Хомосексуалността

Коя е причината за хомосексуалността?

Както високата температура, така и хомосексуалността може да се дължи на различни причини. Най-общо може да се каже, че тя е резултат от неудовлетворителен семеен живот, довел до ненормална полова идентичност.

Обикновено какво е семейството, от което израства бъдещият хомосексуалист?

Отново ще кажа, че е трудно да се направи обобщение, тъй като изключенията са многобройни. Често това са семейства, в които майката е властна и прекалено защитава детето, докато бащата го отхвърля и унижава. Съществува и противоположна възможност, когато майката не приема сина си, понеже е момче. Има случаи на хомосексуалност и в привидно щастливи семейства, където няма нарушаване на родителските функции. Съществуват много предположения за произхода на тази аномалия, но все още не можем да направим окончателен извод.

Как могат родителите да предпазят децата си от хомосексуалност?

Най-добрият начин е да създадат здраво семейство. Както казахме, хомосексуалност може да се появи и в един любящ дом, но ако родителите се разбират добре, вероятността да се случи е много по-малка. Не трябва да се боим, че това неприятно явление е извън контрола ни. Ако семейната среда е здрава и стабилна и на детето не се пречи да се развива според пола си, вероятността за хомосексуалност е нищожна.

Какво трябва да бъде отношението на християните към хомосексуалността?

Ние трябва да мразим греха, но да обичаме грешника. Много мъже и жени, които са станали хомосексуалисти, не са искали да живеят по този начин. Те дори не могат да си обяснят причините за всичко това. Едни от тях са били жертва на сексуално насилие от възрастни и това ги е травмирало. Спомням си един младеж, чийто баща го накарал да спи с майка си след новогодишно празненство. Лесно можем да разберем защо е развил отвращение към хетеросексуалната връзка. Трябва да приемаме и обичаме такива хора, докато те пък се опитват да променят посоката на сексуалните си импулси.

От друга страна, не мога да приема либералния възглед, според който хомосексуалността е просто различен начин на живот, допустим за християнина.

Боговдъхновените библейски автори не биха се отнасяли към хомосексуалността с такова отвращение, ако тя не беше нещо зло в Божиите очи. Навсякъде в Новия Завет сексуалното извращение се споменава сред най-противните грехове и пороци. Например в I Коринтяни 6:9-10 ап. Павел пише:

Не знаете ли, че неправедните няма да наследят Божието царство? Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство.

Римляни 1:26-27 описва отношението на Бога към този грях по сходен начин:

Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено. Така и мъжете, като оставиха естественото употребение на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие.

Каква е отговорността на човек, който иска да бъде християнин, но се бори с дълбоко вкоренения си интерес към собствения пол?

Ако разбирам Библията правилно, такъв човек трябва да обуздава сексуалното си влечение, както впрочем трябва да прави и хетеросексуалният, който не е женен. Той трябва да се въздържа и да не дава място на похотите си. Зная, че по-лесно е да го кажеш, отколкото действително да осъществяваш такава самодисциплина, но Писанието ни обещава, че „никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек. Обаче Бог е верен и няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, а заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите“ (I Коринтяни 10:13).

Също така бих препоръчал не такъв човек да потърси специализирана помощ от психолог или психиатър, посветен на християнските добродетели. Това състояние може да се лекува успешно, ако наистина той го желае и ако специалистът знае какво да предприеме. Мои колеги свидетелстват за 70% „лечимост“ при наличието на тези условия. (Под „лечимост“ имам предвид създаване на нормална връзка и сравнително успешно приспособяване към новия начин на живот.)

Какво означава „бисексуалност“ и защо напоследък се говори толкова много за нея?

Бисексуален е човек, който има сексуални отношения и с двата пола. От средата на 70-те години бисексуалността се превърна в мода сред музикантите и получи голяма гласност в американската преса. Едно заглавие от списание Козмополитън задаваше въпроса: „Мислима и приложима ли е бисексуалността за нормалните хора?“ Подзаглавието пък гласеше: „Готова ли сте за лесбийска среща? Защото голям брой „нормални“ жени вече са“. Статията завършваше така: „Не зная дали на всички ни е отредено да бъдем бисексуални. Каквото и да стане занапред обаче, в едно съм сигурна. Мнозина от тези, които са опитали, водят задоволителен и изпълнен с любов живот.“

В списание Вог имаше подобна статия със същото послание, озаглавена „Повече радост“. В нея Алекс Комфорт пише, че след десет години бисексуалността ще се е наложила като начин на живот в средната класа.

Тези неморални „пророци“ ми напомнят за един друг пророк от Стария Завет на име Исайя, който казва: „Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто – зло; които турят тъмнина за виделина, а виделина – за тъмнина; които турят горчиво за сладко, а сладко – за горчиво!… Затова както огнен пламък пояжда плявата и както сламата се губи в пламъка, така и техният корен ще стане като гнилота и цветът им ще възлезе като прах, защото отхвърлиха поуката на Господа на Силите и презряха думата на Светия Израилев“ (Исая 5:20,24).

Променящите се човешки разбирания не могат да определят кое е морално и кое – не. Тези неща са постановени от Бога на вселената, чиито неизменими принципи не могат да се нарушават безнаказано!