ВЕНЕЦЪТ НА РАДОСТТА

Сега стигнахме до третата част на тези серии от лекции – Венеца на Радостта, венеца на този, който печели души. Тази корона е отделна и различна от Венеца на Славата, който Исус ще даде на тези, които е призовал да пасат стадото Му. Понякога ние си мислим, че единственият човек, който печели души, е проповедникът – този, който стои зад амвона. Това не е така. Всеки християнин, всеки човек, който се е новородил, духовно съживен от силата на бог, ще бъде отговорен за печелене на мъже и жени за Господ Исус Христос точно толкова, колкото и този, който стои зад амвона. Всеки християнин е призван да печели души. Да, много често служителят на Евангелието е използван да води хора при Христос, но той е и призован да пасе стадото, да дава духовна храна на хората от своята църква и да тълкува Словото на Бог.

Помисли само за минута за нещо, което чувствам, че е особено важно. Това е фактът, че да доведеш една душа при Исус е най-голямото възможно постижение в човешкия живот. На един прочут и високо уважаван човек му бе зададен следния въпрос: „Според теб кое е най-великото нещо, което един човек може да бъде или да направи?”

Без да се колебае, той отвърнал: „Най-великото нещо не е да бъдеш учен, колкото и важно да е това, нито пък да си държавник или теолог. Най-великото от всичко за един човек е това, да доведе някой друг при Исус Христос.” Със сигурност той говореше мъдро и правилно.

Най-голямата амбиция на всеки член на една църква, за всеки човек, който е християнин, трябва да бъде да доведе някого при Христос. Ако си християнин, Бог те държи отговорен да доведеш някой друг при Неговия Единороден Син. Най-великият начин да бъдат водени хора при Христос може да бъде видян в историята на Андрей, който доведе своя брат Симон при Исус. Ето защо най-великият начин за печелене на света, е личният метод. Това е планът на Христос и Бог очаква всеки едни, който е новороден, да даде най-доброто от себе си, за да печели други на страната на великото служение на Исус.

Деяния 1:8 гласи: „…и ще бъдете свидетели за Мене, каза Исус, както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.” Ранната църква разбра. Римската империя във времето на ранната църква беше езическа и егоистична сила, гниеща отвътре. Все пак в едно кратко поколение тази ранна църква разтърси Римската империя от центъра до периферията и запали светлината на Евангелието във всяка част на това огромно царство.

Как го направиха? Направиха го по личния метод. Мъжете, жените и децата, които обичаха Христос, излязоха навсякъде, говореха за Христос, свидетелстваха за Христос и слушателите ги последваха и откриха за себе си реалността на новорождението.

Но ти не можеш да бъдеш свидетел, ако преди всичко не го живееш. Как ще свидетелстваш на своя съсед, как можеш да работиш по личния метод и да му говориш за нещата на Бог, ако твоят живот не е едно живо свидетелство? Всички се усмихваме на прочутата фраза: „Делата говорят много повече от думите.” Това е причината много християни да прехвърлят отговорността за печелене на души за Господ върху проповедника или някой друг. Те се опитват да се извинят пред задължението да печелят души, защото знаят, че тяхното свидетелство няма никаква сила – че те не живеят ежедневен, постоянен християнски живот.

Най-великото постижение, което една майка може да има, е да спечели своето семейство за Господ. Това е най-великата благодарност и комплимент, който може да бъде отправен. Искаш ли да знаеш защо? Защото нейният син, нейната дъщеря, нейният съпруг са уверени в нейния живот като християнка. Тя трябва да го живее пред тях по 24 часа на ден. Най-великата благодарност, която може да бъде отправена към един баща, е за това, че синът му е приел Исус за свой Спасител заради християнския живот, който бащата живее пред него.

Павел говори за това в Първо Солунци 2:18-20 „Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един-два пъти, но сатана ни попречи, понеже коя е нашата надежда или радост, или венец, с който се хвалим?” Павел задава въпроса: Коя е нашата надежда? Коя е нашата истинска радост? Кой е нашият венец на радост? След това продължава, като отговаря: „Не сте ли вие пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие? Защото вие сте наша слава и радост.”

Тук Павел говори за тези, които са били спечелени за Господ Исус Христос чрез неговите усилия, тези, които са били доведени при Христос чрез неговия труд.

Няма по-велика радост тук на земята от това, да доведеш една душа при Христос и най-великата радост в бъдещия живот е, когато застанеш в прекрасното присъствие на Исус, да има някой, който да те погледне в лицето и да каже: „Аз съм тук заради твоето свидетелство. Аз съм на Небето днес заради живота, който ти имаше. Аз съм тук на Небето, защото ти ме научи, защото ти ме доведе в присъствието на Исус.” Тогава ще бъде твой Венецът на Радостта!

Да доведеш една душа при Исус е възможно най-високото постижение за един човешки живот и Венецът на Радостта е венецът на този, който печели души и той е обещан в бъдещия живот на тези, които са довели мъже и жени при Христос.

следваща глава ВЕНЕЦЪТ НА ПРАВДАТА