Съдържание Цялата книга на една страница

Глава 24 – „Как да не съм завистлив и ревнив, когато всички останали са много по-добре от мене?“

Пустинен манталитет № 9

Когато Петър го видя (Йоан), каза на Исус: Господи, а на този какво ще стане? А Исус му каза: Ако искам да остане той (да живее, да оцелее), докато Аз се върна, тебе какво ти е? [Какво ти влиза в работата?] Ти само следвай Мене.

Йоан 21:21-22

В Йоан двадесет и първата глава Господ разговаря с Петър за трудностите, които трябва да понесе, за да служи на Бога и да Го прославя. Веднага след като Исус му казал тези неща, Петър се обърнал, видял Йоан и бързо попитал Господ каква е волята Му за Йоан. Петър искал да бъде сигурен, че след като самият той трябва да премине през такива изпитания, то и Йоан ще преживее подобни.

В отговор Исус вежливо му казал, че това не му влиза в работата.

Да се бъркаш (да обмисляш) работата на някой друг, ще те държи вързан в пустинята. Ревността, завистта, сравняването на нашите обстоятелства с тези на другите е пустинен манталитет.

ПАЗИ СЕ ОТ РЕВНОСТТА И ЗАВИСТТА

Спокойният и кротък ум и сърце са живот и здраве за тялото, а завистта, ревността и гнева разлагат костите.

Притчи 14:30

Завистта кара хората да се държат грубо и безсърдечно. Точно завистта накарала братята на Йосиф да го продадат в робство. Те го мразели, защото баща им го обичал много силно.

Ако в семейството ви има някой, към когото изглежда че има по-голямо благоволение, отколкото към вас, не мразете този човек Просто се доверете на Бога! Правете това, което Той иска от вас вярвайте Му за Неговото благоволение и в крайна сметка ще бъдете точно като Йосиф – невероятно благословени.

Тълковният речник на думите в Новия завет на Вайн определя гръцката дума, преведена като завист, като „чувство на недоволство породено от виждането или чуването за напредъка и благоуспяването на някой друг“.[1] Ревността е обяснена от Уебстър като „смесени чувства на завист, неспокойство или огорчение“2. Аз обяснявам това определение като да бъдеш обезпокоен и изплашен да не загубиш това което имаш, а да го получи някой друг, огорчение и сдържаност към успеха на някой друг, породени от завист.

НЕ СЕ СРАВНЯВАЙ, НИТО СЕ СЪСТЕЗАВАЙ

Стана още и препирня помежду им за това кой от тях ще бъде (ще има репутацията на) по-голям.

А Исус им каза: Царете на езичниците са като богове над тях и господаруват [владеят ги като императори-богове] над тях и тия, които ги владеят, се наричат благодетели и вършещи добри дела.

Но между вас не трябва да бъде така; дори напротив, по-големият между вас нека стане като по-малкия, и който началства – като онзи, който слугува.

 

Лука 22:24-26

Като по-млада аз страдах невероятно много от завист, ревност и непрекъснато сравняване с другите. Това е често срещан белег на чувството за несигурност. Ако не се чувстваме сигурни в собствената си стойност и цена като отделни индивиди, съвсем естествено е да започнем да се съревноваваме с всеки, който в нашите очи изглежда преуспяващ и се чувства добре.

Осъзнаването на факта, че съм отделен индивид (за когото Бог има уникален и личен план за живота), всъщност се оказа една от най-ценните и освобождаващи истини, които Господ ми е открил. Уверена съм, че не е необходимо да сравнявам себе си или своето служение с когото и да било.

Винаги съм много насърчена и знам, че има надежда за мене, защото разбирам, че и учениците на Исус са се борели със същите неща, с които се сблъсквам и аз. В Лука 22 виждаме учениците да спорят кой от тях ще е по-велик. Отговорът, който Исус им дал, бил, че ще бъде велик този, който е готов да стане слуга на всички или да бъде счетен за най-нищожен. Нашият Господ е прекарал голяма част от времето си, поучавайки Своите ученици, че животът в Царството всъщност е напълно противоположен на това, което казва светът или човешката плът.

Той ги учел на неща като: „Мнозина, които са първи, ще станат последни, а последните ще станат първи“. (Марк 10:31) или „Радвайте се с тези, които са благословени“. (Лука 15:6,9) или „Молете се за враговете си и благославяйте тези, които ви гонят.“ (Матей 5:44). Светът нарича всичко това глупост, но Исус ни казва, че това е истинска сила.

