Съдържание Цялата книга на една страница

Глава 8 – Кога е нормален умът ми?

„[Защото непрекъснато се моля] дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение [прозрение на мистериите и тайните], за да Го познаете [дълбоко и интимно] и да преизпълни със светлина очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, и колко богато е Неговото славно наследство между светиите (заделените за Него).

Ефесяни 1:17-18

Забелязвате ли как Павел се моли ти и аз да придобием мъдрост чрез просветяването на „очите на сърцето ни“. Въз основа на нещата, които съм изучавала, аз сравнявам „очите на сърцето“ с ума.

В какво състояние трябва да бъде умът ни като християни? С други думи какво е нормалното състояние на ума на един вярващ? За да можем да дадем отговор на този въпрос, трябва да видим какви са различните функции на ума и на духа.

Според Божието Слово умът и духът си взаимодействат. Това аз наричам принципът на „ума в подкрепа на духа“.

За да разберем по-добре този принцип, нека погледнем как действа той в живота на вярващия.

ПРИНЦИПЪТ НА УМА ВЪВ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ДУХА

Защото кой човек схваща (знае и разбира) какво преминава през ума на човека, освен духът на човека, който е в него? Така и никой не разпознава (не може да знае и да схване) мислите на Бога, освен Божият Дух.

I Коринтяни 2:11

Когато човек приеме Христос за свой личен Спасител, Святият Дух идва да обитава в него. Библията ни казва, че Святият Дух познава Божия ум. Точно както човешкият дух е единственият, който познава мислите на човека, така и Божият Дух е Единственият, Който познава ума на Бога.
Тъй като Святият Дух обитава вътре в нас, а Той познава ума на Бога, една от Неговите цели е да ни изявява Божията мъдрост и откровение. Мъдростта и откровението са вложени в духа ни и след това той просветява очите на сърцето ни, което е нашият ум. Святият Дух върши това, за да можем да разберем на практика духовното служение, което приемаме.

НОРМАЛЕН ИЛИ НЕНОРМАЛЕН?

Като вярващи ние сме както духовни, така и реални и естествени същества. Естественото не винаги разбира духовното. Ето защо е от жизнена необходимост нашият ум да се просветлява за това, което се случва в духа ни. Святият Дух желае да ни просвети, но умът често пропуска това, което духът се опитва да му открие, защото е твърде зает. Един твърде ангажиран ум не е нормален. Нормален е тогава, когато е спокоен – не празен и нищо не помнещ, а спокоен.

Умът не бива да бъде изпълнен с обяснения, тревоги, безпокойства, страх и други подобни. Той трябва да е спокоен, тих и ведър. По-нататък в книгата ще разгледаме няколко неестествени състояния на ума, които вероятно бихте могли да разпознаете като често състояние на собствения си ум.

Важно е да разберете, че умът трябва да се пази в „нормалното“ състояние, което е описано в тази глава. Сравнете го с обикновеното състояние на ума си и ще видите защо толкова рядко получаваме озарение от Святия Дух и през повечето време се чувстваме изпразнени, лишени от всяка мъдрост и откровение.

Помнете, че Святият Дух се стреми да озарява ума на вярващия. Святият Дух дава информация от Бог на духа на човека и само ако умът си взаимодейства с духа, тогава е възможно човек да ходи в божествена мъдрост и откровение. Но ако човешкият ум е твърде ангажиран, той ще пропусне това, което Бог се опитва да му открие чрез духа му.

КРОТЪК. ТИХ И ТЪНЪК ГЛАС

И Господ му каза: Излез и застани на планината пред Господа. И ето, Господ мина и голям, силен вятър цепеше планините и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а след вятъра- земетръс; но Господ не бе в земетръса; и след земетръса – огън, но Господ не бе в огъня; а след огъня – кротък, тих и тънък глас.

3 Царе 19:1112 (KJV)

Дълги години се молех за откровение, исках от Бог да ми изяви неща чрез Святия Си Дух, който живее вътре в мен. Знаех, че това е духовна молба. Вярвах в написаното в Божието Слово и се чувствах съвсем сигурна, че щом исках, щях да получа. Въпреки това през по-голямата част от времето се чувствах като „духовен тъпак“, както се изразявам аз. Тогава научих, че не приемах много от това, което Святият Дух се опитва да ми покаже, просто защото моят ум бе толкова буен и препускащ във всевъзможни посоки, че аз на практика пропусках предоставяната ми информация.

Представете си, че двама души са заедно в една и съща стая. Единият се опитва да прошепне някаква тайна на другия. Ако стаята е изпълнена със силен шум, макар да е предавано определено послание, този който очаква да го чуе, ще го пропусне, защото стаята е твърде шумна и той не може да го чуе. Ако той не бъде достатъчно внимателен, няма да разбере, че някой му говори.

Така е и в общуването между Божия Дух и нашия дух. Святият Дух е нежен. В повечето случаи Той ни говори така, както говори на пророка от цитирания пасаж – в „кротък, тих и тънък глас“. Ето защо за нас е от изключителна важност да се научим да стоим в състояние на способност да слушаме Неговия глас.

