Съдържание Цялата книга на една страница

ПУСТИНЯТА НА ПОКЛОНЕНИЕТО

„Вода! Кой би си помислил, че по средата на тази пустиня може да има море!“

Пътникът възклицава самичък, когато го виждам отново във видението си. От склона на дюната той гледа към синьо, простиращо се до хоризонта море: „Не, това не е вода“ – припомня си той. -Старият човек горе в планината каза, че това е началото на втората пустиня.“ Когато той стига до края на хълма, странното море от пясък не изглежда вече толкова плоско. Има сини вълни, простиращи се в далечината като замръзнал океан. „Може би има връзка между това и „морето от стъкло“ пред трона на Бога. Може би вълните ще се изравнят, когато се приближа към Божия град.“

Изведнъж на няколко стъпки от пътника застава личност с неземна красота. „Поздрави“- казва съществото. „Пътят в този обсег е много дълъг. Много загинаха, опитвайки се да го минат пеша. Предлагам ти по-добър начин.“

„По-добър начин?“ – пита пътникът.

„Да, аз имам силата да прекося тази пустиня за част от секундата. И ако ми позволиш, ще те взема с мен. Мога невредимо да те пренеса на другата страна“.

„Какво трябва да направя?“

„Всичко, което искам, е нещо съвсем символично. Ако просто коленичиш да ми отдадеш почит, аз ще те пренеса през пустинята със скоростта на светлината.“

„Но това значи да ти се поклоня, нали така?“

„Защо го намираш за толкова странно? Хората го правят всеки ден. Ти също го правеше дълго време преди да дойдеш в пустинята. Граждани в Християнския Град често ми се покланят. Някои там се покланят на парите – служат им като роби. Очите им светят при мисълта за пари. Но любовта към парите е само символ на моята същност.“

„Не ме впечатляваш с приказките си за пари. Това никога не е било проблем в живота ми“. – отговаря пътникът.

„Какво ще кажеш за романтика? Кое може да е по-красиво или невинно от това да се влюбиш? Но когато състоянието на влюбване стане цел и доминира в ума, тогава то се превръща в идолопоклонство.“- казва съществото победоносно. „Но най-задоволяващото поклонение, което получавам, идва от мъже и жени, които преследват религиозни постижения.“

„Добре,“ – прекъсва самохвалството му пътникът, -ако трябва да ти се поклоня, за да ме пренесеш бързо през пустинята, с удоволствие ще тръгна пеша, даже да ми отнеме цяла вечност!“

Тогава омайното създание изчезва победено.

Скоро чувам пътникът да си разсъждава отново: „В Християнския Град е възможно да минеш през всички повърхностни движения на вяра в Бога, вместо едно истинско поклонение, а това, което обзема ума ти ден и нощ е идолопоклонство. Сега след като напуснах онова място, мога да оцелея само, ако се загубя в поклонение към Бога. Може би такова поклонение може да има само в пустинята, с нейната сухота и горещина, обгаряща светлина и ужасяваща тишина.“

Тези размишления са прекъснати от внезапно кресчендо на неописуема музика, пеене с неземна красота. Гласовете като че ли са навсякъде. Но още никой не се вижда. На върха на синя вълна пътникът вижда седем човека, с ръце издигнати към небето, изказващи хвала на Бога. По средата на тази музика се връща мистериозната спътничка. Изпълнен с радост, пътникът й казва: „Забелязваш ли как седемте поклонника са заобиколени от множество същества, чиито гласове се смесват с техните? Чувствам, че точно тук, в пустинята, по тайнствен начин вече съм влязъл в покрайнините на Божия Град.“

„Но ти си дошъл до хълма Сион и до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и до неизброимите ангели, в празничното събрание на записаните на небето, и до събранието на Първородния, до Съдията, Който е Бог на всички, и до духовете на праведните мъже, направени съвършени, и до Исус, Посредникът на Новия Завет, и до напръсканата кръв, която говори по-милостиво от тази на Авел…Нека бъдем благодарни, че сме получили царството, което не може да бъде разклатено и да предложим на Бог приемливо поклонение, със страхопочитание и благоговение, защото нашият Бог е огън пояждащ.“

След известно време песента спира. Всичко замира. Никой не се вижда, освен седемте поклонника, които пращат на пътника поздрав с Божия мир и отиват нагоре по дюната, оставяйки пътникът със спътницата му . Тя го завежда при бърз поток и му дава храна.

„Ето това е Пустинята на Поклонението“- възклицава пътникът, в благоговение от преживяването.

„Да, тук християните се научават да се покланят на Бог Отец с дух и истина. Можеш да я наречеш външния двор на Божия Град, тъй като сам видя жителите на Града навсякъде около теб. В предишната пустиня на Простителността ти започна да изпитваш силата на Исусовата кръв, която пречиства дълбочините на сърцето ти. Тук, в Пустинята на Поклонението, ти получаваш Неговия Святи Дух. Бог те кръщава със сила свише, за да Му се покланяш с хваление и велики дела. Йоил 2:28 казва: „И ще излея Духа Си на всяка твар; и синовете и дъщерите ви ще пророкуват, старците ви ще виждат сънища, юношите ви ще виждат видения. Още и на слугите и на слугините ще изливам Духа Си в ония дни.'“

„Никога не съм преживявал подобно поклонение. Но ще продължи ли то?“ – пита пътникът. „Ще съм способен ли да хваля живия Бог с подобна благодат в пустинята пред мен?“

„Промените вземат място в теб и ако им позволиш, те ще продължат вечно. Сърцето ти се отваря към изливащия се Дух. Устата ти се отваря, за да говори това, което Бог ти влага. – „Синовете и дъщерите ви ще пророкуват.“- И очите ти се отварят към видения и сънища. Ти получаваш очи, които виждат Бога.“

„Но тези неща не се ли случват и в Християнския Град? Казаха ми, че подобни неща стават всяка неделя вечер и в Апостолската Църква на Бъдещето.“

„Разликата, братко, е че тук не само вкусваш поклонението. Тук, в пустинята, ти се загубваш в поклонение към Бог, така че цялото ти хваление и благодарение да отива към Него. Всичко, което правиш, е за Него.“

„Но няма ли опасност от фанатизъм?“

„Фанатиците славят принципи, идеи, човешки личности и дори демони, но никога Бога. Славенето на Бога е вход, но не към фанатизъм, а към свобода, която никога не си познавал. Когато се загубиш в поклонение към Бога, никога няма да славиш неща като пари, романтика или просперитет. Ти си намерил единствения истински обект на поклонение, и докато хвалиш Него, ще си задоволен.“

С тези думи спътницата му си тръгва. Пътникът отново е сам в морето от син пясък, изгубен в поклонение пред Бога.

следваща глава ПУСТИНЯТА НА МОЛИТВАТА