършената воля на Бог, като храня Неговото стадо и разгласявам Словото на Вечен живот!

следваща глава ВЕНЕЦЪТ НА РАДОСТТА