Съдържание Цялата книга на една страница

Глава 23 – „Не заслужавам Божиите благословения, защото не съм достоен“.

Пустинен манталитет № 8

„И Господ каза на Исус Навин: Днес свалих от вас Египетския позор. Затова онова място се нарича Галгал (търкаляне), както се нарича и днес.

Исус Навин 5:9

След като Исус Навин е превел израилтяните оттатък река Йордан в Обещаната земя, имало нещо определено, което Бог трябвало да направи, за да бъдат израилтяните напълно готови да превземат и завладеят първия си град, наречен Йерихон.

Господ заповядал всички мъже измежду тях да бъдат обрязани, защото това не било спазвано през всичките четиридесет години на скитане в пустинята. След като го направили, Господ казал на Исус Навин, че Той е свалил от тях египетския позор.

Няколко стиха по-надолу в шестата глава историята разказва как Бог води народа на Израил към славно завладяване на Йерихон. Защо обаче първо е трябвало да се свали укорът от тях? Какво всъщност представлява укорът (упрек, позор)?

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА УКОР 

Думата укор означава „обвинение, срам, позор, упрек“ Когато Бог казал, че Той ще „свали“ от тях египетския укор, Той всъщност им казал нещо много важно. Египет символизира света. След годините, прекарани в света, всички ние ставаме светски и се нуждаем от нас да бъде отмахнат позорът на света.

Поради нещата, които съм правила и са били направени на мен, аз имах естество, изтъкано от силен срам. Аз обвинявах себе си за всичко, което ми се беше случило, макар повечето от нещата да бяха станали през моето детство, когато не съм имала властта и силата да ги спра.

Както вече казахме, благодатта е силата на Бога, която идва към нас като незаслужен дар от Него, за да ни помогне да постигнем с лекота това, което не бихме могли да направим със свои сили. Бог иска да ни даде благодат и милост, а Сатана иска да хвърли позор и безчестие върху нас, каквото всъщност означава думата укор.

Позорът ми внушаваше, че не съм добра, че не съм достойна за Божията любов и подкрепа. Срамът беше отровил дълбините на сърцето ми. Аз не само се срамувах от това, което ми беше сторено, но и от това, което бях самата аз. Дълбоко в себе си не се харесвах.

Това, че Бог отмахва укорът от нас, означава, че всеки един от нас трябва лично да приеме прошката, която Той предлага за всичките ни отминали грехове.

Трябва да сме наясно, че не е възможно да заслужим по никакъв начин Божиите благословения, не можем да станем достойни за тях. Единствено можем смирено и благодарно да ги приемем, удивени от Неговата доброта и любов към нас.

Само-омразата, себе-отхвърлянето, неприемането на Божията прошка (чрез прощаване на самите себе си), неразбирането на праведността чрез пролятата от Исус кръв и всички свързани с това отношение проблеми, ще ви дърпат обратно в пустинята. Затова умът ви трябва да бъде възобновен относно правилното стоене в Бога чрез Исус, а не чрез собствените ви дела.

Аз съм убедена след дългите години на служение, че осемдесет и пет процента от проблемите ни изникват поради начина, по който гледаме на себе си и възприемаме себе си. Ако познавате хора, които ходят в победа, то същите тези хора ходят и в праведност.

Аз знам, че не заслужавам Божиите благословения, но ги получавам единствено защото съм сънаследник с Исус (Римляни 8:17). Той Ги е спечелил, а аз ги получавам, защото съм поставила вярата си в Него.

НАСЛЕДНИК ИЛИ РАТАЙ

Затова не си вече роб (крепостник), а син; и ако си син, то тогава си Божии наследник чрез Христос.

Галатяни 4:7

Ти син ли си или си роб? Наследник или крепостник? Наследник е този, който получава нещо не по заслуги, а както се предава даден имот от един човек на друг чрез завещание. Крепостникът или ратаят в библейския смисъл е човек, изтощен от опитите си да постъпва според изискванията на закона. Думата носи смисъл на непоносим товар и голямо тегло.

Дълги години аз съм се скитала в пустинята като крепостна слугиня в опит да бъда достатъчно добра, за да заслужа това, което Бог е искал да ми даде даром чрез Своята благодат. Аз имах погрешен начин на мислене.

На първо място си мислех, че всичко в живота трябва да се спечели и да се заслужи: „Никой няма да направи нещо за теб, без ти да му дадеш нещо в замяна.“ Дълги години ме бяха учили само на този принцип. Докато израствах, чувах отново и отново това изказване. Беше ми втълпено, че ако някой се държи така, сякаш иска да направи нещо добро за мен или да ми даде нещо, този човек ме лъже и в крайна сметка иска нещо от мен или ще се възползва от мен.

Преживяванията, които имаме докато сме в света, ни внушават идеята, че сме длъжни да заслужим всяко нещо, което получаваме. Ако искаме да имаме приятели, светът ни учи да ги забавляваме непрекъснато, защото иначе ще ги изгубим и те ще ни отхвърлят. Ако искаме да се издигнем в работата, всеки твърди, че трябва да се познаваме с правилните хора, да се държим с тях по определен начин и евентуално един ден ще получим шанса да се придвижим напред. Когато излизаме от света, укорът лежи тежко върху нас и определено се нуждаем той да бъде отмахнат от нас.

КАК ВИЖДАШ СЕБЕ СИ?

Там видяхме исполините, Енаковите синове, от исполинския род; и пред тях ни се виждаше (в собствените ни очи), че сме като скакалци; такива се виждахме и на тях.

Числа 13:33

Израилтяните са носели своя срам и укор. В този стих виждаме че са имали негативно мнение за себе си. Десет от дванадесетте съгледвача, които са били изпратени да разузнаят какво представлява земята преди целият народ да пресече река Йордан и да влезе в нея, се върнали и заявили, че земята е населена от исполини, които ги считали за скакалци, а такива се виждали те самите в собствените си очи.

