Средната възраст и след нея

Повечето ви книги са насочени към по-младите съпруги и майки. Но в средната възраст жените също имат проблеми. Оцелях през етапите, които описвате, преодолях дори критическата възраст. Сега се нуждая от съвет как да продължа да остарявам с достойнство. Не искам да се превърна в досадна и навъсена баба. Можете ли да ми помогнете да избегна някои от проблемите на пенсионната възраст?

Съществуват най-малко четири опасности, които можете да срещнете. Нека ги разгледаме накратко.

Първо, пазете се от капана на изолацията. Рубен Уелч написа книга, озаглавена Ние наистина се нуждаем един от друг. Това е абсолютно вярно. Изолацията е опасна. Тя разрушава ума. Докато остарявате, не допускайте да се затворите между четирите стени на своя дом и да се отделите напълно от хората. Поддържайте социалния си живот дори когато ви се струва най-лесно да си стоите в къщи. Обаждайте се на приятели. Може би те също са самотни. Срещайте се с други хора. И помнете, че за самотата си сте виновна единствено вие.

Второ, избягвайте бездействието, което е честа примка за по-възрастните. Веднъж пристигнах в Чикаго късно вечерта и открих, че бяха дали моята стая в хотела на друг човек. Съдържателят беше длъжен да ме настани другаде, но всички хотели бяха пълни. Накрая той откри стая в приют за възрастни. Краткото ми пребиваване в това общо жилище беше и полезно, и потискащо. На сутринта, когато слязох за закуска, видях 400-500 възрастни човека, седящи в голяма зала. Повечето от тях мълчаха, без да разговарят, без да разменят дори дума помежду си. Дори не четяха вестници. Едни бяха отпуснали глава и дремеха, а други бяха просто зареяли поглед в пространството. Никакви действия, никакво общуване, никакви разговори. Колко тъжно беше да гледаш толкова много самотни човешки същества събрани заедно, но всеки потънал в собствените си мисли. Бездействието и неговата първа братовчедка – самотата – са опасни врагове на старите хора.

Трето, пазете се от капана на самосъжалението. То може буквално да унищожи човека. Тези, които му се поддават, стават жертва на една от най-големите сатанински лъжи. Вместо да изпитвате угризения на съвестта, бих ви препоръчал да направите сладки за някого, да купите цветя или да изпратите картичка. Навлезте в света на другите, започнете да се молите редовно за хората около вас.

Четвърто, избягвайте примката на отчаянието. Много възрастни хора разсъждават по следния начин: „Вече остарявам. Не виждам пред себе си нищо друго освен смъртта… Животът си отминава.“ Тази безнадеждност е безпредметна, особено за християнина, който трябва винаги да гледа към бъдещето. Очарованието на християнството е, че говори за един друг свят, където няма да има болка, страдание или самота.

Надеждата за живот след смъртта бе изразена по прекрасен начин от баща ми, малко преди да почине. Вървяхме с него и разговаряхме спокойно за смисъла на земния живот. Тогава той каза нещо за вечния живот, което никога няма да забравя. Като бил млад, бъдещото небесно съществуване не било от голямо значение за него. Радвал се на младостта си и задгробният живот бил като бисер, който не се вижда от боклуците и мърсотията. Неговата красота била предполагаема, но не и осъзната. Когато обаче започнал да остарява и да се сблъсква с проблемите на възрастта (той преживя един сериозен сърдечен пристъп), сякаш нещата, които скривали бисера, едно по едно започнали да изчезват. Вечният живот станал най-ценното му притежание.

Баща ми вече притежава този бисер, който придаде такава стойност на земния му живот – и особено на последните му дни. Благодарен съм, че всички християни имат същата надежда, включително и ние с вас!

Можете ли да опишете телесните промени в процеса на остаряване?

Остаряването не означава внезапно влошаване на всички системи и функции в тялото. Това става постепенно и последователно, ако естествено няма някаква тежка болест. Процесът на стареене може да бъде описан по следния начин.

