Съдържание Цялата книга на една страница

Глава 22 – „Животът ми е толкова жалък. Мъчно ми е за мен самия, защото животът ми е толкова окаян!“

Пустинен манталитет № 7

„Тогава цялото общество извика с висок глас и народът плака през онази нощ, И всички израилтяни роптаеха и се оплакваха…

Числа 14:1-2

Израилтяните изключително много са се съжалявали. Всяко едно неудобство се е превръщало в извинение за тяхното самосъжаление.

Спомням си, когато Господ ми говори в поредните случаи, когато в ситуацията се самосъжалявах. Тогава Той ми каза: Джоис, ти или можеш да се окайваш, или да бъдеш силна, но не е възможно да бъдеш и двете едновременно.“

Това, за което ще говоря в тази глава, е много важно и не искам да я претупам набързо. Жизнено важно е да разберем, че не можем да забавляваме демоните на самосъжаление и същевременно да ходим в силата и мощта на Бога!

НАСЪРЧАВАЙТЕ СЕ И СЕ НАЗИДАВАЙТЕ ЕДИН ДРУГ

Затова, насърчавайте се (подкрепяйте се, увещавайте се) един друг, и се назидавайте (изграждайте се, вдъхвайте си кураж) помежду си, както и правите.

I Солунци 5:11

Много трудно ми беше да се откажа от самосъжалението. Дълги години само това правех, за да се утеша, когато ме боли.

В мига, в който някой ни нарани или преживеем някак разочарование, дяволът изпраща демон, който да ни нашепва различни лъжи колко жестоко и несправедливо са се отнесли с нас.

Необходимо е само да се ослушате и да чуете мислите, които се втурват в главата ви в такива моменти, за да разберете, че врага, използва самосъжалението, за да ни държи в робство.

Библията не ни позволява да изпитваме съжаление за себе си и за ситуациите, в които се намираме. Вместо това трябва да се насърчаваме и увещаваме в Господа.

Има съвсем истинска дарба на състрадание, което означава да изпитваш божествено съжаление към тези, които страдат, и да посветиш живота си на това да ги облекчиш от техните страдания. Самосъжалението обаче е извратено, защото то взема нещо, което Бог е предопределил да се дава на другите.

Така е и с любовта. Римляни 5:5 казва, че Божията любов е изляна дълбоко в сърцата ни чрез Святия Дух. Това е така, защото Бог иска да сме наясно колко много Той ни обича, а също така и да сме способни да показваме на другите Неговата любов.

Когато вземем любовта, която Бог ни е дал да я раздаваме на другите, и я насочим към себе си, тогава тя се превръща в егоизъм и егоцентризъм, което в крайна сметка ни унищожава. Самосъжалението е идолопоклонство, в което идолът сме самите ние и сме загрижени единствено за нашите чувства. То ни прави способни да виждаме единствено себе си и своите нужди, а това определено е един много ограничен и тесногръд начин на живот.

МИСЛИ ЗА ДРУГИТЕ

Нека всеки един от вас да оценява и да гледа и да бъде загрижен не [само] за своите си нужди и интереси, но и за интересите на другите.

Филипяни 2:4

Наскоро една от нашите уговорки за конференция бе неочаквано отменена. Аз я очаквах с голямо нетърпение и първоначално бях малко разочарована. Имаше време, през което една подобна случка можеше да ме хвърли в ямата на самосъжалението, критиката и осъждането на „виновните“ и какви ли не още негативни мисли и действия. Но вече съм се научила в такива ситуации просто да потъвам. Много по-добре е да не казваш нищо, отколкото да кажеш нещо неправилно.

И докато си седях кротко, Бог започна да ми показва ситуацията през погледа на другите хора, които участваха в нея. Не бяха успели да намерят сграда, в която да проведат събранията и Бог ми показа колко разочаровани са и те самите. Те много разчитаха на това събитие и с голямо нетърпение го очакваха, а сега не можеха да го проведат.

Изумително е колко лесно можем да избегнем самосъжалението и обвинението, ако просто погледнем на ситуацията през погледа на хората отсреща. Самосъжалението се поддържа от мисли само за себе си и за никой друг.

Понякога буквално сами се изтощаваме, като се опитваме да спечелим симпатиите на другите. Да, самосъжалението е един от основните капани и едно от любимите средства, които Сатана използва, за да ни държи в пустинята. Ако не сме достатъчно внимателни, можем всъщност да се пристрастим към това.

Пристрастяването е нещо, направено като автоматичен отговор на някакво възбудително средство – заучено поведение, което се е превърнало в навик.

