Съдържание Цялата книга на една страница

ЧАСТ ВТОРА – Състояния на ума

Въведение

„Защото… ние имаме ума на Христа (Месия) и държим мислите (чувствата и намеренията) на Неговото сърце“.

I Коринтяни 2:16

В какво състояние е твоят ум?

Забелязал ли си как умът ти се променя? Понякога си тих и спокоен, а друг път  разтревожен и обезпокоен . Взимаш решение и си напълно непоколебим, но не след дълго в ума си чувстваш объркване за това решение- ние, за което не много отдавна си бил съвсем сигурен и убеден.

В моя живот е имало моменти, когато съм се чувствала точно така. Понякога имах сили да вярвам на Бога без всякакво колебание, а друг път неверие и съмнение ме преследваха безмилостно.

 

Тъй като умът ми изглеждаше способен да изпада в толкова много състояния, аз започнах да се чудя кога да го смятам за нормален. Исках да знам какво означава да имаш нормален ум, за да мога да разпознавам ненормалното и да се справям с него веднага, щом го усетя да се промъква към моя ум.

За вярващия например, не е нормално да има критичен, осъдителен и подозрителен ум. В по-голямата част от живота си аз считах това състояние на моя ум за нормално, макар да не беше така. Аз бях свикнала с това и макар начинът ми на мислене да беше неправилен и да предизвикваше множество проблеми в живота ми, аз не осъзнавах, че нещо не е наред с моите мисли.

Изобщо не знаех, че има какво да направя, за да променя своя мисловен живот. Бях вярваща от години, но никога не бях чувала поучения за начина на мислене или за правилното състояние, в което трябва да се намира умът на един вярващ човек.

Умът ни не се новоражда, когато духът ни се новороди. Той трябва да се обновява (Римляни 12:2). Както вече казах, обновяването на ума е процес, за който е нужно време. Не се обезсърчавайте, макар да разберете от следващата част на книгата, че вашият ум е в състояние, което не е нормално за някой, който изповядва Христос за свой Спасител. Разпознаването на проблема е първата крачка към възстановяването.

В моята ситуация аз започнах да ставам по-отговорна и сериозна в своето взаимоотношение с Господа преди няколко години, и тогава Той започна да ми открива, че по-голямата част от проблемите ми се дължаха на мислите, които преобладаваха в ума ми. Умът ми бе в пълен безпорядък! Съмнявам се изобщо дали някога е бил в състоянието, в което трябваше да бъде, а ако е бил, то това е било съвсем за кратко.

 

Бях смазана, когато започнах да виждам колко погрешно е мисленето, към което бях буквално пристрастена. Опитвах се да прогоня неправилните мисли, но те се връщаха веднага в ума ми. Малко по малко настана свобода и дойде освобождение.

Сатана агресивно се бори против обновяването на ума ви. Затова е жизнено важно да постоянствате, без да се предавате, да се молите и да изучавате Словото в тази насока, докато спечелите пълна победа.

Кога твоят ум е в нормално състояние? Трябва ли да блуждае във всички посоки, или трябва да е способен да бъде съсредоточен и фокусиран върху това, което правиш? Трябва ли да си объркан и несигурен или трябва да си уверен и спокоен за посоката, която да поемеш в живота? Трябва ли умът ти да е изпълнен с неверие и съмнение, трябва ли да се тревожиш и безпокоиш, тормозен от различни страхове? Не е ли привилегия на Божиите деца да предоставят всичките си грижи на Господа (I Петрово 5:7)?

Божието слово ни учи, че ние имаме Христовия ум. Какво мислите е било в Неговия ум, когато Той е бил на земята – не само като Божи син, но и като Човешки син?

С молитва продължете да четете следващата част от книгата Бойното поле на ума. Вярвам, че очите ви ще се отворят за това, което е нормалното и съответно не е нормалното състояние за ума на един последовател на Христос, решен да живее победоносно.