Съдържание Цялата книга на една страница

Глава 21 – „Може поведението ми да не е правилно, но вината за това не е моя“.

Пустинен манталитет № 6

Нежеланието да поемеш отговорност за собствените си действия, като обвиняваш всички останали за всичко, което се обърква, е една от основните причини за живот в пустинята.

Виждаме този проблем, изявен от самото начало на човешката история. Когато са били изобличени за греха си в Едемската градина, Адам и Ева се обвинили един друг, обвинили Бога, обвинили дявола, като по този начин отхвърлили поемането на всякаква лична отговорност за своите действия.

„И човекът каза: Жената, която Ти си ми дал, за да бъде с мен, тя ми даде [от плода] от дървото и аз ядох.

…А жената каза: Змията ме подмами (измами, подведе, подлъга) и аз ядох.

Битие3:12-13

ВИНАТА Е ИЗЦЯЛО ТВОЯ!

А Сарая, жената на Аврам, не му раждаше деца; но тя имаше слугиня, египтянка на име Агар,

и Сарая рече на Аврам: Ето, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може да придобия чадо чрез нея. И Аврам послуша думите на Сарая.

И тъй, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарая, Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврам за жена.

И той влезе при Агар, и тя зачена; и като видя Агар, че е заченала, започна да презира господарката си.

Тогава Сарая каза на Аврам: Поради тебе ми е тая обида. Дадох слугинята си в твоите обятия, а тя като видя, че зачена, започна да ме презира. Нека Господ съди между мене и тебе.

А Аврам рече на Сарая: Ето слугинята ти е в ръката ти; стори с нея каквото ти е угодно. И Сарая започна да се отнася зле с Агар и тя побягна от нея.

 

Битие 16:1-6

Същият сценарий, който се разиграва между Адам и Ева, се е разиграл и в спора между Аврам и Сарая. Те били изморени да се уповават на Господ да изпълни обещанието Си към тях и със свои сили „постигнали своите намерения“. Когато нещата се оказали не чак толкова добри и започнали да причиняват неприятности, те започнали да се обвиняват един друг.

В миналото толкова пъти съм наблюдавала същото нещо в нашия семеен живот с Дейв. Сякаш непрекъснато отбягвахме истинските проблеми в живота без да имаме желание да погледнем каква всъщност е реалността.

Аз ясно си спомням как усърдно се молех Дейв да се промени. Четях си Библията и виждах все повече и повече от недостатъците на Дейв и колко много той се нуждае да се промени! Докато се молех, Господ ми каза: „Джойс, не Дейв е проблемът, а ти“.

Аз бях отчаяна. Стана ми много мъчно. Три дни плаках, защото Бог ми показваше какво всъщност означава да живееш под един покрив с мен. Той ми изяви как аз искам да контролирам всичко, което ставаше у дома, как се дразнех и се оплаквах, колко трудно е да ми се угоди, колко негативна съм и още, и още… Това беше страхотен удар върху моята гордост, но също така бе началото на моето възстановяване в Господа.

Както повечето хора и аз винях или другите, или невъзможните обстоятелства за всичко, което ставаше. Мислех си, че се държа лошо само защото съм била малтретирана в детството си, но Бог ми каза: „Малтретирането може и да е причината ти да се държиш по този начин, но не го обръщай в оправдание и извинение, за да си останеш същата!“

Сатана усърдно работи в нашите умове, като изгражда крепости, които да ни попречат да видим истината. Истината е тази, която ще ни освободи и той го знае!

Не мисля, че има нещо по-болезнено от това да осъзнаем истината за себе си и за своето поведение. И понеже е болезнено, повечето хора бягат от това. Не е чак толкова трудно да се сблъскаме с истината за някой друг, но когато се изправим очи в очи със собствените си слабости, много трудно се справяме.

АКО…

И людете заговориха против Бога и против Мойсей, като казваха: „защо ни изведохте от Египет да измрем в пустинята? Защото няма ни хляб, ни вода и душата ни се отвращава от тази жалка (презряна, непитателна) манна.

Числа 21:45

Ако си спомняте, израилтяните се оплаквали, че за техните проблеми са виновни само Бог и Мойсей. Те успешно се измъквали от всяка отговорност за личната им вина за скитането в пустинята толкова дълго време. Бог ми показа, че това е един от основните пустинни манталитети, които ги държаха в пустинята цели четиридесет години.

Поради същата тази причина аз също обикалях една и съща планина отново и отново в продължение на дълги години. Моят списък от извинения за лошото ми поведение беше безкраен.

„Ако не бях малтретирана като дете, нямаше да имам този лош нрав“.

„Ако децата ми помагаха повече у дома, щях да се държа по-добре“.

„Ако Дейв не беше играл голф в събота, нямаше да съм му толкова сърдита“.

„Ако Дейв разговаряше повече с мене, нямаше да съм така    самотна“.

„Ако Дейв ми правеше повече изненади, нямаше да съм така негативна“.

