Глава 5 – ПУСНИ СЕМЕТО В ПРЪСТТА!

От личен опит бих могъл да кажа, че за повечето от вас няма да е нито лесно, нито бързо да се достигне до това състояние на сърцето, при което то да може с радост да се моли с такава молитва. На мен ми трябваха седмици, дори месеци, които преминаха в постоянна душевна агония, в постоянна сърдечна болка и в преживяване на Матей 26:37-39. Ние толкова много сме свикнали да търсим своето си, да угаждаме на душите си, че не искаме да пуснем семето в пръстта, не искаме да предадем на смърт собствените си желания, да изгубим личния си живот и да заживеем само за Исус. Но повярвайте ми, това е истинското християнство!

През последните няколко години в България слушахме твърде много проповеди за просперитет, за сеене и жънене на финанси. Хиляди български християни се втурнаха да сеят пари, за да жънат пари, но колко бяха тези, които обърнаха внимание на следните думи на Исус: „Истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно, но ако умре, дава много плод. Който обича душата си, ще я изгуби, и който мрази душата си на този свят, ще я запази във вечен живот” (Йоан 12:24-25).

Колко бяха тези, които пуснаха душите си като семе в пръстта, за да умрат всякакви душевни желания и претенции? Колко посяха личния си живот, за да пожънат хиляди други животи? Колко се отрекоха от личното си щастие, за да видят милиони други хора ощастливени поради техните жертви? Колко бяха тези, които предпочетоха смъртта да действа в тях, за да може животът да действа в другите (ІІ Коринтяни 4:12)? Колко разбраха, че любовта е пребъдваща жертва, и отдадоха сърцата си в посвещение към Божията любов? Слава на Бога, имало е такива хора, но те останаха малцинство. Те останаха скрити и незабелязани от другите, които бяха насочили очите си към служения тип „комета” и „фоерверк”. Но е наближило времето, когато целия свят ще бъде изпълнен с плода от техните жертви!

А вие искате ли да бъдете сред тях, да бъдете, като Исус, Който беше най-великото Божие Семе? Колко е чудесно, че това Семе бе посято и умря! Не сме ли всички ние, които сме спасени, част от Неговата жетва? Какво изобилие от живот, спасение, освобождение, благословение, радост, мир и любов действат в нас поради смъртта, която подейства в Исус! Не сме ли ние Негови ученици? Не трябва ли да ходим в Неговите стъпки? И само за брака ли става въпрос тук, или това важи за всяка област на живота ни? Да, за всяка област!

 

СКРЪБ, ЖЕРТВА И НАДЕЖДА

Сега искам да се спра по-подробно на онзи болезнен период от време, в който се борим със своята себичност и егоизъм, докато решим, че ще следваме Господа в това, което Той има за нас, каквото и да е то и колкото и да ни струва. Докато се решим да пуснем семето, наречено „брак и семейство”, да умре в пръстта. Този период аз наричам болките на смъртта. Той е особено болезнен за тези, които вече са се настроили да се женят и са в процес на „молене и търсене”, а още повече за тези, които са успели и да се влюбят.

Както вече казах, при мен този период беше особено дълъг и болезнен. Душата ми беше изключително упорита и настойчива в търсенето и държането на своето си. Аргументите на плътския ми ум бяха повече от „убедителни” и изобретателноста му да тълкува всеки прочетен ред (било от Библията, било от християнска книга, било от каквото и да е друго) в подкрепа на плътската ми воля, беше просто удивителна. Всичко, което можех да кажа за себе си през този период бе, че „душата ми е прескръбна до смърт” (Матей 26:38). Това беше време, през което вдигнатият кръст (постоянното отричане от себе си и от своите неща) постепенно умъртвяваше всичко, което не е Христос в душата ми. Време, през което Словото на Истината постоянно разделя дух от душа, за да установи Живота и Господството на Исус Христос в тях. И всичко това продължава до момента, в който окончателно пуснем семето в пръстта, и умрем в сърцата си спрямо своя брак и семейство. Когато повече не се вълнуваме, ще ги имаме ли или няма да ги имаме, но всичко, което ни вълнува е, да вършим волята на Бога, нашия Небесен Баща.

Може би, както вече казах, някои от вас вече са почувствали тези болки на смъртта в душата си. И вероятно някои решават да извървят пътя до край, и да извикат Божията пламенна ревност върху своя живот и служение, а други се противят и бунтуват. На всеки искам да кажа думите, които веднъж бях чел в едно християнско списание: ВИЕ ПРАВИТЕ ВАШИТЕ РЕШЕНИЯ, А ВАШИТЕ РЕШЕНИЯ ПРАВЯТ ВАС! Когато се предадем на такава смърт, ние всъщност полагаме душите си на Божия олтар (спомнете си Авраам) и преживяваме кръстна смърт. Умираме на собствения си кръст. Така ние се отричаме от нашето право сами да решаваме какво е добро за нас и какво не е, и предаваме това право на Бога. По този начин ние сме Му повярвали, доверили сме Му се и влизаме в Неговата почивка, като сме си починали от своите си дела (Евреи 4:10). Така сме заспали „дълбок сън” и сме в позиция на очакване, Господ да ни събуди (на Своето време!) и да ни представи нещо, което сега не знаем, но за което сме напълно уверени, че е съвършената Му воля за нас. Обаче има един духовен факт, без който ние не можем да стигнем до тук, и за който искам сега да говоря. Този духовен факт е надеждата.