Това ясно посочва какво са мислели тези хора за себе си.

Трябва да сте наясно, че Сатана ще изпълни ума ви (ако му позволите) с всякакви негативни мисли за самите вас. Той е започнал доста рано да издига крепости в ума ви, а повечето от тях са негативни мисли за вас самите и как другите се държат с вас. Той винаги наглася няколко ситуации, в които да преживеете отхвърляне, за да може един ден да ви припомни болката от преживяното във време, когато се опитвате да постигнете някакъв прогрес.

Страхът от провала и отхвърлянето държи доста хора в пустинята. Дългите години на робство в Египет и тежките условия и малтретиране на израилтяните са оставили върху тях тежки следи от срам и позор. Интересно е да отбележим, че почти никой от тези, които са напуснали Египет под ръководството на Мойсей, не са влезли в Обещаната земя. Само техните деца са отишли там. Въпреки това Бог им казал, че трябва да свали и да отмахне позора (укора) от тях.

Повечето от тях са били родени в пустинята, след като родителите им вече са напуснали Египет. Как тогава е можело да имат укора на Египет върху себе си, когато изобщо не са живели там?

Нещата, които са били върху вашите родители, могат да се предадат и на вас. Отношение, мисли, начин на поведение са неща, които се наследяват. Неправилен начин на мислене, който са имали вашите родители, може да стане и ваш начин на мислене. Начинът, по който възприемаш определено нещо, може да ти е предаден от близките ти и ти дори няма да знаеш защо мислиш точно по този начин за него.

Един родител, който има ниско мнение за себе си, чувство за недостойнство и мисли, които му казват, че не е достоен за Божиите благословения, съвсем лесно може да предаде това отношение и на своето дете.

Макар да говорих за това в началото на книгата поради изключителната му важност, нека отново да спомена, че е необходимо да сме напълно наясно какви са нашите представи и какво мнение имаме за самите себе си. Бог с готовност иска да ти покаже милост, ако си готов да я приемеш. Той не възнаграждава съвършените, които нямат недостатъци и не допускат никакви грешки, а тези, които са поставили вярата си и упованието си в Него.

ВЯРАТА ТИ В БОГА МУ Е УГОДНА

А без вяра не е възможно да Му бъде угоден човек и да Го удовлетвори. Защото който идва при Бога трябва [непременно] да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които усърдно Го търсят.

Евреи 11:6

Забележете, че без вяра не е възможно да угодите на Бога; ето защо без значение на това колко „добри дела“ извършваш, това няма да Го удовлетвори, ако е направено с цел да „заслужи“ Неговото благоволение.

Каквото и да правим за Бога, то трябва да е мотивирано от нашата любов към Него, а не от желание да получим нещо от Него.

Този силен стих казва, че Бог възнаграждава тези, които Го търсят усърдно. Аз бях много щастлива, когато най-накрая осъзнах какво точно означава това! Знам, че съм допуснала множество грешки в моето минало, но също така знам, че търся лицето на Господа усърдно и с цяло сърце. Това означава, че съм достойна за Неговите награди. Преди доста време взех решение да приемам всяко благословение, което Бог желае да ми даде.

Господ е искал да заведе израилтяните в Обещаната земя и да ги благослови много повече, отколкото те можели да си представят в пустинята, но преди това Той трябвало да отстрани позора и укора от тях. Те не са били в състояние да приемат от Него, ако са обременени от срам, вина и позор.

НАД ВСЯКАКЪВ УКОР

Като ни е избрал [в любовта си] в Него [всъщност ни е отделил за Себе си като Негово притежание] преди създаването на света, за да бъдем святи (осветени, заделени за Него) и непорочни, дори над всякакъв укор пред Него в любов.

Ефесяни 1:4

Този стих е невероятен! В него Господ ни казва, че сме Негови и Той ни прави да бъдем това, което иска от нас – уверени, че сме обичани, специални, ценни, а също и ни напомня, че трябва да сме непорочни, святи и над всякакъв укор.

В естествената си сила трябва да правим всичко, на което сме способни, за да живеем свят живот. Но дори когато допуснем грешка, може да ни бъде простено и да бъдем възстановени към святост, като отново сме счетени за непорочни и над всякакъв укор – всичко това е възможно само „в Него“.

БЕЗ ДА УКОРЯВАМЕИЛИ ДА КРИТИКУВАМЕ

Но ако на някой от вас не достига мъдрост, нека иска от щедрия Бог, [Който дава] изобилно без да се скъпи и без да укорява и да обвинява, и ще му се даде.

Яков 1:5

Този стих също е невероятен и ни учи да приемаме от Бога без да укоряваме. Преди това Яков говори на хора, които преминават през изпитания, а сега ги насърчава, че ако се нуждаят от мъдрост за своята ситуация, те могат да поискат от Бога. Той уверява, че Бог няма да ги укори, нито ще търси тяхната вина, а само ще им помогне.

Никой не може да се справи в пустинята без да получи помощ от Бога. Но ако имаш негативно мнение и отношение към себе си, дори когато Той се опитва да ти помогне, няма да можеш да приемеш помощта Му.

Ако желаеш да имаш победоносен, силен и позитивен живот, не можеш да бъдеш негативен към себе си. Не гледай само на това колко далече трябва да стигнеш, но виж колко път си успял да извървиш досега. Погледни своя напредък и помни Филипяни 1:6: Като съм сигурен и уверен именно в това, че Този, Който е започнал доброто дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исус Христос [до мига на Неговото завръщане], и ще развие [това добро дело], ще го усъвършенства и доведе до пълнота във вас.

Мисли и говори положителни неща за себе си!