Съдържание Цялата книга на една страница

Глава 25 – „Или ще го направя както аз искам, или изобщо няма да го направя“.

Пустинен манталитет № 10

Израилтяните проявявали голям инат и бунтарство през времето, когато били в пустинята. Това била и причината, поради която измрели там. Те просто не искали да направят това, което Бог искал от тях! Те викали към Бога само когато имат неприятности, за да може Той да ги измъкне от тях. В такива моменти дори откликвали на Неговите наставления най-покорно, докато настанела промяна в тяхната ситуация. Веднага след това отново се връщали към своето бунтарско поведение.

Този цикъл е повторен и записан толкова много пъти в Стария Завет, че е почти невероятно. Но въпреки това, ако не ходим в мъдрост, ще прекараме живота си в правене на същото нещо.

 

„За да възлагат надеждата си на Бога и да не забравят делата на Бога, но да пазят Неговите заповеди,

и да не станат като бащите си, упорито и непокорно поколение, поколение, което не утвърди, нито подготви сърцето си да познава Бог, и чийто дух не е верен и непоколебим за Бога.

Псалом 78:7-8

Сигурна съм, че някои от нас по рождение са по-големи инати от другите. Освен това трябва да вземем под внимание и своя произход и корена на нашето поведение, защото това също оказва голямо влияние.

 Аз по принцип съм много силна личност и най-вероятно щях да прекарам дълги години в опити да направя нещата, „както на мен ми харесва“, без да се замислям за крайния резултат. Годините, през които съм била малтретирана и контролирана, просто утвърдиха вече силната ми воля и така събрани двете ме превърнаха в човек, на когото никой не можеше да каже какво да направи.

Очевидно Бог трябваше да се справи с лошото ми отношение преди да може да ме използва.

Господ изисква от нас да се научим да се отказваме от своите начини и да се доверим като мека глина в ръцете Му. Дотогава, докато се инатим и бунтуваме, Той не може да ни използва.

Аз описвам „инатлив човек“ като такъв, с когото не може да се работи, противящ се на всичко, а „бунтар“ като не подлежащ на контрол, не понасящ поправка и изобличение, неконтролируем, отказващ да следва елементарни принципи. И двете обяснения напълно описват това, което бях аз!

Малтретирането, злоупотребата с мен, сексуалният тормоз, които съм преживяла в своето детство, а и по-късно в живота си, са причинили до голяма степен моето неуравновесено поведение и тогавашното ми отношение към всякаква форма на власт. Но както вече казах, не можех да позволя миналото ми да послужи като оправдание за състоянието ми и за това да не се променя, а да си остана хваната в капана на бунта. Победоносният живот изисква точно и пълно покорство на Господа. Способността и готовността ни да предаваме своята воля и да вършим Неговата е нещо, което израства и се развива в нас. Затова е жизнено важно да не спираме, но да напредваме в това отношение.

Не е достатъчно да достигнем до някое духовно плато и да си кажем: „Това е достатъчно, по-далеко не мога да стигна“. Трябва да сме покорни във всичко – без да задържаме каквото и да било или да държим определена врата от живота ни затворена за Господа. Всички имаме „своите“ области, в които се държим, до колкото можем, но ви предупреждавам, че и малкото квас заквасва цялото тесто (I Коринтяни 5:6).

БОГ ИСКА ПОКОРСТВО, А НЕ ЖЕРТВА

И рече Самуил (на цар Саул): Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй на Господа, както слушането на Господнияглас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата и покорността  от тлъстината на овни.

Защото непокорството (бунтарството) е като греха на чародейство, а упорството (ината) като нечестието и идолопоклонничеството. Понеже си отхвърлил Господното Слово, Той ще те отхвърли да не бъдеш цар.

I Царе 15: 2223

Ако разгледаме живота на Саул, ясно ще видим, че на него му е била предоставена възможност да бъде цар. Той не успял да задържи своята позиция дълго време, защото бил голям инат и упорит в своето непокорство. Той имал свои идеи за всичко.

Един път, когато Самуил го поправял, че не е направил това, за което бил инструктиран, отговорът на Саул бил: „Затова си рекох (аз обаче си помислих…)“ После той обяснил своята идея как според него е трябвало да се случат нещата (I Царе 10:6-8; 13:8-14). Отговорът на Самуил бил, че Бог желае покорство, а не жертва.

Често на нас не ни се иска да направим точно това, което Бог иска, а след това се опитваме да направим друго нещо, за да компенсираме своето непокорство.

Колко много от Божиите деца не успяват да „царуват в живота си“ (Римляни 5:17; Откровение 1:6, KJV) поради своето непокорство и упорство?

Въведението към книгата Еклисиаст в един от преводите на Библията (Атрнйед) започва така: „Целта на тази книга е да разследва живота като цяло и да ни научи, че в крайна сметка той е безсмислен без правилно отношение, уважение и зачитане на Бога“. Трябва да сме наясно, че без покорство не е възможно да проявим уважение и зачитане на Бога. Непокорството и бунтът в живота на много деца днес са породени от липсата на истинско зачитане и уважение към родителите им. Това обикновено е по вина на родителите, защото те не са живели такъв живот пред своите деца, който да породи уважение и почит към тях самите.

