ЖЕТВАТА

Достигайки покрайнините на Пустинята на Молитвата, пътникът от моят сън за първи път вижда ясно своето назначение. В далечината, заобиколен от свято великолепие, е Божият Град. Явно, изпълнен с чувства той забързва стъпките си. Изведнъж той се сблъсква с ужасно зловоние от пушек и тела. Те са навсякъде. Тези, в които има още живот стенат за помощ.

Една жена, свита от болка, моли пътника: „Моля, моля направи нещо за мен. Не мога да издържам повече тази болка!“

„Безсилен съм“ – й казва той. – Какво мислиш, че мога да направя за теб?“

„Имам нужда от малко вода. Моля те, донеси ми вода!“

„Къде ще намеря вода в пустинята?“

„Колко мислиш, че ще издържиш, ако не намериш вода и за себе си?“- отговаря тя. – Моля те намери и донеси и на мен.“

Пътникът оглежда пустинята объркано. Тайнствената му спътничка се връща и го води до извор, заобиколен от хиляди празни шишета.

„Пий и занеси едно шише на жената“ -му предлага тя.

След като се напива, пътникът се изпълва с нова сила и занася вода на жената. След като тя също пие, здравето й се възстановява. Веднага след това тя взема шишето, изтичва до извора и започва да носи на близките до нея хора. Има мъже с дълбоки рани, деца припаднали и лежащи по гръб, по-възрастни хора с мръсни превръзки около измъчените си лица. Някои от жертвите викат от болка, а други въздишат тихо. Някои се съживяват само от едно шише вода. Други имат нужда от много повече. Виждам и други пътници да са се заели със същата задача. Когато се изцеряват, те също участват в помагането на останалите. Докато те носят вода от извора, пътникът споделя този пасаж от Евангелието на Йоан с някакъв мъж: „Тогава учениците му казаха :“Учителю, яж.“ Но Той им каза: «Аз имам храна, за която вие не знаете». Тогава учениците си казаха: «Да не би някой да му е донесъл храна?» Исус каза: «Моята храна е да върша волята на Този, Който Ме е изпратил, да изпълня Неговото слово.»

„Предполагам, че ние научаваме какво точно означава това“ – добавя пътникът.

Той прекарва много дни на това място, въвлечен в работата по съживлението. Една вечер неговата спътница се връща до извора и присяда до него.

Пътникът я пита: „Предполагам, че няма да можем да тръгнем към Божия Град, преди да свършим тук?“

„Вярно е.“ – му отговаря тя.

„Но те ще ни чакат ли?“

„Не се притеснявай. Само продължавай да съживяваш тези хора, докато си стъпят на крака. Тогава портите на Божия Град ще се отворят и жителите му ще излязат, за да те въведат вътре. Помни това:

„Не казвайте, ето още четири месеца и идва жетвата. Казвам ви, издигнете очите си и вижте как са побелели нивите за жетва. Този, който жъне, ще получи заплата и ще събере плод за вечен живот, и сеячът и жетварят ще се възрадват заедно. Защото казаното е истина: „Един сее, а друг жъне.“ Изпращам ви да пожънете това, за което не сте се трудили, други са се трудили, а вие влязохте в труда им.'“

„Но тези нужди са толкова много, че започвам да се чувствам смазан. Радостта от това да виждаш възстановяването пред очите си на това място, се компенсира до някаква степен от обширността на това море от отчаяние. То има ли край?“

„Братко“ – отговаря му спътницата, – така както ти трябваше да се изгубиш в Божията простителност, в поклонение и в молитва, така сега трябва да се изгубиш в жетвата. Има едно нещо, което трябва да направиш тук. А то е още един път да се изгубиш в нея.“

„Но ще имам ли силата да продължа да работя сред хората, които имат толкова големи нужди?“

„Не направи ли и Исус точно това?
„И когато той седна на масата, ето дойдоха много бирници и грешници и седнаха с Исус и Неговите ученици. И когато фарисеите видяха това, те казаха на учениците „Защо вашият Учител яде с бирниците и грешниците?“ Но когато чу това, Той каза „Здравите нямат нужда от лекар, но болните. Научете какво значи това: „Милост искам, а не жертва.“ Защото съм дошъл да призова не праведните, а грешните на покаяние.“

„Трябва да е било много обезкуражаващо.“

„Исус плака за религиозния Ерусалим и за закоравеното му сърце. Очевидно насърчение за Неговата човешка страна са били покайващите се грешници. Заради тях Той никога не се уморяваше. Можеш с доверие да изоставиш себе си в тази жетва, без опасност да бъдеш погълнат от нея, като пазиш видението си за Града, и като работиш с цялото си сърце. Господният Дух ще те подкрепя, ако бъдеш внимателен да слушаш тези хора така, както Исус послуша жената на кладенеца, прокажения, куция, слепия, бащата на обладаното момче. Не бързай. Отдели време да слушаш и да задаваш правилните въпроси. Открий къде е истинската болка на тези хора, от какво истински се нуждаят. Също така, трябва да им кажеш за Исус, когато ходиш при тях с шишето вода. Водата и посланието ти са идентични. Тези умиращи хора жадуват за Исус, не за теории за Исус, но за самия Исус. Посланието за Исус е отпиването от освежаващата вода, която ги връща към живот. Помни този стих:“Болни изцерявайте, мъртви възкресявайте, прокажените очиствайте, бесове изгонвайте. Даром сте приели, даром давайте.“ Не спирайте преди Божията милост да ги привдигне ВСИЧКИ на крака. „И също мисли за този пасаж от Откровение: „И видях святия град, Новия Ерусалим, слизащ от небето от Бога, приготвен като невяста за съпруга си, и чух глас идващ от трона, казващ: „Ето, Божието обиталище е с хората. Той ще живее с тях, и те ще бъдат Негов народ, и сам Бог ще бъде с тях. Ще избърше всяка сълза от очите им, и смъртта няма да я има вече, защото преходните неща отминаха.'“

„Като своя първа опитност в работата ти на жетвата е, че откриваш, че си способен да съживиш умиращите като им дадеш от Живителната вода от божествения извор, Исус, и това е огромна радост. Опитностите ти от пустинята на простителността, поклонението и молитвата, са ти дали силата да изцеряваш болни в името на Исус. „Който вярва в Мен, ще прави същите неща, които Аз правя, дори и по-велики. Защото Аз отивам при Отца.“ Предизвикателството е да издържиш.“