ИЗБЯГВАЙ СВЕТСКИ СЪРЕВНОВАНИЯ

Да не ставаме тщеславни, погълнати от себе си, предизвикателни, провокиращи, съревноваващи се и дразнещи един друг, като си завиждаме и се ревнуваме един друг.

Галатяни 5:16

Според светската система най-доброто място на което можеш да бъдеш, е няколко крачки пред всички останали. Популярното мнение е, че трябва на всяка цена да стигнем на върха, без значение кого и колко ще нараним. Но Библията ни показва, че не може да се постигне истински мир и спокойствие, докато не се освободим от нуждата да се съревноваваме с другите хора.

Дори и по време на забавни игри духът на съревнование излиза наяве и хората вместо да си почиват и да имат хубаво време, започват Да се карат и да спорят кой е истинският победител на играта, дали са играли честно и т.н. Съвсем естествено е хората да играят не с Цел да загубят, а да влагат всичко от себе си, за да се справят добре. Но когато човек не може да се наслаждава на играта, освен ако не печели, то тогава със сигурност има проблем, който е дълбоко вкоренен в него и му създава и множество други неприятности в живота.

Определено трябва да правим най-доброто, на което сме способни във всяка работа, която вършим. Няма абсолютно нищо лошо в това да искаш да се справиш добре и да напредваш в професионалната си кариера. Но ви насърчавам да не забравяте, че повишението в живота на вярващия идва от Бога, а не от хората. Не е необходимо да играем светските игри, за да напредваме в живота. Единствен Бог е този, Който ще ни даде благоволение пред Самия Себе Си и пред останалите, ако правим нещата по Неговия начин (Притчи 3-3-4, KJV).

Ревността и завистта са мъчения от ада. Дълги години съм била завистлива и съм ревнувала всеки, който е изглеждал по-добре от мен или е имал повече таланти от мен. Аз тайно живеех в съревнование с другите в областта на служението. За мен беше от изключителна важност моето служение да е по-добро, по-многобройно, по-преуспяващо от това на другите. Ако служението на някой друг изпреварваше моето, аз отчаяно исках да се зарадвам за него, защото знаех, че такава е Божията воля, но нещо вътре в мен не ми позволяваше.

Колкото повече израствах в познанието на това коя съм аз поради Христос, а не поради моите дела, толкова по-лесно ми ставаше да не се сравнявам с останалите. Колкото повече се доверявах на Бога, толкова по-свободна ставах в това отношение. Разбирах, че моят Небесен Баща ме обича и Той ще направи това, което е най-добро за мене.

Това, което Бог прави за теб или за мен, може да не е точно това, което Той прави за някой друг, но трябва добре да помним какво Исус каза на Петър: „Не се грижи за това, което Аз правя в живота на някой друг, ти следвай Мен“.

Преди години една моя приятелка получи подарък от Господа и той беше нещо, за което аз вярвах и се надявах да получа в моя живот. Не считах тази жена за толкова духовна, колкото бях самата аз, и затова силно й завидях, когато тя дойде у дома, за да ми се похвали развълнувано какво бе направил Бог за нея. Разбира се пред нея аз се направих на много щастлива, но в сърцето си изобщо не бях.

Когато тя си тръгна, в мен започнаха да се надигат отношения, за които изобщо не съм предполагала, че мога да изпитам! Всъщност дори се огорчих от това, че Бог я е благословил, защото смятах, че тя изобщо не го заслужава. Накрая аз си седях в къщи и постих и се молих, докато тя се срещаше с приятели и се забавляваше с тях. Истината е, че аз бях „фарисей“, един религиозен сноб, а изобщо не го осъзнавах.

Бог често организира нещата по начин, който не предпочитаме, защото Той знае най-добре от какво се нуждаем. Аз се нуждаех да се освободя от лошото си отношение много повече, отколкото се нуждаех да получа това, за което вярвах. Много важно е Бог така да аранжира нашите обстоятелства, че в крайна сметка да можем да видим какво представляваме в действителност. В противен случай никога няма да преживеем свобода.

