Глава 4 – НОСЕЩИ КРЪСТА СИ

Вярвам, че вече сте разбрали какво казва Библията за това – имаме ли ние, като християни нужда от брак или нямаме. Вярвам също, че сте разбрали и факта, че ако Бог съвършено благоволи в създаване на някое семейство, то Неговата, а не човешката нужда движи и мотивира това създаване. Но какво да направим, ако все пак се чувстваме някак си „нуждаещи се”? Отговорът на този въпрос е: „ДА ВДИГНЕМ КРЪСТА СИ, ДА СЕ ОТРЕЧЕМ ОТ СВОИТЕ СИ „НУЖДИ” И ДА СЕ ПОСВЕТИМ НА БОЖИИТЕ НУЖДИ!

И знаете ли? БОЛИ! Да, това боли и то много. И ако вие не сте правили това никога до сега, но желаете да го направите, то може би вече започвате да чувствате силна болка и противоречие в себе си. Това е битката между плътта и духа. Между душевния, адамовия живот, изразяващ човешките желания и плътската воля, и копнежа на новия човек да угажда единствено на Бога: „Плътта силно желае противното на духа, а духът противното на плътта, понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате” (Галатяни 5:17).

Божието Слово разделя дух от душа (Евреи 4:12) и когато ние му позволим то да го стори в нас, и изберем пътя на духа за сметка на душевните си желания, тогава кръстът е започнал да действа смъртоносно върху делата и проявленията на стария човек и плътта: „А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите (желанията) и похотите й” (Галатяни 5:24).

Но ако вие сте стигнали до тук и болките от действието на кръста са ви обхванали, искам да ви засвидетелствам: Вие сте на верния път, за нищо на света не се отказвайте, но го извървете целия! Истина е, че боли, че никак не е леко – плътта ще ви предложи всякакви алтернативи, ще се извърта на всяка страна, ще ви предлага всякакви сделки и компромисни варианти, но истината е, че тя крещи за своето собствено оцеляване! На нея изобщо не й пука за волята на Бог, но тя ще приема всякакъв духовен и благочестив вид, само и само да оцелее! Борбата с нея ще ви причини много болка, но не се давайте нито за миг, залогът е изключително голям – там, накрая, ви очаква съвършеното благоволение на вашия Бог, там ви очакват благословенията на Авраам!

 

ГОТОВ ЛИ СИ?

Нека сега да отида още по-дълбоко и на всеки несемеен християнин да задам жестокия за плътта и съдбоносния за духа въпрос: ГОТОВ ЛИ СИ НИКОГА ДА НЕ СЕ ОЖЕНИШ? Пътят към съвършената воля на Бог за брака задължително и неминуемо минава през този въпрос.

Какво, ако Бог ви каже като на Еремия: „Недей си взема жена, нито да родиш синове или дъщери на това място”? И ако под „това място” Бог имаше предвид за Еремия да не се жени в Израилевата земя, какво ако това място за вас е земята на живите? Имате ли готовността да понесете такива Божии думи? Едва, когато станете готови да дадете с радост отговор „ДА!!!”, тогава вие сте направили първата сигурна и най-важна стъпка към съвършените Божии съдби във вашия живот в това отношение! Забележете, че не казах отговор „Да, но…“ или „да…“, но „ДА!!!”, и при това с радост! Бог не желае полумърморещи и мънкащи да вършим волята Му. Нито пък желае да я вършим скръбни и начумерени, с познатото на много от нас отношение: „Ех, горкия аз, трябва да се жертвам, трябва да се покорявам, но какво да се прави, щом такава е Божията воля”. Бог желае Неговите слуги да Му служат с пълна радост, защото любовта винаги се радва, и винаги триумфира, и винаги празнува. А вие? Ще платите ли цената, за да получите този отговор „ДА”? Защото трябва първо да го получите чрез Духа, за да можете да го дадете на Бог.

 

„ТАКА” ИЛИ „ИНАЧЕ”

„Но, но, но… Нали Божият план за нас е семейство?!” КОЙ ВИ ИЗЛЪГА? (Дойде времето и на втората лъжа). КОЙ ВИ ИЗЛЪГА, ЧЕ Е ТОЛКОВА ЕВТИНО ДА НАУЧИТЕ БОЖИЯ ПЛАН ЗА ВАС? Не става със слушане на поучение и четене на Библията! Трябва да се плати цена! Знам за християни, които си изискват обещания за брак, които са си извадили от Библията. Но кой ви излъга, че можете да вадите произволно стихове – обещания от Библията и да ги изисквате?

