Сексуалността

Защо някои мъже и жени не са толкова сексуално чувствителни, колкото други?

Отношението на възрастните към сексуалните въпроси се формира още през детството и пубертета. Изненадващо е, че все още много хора гледат на секса в брака като на нещо нечисто, животинско и зло. Човек, който през ранните си години е слушал, че сексът е нещо лошо, трудно ще се освободи от това съзнание през първата си брачна нощ. Сватбената церемония не може да промени разбирането и от сексуалните забрани да го насочи към пълната съпружеска свобода и непринуденост. Промяната в мисленето е сложно нещо.

Искам да кажа също, че не всяко отклонение в сексуалното влечение е причинено от неправилно възпитание в детството. Хората се различават във всичко: ходилата ни са с различни размери, зъбите ни имат специфична форма, едни хора се хранят повече, други са по-високи на ръст. Като творения ние не сме еднакви. Следователно ще се различаваме и по сексуалните си апетити. Умовете ни са „програмирани“ различно. Ето защо едни „гладуват и жадуват“ за секс, а други го приемат по-спокойно. Това различие е даденост и трябва да се приемаме както физически и емоционално, така и сексуално. Не казвам да не се опитваме да подобряваме сексуалния си живот, а да не искаме невъзможното – да възпламеняваме атомна бомба с клечка кибрит!

Ако съпрузите са доволни един от друг, няма значение какво пише списание Космополитън за техните несъответствия. Сексът се е превърнал в статистическо чудовище: „Всяка средна двойка има сексуални отношения три пъти седмично. О, не! Нещо не е наред с нас! Да не би да сме несексуални?“ Съпругът се пита дали половите му органи достигат „средния размер“, а жена му се оплаква от малката си гръдна обиколка.

Тази нова „сексуална свобода“ ни залива отвсякъде. Моето предложение е да поставим секса на правилното му място. Нека той ни служи, а не ние на него!

Съпругата ми няма сексуални желания, макар че се обичаме и прекарваме доста време заедно. Тя казва, че това я потиска много. В момента е на лечение. Ще ми помогнете ли да разбера нейните чувства?

Вашата съпруга е наясно с еротичния бум в съвременното общество. Ако баба й е можела да скрие личните си задръжки, то на днешната жена едва ли не ежечасно й се натяква колко е изостанала от другите. Радиото, телевизията, книгите, списанията и филмите я карат да мисли, че всяка нощ цялото човечество се потапя в сексуални наслади. Постоянното наблягане на половата гимнастика поражда сериозно емоционално напрежение. Колко ужасно е да си несексуален във време, когато всички са настроени чувствено!

Всеки следващ сексуален провал, когато партньорите остават неудовлетворени и объркани, води до ново разочарование. Ако всеки оргазъм не е съпътстван от фойерверки и победни маршове, страхът от неуспех започва да разяжда душата и тялото. Всяко разочароващо преживяване пречи да се изживее радостта от следващото и стресът става все по-голям. Лесно е да се забележи, че толкова притеснения могат да убият всяко първоначално желание. И когато сексът загуби своята привлекателност, емоционалният срив не закъснява. Жена, която не изпитва удоволствие от половото общуване, се чувства непълноценна като съпруга. Тя се страхува, че няма да може да „задържи“ съпруга си, който има толкова възможности за флирт в службата. Обзема я тежка вина и самочувствието й рухва.

Имайки предвид всичко това, като добър съпруг трябва да направите всичко възможно да пропъдите нейното безпокойство и да възстановите нейната сигурност.

Споменахте, че неразбирането на сексуалните особености може да внесе в брака постоянно объркване и чувство за вина. Бихте ли разяснили това?