Първо отслабват способностите за възприемане и контакт с околния свят. Лещите на очите губят способността си да се свиват и фокусират, така че ние слагаме очила за късогледство или за далекогледство. Понякога погледът се замъглява и от „перде“. Слухът също отслабва поради износване на трите малки кости в ухото. Първо високите, а после и по-ниските честоти стават недоловими. Езикът атрофира и вкусът в устата се променя. Нищо вече не е така вкусно като преди. Не изпитваме същата радост от храненето, която сме имали някога. Обонянието също намалява, което прави храната безвкусна, тъй като голяма част от удоволствието при яденето зависи от долавянето на приятния аромат. Кожата изсъхва и се втвърдява, което намалява усещането за допир. Така и петте сетива отслабват и все по-трудно приемат информация и я предават към мозъка.

По-късно се появяват изменения в двигателната активност. Реакциите се забавят. Първо отслабва контролът върху пръстите, сръчността на ръката намалява, после следват китките, лактите и раменете. Намаляването на координацията става от крайниците към центъра на тежестта. Ето защо когато възрастните хора пишат, ръцете им треперят.

Следват промените в сърдечно-съдовата система. Сърцето се натоварва много повече поради натрупаните мазнини около него. Когато се преуморява, човек се нуждае от по-дълго време за възстановяване на нормалния ритъм. Сърдечните проблеми нарастват и поради постепенното втвърдяване на артериите. В тях се натрупва холестерол, което затруднява движението на кръвта и води до сърдечни пристъпи, удари и други проблеми. Освен това нервната система вече не управлява функциите на тялото пълноценно, което е една от причините за лошия обмен на веществата.

Възпроизводителната способност изчезва на около 45-годишна възраст при жените и през петото десетилетие при мъжете.

Да обобщим основните промени в процеса на стареене. Промени настъпват първо в сетивните възприятия и след това – в двигателните функции. Ако животът продължи, може да се появят и умствени изменения.

Сигурно ли е, че сексуалното желание намалява през петото, шестото и седмото десетилетие от живота?

Не съществува биологическа причина за намаляване на това желание с възрастта. То зависи повече от състоянието на ума и чувствата, отколкото от годините. Ако съпрузите се смятат за стари и непривлекателни, може наистина да загубят интерес към секса. Но от медицинска гледна точка не е вярно, че мъжете и жените в средна възраст са сексуално безразлични.

Какво очаква най-много една жена от своя съпруг през петдесетте, шестдесетте и седемдесетте години от живота си?

Тя се нуждае от уверение, че той я обича и уважава, както в младостта й. Красотата на отдадената любов е, че не престава с годините. Мъжът и жената могат да преминат и през добрите, и през лошите дни като приятели и сътрудници. За разлика от тях младите привърженици на „сексуалната свобода“ ще навлезнат в старостта без добри спомени и с множество разрушени взаимоотношения. Тази съвременна философия накрая води до безизходица. Отдадената любов има висока цена, но носи голямо удовлетворение в годините на зрелостта.

Заключителен коментар

Целта ми с тази книга бе да осигуря практически съвети за брака и сексуалността. Опитах се да подредя темите по начин, удобен и достъпен за хора с различни нужди и проблеми. Затова реших да я представя във вид на въпроси и отговори. Сега бих искал да обобщя защо тази книга е необходима и какво лежи в основата на нейните препоръки.

През миналите векове хората са решавали сами своите брачни и сексуални проблеми, без да търсят професионална помощ. Днес, във времето на „сексуалната свобода“, хората се втурнаха да търсят психиатри, психолози, учители и дори сексолози, които да отговорят на въпросите им за секса и личните отношения във и извън брака.

Редно е да попитаме какъв е резултатът от тази професионална помощ. Някой може да смята, че американците са по-здрави и щастливи от онези народи, които нямат същите технически улеснения и методи. Това не е така. Белезите на нашето „освободено общество“ са увеличаващ се брой порнографски вестници и списания, изнасилвания, сексуални отклонения, хомосексуалност, СПИН, депресии и самоубийства.

Не искам да обвинявам за всичко това „експертите“, но тяхната роля за тези проблеми е от съществено значение. Защо? Защото като цяло, съвременната психология отхвърля юдео-християнската етика и пренебрегва мъдростта на нейната безценна традиция!

