Съдържание Цялата книга на една страница

ВИДЕНИЕТО

След това виждам, че пътникът от съня ми започва да се оплаква. „Колко ще продължи това? Мислех си, че досега работата ще свърши и че ще можем да продължим. Извинявай, но съм изморен. Ще полегна край този камък да си почина на сянка няколко дни.“

По-късно друг пътник минава покрай камъка и го намира там почти мъртъв. Тичайки до извора той пълни две шишета, връща се и излива водата в устата му.

„Пий, братко, пий“

„Благодаря ти! О, благодаря ти! Почти бях свършил. – казва пътникът между глътките. – Но как съм стигнал до това положение? Какво сгреших?“

Тайнствената му спътница се появява отново. „Братко – казва тя, – ти загуби силата си, защото загуби видението си. Божият Град все още е твоето назначение. Той е твоя дом, обиталището на нашия Бог. Докато работиш, всеки ден и час отделяй време да спреш и да погледнеш към Божия Град. Ако престанеш по време на работа да поглеждаш към него, ако спреш да чуваш музиката му, ако пренебрегнеш въздуха, който той изпраща към теб, или да пиеш от парата, която изтича изпод портите му, ще се изтощиш. Трябва да помниш, че поддържащата сила идва от Града.“

Пътникът възстановява работата на Жетвата с нова енергия. Но когато пада нощта той е победен от умората. Той тръгва към извора, като се доближава до една жена, която изглежда доста по-възрастна, но явно въобще не е изморена.

„Каква е тайната ти? – пита пътникът. – Изглеждаш толкова младолика и енергична, докато в мен сила не остана.“

„Взех ключа си от Даниил – му отговаря тя. – Той със сигурност е бил много зает човек, но посред дневните си задължения е отивал в скришната си стаичка, отварял е прозорците си към Ерусалим, който се простирал на стотици мили, молил се и благодарял на Бога. Дори когато дошъл денят с лъвовете, Даниил отказал да пренебрегне молитвите си. Той поддържал видението си живо, като гледал непрекъснато към Божия Град. И аз правя това. С колкото повече проблеми трябва да се справям в Жетвата, колкото повече те ме притискат, толкова повече гледам към Божия Град. Непрекъснато се старая да правя това. Всеки път, когато ям хляб или пия вино правя това в знак на очакване и спомен. Това е храната на Града, както знаеш. Гледам към него и сърцето ми е там.“

Когато пътникът оставя възрастната жена, той изглежда се старае съзнателно да запази видението си. С тих глас той пее думите от Откровение: „И видях святия град, новият Ерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невяста украсена за мъжа си, и чух страшен глас идващ от трона, казвайки; „Ето, Божието обиталище е с хората, и те ще бъдат Негов народ, и самият Бог ще бъде с тях, Той ще избърше всяка сълза от очите им, и няма да има вече смърт, нито ще има скръб, нито плач, нито болка вече, защото всичко старо премина!'“

Когато за последно виждам пътника, тайнствената му спътница се е върнала с последно увещание към него : „Продължавай да гледаш към Града и помни кой те чака там. Той е приготвил място за теб и скоро ще дойде за теб. Дотогава гледай към Града. Той ще поднови силата ти като на орлови криле, ще тичаш и няма да се умориш, ще ходиш без да отслабваш.“

следваща глава ДВЕ СЪЖИВЛЕНИЯ