Дори там, където любовта е искрена, женските чувства определят сексуалните отношения. Жената не изпитва радост от половия живот, ако не чувства близост със своя съпруг и не вярва, че той я цени като личност. За разлика от нея мъжът може да се прибере от работа в лошо настроение, да прекара цялата вечер на бюрото или в гаража, да изгледа новините в 11 часа и после да скочи в леглото за кратко среднощно лудуване. Сексуалното му желание не намалява от това, че почти не е имал нежности със съпругата си. Достатъчно му е само да я види как се приближава до леглото в прозрачна нощница. При жената обаче не е така лесно. Тя го е чакала цял ден и когато се е прибрал у дома без дори да я поздрави, се е почувствала разочарована и пренебрегната. Студенината и заетостта му са убили всяко желание у нея. Ето защо й е трудно да откликне по-късно вечерта.

Искам да добавя и още нещо. Когато една жена прави любов без романтична близост, тя се чувства използвана. За нея това не е взаимно отдаване на двама влюбени. В известен смисъл съпругът е използвал тялото й, за да задоволи себе си. Затова тя отказва да се подчини на молбата му или го прави с нежелание и горчивина. Неспособността й да обясни това я потиска и изнервя.

Ако можех да дам един-единствен съвет на всички американски семейства, бих наблегнал на това, колко важна е романтичната любов във всяка област от женското ежедневие. Това дава на жената увереност, радост от живота и сексуално желание. Затова всички мъже, които имат отегчителен и затормозен брак – и са държани настрана от спалнята, – трябва да знаят какъв е проблемът. Истинската романтична любов може да разтопи дори айсберг.

Много лесно се разсейвам в интимни моменти. Страх ме е да не ни чуят децата, а съпругът ми никак не се притеснява от това. Глупаво ли е, че се тревожа за тези неща?

Вашият проблем се среща често. По принцип жените се разсейват по-лесно. Те повече мислят за мястото, за любовните техники, за шумовете и миризмите. Усамотеността има по-важно значение за нежния пол.

Друго често оплакване на жените е липсата на хигиена у мъжете им. Един железопътен работник или строител може да се възбуди сексуално през деня и да желае полов контакт веднага щом се прибере от работа. Той може да е потен и мръсен, да мирише неприятно и да не си е измил зъбите. Ноктите му може да са нечисти, а грубите му, мазолести ръце да дразнят нежната кожа на жена му. Това парализира сексуално съпругата, а той се чувства отблъснат и се ядосва.

Спонтанността има огромно значение в брачния живот, но за по-малко страстните жени „внезапният секс“ често води до провал. Смятам, че сексът трябва да се планира, подготвя и очаква. На мъж, който не е доволен от сексуалния си живот, бих препоръчал да направи резервация за една нощ в някой хотел, без да споделя с никого своите планове. Тайно ще уреди някой да се грижи за децата до сутринта, след което ще покани жена си на ресторант. След вечерята ще кара направо към хотела, без да минава през дома и без да разкрива намеренията си. Изненадата трябва да се пази до последния момент. Когато влязат в хотела (където може да ги очаква букет цветя), хормоните вече ще управляват техните действия. Идеята ми е, че в секса трябва да се проявява изобретателност, особено ако отношенията са в застой. Широкоразпространеното разбиране, че мъжете са сексуално активната, а жените – пасивната страна, е пълна глупост. Удоволствието зависи от свободата и спонтанноста. Сексът се превръща в навик, когато се прави в същата стара спалня, между същите четири стени и в същата поза. А рутинният секс е нещо отегчително.

Почти всяка вечер със съпруга ми си лягаме в полунощ. Тогава съм прекалено уморена да правя любов. Има ли нещо нередно, щом не мога да откликна?

Няма нищо необикновено във вашия случай. Изтощението е честа причина жените да не могат да откликнат сексуално. След като 18 часа се е борила с трудностите и е тичала след едно-две палави деца, силите на съпругата са почти изчерпани. И когато накрая се тръшне в леглото, сексът за нея е по-скоро задължение, отколкото удоволствие. Това е последната точка в списъка за деня. Добрите сексуални отношения изискват доста физическа енергия и сериозно се затормозяват, когато тя вече е изразходвана за други неща. Въпреки това половият акт обикновено остава за края на деня.

