Глава 2 – ОБРАЗЪТ НА НЕГОВИЯ СИН

Няма по-голямо, по-пълно и по-съвършено откровение за Божията воля от Исус Христос.

Замисляли ли сте се някога, че ако търсите Божията воля за каквото и да е било нещо, то трябва да я търсите не другаде, но в Христос? Любовта и бракът не правят изключение в това.

Въпреки че Христос не е бил женен по плът, Той със сигурност е имал отношение на Своето сърце към този вид любов и към брака. Исус е 100% човек и поради тази причина, няма никакви основания да мислим, че в даден момент от Своя земен живот Той не е бил сполетян от някакви чувства към някое еврейско момиче, и в Него не се е зародило желание да се ожени. Библията ни казва, че Той „е бил във всичко изкушен като нас“ (Евреи 4:15), така че не бива да мислим, че Той е бил подминат в това отношение. И ако искаме да имаме брак и семейство, които да бъдат така плодоносни и пълноценни, както живота на Исус, то ще трябва да пристъпим към тях с онова сърдечно отношение към Отец, което и Исус имаше: „Аз не мога да върша нищо от себе си… защото не искам моята воля, но волята на Онзи, Който ме е пратил„; „От себе си нищо не върша, но каквото ме е научил Отец„; „Аз върша всякога онова, което е Нему угодно“ (Йоан 5:30, 8:28-29). Исус не се интересуваше от задоволяването на Собствените Си желания и нужди. Неговото сърце беше така запалено от любовта на Отец, че всичко, за което Той мислеше, беше, как да извърши Неговата съвършена воля.

Исус беше вдигнал кръста на Собственото Си отричане от Себе Си, и всичко, от което се интересуваше, беше, да чува от Отец и да върши това, което Той казва. И това, което Отец Му казваше, беше, че трябва да умре на кръст, да бъде погребан и да възкръсне на третия ден. Това беше пътят на Исус, но това е и пътят на всеки, който иска да бъде Негов ученик: „Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:27).

Нека да разберем: НЯМА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ВОЛЯ ОТ БОГ В ЖИВОТА НИ, БЕЗ ОТРИЧАНЕ ОТ СЕБЕ СИ В ОНАЯ ОБЛАСТ, В КОЯТО ИСКАМЕ ТЯ ДА СЕ ОСЪЩЕСТВИ! Ако ние искаме да видим славата на Бог в живота си, трябва да разберем, че Неговата слава се проявява само там, където се върши Неговата воля, и че Неговата воля винаги ще ни поведе към едно място на умиране, погребение и възкресение. Именно възкресението е проявената слава на Бог, а възкресение има само там, където преди това е имало смърт! Разбирате ли?

Някой може да каже: „Какво общо имат тези неща с брака?! Аз просто искам да се оженя, да знам, че съм го направил с правилния човек, и това ми е достатъчно!

Общото е следното: „АКО ИСКАТЕ ДА РАЗБЕРЕТЕ, КОЙ Е ПРАВИЛНИЯТ ЧОВЕК ЗА ВАШИЯ БРАК, ПЪРВО ВИЕ ТРЯБВА ДА СТАНЕТЕ ПРАВИЛНИЯ ЧОВЕК ЗА БОГА!”

Може би мнозина от вас гледат на хората, които вече са създали семейство, и сигурно някои от тези семейства ви допадат. Така във вас може да се е установило мисленето, че вие просто трябва да си минете от ред, и по възможност искате Бог да ви посочи човека, за който да се ожените, за да сте сигурни, че бракът ви ще бъде благословен и успешен. Може би дори малко завиждате на тези, които са се задомили успешно и бихте искали и вие да имате същото.

Но нека ви кажа, че успехът на християнските семейства около вас, не е моделът, който трябва да следвате. Бог има Свой Собствен модел, който е даден в Неговото Слово, и ние не трябва да се задоволяваме с нищо по-малко! Всеки модел от Бога има своя мярка, свой образец, с който той е съизмерим. Тази мярка е Самият Божий Син: „да бъдат съобразни с образа на Сина Му” (Римляни 8:29). Какъв е „образът на Сина Му”? Преди всичко образът на някого е това, по което го познаваме. Библията не ни е оставила никаква информация за физическия образ на Исус, и ние не познаваме Христос по плът. По какво тогава разпознаваме образа на нашия Спасител? В кой Христос вярваме ние? Има толкова много окултисти, спиритисти и ню ейджъри, които ще кажат, че също вярват в Христос и общуват с Него. Но това същият Христос ли ще бъде, в Когото ние вярваме? Разбира се че не. Първо Коринтяни 15:3-4 ни дава белезите, по които да разпознаваме истинския Христос от фалшивите. Там се казва, че Христос умря за греховете ни според Писанията, че бе погребан, и че в третия ден бе възкресен от мъртвите. Това са основните (разбира се не всичките) белези, по които разпознаваме истинския Христос. Тези белези основно характеризират Неговия образ. И смисълът на всичко казано до тук е, че ако искаме нашия бъдещ брак да бъде „съобразен с образа на Сина Му„, то той трябва да носи белезите на този образ, т. е. да е преминал през смърт, погребение и възкресение. По-късно ще видим как точно става това.

