Какво да правим, когато сме влюбени?

Никога не съм си мислил, че ще напиша книга, нито съм имал намерение, нито желание за това. Тази книга се появи като следствие от Божия отклик на едно друго мое желание – желанието ми да се оженя. Като човек, който желае Божието в живота си, през 1996 год., повлиян от емоционалното си привличане към едно вярващо момиче, отидох при Бог с молбата да ми я даде за жена. За мен беше важно да знам, че човекът, за когото ще се оженя, е избран и одобрен за това от Бог. Но Божият отговор вместо просто „да“ или „не“, беше едно мощно действие на Христовия кръст в живота ми, което се впи в плътта ми безпощадно като двуостър меч и издири всичките помисли на сърцето ми, като ги изяви явно пред мен и разобличи тяхната егоистичност.

Последваха месеци на агония; месеци, които може би бяха едни от най-съдбоносните в живота ми; месеци на агонизираща борба с егоистичната ми плът; месеци на ежедневно отричане от своите желания, които ежеминутно надигаха своите несвяти глави и ме атакуваха с умствени и емоционални аргументи. Имам снимка от това време, на която може да се види огромното напрежение на онази борба, изписана на лицето ми. Аз исках да бъда угоден на Бог, не исках да угаждам на себе си, но опозицията, която ми оказа моята плът, беше отвъд всяко мое очакване.

Веднъж като дете присъствах на убиване на змия. Никога не бях виждал такова нещо. Независимо от ударите, които тази змия получаваше, тя отново и отново се извръщаше на различни посоки и продължаваше да бъде заплаха за тези, които бяхме там. В един момент си помислих, че тази змия никога няма да умре. Тя като че ли имаше хиляда живота. Постоянно намираше начин да се извърне от притискането на сопата, с която бе хваната, и отново да се хвърля заплашително с отворена уста. Като че ли ударите можеха само да я омаломощят за известно време, но не можеха да я умъртвят. Нещо подобно беше и битката, която преживях.

Плътта ми, подобно на онази змия, се извръщаше по всякакъв начин, като хапеше ума и емоциите ми с отровните си аргументи. Намираше си съюзници отвсякъде и сред всички. От случайно чутата фраза по телевизията, до твърдения в християнски книги или проповеди, та дори и в криво разбрани стихове от Писанието. Но благодарение на това, че не бях сам в тази битка, чрез Този, които действа в нас, да искаме и да вършим Неговата воля, аз преживях славна победа, като следствие от която Бог, Верният, и Истинният, и Милостивият, ме заведе на Своята трапеза и ми даде на ям от Хляба Му и да пия от Виното Му, като ми разкри Своето сърце, Своя план, Своето намерение, с което е създал брака. И дори до днес, три години по-късно, не ми е отнел дела от тази трапеза, но е обогатил неимоверно познанието ми за това.

Този Хляб и това Вино аз искам да споделя в тази книга с всеки, който би покопнял да достигне Божията съвършена съдба за своя семеен живот. Днес, три години по-късно от тогава, когато след няколко месечната агония аз написах тази книга по един труден и болезнен начин, защото не можех да напиша нищо, докато с живота си не бях се съгласил с него, и не бях го приел в сърцето си не просто със стискане на зъби, но с радост, аз се приближавам все повече и повече до славата на Божието откровение за голямата тайна (Ефесяни 5:32) на брачния завет, поради което ще добавя и допълня неща, които не знаех ясно преди, а само смътно предвкусвах.

От тогава насам никога не съм съжалявал за решенията, които взех тогава. Напротив, видях как противникът, вече нямайки съюзник вътре в мен, започна яростно да ме атакува отвън, с цел да открадне и да разруши онова, което Бог беше започнал в мен. Той използва кого ли не и какво ли не – от най-близки приятели, до дълбоки стратегически кроежи – само и само да отнеме живота на Божието семе, което бе възкръснало в мен с невероятна сила и носещо потенциал на грандиозна заплаха за царството на тъмнината. Но онова, което Отец е посял, не може да се изкорени! Божието семе в мен беше по-силно и от най-смъртоносните атаки, които преживях от тогава, защото Святият Дух го пазеше, понеже беше Негово!

Моята молитва е, всеки, който чете, да преживее действието на Христовия кръст в живота си, за да може чрез него да достигне до славата на Божията съвършена воля в живота си.

 

Варна, август 1999 год.