След като сексът е толкова важен за брака, трябва да му отделяме специално време. Домакинските задължения ще приключват рано вечер, още преди съпрузите да се изтощят. Помнете още: това, което правите последно, го правите най-лошо. За повечето семейства обаче сексът си остава на последно място. Може би сте чели популярната книга на д-р Дейвид Рубен Някои неща, които винаги сте искали да знаете за секса, но от смущение не сте попитали. (Неговите заглавия винаги са ми харесвали!) Като мисля за често срещаните проблеми, свързани с умората, смятам, че д-р Рубен е трябвало да озаглави книгата си: Някои неща, които винаги сте искали да знаете за секса, но от изтощение не сте попитали!

Притеснява ме фактът, че със съпруга ми не разговаряме по сексуални въпроси. Това често ли се среща в брака?

Да, особено в случаите, когато има проблеми със секса. Когато в едно семейство сексът е проблем, изключително важно е да се разговаря за това. Когато в половото сношение липсва желание, съществува тенденция денем въпросът да се премълчава. Партньорите не знаят как да се справят с проблема и просто го подминават. Дори по време на сексуалния контакт те не разговарят.

Наскоро една жена ми писа, че сексуалният живот с нейния съпруг е като „нямо кино“. И двамата не обелват и думичка.

Колко невероятно звучи, че съпрузи могат да правят любов няколко пъти седмично в продължение на години, без да изразят с думи своите чувства или притеснения. Ефектът е като да разклащаш топла бутилка кока-кола, докато не експлодира. Запомнете следния психологически закон. Всяка смущаваща мисъл или състояние, които не се споделят, създават стрес и вътрешно напрежение. Колкото повече се премълчава въпросът, толкова повече напрежението нараства. И както вече казах, мълчанието убива сексуалното желание.

И още нещо. Когато не се говори за секс, половият контакт се превръща в „представление“. Всеки от партньорите мисли, че другият го преценява критично. За да се премахнат тези бариери в общуването, съпругът пръв трябва да помогне на жена си да изрази своите чувства, страхове и предпочитания. Двамата трябва да разговарят за техниките, които им харесват, и да гледат на проблемите като зрели личности – спокойно и уверено. След разговора се случва нещо невероятно. Напрежението изчезва, когато го изразиш с думи. На хората с такъв проблем мога само да кажа: „Просто опитайте!“

Може ли да се каже, че повечето семейни проблеми са следствие на сексуални затруднения?

Не, точно обратното. Повечето сексуални проблеми са следствие на семейни усложнения. Или с други думи, брачните конфликти в леглото се пораждат извън него.

Съпругата ми рядко достига до оргазъм, но казва, че се радва на сексуалните ни отношения. Смятате ли, че това е възможно?

Много съпруги участват пълноценно в сексуалните отношения и се чувстват удовлетворени накрая, без да достигат някаква връхна точка. Други по-чувствени жени се изнервят, ако това не стане. Важното е съпругът да не изисква от жена си да получи оргазъм и да не настоява той да съвпада с неговия. Това би означавало да иска невъзможното и може да доведе до конфликти. Когато настоява жена му да получи оргазъм, мъжът я поставя пред три възможности: 1) да изгуби интерес към секса въобще; 2) да опитва отново и отново със сълзи на очи; 3) да започне да „блъфира“. Започне ли веднъж да симулира в леглото, тя трудно може да спре. От този момент съпругът й ще си мисли, че тя е с него на „приятното пътешествие“, докато всъщност колата й е в гаража.

За да си доволен от секса, трябва да го приемаш такъв, какъвто е, и да му се наслаждаваш. Опитите да се съобразяваш с общоприетите стандарти и с преживяванията на други хора водят до неизбежно объркване.

В една от телевизионните си програми споменавате, че сексуалната революция е довела до широкото разпространение на някои болести. Бихте ли обяснили какво точно имате предвид?