Струва ми се, че през ХХ век се появи цяло едно поколение професионалисти, които се чувстват достатъчно квалифицирани да пренебрегват разумното наследство, съществувало повече от 2000 години, и да го заменят със собствени половинчати прозрения. Всеки представя като истина предположенията и предубежденията си, черпейки от ограничения си опит и разбирания. Например през 1968 г. един антрополог на име д-р Едмънд Лийч написа изключително самоуверена статия в Сатърдей Ивнинг Поуст, озаглавена: „Учените имат право да изпълняват ролята на Бога“. Той казва:

Няма друг източник на морални норми освен самият учен. В традиционната религия се смяташе, че моралът произлиза от Бога. Властта да налага етика обаче поначало не е Негова, а Му е дадена, така както Му е дадено и правото да твори и да унищожава. Сега тази власт отново принадлежи на човека и той поема цялата морална отговорност.

Тези думи са обобщение на болестта на нашето съвремие. Хора като Едмънд Лийч отричат съществуването на Бога и издигат себе си на Негово място. Въоръжени с тази власт, те натрапват мнението си на обществото със завидна самоувереност. Отчаяни семейства грабват пробитата спасителна лодка, която те им предлагат, и често потъват заедно с нея.

Тези лъжливи учения твърдят, че любящата дисциплина действа разрушително, безотговорността е здравословна, религиозното възпитание е опасно, кавгите са полезни за освобождаване на гнева, всяка власт е нещо лошо и т.н. През последните години модерните хуманистични теории станаха още по-крайни и антихристиянски. Например една майка напоследък сподели с мен, че работи върху младежки проект, за който се консултирали с някакъв психолог. Той учел родителите, че за да може едно младо момиче да развие здраво отношение към секса, то трябва да преспи с баща си на дванадесетгодишна възраст. Ако това предложение ви стряска, не се учудвам, защото и аз останах смаян. Ето до какво води моралната относителност. Тя е крайният продукт на човешкото усилие да се отхвърлят всички норми, да не се зачитат никакви културни ценности, да няма никакви абсолюти и да не се приема друг „бог“, освен разумът. В Притчи 14:12 цар Соломон говори за тези глупави усилия така: „Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт“ (курсивът мой).

Искам да призная, че в отговорите, които предлагам в книгата, се съдържат много предложения и съвети, които не съм възнамерявал да доказвам. Как тогава те се различават от препоръките на онези, които критикувам? Основната разлика е в източника на нашите възгледи. Водещите принципи в книгата не са мои прозрения. Ако беше така, те щяха да се забравят бързо. Те обаче произлизат от боговдъхновеността на Библията, която стои в основата на нашия живот. Тези принципи са били предавани от поколение на поколение. Нашите деди са учили на тях децата си, а те – своите деца и така знанието се е запазило живо. За нещастие това разбиране днес се забравя напълно от някои хора, а други категорично го отхвърлят.

Ето защо целта на тази книга беше да представя юдео-християнската традиция и философия относно семейния живот и всичко, свързано с него. Каква е тази философска основа? Тя говори за родителски контрол, съчетан с любов и грижа за децата, за изграждане на чувство за отговорност и самодисциплина у тях, за родителско наставление на детето, за уважаване на достойнството на всеки член от семейството, за сексуална вярност между съпрузите и съобразяване с моралните закони на Бога, както и за полагане на всички усилия за развитието на личността още от детска възраст. Това са нашите цели.

Ако трябва да обобщим най-важните неща, остават следните четири непреходни ценности:

1. Вяра в стойността на човешкия живот във всеки етап от развитието му, включително на нероденото дете, на стареца и вдовицата, на умствено болния, на непривлекателния и физически недъгавия и на всяко друго състояние на човека от зачатието до гроба.

2. Постоянно и безусловно отдаване в брака. Връзка за цял живот, която не зависи от никакви трудности, болести, бедност или емоционален стрес.

3. Посвещение на задачата да се раждат и възпитават деца в един объркан свят, който не счита това за привилегия.

4. Преследване на най-важната цел в живота: да направим достъпен вечния живот чрез нашия Господ Исус Христос, като започнем със собственото си семейство и след това се обърнем към обърканото общество, което не познава Неговата любов и жертва. В сравнение с тази велика цел никое човешко усилие няма истинска стойност.

Тези четири аспекта на християнството са подложени на жестоки атаки през последните години. Но библейската философия ще остане истинна, докато по лицето на земята все още има майки, бащи и деца. Тя със сигурност ще надживее и хуманизма, и всички останали усилия на човечеството да намери някаква друга алтернатива.