Съдържание Цялата книга на една страница

ПЪТЕШЕСТВИЕТО

В моя сън аз виждам фигура на самотен човек, вървящ по път. Докато слънцето залязва зад хълмовете, отпред се появява град. Приближавайки го, пътникът вижда, като че той се състои от една голяма група от църкви. Остри кули и кръстове пронизват небесния простор. Стъпките му се ускоряват. Това ли е крайната му цел? Той преминава покрай внушителна сграда, над която мига неонова реклама „Катедрала на Бъдещето“. По-нататък, на облян в светлина стадион, се подпира голяма табела, хвалейки се, че петдесет хиляди души се събират тук на евангелизаторски събрания, три пъти седмично. Зад него, скромни „Новозаветни“ параклиси и еврейско-християнски синагоги се роят заедно на улицата.

„Това ли е „Божият Град?“ – чувам пътникът да пита жената на информационната будка на централния площад.

„Не, това е Християнският град“ – отговаря тя.

„Но аз мислех, че този път води до Божия Град!“ – възкликва той с голямо разочарование.

„Всички ние мислехме така, когато пристигнахме“ – отговаря тя със съчуствителен тон.

„Този път продължава нагоре към планината, нали?“ – пита той.

„Не знам, наистина не знам.“ – отговаря тя безизразно.

Гледах как човекът се обърна от нея и уморено тръгна към планината в мрачината. Достигайки върха, той се спуска в тъмнината; изглежда като че ли отвъд няма нищо, абсолютно нищо. Побит от тръпки, той обръща стъпките си обратно към Християнския град и си взема стая в хотел.

Учудващо неосвежен, призори той става и тръгва отново по пътя към планината; в блестящата светлина на слънцето той открива, че това, което е изглеждало като празнина предната нощ, в действителност е пустиня – суха, гореща, хълмист пясък докъдето ти стигат очи. Пътят се стеснява до пътека, която стига до върха на дюнa и се скрива. „Може ли тази следа да води до Божия Град?“ – чуди се той гласно. – Изглежда да е напълно пустинна и по нея рядко е минавал някой“.

Нерешителност забавя стъпките му. Той отново се връща в Християнския град и обядва в християнски ресторант. Под звуците на евангелска песен, аз го чувам да пита един човек от съседната маса, „Този път, зад планината, където започва пустинята, до Божия Град ли води?“

„Не бъди глупав!“ – бързо му отговаря съседа. „Всеки един, който някога е тръгвал по този път се е загубвал,….погълнат от пустинята! Ако търсиш Бог, има достатъчно църкви в този град. Избери си една и се установи.“

Напускайки ресторанта, изморен и объркан, пътникът намира място под едно дърво и сяда там. Един мъж от древността приближава към него и започва да го умолява с настоятелен тон: „Ако стоиш тук, в Християнския град, ще залинееш. Трябва да тръгнеш по пътя. Аз принадлежа на пустинята, която ти видя по-рано. Бях изпратен тук да те насърча да продължиш. Ти ще пропътуваш много километри. Ще ти бъде горещо и ще изпитваш жажда, но ангели ще вървят с теб, ще има водни извори по пътя. И в края на своето пътуване, ще стигнеш Божия Град! Ти никога не си виждал такава красота! И когато пристигнеш, вратите ще се отворят за теб, защото там ти си очакван.“

„Това, което казваш звучи прекрасно“ – отговаря пътникът – „Но се боя, че няма да оцелея в тази пустиня. Може би е по-добре да остана тук, в Християнския град.“

Древният мъж се усмихна.

„Християнският град е за тези, които искат религия, но не искат да изгубят живота си. Пустинята е територията на тези, които са толкова жадни за Бога, че искат да се изгубят в Него. Приятелю, когато Петър издърпа лодката си на сушата, той забрави всичко и последва Исус. Той беше погълнат от пустинята. Когато Матей остави своето събиране на данъци и Павел своето фарисейство, те също напуснаха един град, много подобен на този, за да следват Исус през дюните и да бъдат загубени в Бога. Така че, не се бой. Мнозина са минали преди тебе.“

Тогава видях, как пътникът обръща погледа си от огнените очи на древния мъж и поглежда към забързаността на Християнския град. Той вижда заети хора, бързащи насам и натам с техните Библии и лъскави куфарчета, изглеждащи като мъже и жени, които знаят своята посока. Но беше ясно, че им липсваше нещо, което този древен мъж, с очи като пророк, притежаваше.

