Съдържание Цялата книга на една страница

Глава 19 – „Не мога да спра, аз просто съм пристрастен към мрънкането, критикарството и оплакването!“

Пустинен манталитет №4

Докато не се научим да прославяме Бога с нашето отношение през време на трудности, няма да бъдем освободени. Не страданието прославя Бога, а благочестивото отношение във време на трудност е угодно Богу и Му принася слава.

Ако искаме да приемем от тези стихове това, което Бог иска да получим, тогава не трябва да ги четем бавно и внимателно, докато осъзнаем всяка една фраза и изречение от тях. Аз ще бъда съвсем откровена и ще ви кажа, че съм изучавала тези стихове дълго време, за да се опитам да разбера защо на Бог Му е толкова угодно да страдам аз, след като Исус понесе моите страдания и се натовари с болката от моята скръб (Исая 53:3-6).

Доста години ми отне да осъзная, че същността на тези стихове в I Петрово е не самото страдание, а моето отношение по време на това страдание.

Забележете думата „търпеливо“, която е употребена в този пасаж, което говори, че ако някой се държи с нас несправедливо, а ние го понесем търпеливо, това е угодно Богу. Онова, което удовлетворява Бога, е нашето търпение, а не нашето страдание. За да ни насърчи във времето на нашите страдания, Петър ни напомня да гледаме на Исус и на начина, по който Той търпеливо е понесъл несправедливостите към Него. 

„Защото това е благоугодно (одобрено, приемливо и достойно за благодарност), ако някой поради съзнанието за Бога претърпява оскърбления, като страда несправедливо. Защото каква слава има, когато вършите зло и ви наказват за престъпленията ви, а вие сте търпеливи? Но ако понасяте търпеливо наказанието[което следва], когато вършите добро и страдате незаслужено, тогава това е угодно на Бога.

I Петрово 2:19-20

За да ни насърчи във времето на нашите страдания, Петър ни напомня да гледаме на Исус и на начина, по който Той търпеливо е понесъл несправедливостите към Него.

ИСУС, НАШИЯТ ПРИМЕР

Понеже за това сте и призвани [това е неразделна част от вашето призвание]; Защото и Христос пострада за вас и ви остави [личния Си] пример, за да следвате по Неговите стъпки.

Който грях не е сторил, нито се е намерила лукавщина (измама) в устата Му;

Който като беше охулван и обиждан, с хула и обида не отвръщаше; като беше бит и страдаше, не заплашваше [да отмъсти]; но предаваше [както Себе Си, така и] делото си на Този, Който съди справедливо.

I Петрово 2:21-23

Исус е пострадал, но го е направил славно! Тихо, без оплакване, в пълно доверие на Бога без значение как са изглеждали нещата, Той останал непоколебим във всяка една ситуация. Той не е бил търпелив, само когато нещата са били лесни, а нетърпелив, когато Му е било трудно или са били несправедливи с Него.

Горепосоченият стих ни показва, че Исус е нашият пример и Той е дошъл, за да ни покаже как да живеем. Начинът, по който се държим и се справяме със ситуациите пред другите хора, им показва как те трябва да живеят. Ние учим децата си най-вече чрез личния си пример, а не само с думи. Трябва да сме живи послания, четени от всички хора (II Коринтяни 3:2-3), светлина, ярко грееща в мрака (Филипяни 2:15).

 

ПРИЗВАНИ КЪМ СМИРЕНИЕ, КРОТОСТ И ТЪРПЕНИЕ

И тъй, аз, затворник за Господа, обръщам се към вас и ви моля да се обхождате (да водите такъв живот) достойно за [божественото] званието, за което бяхте призвани [с поведение, което е в полза на призванието към служение на Бога]  

със съвършено смирение на ума (смирение) и кротост (липса на егоизъм, нежност, умереност), с дълготърпение, като се търпите един друг и проявявате снизхождение, защото се обичате.

Ефесяни 4:12

Преди време семейството ни попадна в ситуация, която чудесно би обяснила това да страдаш смирено, кротко и търпеливо.

Синът ни, Даниел, тъкмо се беше върнал от мисионерско пътуване в Доминиканската Република. Там беше получил силни обриви по ръцете си и дори няколко отворени рани. Казали му, че това е причинено от отровен бръшлян, който вирее в тази страна. Кожата му изглеждаше толкова зле, че държахме да проверим лично какво точно е състоянието му. Нашият личен лекар отсъстваше в онзи ден, затова си уговорихме среща с доктора, който го заместваше.

Дъщеря ни, Сандра, се обади, за да запише час, каза им на колко години е Даниел и че тя, неговата сестра, ще го заведе при лекаря. Всички бяхме много заети в този ден, включително и самата Сандра. След четиридесет и пет минутно пътуване, тя пристигнала в лекарския кабинет, само за да чуе: „Съжаляваме, но нашата практика е да не приемаме малолетен пациент, който не е придружен от своя, родител“.