Обсъждах този въпрос с моя гост д-р Дейвид Хернандес, който е акушер-гинеколог от Медицинския факултет на Южнокалифорнийския университет. Той отбеляза рязкото увеличаване в днешно време на заболяванията, свързани с емоционално напрежение – чревни смущения, мигрени и главоболия, високо кръвно, колит, отпадналост. Съгласен съм с д-р Хернандес, че тези медицински проблеми се срещат по-често при враговете на сексуалната посредственост, които по всякакъв начин се опитват да „се представят“ добре в леглото. Стресът и безпокойството, които изпитват поради своите неспособности, се отразяват на физическото здраве.

Д-р Хернандес спомена също, че много мъже и жени имат полови отношения по причини, които Бог не е влагал в секса. Той изброи някои от тези неправилни мотиви:

1. Често сексът се смята за брачно задължение.

2. Той се предлага като отплата или в замяна на услуга.

3. Изразява победа или завоевание.

4. Явява се като заместител на словесното общуване.

5. Използва се при избиване на комплекси за малоценност (особено от мъже, които искат да докажат своята „мъжественост“).

6. Той е примамка за чувствена любов (използва се предимно от жени, които чрез телата си искат да привлекат вниманието на мъжа).

7. Той е защита от напрежението и безпокойствието.

8. Използва се като средство за изнудване на партньора.

9. Прави се с цел да се хвалиш пред други хора.

Тези мотиви изключват любовта и на практика ограбват истинското значение на секса. Те го принизяват до някаква празна и объркана игра. Сексуалните отношения в брака трябва да носят удоволствие и едновременно с това да бъдат израз на дълбока духовна взаимност. Обикновено жените са по-чувствителни към това.

Казахте, че сексуалната революция може да ни унищожи като нация. На какво се основава това ваше мнение?

Най-малко от 50 века човечеството интуитивно знае, че неконтролираният сексуален живот представлява опасност за оцеляването както на отделния индивид, така и на цялото общество. Историята доказва същото. Антропологът Дж.Д.Ънуин е провел изследвания върху 88-те цивилизации, съществували в човешката история. Всяка култура, заявява той, притежава сходен жизнен цикъл, който започва със стриктна система от правила за сексуално поведение и завършва със стремеж към пълна „свобода“ на желанията и страстите. Ънуин твърди, че всяко общество, което разширява границите на сексуалната етика, скоро загива. Изключения не е имало.8

Защо смятате, че сексуалното поведение на един народ е свързано с неговата сила и стабилност? Не мога да разбера каква е връзката.

Оцеляването е свързано със секса, тъй като енергията, която поддържа съществуването на един народ, е сексуална! Физическото привличане между мъжете и жените ги подтиква да създават семейства и да се посвещават на тяхното развиване. Това привличане ги насърчава да се трудят, да спестяват и да се бъхтят, за да осигурят оцеляването на семействата си. Тяхната сексуална енергия им дава стимул за отглеждане на здрави деца и за предаване на ценности от поколение на поколение. Половият нагон подтиква мъжа да работи, когато му се забавлява, а жената – да спестява, когато й се харчи. Накратко, сексуалната страна на нашата природа – но само когато се изявява вътре в семейството – дава стабилност и отговорност, които иначе не биха съществували. Когато една нация притежава милиони посветени и съзнателни семейства, цялото общество е устойчиво, отговорно и репродуктивно.

И обратно, необузданото освобождаване на сексуална енергия извън семейството води до потенциална катастрофа. Същата сила, която свързва един народ, може да се превърне в причинител на собственото му унищожение. Това може да се илюстрира, като сравним сексуалната енергия в семейството и физичната енергия в ядрото на атома. Електроните, неутроните и протоните се поддържат в динамично равновесие от електрически сили в атома. Когато атомът и неговите съседи се разцепят (както в атомната бомба), енергията, която е осигурявала вътрешната стабилност, се освобождава с невероятна разрушителна сила. Имам достатъчно причини да вярвам, че аналогията между атома и семейството е нещо повече от случайно съвпадение.

