Съдържание Цялата книга на една страница

ПУСТИНЯТА НА МОЛИТВАТА

Сега пясъчното море достига стръмен край в подножието на разнообразна планинска верига. Няма растителност, само стени от сухи, твърди, обгорели скали. Разхвърляни кости в пясъка, в началото на скалистата бариера, са мълчаливо свидетелство за опасностите на тази пуста земя. Пътникът фиксира погледа си на светлината с формата на кръст, докато ходи и цитира на глас: „Влезте през тясната порта, защото портата, която е широка и чийто път е лесен, води към разрушение и мнозина влизат през нея. Но тясната порта, чийто път е труден, води към живота, и тези, които я намират са малко.“

Чувайки гласове в далечината, пътникът следва пътеката в подножието на планината. Изведнъж тя се превръща в голям отвор в планината. Влизайки през входа той чува ехо от гласове, но нито една дума не може да се различи. Навлизайки дълбоко в прохода, пътникът се доближава до огромна арка от ковано желязо, под която един човек се обръща към група от мъже и жени: „Това е пътя, повярвайте ми“ – пледира той. -Тази тясна порта отляво е толкова ръждясала, че много трудно ще се отвори. Кой би последвал такава стръмна пътека, когато тази толкова добре павирана и обработена пътека е отворена и готова? Минете през тази порта и ще излезете от пустинята преди да мине денят. Хубава храна и чисти легла ви очакват на другия й край. Има молитвени събрания, организирани на спирките за почивка по цялото протежение на пътя.“

Без никакво колебание пътникът минава през желязната арка и продължава надолу по пътя. Други се присъединяват към него. Пътеката е гладка и приятна, в контраст със синия пясък, през който той беше преминал. Знаци повтарят информацията, че има почивни спирки на всеки час, включващи и молитвени събрания и леко хапване. На първата подобна спирка той заговаря приятна домакиня: „Идвам от дълъг път. Моля кажете ми къде води тази пътека.“

Тя се усмихва и отговаря: „Ще бъдете настанен в красива къща и ще се погрижат за вас, преди да дойде нощта.“

Пътникът продължава напред, с нарастващо смущение. Едва когато тъмнината започва да пада, след това пътуване между скали и дървета, той открива че се намира на склона на хълм, гледащ към някакъв град.

„Добре дошли!“ извиква някакъв мъж под арка от ковано желязо, същата като предишната.

„Благодаря“ – отговаря пътникът. – Но къде съм?“

„Ама как, това е Християнския Град!“

Без нито дума повече пътникът се обръща и хуква по пътя, от който дойде. След малко спира да тича , но продължава да ходи по пътеката, докато не стига мястото, откъдето беше тръгнал. Той извиква: „Имам само едно желание: да открия тясната порта и да вляза през нея преди да си почина. Как можах да съм толкова сляп?“ Разбира се, тя цялата е заличена от бурени и лозя.

На разсъмване той е на тясна пътека, виеща се между алени скали. Чува се някакъв звук като вятър между дървета, но наоколо няма нито дървета, нито вятър. Шуменето става все по-силно и най-накрая може да се различи пеене на много гласове. Пътникът вижда хора на пътеката пред себе си. Той е станал част от процесия, отиваща към Божия Град. Докато ходят, всички изглежда говорят на някого, който не се вижда. Някои от тях плачат. Някои изглеждат много темпераментни. Някои споменават имена на хора и молят добри неща за тях. Някои се обръщат към съседите си за помощ, но основният интерес е насочен към невидимия слушател.

Тайнствената спътничка отново се появява и му казва: „Пустинята на Молитвата е в огромен контраст с Християнския Град, както виждаш. Там хората имат своите молитвени събрания, както и се молят преди лягане. Когато животът стане тежък, молитвата им става силна, но само докато мине кризата. Но в Пустинята на Молитвата, молитвата става единственият начин на живот – източникът на цялото ти съществуване. Време дойде и ти да се загубиш в живот на молитва. Размишлявай върху тези пасажи от Евангелието на Лука“. Тя му подава лист хартия, на който е написано:

„И когато се кръстиха всичките люде, като се кръсти и Исус, и се молеше, отвори се небето, и Святият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб и глас дойде от небето: „Ти Си моят възлюбен Син, в Теб е Моето благоволение.“ (Лука 3:21-22)

„Но още повече се разнасяше вестта за Него и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си. А Той се оттегляше в пустинята и се молеше.“ (Лука 5:15-16)

„През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога. И като се съмна, повика учениците си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли.“ (Лука 6:12,13)

„И около осем дни след като каза това, Той взе със себе си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли. И като се молеше видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и бляскаво.“ (Лука 9:28,29)

„И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: „Господи, научи ни да се молим, както и Йоан е научил своите ученици.“ (Лука 11:1)