Сандра им обяснила, че когато се е обадила, тя умишлено им казала, че тя ще го води при тях, че често пъти именно тя е тази, която го е водила на лекар, поради нашите чести отсъствия. Сестрата твърдо държала Даниел да бъде придружен от родител.

За Сандра това била идеалната възможност да се разгневи. Тя бе поела тази отговорност въпреки своята заетост, само за да разбере, че положените усилия са били напразни. Предстояло й четиридесет и пет минутно прибиране до дома и цялото това разкарване й изглеждало като голяма загуба на време.

Бог й помогнал да запази самообладание. Обадила се на баща си, който тогава бил на гости при своята майка и той й казал, че ще дойде и ще се погрижи за нещата. Рано онази сутрин Дейв усетил, че трябва да мине през офиса и да вземе някои от моите книги и касети без изобщо да знае какво точно ще прави с тях. Той обаче знаел, че трябва да отиде и да ги вземе.

Когато стигнал до кабинета на доктора, жената, която записвала пациентите и попълвала формулярите, попитала Дейв дали случайно не е служител и не е женен за Джойс Майер. Той й отговорил: „Да“. Тогава тя му разказала, че гледа нашите предавания по телевизията, че е научила имената ни и не й било трудно да го разпознае. Дейв си поговорил с нея и й дал една от моите книги, говореща за емоционалното изцеление.

Защо ви разказвам тази история? Какво ли щеше да се случи, ако Сандра беше изгубила търпение? Свидетелството й щеше да бъде развалено, да не кажа унищожено. Всъщност това би могло да нанесе духовна вреда на жената, която ме вижда в една светлина по телевизията и след това вижда лошото поведение на член от моето семейство.

Много хора по света се опитват да намерят Бога и това което ние им показваме е много по-важно от това, което им говорим. Разбира се, че е важно да споделяме евангелието, но ако го правим, с поведението си отричаме своите думи, това е много по-лошо, отколкото да не казваме нищо за Бога.

Сандра търпеливо понесе своето страдание в тази ситуация и Божието Слово ни казва, че сме призвани да изявяваме такова поведение и отношение.

ТЪРПЕЛИВОТО СТРАДАНИЕ НА ЙОСИФ

Изпрати пред тях човека Йосиф, който бе продаден като роб.

Стегнаха в окови нозете му; притиснаха душата му в желязо,

Докато дойде време да се изпълни думата му [към неговите жестоки братя], защото Словото Господне го проверяваше и изпитваше.

Псалом 105:17-19

Помислете си за старозаветния пример Йосиф, който бил несправедливо малтретиран от своите братя. Те го продали в робство и излъгали баща си, че е разкъсан от диви животни. Междувременно той бил откупен от богат човек на име Петефрий, който го отвел в дома си като роб. Бог давал благоволение на Йосиф, където и да идел той, и твърде скоро имал благоволението и на новия си господар.

Йосиф продължил да се издига, но го сполетяла нова несправедливост. Жената на Петефрий се опитала да го прелъсти, но тъй като той бил човек с достойнство, не искал да има нищо общо с нея. Излъгвайки своя съпруг, тя казала, че Йосиф я е нападнал, поради което бил хвърлен в затвор за нещо, което изобщо не е направил.

През цялото време, докато бил в затвора, Йосиф се опитвал да помага на другите. Нито веднъж не се оплакал и понеже имал правилно отношение по време на своето страдание, Бог в крайна сметка го освободил и го издигнал. Накрая имал толкова власт в Египет, че никой не бил по-високо от него освен Фараон.

Бог защитил правото на Йосиф в ситуацията с неговите братя и те трябвало да дойдат при него за храна, когато цялата земя била застигната от глад. Йосиф отново проявил богоугодно отношение, като не им отмъстил, макар те да го заслужавали. Той им разказал как това, което те направили, за да му навредят, Бог преобърнал в негово добро; как те били в Божиите ръце, а не в неговите и че всичко, което той можел да направи, било да ги благослови (Вижте Битие 39 – 50).

ОПАСНОСТИ ОТ КРИТИКУВАНЕТО

Не бива да изпитваме Господа [да проверяваме колко Дълго е търпението Му, да Го съдим, да Го критикуваме и да се възползваме от Неговата доброта], както някои от тях Го изпитаха и погинаха от отровните змии.

Нито роптайте недоволно, както възроптаха някои от тях и погинаха от изтребителя (смъртта).

А всичко това им се случи за пример [и предупреждение за нас]; написа се за поука на нас, за да ни научи да правим правилните неща чрез добри указания, ние, върху които са стигнали последните времена.