„Ако не се налагаше да работя, нямаше да съм толкова уморена и изнервена“. (Затова спрях да работя, но нещата останаха същите…)

„Ако само можех да излизам по-често навън, нямаше да съм толкова отегчена“.

„Ако само имахме повече пари…“

„Ако само притежавахме къщата си…“ (Но когато купихме къщата, нещата не се промениха.)

„Ако сметките ни не бяха толкова високи…“

„Ако съседите ни бяха по-добри и приятелите ни по-различни“.

Ако!  Ако! Ако! Ако! Ако! Ако! Ако! Ако! Ако! Ако! Ако!

Ако!

НО…

И Господ говори на Мойсей, казвайки:

Изпрати мъже, за да огледат и да разузнаят Ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните. По един мъж от всяко племе на бащите им да изпратите, първенците или главните измежду тях.

И тъй според Божието повеление Мойсей ги изпрати от Паранската пустиня; и всичките мъже бяха главни между израилтяните…

А след четиридесет дни те се върнаха от оглеждането на земята.

И отивайки, дойдоха при Мойсей, при Аарон и при цялото общество израилтяни в Паранската пустиня, в Кадеш; и донесоха отчет на тях и на цялото общество и им показаха плода на земята.

И разказаха на Мойсей: Ходихме в земята, в която ни изпрати; и наистина там текат мляко и мед; ето и плодът й.

Но хората, които живеят в земята, са силни, а градовете -укрепени и много големи; там видяхме още и Енаковите силни и смели] синове.

Числа 13:1-3, 25-28

„Ако“ и „но“ са две от най-измамните думи, които Сатана засажда в умовете ни. Дванадесетте съгледвача, които били изпратени до Обещаната земя, се върнали като горди разузнавачи, носещи грозд – толкова голям, че двама го носели на върлина. Но отчетът, който дали на Мойсей и на народа, бил негативен.

Точно това „Но“ ги разгромило. Те трябвало да държат очите си насочени към Бога, а не върху потенциалните проблеми.

Една от причините, поради които нашите проблеми ни събарят, е че си мислим, че са по-големи от силата на нашия Бог. Това може да бъде и причината, поради която трудно приемаме истината. Не сме напълно сигурни, че Бог е способен да ни промени, ето защо се крием от самите себе си вместо да се погледнем и да се приемем такива, каквито сме.

Сега за мен не е толкова трудно да приема дадена истина за себе си, когато Бог работи в мене, защото съм наясно, че Той е напълно способен да ме промени. Аз вече съм видяла на какво е способен Той и изцяло Му се доверявам. В началото на моя път с Него приемах доста трудно всяко изобличение. През по-голямата част от съзнателния си живот се опитвах да се скрия от едно или друго нещо. Бях живяла толкова дълго в тъмнина, че излизането на светло никак не ми беше лесно.

ИСКРЕНОСТ ВЪТРЕ В ЧОВЕКА

Смили се за мене, Боже, според непоколебимата си любов, според множеството на милосърдните Си дела и благостта Си изличи беззаконията ми.

Измий ме съвършено [отново и отново] от беззаконието ми и чувството ми за вина. И очисти ме от греха ми!

Защото осъзнавам престъплението си и го признавам; грехът ми е винаги пред мене.

Против Тебе, само против Тебе съгреших, и пред Тебе сторих това зло, тъй че Ти си прав в Твоята присъда и безгрешен в осъждането Си.

Ето, родих се в [състояние на] нечестив и в грях ме зачена майка ми [и аз също съм грешен].

Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека, научи ме на мъдрост в скришното на сърцето ми.

 

Псалом 51:1-6

В 51 Псалом цар Давид вика към Господа за Неговата милост и прошка, защото Бог е започнал да работи в живота му и да го изобличава за греха му с Витсавее и убийството на нейния съпруг.

Може и да не ви се вярва, но Давид е съгрешил цяла година преди да напише този псалом и през цялото това време нито веднъж не е проумял и признал греха си. Той не е виждал истината и докато е отказвал да я прозре, не е можел да се покае искрено. А докато не се е покаял истински, Бог не е можел да му прости.

Шестият стих от този пасаж е изключително силен. В него се казва, че Бог желае искреност дълбоко вътре в нас. Това означава, че ако искаме да получим Божиите благословения, трябва да сме откровени с Него за себе си и за своите грехове.

ИЗПОВЕДТА ПРЕДХОЖДА ПРОШКАТА

Ако кажем, че нямаме грях [и откажем да признаем, че сме грешни], ние се заблуждаваме и отклоняваме себе си от Истината [която представя Евангелието] и Истината не е в нас [не обитава в сърцата ни].

Ако [без принуда] признаем, че сме съгрешили и изповядаме греховете си, Той е верен и праведен (верен в естеството Си и в обещанията Си) да ни прости и да ни очисти от греховете ни [да ни освободи от беззаконието] и от всяка неправда [всичко, което е различно от Неговата воля в целите ни, в мислите ни и в действията ни].