Повечето учени са единодушни, че книгата Еклисиаст е написана от Цар Соломон, на когото Бог е дал повече мъдрост, отколкото на всеки друг човек. Ако Соломон е имал такава мъдрост, то тогава как е допуснал толкова тъжни грешки в живота си? Отговорът е много прост – възможно е да притежаваш нещо, но никога да не го използваш. Ние имаме Христовия ум, но използваме ли го? Исус е бил направен мъдрост за нас от Бога, но употребяваме ли тази мъдрост?

Соломон също искал да прави своите си неща по своя си начин. Целият си живот той прекарал в опитване на едно или друго нещо. Той имал всичко, което парите можели да му купят, най-доброто от всяко земно удоволствие, но въпреки това ето какво казва в заключение на своята книга:

Всичко е било чуто, защото в крайна сметка това е истината: Бой се от Бога [почитай Го, покланяй Му се, като знаеш че Той съществува] и пази заповедите Му, понеже това е същината на човека [пълната и оригинална цел за създаването на човека, целта на Божието провидение, същността на характера, основата на човешкото щастие, приспособяването към всички нехармонични обстоятелства и условия под слънцето] и неговото цяло задължение.

Еклисиаст 12:13

Нека със свои думи да кажа как аз възприемам този стих:

Крайната цел на сътворяването на човек е да почита и да се покланя на Бога, като Му се покорява. Всяка благочестива черта от характера на човека е вкоренена в покорството, което е основата на всяко щастие в живота. Никой не може да бъде истински щастлив, без да се покорява на Бога. Всичко в живота ни, което не е в ред, ще бъде приспособено чрез покорство. Единствената отговорност на човека е покорството.

Що се отнася до мене, смятам, че това е един невероятен стих и аз ви насърчавам да продължите да го изучавате.

ПОКОРСТВОТО, КАКТО И НЕПОКОРСТВОТО ИМАТ СВОИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ

Защото както чрез непослушанието (непокорството) на единия човек станаха грешни мнозина, така и чрез послушанието (покорството) на Единия мнозина ще станат праведни.

Римляни 5:19

Нашият избор дали да се покорим или не, оказва влияние не само върху нас, но и върху много други. Само си помислете: ако израилтяните са се покорили напълно на Бога, колко ли велик е щял да бъде животът им. Много от тях и от децата им измрели в пустинята, защото не се подчинили на Божията воля. Техните деца били повлияни от решенията им, така е и с нашите.

Наскоро най-големият ми син ми каза: „Мамо, имам да ти казвам нещо и може и да се разплача, но те моля да ме изслушаш.“ След това той продължи: „Мисля си за теб и татко и за всичките тези години, през които сте служили на Бога и сте избирали да Му се покорите, макар не винаги да ви е било лесно. Мамо, аз осъзнавам, че вие с татко сте преминали през неща, за които никой нищо не знае и искам да ви кажа, че тази сутрин Бог ми показа, че аз имам невероятна полза и облаги от вашето покорство към Него и изключително много го оценявам“.

Това, което ми каза, означаваше много за мен и то ми напомни за Римляни 5:19.

Твоето решение да се покориш на Бог ще повлияе и на другите, а когато решиш да бъдеш непокорен, това също ще повлияе на останалите. Ти можеш да не се покориш на Бога и да избереш да си останеш в пустинята, но не забравяй, че решението ти ще задържи и твоите деца един ден в пустинята. Те може и да успеят да се измъкнат от нея, но мога да ви уверя, че ще платят твърде висока цена за непокорството ти.

Твоят живот можеше да бъде много по-добър днес, ако някой в твоето минало е бил покорен на Бога.

Покорството стига доста далеч. То затваря портите на ада и отваря небесните простори.

Мога да напиша отделна книга, посветена само на покорството, но сега искам само да кажа, че живот в непокорство е породен от неправилен начин на мислене.

ПЛЕНИ ВСЯКА МИСЪЛ ДА СЕ ПОКОРЯВА НА ХРИСТОС

Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски (оръжия от плът и кръв), но чрез Бога са силни за събаряне и разрушаване на крепости, (тъй като) отхвърляме доводи, теории, размишления и всяко горделиво и високо нещо, което се издига против (истинското) познаване на Бога; и отвеждаме всяка мисъл и намерение в плен на Христа (Месията, Помазаника).

II Коринтяни 10:45

Често мислите ни са тези, които ни вкарват в неприятности.

В Исая 55:8 Господ казва: Моите мисли не са като вашите, нито пътищата Ми са като вашите… Без значение какво си мислим ти или аз, Бог е записал мислите Си за нас в Своята книга, наречена Библия. Трябва да изберем да изследваме своите мисли и да ги съобразим с Божието Слово, да бъдем винаги готови да ги подчиним на Неговите, като знаем, че Неговите мисли са най-добрите.

Точно това се казва във II Коринтяни 10:4-5. Изследвайте какви мисли има в ума ви. Ако те не са в съгласие с Божиите (Библията), оставете своите и мислете за Неговите.

Хората, които живеят според суетата на своите мисли не само че унищожават себе си, но твърде често унищожават и тези около тях.

Умът е бойното поле!

Точно на почвата на твоя ум ти или ще спечелиш, или ще изгубиш битката, която Сатана води против тебе. Моята сърдечна молитва е тази книга да ти помогне да събориш всяка крепост, всеки довод, аргумент, теория, размишление и всяко горделиво нещо, което се издига високо против (истинското) познаване на Бога, като плениш всеки разум в покорство на Христос.