Пътят към съвършената любов преминава първо през съвършената вяра и съвършената надежда. След като сме повярвали Словото, и сме се вдъхновили от него, да вдигнем кръста си и да следваме Исус, ние се нуждаем от надежда, за да можем да предадем душевния си живот в жертва. Нека разберем, че: БЕЗ НАДЕЖДА НИЕ НЕ МОЖЕМ ДА ПРАВИМ ЖЕРТВИ!

Исус го направи по този начин, Той умря на кръста във вяра и чрез надежда: „като гледаме на Исус, начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст и седна отдясно на Божия престол”. Радостта, която Исус очакваше и се надяваше да получи след кръста, Му помогна да го издържи. Надеждата, (която е усърдно очакване), че посятото семе ще даде плод и то многократен, помогна на Исус да предаде на смърт душата Си в Гетсимания и тялото Си на Голгота: „Той ще види труда на Своята душа и ще бъде удовлетворен, защото изля душата си към смърт” (Исая 53:11-12).

Така е и с нас. Ако ние копнеем да извършим не своята си, но Божията воля, и въпреки болките и скръбта в душата си продължаваме да се отричаме от себе си, тогава всред душевната агония: БОГ ЩЕ НИ ДАДЕ НАДЕЖДА И ВИДЕНИЕ, ЩЕ НИ ПОКАЖЕ ЧАСТ ОТ БЪДЕЩАТА ЖЕТВА, ЧАСТ ОТ ИДВАЩАТА РАДОСТ! И това ще ни помогне да се хванем за надеждата и да пуснем семето в пръстта. Аз преживях това, когато бях в най-голямата душевна агония, през която някога съм преминавал. Изнемощял физически от вътрешна борба и скръб, лежах на леглото си в къщи и продължавах упорито да предавам на смърт постоянно навдигащите се в душата ми чувства и желания. Плътта ми крещеше за своето оцеляване. Точно в този момент Бог ми показа в Духа две живи картини, едната от ляво, а другата отдясно. В тази отляво аз видях себе си в едно обикновено семейство. Всичко беше като при всички други естествени семейства – нормално, обикновено, познато и… скучно до омръзване. Това беше „самотното” зърно, което никога не е било посято, а отдясно аз видях славата на посятото и възкръснало семе – един вълнуващ, помазан и плодоносен живот в служение и благословение за милиони хора.

Без дори да се замислям повече, аз сграбчих това, което се намираше отдясно. Нищо друго повече не ме интересуваше! Исках да видя всички тия огромни множества от хора благословени и ощастливени чрез мен. Личното ми щастие просто избледня като запалена свещ, огряна от светлината на обедно слънце. В този момент аз пуснах семето и хванах надеждата (никога не можете да ги имате и двете едновременно). Сграбчих се за поставената пред мене радост и кръстът окончателно спечели битката за моята душа.

В същия миг агонията свърши, дойде огромен мир и невероятна радост (останалото е твърде лично и скъпо за мен за да го споделям). Оказах се на място, в което лични желания, чувства, нужди, претенции, права не определяха нищо, но Бог е все и во все! Това е реалността на това да бъдеш в Христос. Това е мястото, в което ставаш Негов ученик и си започнал да Го следваш в това отношение. Там, където си станал съобразен с Неговия образ. Сега вече си еднакво готов и за „така” и за „иначе”, но те повече нямат никакво значение за теб, защото в твоето сърце царува радостта от надеждата, и мира от твоето съвършено съгласие с Бог.

 

МИЛОСТ ИЛИ ВОЛЯ

Далече съм от мисълта, че всички мои читатели ще се втурнат да се отричат от себе си и да търсят съвършено съгласие с Бог, след като прочетат всичко това. Когато е писал „Първо Коринтяни” апостол Павел е бил наясно, че не всички християни ще искат да платят цената за да влязат в своя „особен дар” от Бога и ще предпочетат да удовлетворят своите собствени желания и предпочитания. Затова той е записал следните думи: „но ако не могат да се въздържат, нека се женят…” (І Коринтяни 7:9). Какви са тези християни, които „не могат да се въздържат”? Това са хора, които не ходят постоянно в Духа и дават място на душевния живот. Ако ходеха постоянно в Духа, носейки кръста си ежедневно, те щяха да могат да се въздържат, защото плодът на Духа включва „себеобуздание” (Галатяни 5:23). Точно затова те не са в Божията воля, която е в Духа, но са в Божията милост, която Бог щедро дава дори на тези, които не са напълно съгласни с Него.

Такива са християните които търсят, искат и изискват това, което на тях им харесва, и никога не стигат до това, да открият съвършената воля на Бог за техния живот. Те създават семейства, които аз наричам „семейства по Божията милост”. Това са семействата, в които мъжът угажда на жена си, а жената на мъжа си (І Коринтяни 7:32-34). Семействата, които „ще имат житейски скърби” (І Коринтяни 7:28), които никога няма да извикат Божията ревност върху себе си и да постигнат своите максимуми, планирани за тях от Божията любов и мъдрост!

Всъщност Божията милост и доброта няма да остави тези християни без благословения и добри дарове, и Бог ще ги използва, доколкото е възможно, но Той винаги е копнял и очаквал да намери хора, които ще се съгласят съвършено с Неговия дизайн на брака, и които ще Го благословят с най-могъщите семейства, които Небето, земята и ада някога са виждали.