Съдържание Цялата книга на една страница

ДВЕ СЪЖИВЛЕНИЯ

Тук аз бях изведен от сцената на пътуването на върха на една скала. Там намерих каменна плоча с изписани на нея думите от Откровение 19 гл. „И видях небето отворено и ето, бял кон. Онзи, Който яздеше на него се нарича Верен и Истинен, и Той праведно съди и воюва. Очите Му бяха като огнен пламък, а на главата Му имаше много корони и написано име, което освен Него, никой не знаеше. Той беше облечен в дреха, обагрена с кръв, и името Му – Слово Божие. А небесните войнства, облечени в бял и чист висон, следваха подире Му на бели коне. От устата Му излизаше остър меч, за да поразява с него народите. Той ще ги пасе с железен жезъл и ще тъпче винения лин на яростта и гнева на Всемогъщия Бог. На дрехата и на бедрото Му бе написано името: Цар на царете и Господар на господарите.“

Поглеждайки нагоре от плочата, аз видях две съживления да се случват. Християнския Град преживяваше съживление, което се изразяваше в масивен и бърз растеж. След съвсем малко време населението беше нараснало десетократно. Имаше строежи навсякъде. Нови домове изникваха по околните хълмове. Но най-драматичната страна на растежа беше появата на нови великолепни църковни структури, извисявайки се над града. Беше завършена катедрала с кула, висока седемдесет етажа, съдържаща най-мощния предавател на света. Друга църква имаше форма на гигантски стъклен купол и в нея се намираха внушителни сцени и звукови системи. Най-необичайното беше един отвесен кръст с петнадесет асансьора, возещ хора към светилище в южното крило и християнски ресторант в северното. Имаше християнски училища за всяка възрастова група – от детската градина до университети.

Витаеше чувството, че този растеж на Християнския Град беше знак за последните дни на света. Книги от края на века, стояха на първите места на най-купуваните книги, следвайки само християнските сексуални ръководства. Репортери идваха от целия свят, за да пишат статии за бума. Обитателите на Християнския Град прокламираха, че когато дойде Края, те ще бъдат изпратени към Божия Град преди да избухне хаоса.

По същото време насред пустинята, далече от Християнския Град, видях съвсем различно съживление, което беше без белезите на успешно вероизповедание. Умиращи мъже и жени бяха дигани на крака, както костите, които видя Езекиил. Те бяха освобождавани от болестите си, от греховете си, от духовните си затвори, просто като пиеха от живителната вода, която споделяха с другите, и която носеше изцерение. Като бързо разпространяващ се огън и като наводнение, болните бяха изправяни на крака. Работници, които години наред виждаха ограничени резултати, откриваха, че сега само една капка вода съживява умиращия. И всеки ден процесът се забързваше.

Най-накрая видях и последното проснато тяло, че е съживено. Това, което преди приличаше на бойно поле от победени, сега изглеждаше като лагер на мощна армия. Изведнъж земетресение разтърси земята под краката ми. Небето потъмня и боен звук се чу от изток. Тогава видях Християнския град завоюван и разрушен. Невероятните катедрали, огромните кръстове, центровете и семинарните зали бяха разбити и изравнени от заглушителна експлозия. Мъртви тела на жителите, които мислеха, че ще се измъкнат, пълнеха улиците. Армията на разрушението сега настъпваше към пустинята, към мястото на второто съживление. Скоро тази, като че ли непобедима орда, погълна Пустинята на простителността, Пустинята на поклонението, Пустинята на молитвата. Когато Божият Град се появи на хоризонта й, рев като от наранени зверове изпълни въздуха. Ордата се запъти към целта си, изглежда да разруши Божия Град.

Но близо до стените на Града, армията от съживените чака готова и спокойна. Когато врагът влиза в редиците им, портите на Града се разтварят. Навън излиза Армия на Светлината, водена от Царя с такова великолепие, че ордата на врага трябва да прикрие очите си. Съживените се присъединяват към Армията на Светлината и заедно атакуват врага. След три и половина дни битката приключва. Врагът е разбит и триумфиращите влизат в Божия Град, за който те са били избрани преди сътворението на света.

Още веднъж аз съм изведен, за да прочета още една голяма плоча със следващите думи от Откровение:

„След това видях един Ангел да стои на слънцето; той извика с висок глас и каза на всички птици, хвърчащи сред небето: „Долетете и се съберете на великата вечеря Божия, за да ядете плът на царе и плът на хилядоначалници, плът на юнаци, плът на коне и на ездачите им, и плът на всички – свободни и роби, малки и големи.“ Тогава видях звяра и царете земни и техните войнства, събрани, за да воюват против Седналия на коня и войнството Му. Звярът беше хванат, а с него и лъжепророкът, който беше вършил поличби пред него, та заблуди ония, които бяха приели белега на звяра и се кланяха на образа му; и двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро със запален жупел. Останалите пък бяха убити с меча, излизащ от устата на Онзи, Който седеше на коня, и всички птици се наситиха от плътта им.

Видях, че от небето слизаше Ангел, който имаше ключа от бездната и голяма верига в ръката си, той хвана змея, древната змия, която е дявол и сатана и го върза за хиляда години. След това го хвърли в бездната и го заключи, като тури печат върху му, за да не прелъстява вече народите до свършека на хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време. И видях престоли и седналите на тях, на които бе дадено да съдят; видях и душите на обезглавените заради свидетелството Исусово и заради Словото Божие, и ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си. Те оживяха и царуваха с Христа през хилядата години.“

Когато свърших да чета това, както беше започнал рязко съня ми, така и свърши, оставяйки ме с дълбоко чувство на страхопочитание, на нова представа за скритите течения в живота ми и с обновено желание да търся и познавам Бога с дух и истина.

Никога не ми е било по-ясно, че двете съживления се случват сега на земята. Едното е съживлението на Божия Дух, от което мъртви мъже и жени се освобождават от греховете си чрез кръвта на Агнето и съживени от Божия Син, с живот, който носи Божието естество и прокламира Божията милост. Другото съживление е от религиозната плът, съживление, което е толкова явно, и събира мнозинствата, и има власт в този свят, защото предлага удобство в религията, като ти позволява да запазиш егото си и правата си.

Със сигурност всеки един от нас трябва да реши на кое съживление ще принадлежи. Дали ще вложим живота си в някоя инициатива в Християнския Град ? Или ще изгубим живота си в търсене на Божията воля и милост? Ще концентрираме ли усилията си в строене на нещо, което ще кара гражданите на Християнския Град да седнат и да си водят бележки? Или ще прекараме живота си като водим бедните, куците, сакатите и слепите на Господарската трапеза?