Колко време прекарваш в самосъжаление? Как реагираш на разочарованията?

Християните имат рядката привилегия да не бъдат разочаровани когато бъдат изиграни, а вместо това да се пре-очароват. С Бог винаги има възможност за поставянето на ново начало. Самосъжалението обаче ни държи в капана на нашето минало.

ПУСНИ ГО И ПОЗВОЛИ НА БОГ!

Не си спомняйте предишните неща, нито мислете за Древните събития.

Ето, Аз ще направя ново нещо! Сега ще се появи, не го ли усещате, не го ли осъзнавате, няма ли да внимавате на него? Да! Ще направя път в пустинята и реки в безводната земя.

 

Исая 43:1819

Толкова години съм пропиляла от живота си, за да се само-съжалявам. Аз също бях пристрастена към това. Моята автоматична реакция на всяко разочарование бе самосъжалението. Сатана незабавно изпълваше ума ми с неправилни мисли и без да знам „как да мисля за нещата, за които по принцип мисля“, аз просто си мислех за всяко нещо, което ми дойдеше на ум. Колкото повече си го мислех, толкова по-зле се чувствах.

Често разказвам истории от ранните години на нашия семеен живот. Всяка неделя следобед, по времето на футболния сезон, Дейв искаше да гледа по телевизията всички мачове. Ако не беше футболен сезон, то винаги имаше някакъв друг спортен сезон. На Дейв всичко му харесваше, а на мен не ми допадаше нито една игра. Той обаче толкова харесваше всяко нещо, в което имаше подскачаща топка и така се увличаше в някои от тези спортове, че понякога забравяше, че аз съществувам.

Веднъж аз се изправих точно пред него и недвусмислено му заявих: „Дейв, не се чувствам добре, имам усещането, че ще умра“.

Без изобщо да повдигне поглед от телевизора, той ми отговори: „М-м-м, да! Това е много хубаво, мила!“

Не е нужно да ви казвам, че всеки следобед в неделен ден бях гневна и се самосъжалявах. И когато се ядосвах на Дейв, започвах да чистя къщата. Сега знам, че само съм се опитвала да го накарам да се чувства виновен, че толкова много се наслаждава, докато аз съм толкова нещастна. Носех се като вихър из къщата с часове, тръшках вратите и чекмеджетата, марширувах напред назад с прахосмукачката и то точно в стаята, където той гледаше телевизия, за да го накарам да види колко усърдно работя аз.

Аз разбира се само опитвах да привлека вниманието му, но той изобщо не ме забелязваше. След дълги опити се отказвах, отивах в банята, сядах на пода и започвах да плача. Колкото повече плачех, толкова по-мъчно ми ставаше. Години по-късно Господ ми даде откровение защо жените ходят в банята да се наплачат. Той ми каза, че жената прави това, защото обикновено там има голямо огледало, в което тя може да се огледа след като се нареве и да види колко жалка изглежда в действителност.

Понякога изглеждах толкова зле, че като се погледнех в огледалото, отново подхващах същата песен на нов глас. Накрая правех едно последно преминаване през всекидневната, където беше Дейв, и ходех максимално бавно и изглеждах възможно най-отчаяна. Понякога той ме поглеждаше, но само за да поиска студен чай или нещо такова, ако отивах до кухнята..

В крайна сметка истината е, че това изобщо не действа! Аз само се изтощавах емоционално – като много често и физически отпадах поради тези негативни чувства, които подхранвах по цял ден.

Бог няма да ви освободи чрез собствената ви ръка, но чрез Неговата. Единствена Бог може да променя хората! Единствено Всемогъщият успя да накара Дейв да гледа по-малко спорт по телевизията. Когато аз се научих да се доверявам на Господа и престанах да се въргалям в самосъжаление, когато нещата не ставаха така, както на мен ми се иска, едва тогава Дейв започна да става по-уравновесен в гледането на спорт по телевизията.

И днес той харесва да гледа спорт, но това изобщо не ме притеснява. Аз използвам това време, за да правя нещо, което ми е приятно. Ако наистина се нуждая или желая да направим нещо заедно, аз просто го моля съвсем нежно (без гняв) и в повечето случаи той е готов да прекрати своите планове. Има такива моменти – и винаги ще ги има между впрочем – когато нещата не стават, както на мен ми се иска. В момента, в който усетя как емоциите ми започват да се надигат, аз се моля: „Боже помогни ми да се справя с този тест. Не искам да обикалям тази планина дори само веднъж!“