ДУХЪТ И УМЪТ

Тогава, какво? Ще се моля с духа си [чрез Святия Дух, който е вътре в,мен], но ще се моля [интелигентно] и с ума си и разума си.

I Коринтяни 14:15

Може би най-добрият начин, по който да се обясни този принцип на „ума в подкрепа на духа“, е чрез молитвата. В този стих апостол Павел казва, че се моли и с духа си, и с ума си.

Аз добре разбирам за какво говори Павел, защото и аз правя същото. Доста често се моля в духа на непознат език и след това започвам да се моля за конкретно нещо на своя роден език. Вярвам, че по този начин умът подпомага и подкрепя духа. Те си взаимодействат, за да придобия знание и мъдрост от Бога по разбираем за мен начин.

Същото работи и в обратна посока. Има моменти, когато духът ме нуди да се моля и затова се предоставям на Бог в молитва. Ако не чувствам конкретен подтик в духа си, просто започвам да се моля, водена от своя разум. Моля се за проблеми и ситуации, с които съм запозната. Понякога такива молитви изглеждат наистина скучни, без никаква помощ от духа. Понякога ми е трудно да се моля така, затова правя нещо, което вече добре знам.

Продължавам по същия начин, докато Святият Дух вътре в мен не ми посочи нещо конкретно. Когато това стане, знам, че съм поела в правилната посока и се моля за нещо, за което Той иска да се моля, а не нещо, за което аз се опитвам да се моля. По този начин умът ми и духът ми си взаимодействат, като си помагат един на друг, за да постигнат Божията воля.

ГОВОРЕНЕ НА НЕПОЗНАТ ЕЗИК И ТЪЛКУВАНЕ

Затова, който говори на [непознат] език, трябва да се моли 1      за [силата] и да тълкува и обяснява това, което казва. Защото ако се моля на [непознат] език, духът ми [чрез Святия Дух вътре в мен] се моли, а умът ми не е продуктивен [не дава плод и на никого не е от полза].

I Коринтяни 14:1314

Друг пример за начина, по който духът и умът си взаимодействат, е дарбата говорене на езици, която върви успоредно с дарбата да се тълкуват.

Когато говоря на езици, моят ум не дава плод до тогава, докато Бог не даде на мен или на някой друг разбиране за това, което казвам. Едва тогава моят ум става плодоносен.

Не забравяйте, че дарбите не са говорене на езици и превод на езици. Преводът е буквално словесно изговаряне на посланието, докато при тълкуването един човек дава обяснение на това, което е казал някой друг, но в собствения си стил, изявено чрез неговата конкретна персоналност.

Нека ви дам пример: Сестра Смит може да се изправи в църква и да изрече послание на непознат език. Нито тя, нито някой друг знае какво казва, защото посланието идва от нейния дух. Бог може да ми даде способност да разбера какво е посланието, но в по-общ смисъл. Когато с вяра започна да тълкувам изговореното, аз правя посланието понятно на всички. Но то идва чрез мен и чрез моя уникален начин на изразяване.

Да се молиш в духа (на непознат език) и да тълкуваш (този непознат език) е един удивителен начин, по който да разберем принципа на „ума в подкрепа на духа“. Духът говори нещо, а умът го осъзнава и разбира.

Помислете за това – ако сестра Смит говори на непознат език и Бог търси някой, който да даде тълкувание, Той ще ме подмине, ако моят ум е твърде зает и ангажиран, за да Го послуша. Дори и да се опита да даде тълкуванието на мен, аз няма да мога да го приема.

Когато бях съвсем млада в Господа и изучавах духовните дарби, аз се молех най-вече на езици. След като премина доста време, започнах да се отегчавам от молитвения си живот. Когато започнах да говоря на Господа за това, Той ми показа, че моето отегчение произлиза от там, че не разбирах за какво точно се молех. Макар да знам, че не е необходимо винаги да имам разбиране за нещата, които казвам, когато се моля в духа, аз съм разбрала, че този вид молитва е неуравновесена и крайна, а и не съвсем плодоносна, ако никога не получавам яснота за нещата, за които се моля.

СПОКОЕН, БУДЕН УМ

Ще опазиш и държиш в съвършен и постоянен мир този, чиито ум [и в своите наклонности и в своя характер] престоява в Теб, защото на Тебе се посвещава, на Тебе се обляга и на Тебе се надява с увереност.

Исая 26:3

Надявам се от посочените примери ясно да видите, че умът ни и духът ни определено си взаимодействат. Ето защо е от изключителна важност умът ни да се поддържа в нормално състояние. В противен случай той не би могъл да подкрепя духа ни.

Сатана е запознат с този факт и затова се опитва да атакува ума ни и да разпали война на бойното поле на нашия ум. Той се стреми да претовари и преумори ума ти, като го изпълва с най-различни неправилни мисли, за да не бъде свободен и достъпен за Святия Дух, Който да работи у теб чрез твоя дух.

Умът трябва да е спокоен. Както ни казва пророк Исая, когато умът е насочен към правилните неща, той ще бъде изпълнен с мир.

В същото време умът трябва да е бдителен. Това става невъзможно, когато той е претоварен с неща, които не е предназначен да носи.

Помисли за това: доколко твоят ум е нормален?