Всички Божии обещания за валидни само и единствено в Христос, т. е. когато пребъдваш в Него, носейки кръста си и отричайки се от себе си! Всички обещания са „Да” и „Амин” само в Христовия Дух, а не в нашия душевен живот! И какво ще стане, ако нашата егоистична плът си хареса някое обещание и го изисква? (Не е нужно да казвам колко често се случва това). Не е ли такава молитва мерзост пред Бога? Да, мерзост е (Притчи 28:9)! „Но… Нали Бог отговаря?” Може и дяволът да е отговорил! Ушите му са винаги широко отворени за молитвите на нашата плът.

А дори и Бог да е отговорил, то с благоволение ли е отговорил или с гняв? Не даде ли Бог пъдпъдъци на чревоугодния Израил в пустинята? Не им ли даде и цар, когато Го отхвърлиха, да не царува Той над тях (І Царе 8:7)? Не беше ли Саул изисканият цар, а Давид – царят, дошъл по Божията суверенна инициатива? Е, видяхме сетнината и на двамата. А вие какъв качествен щемпъл желаете да имат отговорите на вашите молитви – „Саул” или „Давид”? Нека разбираме тогава, че Саул се получава с изискване, а Давид с родилни болки и плащане на цена! (Нека не бъда криво разбран! На не едно място в тази книга аз говоря за „плащане на цена”. Когато казвам това, нямам предвид, че ние си купуваме Божиите дарове или че правим нещо, за да ги заслужим. Исус е платил за всяко благословение със Своята безценна кръв! Но всяко благословение, за което Той е платил, се намира В НЕГО, в небесни места (Ефесяни 1:3), т. е. те се намират в Духа, в Святия Дух. Колкото са по-големи тези „духовни благословения“, толкова са те по-дълбоко и по-високо в Духа. Цената, която плащаме е, да се отричаме от себе си, за да можем да достигнем в тези дълбочини на Духа и да получим благословенията. Това е така, защото в Святия Дух няма нито плът, нито егоизъм. Исус е платил и снабдил, но трябва да дойдем до мястото на откровение и благословение, където тези дарове стават реални за нас. Ние просто плащаме пътя. Даровете на Бог нито можем да платим, нито да заслужим. Те са израз на свръхестествена благодат! – б. а.)

И така, ако желаем да разберем, какъв е Божият план за нас в областа на брака, първо трябва да изоставим всякакви собствени претенции и предпочитания, и да сме готови с радостно сърце да приемем това, което Бог суверенно е предопределил за нас според стиха от І Коринтяни 7:7, където се казва: „Всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг иначе…” Този стих съвсем ясно декларира, че:           СЕМЕЙСТВОТО НЕ Е БОЖИЯТ ПЛАН ЗА ВСЕКИ, НО Е БОЖИЯТ ДАР ЗА НЯКОИ! Колко жалко, че този стих почти не се среща в повечето поучения за брак и семейство, които са широко разпространени в църквата.

Проповедник след проповедник повтарят папагалски научените от Библейски училища и семинарии поучения, че „Бог имал за всеки план да се ожени”, а и през ум не им е минавало да изпитат това, което говорят – дали отговаря на Словото, и още пък по-малко да платят цена, за да бъдат в съвета на Господа, и да свалят Неговото Слово директно от Небето! Винаги до сега, когато съм чувал подобни поучения, Божията ревност е пламвала в мен относно това – „Защо никой не говори истината според І Коринтяни 7:7, защо всеки я заобикаля, защо никой не я прилага?!” Но понеже такива поучения угаждаха на душевните ми желания, аз подтисках и заглушавах вика на Духа в мен. И дълго време съм мълчал, и съм стискал зъби, и съм се уморявал да го задържам (Еремия 20:9), затова този вик сега излиза в тази книга, за да прогласи Божиите съвършени съдби за брака, напук на всички демони на религиозен и душевен комфорт!

Възлюбени, аз не се конфронтирам с вашето щастие, а с плътската воля и с душевните желания, които са най-големите убийци на Божиите съдби в нашия живот!

Помислете, Бог има Своя особен, специален дар за вас в областа на брака. За едни от вас този дар е един „специален брак”, а за други едно „специално безбрачие”. Бог винаги е готов да ни разкрие Своя особен дар за нас, но ние ще сме готови да разберем какъв е той едва, когато сме еднакво готови в сърцата си и за едното и за другото! Когато отидем с радост пред нашия Отец и Му кажем: „Татко за мен е изключително щастие и привилегия да върша Твоята воля. Татко, аз дълбоко вярвам, че Твоите специални дарове за мен са най-доброто, което изобщо би могло да съществува. Аз съм еднакво готов Татко, да Ти служа и да прославям Твоето Име на земята, било чрез брак или чрез безбрачие. За мен е еднакво голяма привилегия да пребъдвам в Теб и „така“ и „иначе“. Затова Те моля, Татко, открий ми Твоя специален дар за мен и аз ще го прегърна, като най-голямата скъпоценност за мен в тази област на моя живот!