Следващият задължителен белег от образа на Исус Христос е Неговото рождение от девица. Това ще рече, че Исус не се роди от плътска похот или желание, но от Светия Дух. По същия начин нашият бъдещ брак трябва да се роди не от нашите плътски похоти или душевни желания, но от НЕОПРОВЕРЖИМОТО ДЕЙСТВИЕ НА СВЕТИЯ ДУХ В ЖИВОТА НИ!

 

ЗАЩО НЕ ТРЯБВА ДА СМЕ ВЛЮБЕНИ?

Тук е мястото, където искам да поговорим за влюбването. По своята същност влюбването представлява силна душевна привързаност към индивид от противоположния пол. Тази привързаност ражда невероятно силни позитивни емоции, когато е приета и споделена, и невероятно силна болка и измъчване, когато е отхвърлена и несподелена.

Сигурно повечето от вас са преживяли поне едното от двете. Но това, което искам заедно да разбираме е, че нито едното, нито другото вършат Божията воля. Сигурно вече си спечелих опоненти, но аз искам да разясня защо това е така. Защото не нашият новороден дух, а нашата все още необновена душа е техен източник и обект на съществуване.

Библията учи, че когато се новородим, нашият дух става „ново създание” и в него започва да обитава животворящото присъствие на Светия Дух. Но дори и новородени в духа си, нашата човешка душа остава все още необновена и изпълнена не с живота на Бог, а с падналия, покварен и егоистичен стар живот, наследен от първия Адам. Тогава всяко нещо, на което този паднал адамов живот е източник и причинител, се явява грях, душевна нечистота и егоизъм, независимо какъв външен вид на благочестие е успяло да си предаде. Такова нещо е и „влюбеноста”, и за това тя е източник много повече на страдания, отколкото на радости. Някой може да възрази: „Не е вярно, та нали любовта между мъжа и жената е направила толкова много хора радостни и щастливи! И тя е дадена от Бога за наше щастие!“ В отговор на това смея да кажа, че „радостите”, които един душевно влюбен човек преживява, имат „същото духовно качество”, както и „удоволствията”, които един блудник получава от своите прелюбодейства.

Второ, трябва да се прави разлика между любов и влюбване. Любовта в семейството представлява пълното и безкористно посвещение и отдаване на брачния партньор. Тя е въпрос не на емоции, а на решение. Аз нямам нищо против емоциите, те са прекрасен дар от Бог в нашия живот, но те нито трябва да ни водят, нито да ни мотивират, нито да ни контролират.

Именно влюбването представлява изключително силна душевна привързаност, която има силата да ни контролира. Тази привързаност в действителност представлява емоционална обвързаност, което всъщност означава, да си вързан от нещо по-силно от тебе. Така стигам до извода, че влюбването е връзване на нашата душа от несвята зависимост.

Защо е несвята ли? Защото по своята същност „влюбеността” е изключително себична и егоистична емоция, търсеща не Божието, но своето си. Не вярвам, че съществува честен човек, който да не признае това! А свято е само онова нещо, което е безкомпромисно отделено за Бог. Бог желае да бъдем свободни от всяко такова връзване и да сме силно привързани единствено към Него. Някои такива връзвания доставят удоволствие на нашия стар човек, като влюбване, сладострастие, цигари, алкохол и т. н., но ние не сме призовани да ходим в стар, а в нов живот.

Християни, ако искаме да ходим с Бог в Неговите съдби и воля, то трябва да се отречем от душевния си живот, да приковем душевните си претенции и права на кръста на собственото ни себеотричане и да извикаме с цялото си сърце, както Исус извика в Гетсимания: „Татко, не моята воля, но Твоята да бъде!” Помислете само, ако Исус не беше постъпил така, къде щяхме да сме ние днес, и щеше ли човечеството да съществува изобщо?

Ако вие вече сте влюбени, било споделено или несподелено, или ако сте от тези, които обикалят насам натам, търсейки за кого да се оженят, то това, което трябва да направите е, да се покаете от това и да извикате към Бог за Неговата съвършена воля!

Някои може би са си помислили, че въпросът с който започва заглавието на моята книга – „Какво да правим когато сме влюбени?” изисква надълго и нашироко да се разискват човешките чувства и душевните проблеми, но вместо това, отговорът му е съвсем прост и кратък – „ПОКАЙ СЕ ОТ ТОВА!”. Бог има съвършен отговор за вашето влюбване и той е съвършено покаяние. Повярвайте ми, правил съм това не веднъж, зная как боли, но зная и благословенията, които следват покорството. Душевен живот и Божия воля се две несъвместими неща. Ние никога не можем да ги имаме едновременно.