Кой може да оспори факта, че обществото отслабва сериозно, когато силното сексуално привличане между мъжете и жените придобива формата на подозрения и интриги в милиони семейства. Когато жената не знае какво прави мъжът й извън дома; когато мъжът не се доверява на жена си в свое отсъствие; когато половината от булките застават бременни пред брачния олтар; когато двамата младоженци предварително са преспали с множество партньори, изгубвайки по този начин изключителното тайнство на брачното легло; когато всеки върши каквото си иска, т.е. каквото му носи незабавно чувствено удовлетворение.

За нещастие най-беззащитната жертва на неморалното общество е малкото дете, което чува как родителите му крещят и се карат. Неразбирателството и огорчението им се изливат върху неговия свят и нестабилността на дома оставя грозните си белези върху младото съзнание. После то вижда родителите си да се разделят и казва сбогом на баща си, когото обича и от когото така се нуждае. Да не споменавам хилядите деца, които се раждат всяка година от самотни млади майки, повечето от които никога не узнават какво е топъл и уютен дом. Или да се замислим над неконтролируемия бич на венерическите болести, достигащи размерите на епидемия сред съвременната младеж. Това е истинското лице на сексуалната революция и ми е омръзнало да слушам да я превъзнасят и величаят. Бог съвсем ясно забранява безотговорното сексуално поведение – не за да ни лиши от удоволствия, а за да ни предпази от катастрофалните последствия от този гнил начин на живот. Отделни хора или цели нации, избрали да се отрекат от Неговите заповеди в това отношение, рано или късно ще платят скъпо за глупостта си.9

Доколко е разпространено желанието на мъжете за извънбрачни сексуални отношения (включително при тези, които не биха изневерили на съпругите си)?

Веднъж на д-р Робърт Уайтхърст от отдела по социология към Уиндзорския университет в Онтарио задали следния въпрос: „Истина ли е, че у повечето мъже рано или късно се наблюдава желание за извънбрачни връзки?“ Отговорът му, публикуван в списание Сексуално поведение, включва следния коментар: „Всички мъже мислят за подобна възможност още от първия брачен ден. Макар че тази тенденция намалява в средната възраст и след нея, тя никога не изчезва напълно.“

Това твърдение не оставя много място за изключения и донякъде съм съгласен с него. Изкушението на изневярата има невероятна власт над човешкото поведение. Дори християните, които са верни на Бога и на съпругите си, са изправени пред същата опасност. Апостол Петър дава безпогрешно описание на хората, които се поддават на това изкушение: „Очите им са пълни с блудство и с непрестанен грях. Подмамват неутвърдени души. Сърцето им е научено на лакомство. Те са предадени на проклетия, оставиха правия път и се заблудиха“ (II Петрово 2:14-15, курсивът мой).

Ако трябва да вярваме на съвременните статистики, изневярата е изключително разпространена в западния свят. Защо хората правят това? Кой е основният мотив съпрузите да се „мамят“ и да залагат на карта семейството си заради едно неморално увлечение?

Всеки случай е специфичен, но според моите наблюдения най-честата причина са личните нужди. И мъжете, и жените изпитват силна необходимост да бъдат уважавани и ценени от другия пол. Затова онези, които изневеряват, често го правят, за да си докажат, че все още са привлекателни. Тръпката е в това, да се увериш, че някой те намира за обаятелен, интелигентен, приятен или симпатичен. „Този човек обича да ме слуша, като говоря… Харесва начина ми на мислене… Намира ме за интересна.“ Подобни чувства произхождат от сърцевината на човешката личност – от егото – и могат да накарат дори разумен мъж или жена да се държи глупаво и непочтено. Спомням си седмата глава на Притчи, където цар Соломон предупреждава младежите да не отиват при блудници. Ето думите на най-мъдрия управител на Израил:

