Романтичната любов

Според вас съществува ли любов от пръв поглед?

Въпреки че някои читатели няма да се съгласят с мен, любовта от пръв поглед е физически и емоционално невъзможна. Защо? Защото любовта не е просто чувство на романтична възбуда; тя включва много повече от желанието да се ожениш за възможен партньор; тя се простира отвъд силното сексуално влечение и надхвърля обществената представа за „ловната“ тръпка. Това са чувства, които пламват от пръв поглед, но не те съставляват любовта.

Истинската любов, за разлика от общественото разбиране за нея, е израз на неподправена почит към другото човешко същество; тя е ясно осъзнаване на неговите или нейните нужди и копнежи за миналото, настоящето и бъдещето. Тя не е себична, а щедра и грижовна. И повярвайте ми, тези отношения човек не може да придобие от „пръв поглед“.

Аз имам трайна любов към жена си, но това не е чувство, в което съм изпаднал внезапно. Аз израснах в него и процесът продължи доста време. Трябваше да я опозная, за да мога да оценя дълбочината и стабилността на характера й – да започна да различавам нюансите на нейната личност. Близките отношения, от които процъфтява любовта, просто не биха могли да се родят за „една вълшебна вечер, прекарана на дансинга“. Не можеш да обичаш някого, когото не познаваш, независимо колко привлекателен, сексапилен или подходящ за женитба е той!1

Може ли истинската любов лесно да се различи от сляпото увлечение?

Не, не мисля. Трябва дебело да подчертая следния факт: радостта от увлечението може да изглежда като най-висша форма на любов, но всъщност никога не е постоянно състояние. Ако си мислите да живеете на върха на тази планина, по-добре се откажете. Чувствата се люшкат от високо към ниско с цикличен ритъм и тъй като романтичната възбуда също е чувство, съвсем скоро тя ще изстине.
Как тогава да различаваме истинската любов от преходното увлечение? Ако чувствата са непостоянни, как човек да прецени доколко отдаден е в любовта си? На тези въпроси съществува само един отговор: Нужно е време. Най-добрият съвет, който бих могъл да дам на двойка, която замисля сватба (или е изправена пред друго важно решение), е следният: не вземайте важни, животоопределящи решения прибързано или импулсивно. Ако се съмнявате, отложете решението. Струва си всеки от нас да опита това.2

Смятате ли, че Бог предварително определя брачния партньор на всеки християнин?

Не, и да се разчита на това предположение е опасно. Един младеж, когото веднъж съветвах, ми разказа как се събудил посред нощ със силното чувство, че Бог желае той да се ожени за млада девойка, с която излизал само няколко пъти. Те дори не ходели заедно и се познавали бегло. На сутринта той й се обадил и й съобщил онова, което Бог му изявил през нощта. Момичето преценило, че не бива да спори с Бога и приело предложението. Те са женени вече седем години, ала бракът им е една непрекъсната борба още от деня на сватбата.

Ако смятате, че Бог отхвърля свободния избор и гарантира успешна женитба на всеки християнин, ще останете неприятно изненадан.Не искам да кажа, че Той не се интересува от избора на партньор или че няма да отговори на конкретна молба за напътствие в толкова важно решение. Разбира се, трябва да се стремим да разпознаем волята Му в подобно критично положение. Аз самият многократно се консултирах с Него, преди да направя предложение на жена си. Не вярвам обаче, че Той изпълнява рутинна процедура за подбиране на партньор за всички Свои деца. Той ни е дал собствено мнение, здрав разум и свободна воля и очаква да упражняваме тези способности по отношение на брака. Онези, които не смятат така, са склонни да се женят лекомислено, казвайки си: „Бог ще ни спре, ако е против.“ На тези уверени хора мога само да пожелая: „Успех!“3

Смятате ли, че искрената любов между двама съпрузи ще остане постоянна за цял живот?

Може и трябва да бъде така, но искрената любов е като крехко цвете. За да оцелее, тя трябва да се пази и защитава. Любовта може да умре, когато съпругът работи седем дни в седмицата, когато не оставя време за романтика, когато двамата забравят как да общуват помежду си. Трепетът на една любяща връзка може да бъде притъпен от обичайните житейски затруднения. Кое място заема бракът ви във вашата ценностна система? Падат ли му се само остатъците и трохите от претоварената ви програма или той означава много за вас и искате да го пазите и поддържате? Ако не се грижите за него, той може да се разпадне.4

На 19 години съм и още не съм омъжена. Притеснявам се, че бракът крие доста неприятности. Ако е така, защо изобщо да се омъжвам?

Лошият брак е нещо ужасно, но пък добрият е съкровище за цял живот. От опит мога да кажа, че бракът ми с Шърли е най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало. Милиони хора биха заявили същото за своя брак.

Вижте, проблеми винаги ще има. Ако останете неомъжена, грижите ви ще са от друго естество. А по въпроса дали да се омъжите или не, ще ви дам съвета, който получих на 8-годишна възраст от неделния си учител. Името му съм забравил, но думите му помня: „Ожени се не за човек, с когото можеш да живееш; а за човек, без когото не можеш да живееш… ако изобщо има такъв.“ Което и да изберете, вие вече имате предимството да знаете, че брачният живот не е безметежно вълшебство – и за да достигне своя потенциал, се изисква пълното посвещение и на двамата съпрузи.

Смятате ли, че в щастливия брак съпрузите не се карат помежду си?

Не. Най-здрави са онези семейства, в които партньорите са се научили как да воюват – като изразяват гнева си, без да се нараняват взаимно. Има разлика между здравословния и нездравословния спор, в зависимост от това как той ще бъде разрешен. При нестабилен брак обикновено гневът е насочен директно към партньора. „Ти никога нищо не правиш както трябва!“ „Защо въобще се ожених за теб!“ „Как може да си толкова скучен!“ „Все повече заприличваш на майка си!“ Тези забележки силно нараняват достойнството и предизвикват силни вътрешни сътресения. Те разрушават брака. От друга страна, един здравословен конфликт остава фокусиран върху проблема, от който изхожда несъгласието: „Притеснявам се за всички тези сметки.“ „Тревожа се, като не ме предупреждаваш, че ще закъснееш за вечеря.“ „Стана ми неприятно от това, което каза на тържеството снощи. Почувствах се неудобно.“ Тези забележки са далеч по-малко разрушителни за воюващите страни. Двойката със здрави отношения може да решава проблемите си чрез компромиси и споразумения, като следващата сутрин съпрузите ще ближат много по-малко рани.

Способността да спорят правилно е може би най-важното умение, което младоженците трябва да усвоят. Онези, които не познават тази техника, обикновено са изправени пред две възможности: (1) да превърнат гнева и огорчението си в мълчание, което с годините ще се натрупва и ще загноява; и (2) да разбият достойнството на своя партньор. Съдилищата за разводи са чести домакини и на двете категории брачни двойки.5

следваща глава Конфликтите в брака