I Коринтяни 10:9-11

От прочетения пасаж ясно можем да видим каква е разликата между Йосиф и израилтяните. Той нито веднъж не се оплакал, а те негодуваха при най-малкото нещо, което става по-различно от начина, по който те го очакват. Библията е много красноречива, що се отнася до опасността от мрънкането, критикарството и оплакването.

Посланието е съвсем ясно. Оплакванията на израилтяните са отворили врата за врага и той дошъл и ги унищожил. Те трябвало да оценят Божията доброта, но не го направили и затова платили висока цена.

Казва ни се, че цялата история на техните страдания и смърт е написана, за да ни покаже какво би се случило с нас, ако се държим по подобен начин.

Не бихме се оплаквали с устата си, ако преди това не сме го направили в мислите си. Оплакването определено е пустинен манталитет, който ще ни попречи да влезем в Обещаната земя..

Исус е нашият пример и трябва да постъпваме така, както е постъпвал Той.

Израилтяните се оплаквали и си останали в пустинята.

Исус прославял и сам Той бил възкресен от смъртта.

В този смисъл можем да видим силата на хвалението и благодарността, както и силата на мърморенето и оплакването. Точно така, мрънкането, критикарството и оплакването имат сила, но това е негативна сила. Всеки път, когато посветим умовете си и устните си на някое от тези неща, даваме на Сатана власт над нас, която Бог не му е определил да има.

НЕ РОПТАЙ. НЕ ТЪРСИ НЕДОСТАТЪЦИ, НИТО СЕ ОПЛАКВАЙ

Вършете всичко без роптание, критикуване и оплакване [спрямо Бога] и без препиране и съмнения и въпроси [помежду си],

за да бъдете безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада без недостатък (без да давате повод за обвинение) всред опако и извратено поколение [духовно извратено], сред което блестите като светила (звезди или маяци, светещи ярко) в [мрачния] свят.

Филипяни 2:1415

Понякога изглежда сякаш целият свят се оплаква. Толкова много хора роптаят и мрънкат, а толкова малко показват благодарност и оценяване. Хората се оплакват от своите шефове, от работата си, вместо да са благодарни, че имат такава и да оценяват факта, че не живеят в приют за бездомни и не се нареждат на опашка, за да получат топла супа.

Много от тези бедни хора биха били очаровани, ако имат тази работа без значение от несъвършенствата й. Те с готовност биха търпели този „не чак толкова безупречен“ шеф, за да имат редовни доходи, да живеят в свой дом и да приготвят сами храната си.

Може и да имаш нужда от по-добре платена работа и твоят шеф да не се държи съвсем справедливо с теб и това е много жалко, но изходният път не минава през оплакването.

НЕ СЕ РАЗДРАЗНЯВАЙ И НЕ СЕ ТРЕВОЖИ –МОЛИ СЕ И БЪДИ БЛАГОДАРЕН!

Не се безпокойте за нищо; но относно всяко нещо, с молитва и молба изказвайте исканията си на Бога с благодарение.

Филипяни 4:6

В този стих апостол Павел ни учи как да разрешим своите проблеми. Той ни насърчава да се молим с благодарност във всяка ситуация.

Господ ме научи на същия принцип като ми каза: „Джойс, защо да ти давам други неща, когато ти не си благодарна за това, което вече имаш? Защо да ти дам още нещо, че да се оплакваш и от него?

Ако не можем да принесем настоящите си молитви с благодарност в сърцето си, не можем да получим благоприятен отговор. Словото не ни казва да се молим с оплаквания и роптания, а с благодарност.

Мърморенето, оплакването, роптанието, критикарството обикновено се появяват, когато някой не е направил нещо така, както на нас ни се е искало, или когато трябва да чакаме по-дълго, отколкото сме очаквали. Божието Слово ни учи да сме търпеливи в такива моменти.

Аз съм разбрала, че търпението не е точно способността ни да чакаме, а е способността да поддържаме добро отношение, докато чакаме.

Много важно е да погледнете сериозно на въпроса за оплакването и всички останали видове негативно мислене и говорене. Аз искрено вярвам, че Бог ми е дал откровение за това колко опасно е да предадеш ума и устните си на тях.

Бог е казал на израилтяните във Второзаконие 1:6: … достатъчно дълго стояхте на тази планина. Вероятно и вие обикаляте една и съща планина от много време и вече сте готови да преминете. Ако е така, добре би било да не забравяте, че не бихте могли да продължите напред в позитивна посока, ако вашите мисли и разговори са пълни с оплакване и ропот.

Не казвам, че ще е лесно да не се оплаквате, но вие имате Христовия ум. Защо да не се възползвате максимално от това?