Като погледнах през решетките на прозореца на къщата си, видях между безумните, съгледах между младежите един млад, безумен човек, който минаваше по улицата близо до ъгъла й и отиваше по пътя към къщата й. Беше в дрезгавината, когато се свечери, в мрака на нощта и в тъмнината. И ето, посрещна го жена, облечена като блудница и с хитро сърце, бъбрица и упорита – нозете й не остават в къщи. Кога по улиците, кога по площадите, тя причаква при всеки ъгъл. Като го хвана, целуна го, и с безсрамно лице му каза: „Като бях задължена да принеса примирителни жертви, днес изпълних обреците си. Затова излязох да те посрещна с желание да видя лицето ти и намерих те. Постлала съм легло с красиви покривки, с шарени платове от египетска прежда. Покадила съм леглото си със смирна, алой и канела. Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки. Защото мъж ми не е у дома – замина на дълъг път. Взе кесия с пари в ръката си и чак на пълнолуние ще се върне у дома.“ С многото си придумки тя го прилъга, привлече го с ласкателството на устните си. Изведнъж той тръгна подире й – както отива говедо на клане или както безумен в окови на наказание, докато стрела прониза дроба му, или както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й. Сега прочее, чада, послушайте ме и внимавайте в думите на устата ми. Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й. Да се не заблудиш в пътеките й. Защото мнозина е направила да паднат ранени и силни са всичките убити от нея. Домът й е път към ада и води надолу към клетките на смъртта. (Притчи 7:6-27, курсивът мой)

Ключовата фраза в това описание на Соломон е: „Привлече го с ласкателството на устните си.“ Сексуалният мотив е налице и в крайна сметка този човек става жертва на своите желания. Милиони правят това!

Какво ще кажете за самото сексуално желание? Влияе ли то по еднакъв начин на мъжете и жените, които изневеряват?

Трудно е да се обобщи, тъй като различните хора притежават различна сексуалност. Все пак смятам, че мъжете, които изневеряват, се интересуват повече от сексуалното преживяване, докато за жените по-важно е чувството. Затова жената често остава наранена от подобно преживяване, тъй като мъжът губи интерес към нея, когато тя престане да го вълнува. Някой беше казал: „Мъжете обичат жените повече, когато не ги познават добре.“ Макар че думата „обич“ тук се използва неправилно, в това твърдение има нещо вярно.

Вие познавате хора, които се опитват да задоволят нуждите си чрез изневяра. Какво става с тях по-късно? Какво ще видим, ако погледнем живота им след няколко години?

Наблюдавал съм внимателно хората, които оставят „праволинейния живот“, и съм забелязал нещо неизбежно. В крайна сметка те си създават нов „праволинеен живот“. Чуждото винаги е по-хубаво, но когато го придобием, то престава да бъде чуждо. Рано или късно радостта от забранената връзка изчезва. Човек трябва да се върне към задълженията, а романтичните чувства са краткотрайни.

На практика новият любим се превръща в нещо обикновено, точно както съпругът или съпругата по-рано. Недостатъците изпъкват и скандалите започват. Вълнението изчезва и сексуалната връзка губи своето очарование, тъй като вече не е нищо ново. Понякога става съвсем безинтересна. И мъжът, и жената отново насочват мислите си към работата, домакинството и данъците. Личните им нужди отново се появяват. Чувствата отново добиват земен характер.

И какво прави нашата влюбена двойка, когато „праволинейният“ живот отново й дотегне? Познавам хора, а сигурно и вие, които скачат от един вид праволинеен живот към друг в напразно търсене на трайно удоволствие и сексуално удовлетворение. Те карат своите съпруги и съпрузи да се чувстват отхвърлени, огорчени и ненужни. Създават деца, които копнеят за родителска ласка, но никога не я получават. Накрая в старостта остават множество разрушени взаимоотношения, разбити съдби и враждебно настроени деца. Библията предсказва неизбежния край: „И тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът като се развие напълно, ражда смърт“ (Яков 1:15).

Забелязали ли сте в своята практика на консултант, че дори изявени християни са се улавяли в примката на семейната изневяра?