„И излезе за да отиде по обичая си на Елеонския хълм, подир Него отидоха и учениците. И като се намери на мястото, рече им: „Молете се да не паднете в изкушение“. И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, молеше се.“ (Лука 22:39-41)

„И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха злодеите, един от дясно Му, а другия отляво. А Исус каза:“ Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ (Лука 23:33,34)

“ Молитвеният живот е нещо лично и той води до такова взаимоотношение с Бога, което не може да се постигне по никакъв начин“- казва спътницата му след като спира да чете. -Молитвата е да отидеш при Бог, на вратата на Отец, и да помолиш за хляб, който да дадеш на нуждаещия се брат. Когато си постоянен да чукаш, винаги ти се отваря. Винаги. В следствие на това общение с Бог, ти получаваш нещо, което можеш да споделиш с другите. И когато споделиш това, което ти дава Бог, имаш общение с тях. А подобно общение е възможно дори и за скромния и несръчния, тъй като животът на молитва освобождава от страха, от мнението на останалите и страха от собствените грешки.“

„Но трябва ли да се преминат тези планини, стръмни скали и надвиснала опасност, за да се научиш да се молиш?“ – пита пътникът.

„Е, преди викаше към Бога само при спешни случаи. Тук ще се научиш да виждаш живота си в непрекъсната криза, принуждаваща те да викаш към Бога денем и нощем. «Не защитава ли Бог своите избрани, които викат към Него денем и нощем?» -Колкото по-ясно е пред нас видението за това което се случва в света, колкото по- близо до ръба на хаоса са народите, толкова повече разбираме, че единствения начин да познаем живота е, да се доближаваме до Бог Отец с молитва, да викаме към Него непрестанно. Молим се без да спираме, защото кризата по земята никога не свършва.“

„Но защо всичко трябва да е толкова трудно? Изглежда ми като че ли изкачването на тези планини е най-трудната част от пътуването ми досега.“

„Защото молитвата е основната ни работа. Тя изисква концентрация, активна воля, която ни носи сила да се молим за издигането на Божието име, за идването на Божието царство, да се молим за работници на жетвата или да се молим за специфични хора и нуждите им. Ти едва започваш да разравяш повърхността на невероятни неща, които ще станат в резултат на молитвата ти, ако продължиш.“

„Това е проблемът, да продължа! Толкова изморен се чувствам вече.“

„Това е защото молитвите ти навлизат в Истинската Битка. Молитвата е полето, където ние побеждаваме злото с добро. В тези планини ще се научиш да се молиш за враговете си. Животът на побеждаване на злото с добро започва с прошение тази добра воля да дойде в живота на тези, които са ни сторили зло.“

Тясната пътека минава през едно наблюдателно място, където пътникът и спътницата му споделят храната си. После те отиват до ръба, където тя посочва към една пътечка, виеща се между хълмовете, намалявайки по размер в далечината и губеща се някъде на хоризонта.

„Виж, там започва Жетвата“ – казва спътничката, сочейки напред. – Помни тези думи на Исус: „Не казвате ли, че има още четири месеца и идва жетвата? Казвам ви, издигнете очите си и вижте как са побелели вече нивите за жетва. Който прибира реколтата получава и заплата и събира плодове за вечен живот, така че и сеячът, и жетварят ще се възрадват заедно. Вярно е словото: „Един сее, а друг жъне. – Аз ви пращам на жетва, за която не вие, а други са се трудили, а вие ще влезете в техния труд.“

Пътникът поглежда към далечината, докато спътничката му продължава да обяснява: „В Християнския Град е хубаво. Спомняш си широката улица, наречена Мисионерски булевард, обширния извор до сградите, украсен с фонтани и красиви храсти, и заобиколен с поляни. Тези сгради помещават всички мисионерски начинания, известни в Християнския свят. Те са главни квартири за литературни занимания, редакторски офиси за изтъкнати мисионерски списания, малки удобства, включващи молитвени писма за по-малко познатите работници. Има студия, които произвеждат световни литературни фейлетони и видеокасети за мисионерски обръщения. Има институции, които предлагат опресняващи курсове за мисионери в отпуск и компютъризирани пътеводители за мисионери, които имат нужда да увеличат финансовата си база. Има центрове за нови членове, почивни удобства за пенсионирани мисионери и дори нови записващи компании. Но напоследък Мисионерския булевард беше хвърлен в паника от някои тревожни новини.

Има слух, че голямо число мисионери са допуснали непростим пропуск в мисионерския етикет: вместо да поемат в територията на познатия свят, те се потопиха в пустинята, водеща към Божия Град.

„Но какво общо с мисионерството има тази пустиня? – пита пътникът. – Чия душа ще спасиш в Пустинята на Простителността освен своята? А в Пустинята на Поклонението всички вече са съживени от Божията слава. В Пустинята на молитвата има прекрасно общение с другите пътници, а аз се обучавам в застъпничество. Но няма никакви загубени души….“

следваща глава ЖЕТВАТА