В съня си виждам как пътникът обмисля нещата още веднъж в своя ум.

„Ако отида там, как бих могъл да съм сигурен, че наистина ще се загубя в Бога? Средновековните християни са се опитвали да изгубят себе си в Бога чрез оставяне на света зад тях, и отивайки в манастир. И колко разочаровани са били мнозина от тях, когато са откривали, че светът е и там! И хората тук, в Християнския град, които се подготвят да отидат в някоя джунгла или в пренебрегнат бедняшки квартал, може би се приближават до това, което означава да се изгубиш в Бога. Но човек би могъл да пътува до краищата на земята и да не изгуби себе си.“

Пътникът се обръща отново да види мъжа от древността, който е започнал да се изкачва по тясната пътека, която слиза надолу по ръба на пустинята. Внезапно, неговото решение го мобилизира и той скача на краката си, тръгвайки след него да го догони. Когато се изравняват, те не разменят нито дума. Древният мъж прави рязък завой надясно и го повежда към друг склон, който се издига към един връх, обграден от блестящ облак. Изкачването нагоре е много трудно. Пътникът, като че се замайва и започва да залита. Водачът прави пауза и му предлага да пие от плоско шише, което виси през рамото му. Дишайки тежко, той пие на големи глътки.

„Никоя вода не е била по-сладка от тази,“-отговаря той много развълнуван.

„Благодаря ти.“

„Сега погледни там“. Старият човек посочва напред в далечината, не толкова монотонна и пуста, както дотогава. Пустинята вече е пълна с преливащи се цветове. В далечината трепти ярка светлина и се движи по повърхността на хоризонта като нещо живо. „Там е Божият град! Но преди да го достигнеш, трябва да преминеш през четирите пустини, които виждаш. Право пред теб е Пустинята на Простителността.“ Пътникът посочва към малки, неясни фигури, проправящи си бавно път към града, разделени един от друг на много мили.

„Как живеят в такава самота?“ – пита пътникът. – Няма ли да е по-полезно, ако пътуват заедно?“

„Е, те не са съвсем сами. Всеки от тях е съпровождан от Божията простителност. Те са погълнати от пустинята на всеобширната милост на Господ Бог. Святият Дух им казва, докато пътуват : „Ето Божият Агнец, Който отнема греховете на света!“ – Докато пътуват те биват изграждани.“

Точно зад тази пустиня се вижда син простор. „Това море ли е?“ – пита пътникът.

„Изглежда като вода, но е море от пясък. Това е Пустинята на Поклонението. Виж през този бинокъл, че там също ходят хора. Забележи как те започват да се групират. Те изпитват първата радост на Града – поклонението. Те откриват как са създадени, за да се покланят на Бога. Това става техен живот, същината на всичко, което те правят.“

„Но нали и хората в Християнския Град също се покланят? Кое е по-различно в тази пустиня?“

„Истинското поклонение може да започне само, когато животът напълно е оставен в Божието присъствие. Само там, в Пустинята на Поклонението, сърцето започва да се покланя на Бог Отец с дух и истина.“

Поглеждайки зад синята пустиня се виждат огнени планини. Старият човек обяснява на пътника, че между тях е Пустинята на Молитвата.

„Минавайки през тази пустиня, пътниците откриват, че трябва да не се разсейват и да се концентрират върху молитвата. Те бързо научават, че няма друг начин да оцелеят, освен като викат към Бога непрестанно. Колкото повече се приближават до края на тази пустиня, толкова повече молитвата става тяхна поглъщаща страст и тяхна върховна радост. Изглежда, като че ли Божият Град е точно зад Пустинята на Молитвата. Но има още една пустиня, скрита от планините, която ще преминеш преди да стигнеш целта си. Тя се нарича просто Жетвата. Ще разбереш, когато я достигнеш. И след нея е и самият Град. Името ти се знае там. Пристигането ти се очаква нетърпеливо. Ела, нека тръгнем по пътя.“

„Свечеряването не изглежда най-благоприятното време за тръгване“ – казва пътникът.

„Не се връщай в Християнския Град“ – го увещава старият човек, взирайки се сериозно в него.

„Дори не сега, по това време на деня? Мога да преспя тази нощ и да започна пътя си сутринта“ – казва пътникът с надежда.

„Но твоята почивка е тук“ – настоява човекът. – „Тръгвай към пустинята. Святият Дух ще ти помогне. Не се страхувай да се загубиш в Бога. Ще откриеш живота си, както никъде другаде.“