Наивно е да смятаме, че християните не се влияят от моралната поквара на нашето време. С изключение на глада, най-мощната човешка нужда е тази от секс. Християните се водят от същите биохимични механизми, както и нехристияните. Забелязал съм, че когато други изкушения не действат, Сатана използва сексуалното желание, като го смесва с нуждата от любов, приятелство, принадлежност, грижа и нежност. Капанът е заложен и много християни също се хващат в него.

Казват, че някои жени не изпитват сексуално удоволствие поради слаба тазова мускулатура. Има ли нещо вярно в това и какво може да се направи в такъв случай?

Д-р Арнолд Кегел, професор по акушерство и гинекология към Калифорнийския университет, е събрал достатъчно доказателства, че сексуалната реакция е слаба при жени с отпуснати влагалищни (тазови) мускули. Той предлага прости упражнения за тонизирането им и разказва за забележителни резултати при жени, които преди това не са получавали оргазъм. Има различни причини за появата на сексуални проблеми и онези жени, които се интересуват от физиологичните им обяснения, могат да прочетат книгата на Тим Лахай Същността на брака (The Act of Marriage, LaHaye).

Какво е вашето мнение за аборта? Как виждате моралната страна на този въпрос от християнска гледна точка?

През последните десет години моето становище по този изключително важен въпрос претърпя еволюция. Когато спорът първоначално излезе на повърхността, аз умишлено се въздържах от преценка, за да мога да обмисля въпроса обективно и да го огледам от всяка страна. Завърших моето изследване и съм категорично и недвусмислено против т.нар. „прекъсване на бременност по желание“, свързано с разбирането, че жената има законното право да убие нероденото си дете.

Много съображения ме накараха да възприема тази позиция, включително и въздействието на абортите върху нашето схващане за човешкия живот. Интересно е да се отбележи например, че когато една жена е решила да прекъсне бременността си, тя обикновено говори за живота, който е у нея като за „плод“. Но ако възнамерява да го износи и роди, да го обича и да се грижи за него, тя го нарича с любов „моето бебе“. Необходимостта от това разграничение е очевидна: ако смятаме да унищожим едно човешко същество, без да изпитваме чувство за вина, трябва най-напред да го лишим от стойност и достойнство. Трябва да му се даде клинично име, което да отхвърли неговата индивидуалност. В нашето общество това беше постигнато толкова успешно, че сега през първите шест месеца от бременността нероденото дете може да се пожертва, без никой да усети, че е загубил нещо. Обществото би надало далеч по-силен вой, ако се унищожат кученца или котенца, отколкото за милионите аборти, които се извършват всяка година. Психиатърът Томас Заз изразява безотговорността, с която приемаме този вид смърт така: „[Абортите] би трябвало да са така достъпни, както, да речем, една операция за разкрасяване на носа.“

Съгласен съм с Франсис Шефър, че променящите се законови норми спрямо абортите съдържат първостепенни изводи за човешкия живот на всички нива. Ако правата на нероденото дете могат да се пожертват с едно различно тълкуване, направено от Върховния съд, защо да не може да се узакони и „зачеркването“ на други ненужни хора? Например разноските и неудобствата по отглеждането на децата с много забавено развитие могат лесно да доведат до същото обществено оправдание, което ни насърчава да убиваме неродените (т.е. те ще бъдат една скъпо струваща, досадна неприятност, ако им се разреши да живеят). А не трябва ли да се освобождаваме и от много старите хора, които са съвсем безполезни за обществото? Защо да позволяваме на недъгавите деца да живеят, и т.н.? Може би читателят чувства, че тези вледеняващи възможности никога няма да се осъществят, но аз не съм толкова сигурен. Ние вече живеем в общество, в което някои родители биха убили нероденото си дете, ако с изследвания се установи предварително, че полът му не е желаният от тях.

Има много други аспекти, които подчертават злото, скрито в аборта. За мен най-важното доказателство е в Писанието. Разбира се, в Библията не се говори непосредствено за аборти. Но за мен беше удивително да забележа колко често и в Стария, и в Новия Завет се споменава за това, че Бог познава лично много деца преди тяхното раждане. Той не само знае, че те са заченати, но има и конкретна представа за тях като неповторими индивидуалности и личности.