Ако кажем (твърдим), че не сме съгрешили, противоречим на Божието Слово и Го изкарваме неправеден и лъжец, Неговото Слово не е в нас [Божественото послание на благовестието не е в сърцата ни].

1 Йоан 1:8-10

Бог е верен да ни прости, когато искрено се покаем, но не можем да се покаем истински, ако преди това не прогледнем и не осъзнаем истината за това, което сме направили.

Да признаем, че сме направили нещо нередно, но после да се оправдаем съвсем не е Божият начин за поглеждане в очите на истината. Напълно естествено е да искаме да оправдаем себе си и своите действия, но Библията ни казва, че нашето оправдание е само в Исус Христос (Римляни 3:20-24). Аз и ти сме оправдани пред Бога, след като сме съгрешили, единствено чрез кръвта на Исус, а не чрез своите извинения.

Спомням си как един ден една моя съседка ми се обади и ме накара да я закарам спешно до банката преди да я затворят, защото нейната кола не можела да запали. Аз се занимавах със „своите си неща“ и изобщо не исках да ме прекъсват, затова бях доста груба и нетърпелива към нея. В момента, в който затворих телефона, осъзнах колко ужасно съм се държала и че аз трябва да й се обадя, да се извиня и да я закарам до банката. Умът ми бе изпълнен с множество оправдания, които да й кажа заради това, че съм се държала толкова лошо с нея: „Не се чувствам съвсем добре…“ „Много съм заета…“, „Имам доста тежък ден…“

Дълбоко в духа си усещах как Святият Дух ми казваше да не се оправдавам!

„Просто й се обади и й кажи, че съжаляваш! Само се извини! Не казвай нищо повече от това: Сгреших, нямам оправдание за начина, по който се държах, моля те да ми позволиш да те закарам До банката“.

Мога да ви кажа, че никак не ми беше лесно да го направя. Плътта ми направо откачи! Усещах как това миниатюрно нещо тича Като лудо вътре в душата ми и се опитва да се скрие някъде. Но от истината никой не може да се скрие, защото истината е светлина.

ИСТИНАТА Е СВЕТЛИНА

В началото [преди да има времето] бе Словото (Христос) и Словото беше у Бога; и Словото бе самия Бог.

То в началото беше у Бога.

Всичко чрез него стана и започна да съществува; и без Него не стана нищо от това, което е станало.

В Него бе животът и животът бе светлината на човеците.

И светлината свети в тъмнината, а тъмнината не можа да я преодолее (да я угаси или да я погълне или да я приспособи; и не я възприема).

Йоан 1:1-5

Истината е едно от най-мощните оръжия против царството на тъмнината. Истината е светлина и Библията ни казва, че мракът не успява да победи светлината и никога няма да успее.

Сатана иска да държи нещата скрити в мрак, а Святият Дух иска да ги изкара наяве, за да се справи с тях, за да можем аз и ти да бъдем истински свободни.

Исус ни казва, че истината ще ни направи свободни (Йоан 8:32). Тази истина ни се открива чрез Духа на Истината.

ДУХЪТ НА ИСТИНАТА

Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега, нито да ги приемете и да ги схванете.

А когато дойде Онзи, Духът на Истината (даващият Истината Дух), ще ви упътва във всяка истина (пълната, цялата Истина)…

Йоан 16:1213

Исус можеше да покаже цялата истина на Своите ученици, но Той знаеше, че те не са готови за нея. Вместо това трябваше Да чакат, докато дойде Святият Дух, за да обитава и пребъдва в тях.

Когато Исус се е възнесъл на небето, Той изпратил Святия Дух, за да работи с нас, за да ни подготвя непрекъснато за изливането на Божията Слава чрез нас.

Как Святият Дух би могъл да работи в живота ни, ако не сме готови да погледнем истината в очите? Той е наречен „Духът на Истината“. Голяма част от Неговото служение към нас е да ни помогне да разпознаем истината – да ни доведе до истината, защото единствено истината ще ни направи свободни.

Нещо от твоето минало – човек, събитие или обстоятелство, което те е наранило – може да е причината за неправилното ти поведение и отношение, но не позволявай то да се превърне в оправдание, че не се променяш, че си оставаш същият.

Много от моите проблеми в поведението бяха предизвикани от това, че съм била сексуално, словесно и емоционално малтретирана дълги години, но аз бях уловена в капана на неправилния начин на държане само докато използвах нещастието си като извинение за поведението си.

Можеш да преживееш славно освобождение от всички окови и робства. Не е необходимо да прекарваш четиридесет години в скитане из пустинята. Ако си прекарал четиридесет и повече години в пустинята само защото не си знаел, че „пустинните ти манталитети“ са тези, които те държат там, то днес е денят, в който можеш да вземеш решение и да промениш това.

Помоли Бог да започне да ти показва истината за тебе. Когато го направи, дръж се! Няма да бъде лесно, но помни, Той е обещал: „Никога няма да те оставя, никога няма да те забравя.“ (Евреи 13:5)

Ти си на път да излезеш от пустинята. Възрадвай се на Обещаната земя!