Ако врагът е способен да се спотаи в някой ъгъл на нашата душа, той винаги ще притежава определен контрол над нас. Но когато Бог го изяви, то ние се насочваме към преживяването на своята свобода, ако разбира се предоставим себе си в ръцете на Бога и Му позволим да направи всичко, което Той желае да направи.

Бог всъщност вече бе решил да ме постави да отговарям за мащабно служение, което да достигне милиони хора чрез радио и телевизия, семинари, книги и разпространението на касети. Но Той не би могъл да ме въведе в пълнотата на определеното служение, освен в степента на моето израстване в Него.

ПРИДОБИЙ НОВ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ

Любезни, моля се да благоуспяваш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти.

III Йоан 1:2 (KJV)

Внимателно обмислете казаното в този стих. Бог желае да ни благослови много повече, отколкото ние самите го желаем. Но освен това Той ни обича достатъчно, за да не ни благославя повече отколкото е нашата способност да понесем благословенията и да се отнесем правилно с тях, като продължим да Му отдаваме слава.

Ревността, завистта и сравняването с хората е детинско. Това идва единствено от плътта и няма нищо общо с духовните неща. Но всички тези неща са една от основните причини, поради които дълго живеем в пустинята.

Обърнете внимание на своите мисли в това отношение. Когато разпознаеш неправилни мисли да се надигат в ума ти, спри и буквално поговори със себе си. Можеш да си кажеш: „Какво добро би ми донесло, ако завиждам на хората? Това няма да ме направи благословен! Бог има индивидуален план за всеки от нас и аз избирам да му се доверя, Той да направи най-доброто за мене. Изобщо не е моя работа какво Той ще избере да направи в живота на другите“. След това можете да си поставите за цел да се молите те да бъдат още по-благословени.

Не се страхувайте да сте откровени с Бога за чувствата, които бушуват във вас. Той така или иначе знае как се чувствате, затова е по-добре вие сами да говорите с Него за това.

Аз самата съм казвала подобни неща на Господа: „Боже, моля се за еди кого си, и те моля да я благословиш повече от всякога. Нека тя да преуспява и да бъде благословена във всяко нещо. Господи, аз се моля за всичко това чрез вяра.Изглежда че й завиждам и се чувствам унижена, но избирам да направя това по Твоя начин, без значение дали ми харесва или не“.

Наскоро чух някой да казва, че без значение колко добре можем да извършим дадено нещо, винаги ще се намери някой, който да го направи по-добре и от нас. Това изказване оказа голямо влияние върху мен и аз знам, че е точно така. А щом това е така, то тогава какъв е смисълът да се борим в живота си непрекъснато, за да бъдем преди всички останали? В момента, в който станем номер едно, някой ще започне да се съревновава с нас и рано или късно ще се появи човек, който е способен да направи това, в което сме най-добри, малко по-добре и от нас.

Помислете си за спорта; без значение какъв рекорд ще постави някой атлет, не след дълго се появява друг, който да го изпревари. Какво да кажем за филмовите звезди? Един певец или артист е звезда само за кратко време, а после друг заема неговото място. Колко страшна е тази измама да смятаме, че трябва да стоим винаги с няколко крачки по-напред от всички останали и постоянно да воюваме, за да запазим своята позиция!

Бог преди доста време ми каза да не забравям, че падащите звезди изгряват твърде бързо, привличат голямо внимание, но обикновено просъществуват за много кратко време. В повечето случаи те падат толкова бързо, колкото и са се появили. Той ми говори, че е много по-добре да се задържа доста дълго време и да устоявам, като правя това, което е поискал от мене по възможно най-добрия начин. Господ ме е уверил, че ще се погрижи за моята репутация. За себе си съм решила, че каквото поиска от мен да направя и да бъда, аз ще се подчиня. Защо ли? Ами защото Той най-добре знае какво мога да понеса.

Може би и ти си имал мисловна крепост в това отношение за дълъг период от време. И всеки път, когато попаднеш на някой, който изглежда по-добре от теб или е по-напред от теб, изпитваш завист и ревност или желание да започнеш да се съревноваваш с този човек. Ако това е така, насърчавам те да придобиеш нов начин на мислене.

Настрой ума си да бъде щастлив за успеха на другите и се довери на Бога за твоя. Това ще отнеме време и постоянство, но когато старата крепост бъде съборена и заменена с Божието Слово, ти ще се отправиш извън пустинята на път към Обещаната земя.



[1] Vine, том II, страница 37