Разгледайте следните примери:

1. Ангел Гавриил казва за Йоан Кръстител: „…И ще се изпълни със Святия Дух още от зачатието си“ (Лука 1:15, курсивът мой).

2. Пророк Еремия пише за себе си: „Господното слово дойде към мен и рече: „Преди да ти дам образ в корема, познах те, и преди да излезеш от утробата, осветих те. Поставих те за пророк на народите“ (Еремия. 1:4-5, курсивът мой).

Тези двама души едва ли са били само човешки ембриони преди своето рождение. Творецът вече ги е познавал и е предопределил жизнената им дейност с божествена заповед.

3. В книгата Битие се казва: „И молеше се Исаак на Господа за жена си, защото беше бездетна. И Господ го послуша, та жена му Ревека зачна. А децата се блъскаха едно друго вътре в нея и тя рече: „Ако е така, защо да живея?“ И отиде да се допита до Господа. А Господ й рече: „Два народа са в утробата ти и две племена ще се разделят от корема ти. Едното племе ще бъде по-силно от другото племе. И по-големият ще слугува на по-малкия“ (Битие 25:21-23).

И тук Бог е познавал развиващите се индивидуалности и неродените близнаци и е предсказал техните бъдещи конфликти. Взаимната омраза между техните потомци е все така очевидна и днес в Близкия Изток.

4. Сам Исус е заченат от Святия Дух, което сочи Божията близост с Христос от времето, когато Той е бил само една клетка в утробата на Мария (Матей 1:18).

5. Но най-драматичния пример ще открием в 139 Псалм. Цар Давид описва своите взаимоотношения с Бога преди рождението си и това е изумително по своето въздействие.

„Ти си образувал чреслата ми, обвил си ме в утробата на майка ми. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен. Чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това. Костникът ми не се укри от Теб, когато в тайна се работех и в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната ми форма. Твоите очи видяха необразуваното ми вещество. И в Твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше ни един от тях“ (Псалм 139:13-16).

За мен този откъс е много вълнуващ, защото показва, че Бог е предопределил не само всеки ден от живота на Давид, но е направил същото и за мен. Той е бил там, „когато в тайна се работех“ и лично е сътворил всички деликатни вътрешности на моето тяло. Представете си това! Великият Творец на вселената е бдял с любов над моето развитие още докато съм бил в утробата на майка си и прави това за всяко човешко същество на земята. Наистина всеки, който може да осъзнае тази идея, без да се ободри и да изпита радост, е по-мъртъв и от най-студения камък!

Според мен тези библейски цитати напълно опровергават представата, че неродените деца нямат душа или индивидуалност, докато не се износят през цялата бременност. Никакъв рационализъм не може да оправдае изтръгването на едно здраво малко човешко същество от мястото, където е в безопасност, и оставянето му на някаква порцеланова табла, където да се задуши. Никакви обществени или финансови съображения не могат да обезсилят нашата колективна вина за унищожаването на всички тези животи, оформени по образа на самия Бог. Във всички Евангелия Исус Христос разкрива своята нежност към малките момчета и момичета („Оставете дечицата и не ги възпирайте да дойдат при мен“ – Матей 19:14) и някои от най-страшните Му предупреждения са отправени към тези, които биха им навредили. Моето дълбоко убеждение е, че Той не ще ни оневини за нашето необуздано детеубийство, както казва на Каин, когато той убива Авел: „Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята“ (Битие 4:10).

Несъмнено и други християни са стигнали до същите изводи. Трябва да попитам къде са тези духовни водачи, които са съгласни с мен. Защо пастирите и проповедниците са толкова плахи и не говорят по този жизнено важен проблем? Време е християнската църква да заговори в защита на неродените деца, които не могат да се борят за собствения си живот.

следваща глава Хомосексуалността