Съдържание Цялата книга на една страница

Глава 17 – „Някой друг да го направи вместо мен. Не искам да поема тази отговорност“.

Пустинен манталитет № 2

„И Тара взе сина си Аврам и внука си Лот, Арановия син, и снаха си Сарая, жената и сина си Аврам и излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и като дойдоха в Харан, там се заселиха.

Битие 11:31

Отговорността често пъти се определя като нашия отклик на Божиите способности. Да бъдеш отговорен означава да откликнеш на възможностите, които Бог поставя пред тебе.

Бог дал на бащата на Авраам отговор – възможност да откликне на Неговата, способност. Той поставил пред него възможността да отиде в Ханаан. Вместо да върви докрай с Господа, той предпочел да спре и да се установи в Харан.

Много лесно е да бъдем развълнувани, когато Бог ни говори и ни дава възможност да направим определено нещо. Също както Тара и ние много пъти не довършваме това, което сме започнали, защото когато се захванем да го правим, осъзнаваме, че се изисква много повече от емоционална тръпка и вълнения.

Повечето нови приключения са вълнуващи, само защото са нови. Вълнението обаче ще придвижва човека до един определен момент, но не би могло да го доведе до финалната линия.

Много вярващи правят точно това, което Библията казва, че направил и Тара. Насочват се към определено място, но някъде по пътя спират и там се заселват. Те се изморяват или се изтощават. Имат желание да завършат докрай пътя си, но нямат желание да поемат нужната отговорност, която се изисква от тях. Ако се намери някой друг да го направи вместо тях, с радост биха пожънали славата, но нещата изобщо не се получават по този начин.

ЛИЧНАТА ОТГОВОРНОСТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ДЕЛЕГИРАНА

А на утрешния ден Мойсей рече на народа: Вие сторихте голям грях; но сега ще се изкача при Господа, дано да се уреди изкупление на греха ви.

Тогава Мойсей се върна при Господа и каза: О! Този народ стори голям грях, че си направи златен бог.

Но сега, ако искаш, прости греха им, ако ли не, моля Ти се, заличи мене от книгата, която си написал.

Изход 32:30-32

В своята подготовка и изучаване на Словото съм открила, че израилтяните нито веднъж не са пожелали да поемат отговорност за нещата, които правели. Мойсей се е молил вместо тях, търсил е лицето на Господа и отново той се е покайвал вместо тях, когато са се забърквали в неприятности (Изход 32:1-14).

Едно новородено бебе няма никакви отговорности, но колкото повече израства едно дете, толкова по-големи са очакванията към него да поеме отговорност. Едно от основните задължения на родителя е да научи детето си да поема отговорност. Така и Бог желае да научи Своите деца на същото нещо.

Бог ми предостави тази възможност да бъда в служение на пълен работен ден. Аз поучавам Неговото слово, проповядвам евангелието в Америка, както и по целия свят, имам радио и телевизионни предавания. Но мога да ви уверя, че отговорността, която върви редом с всичко това, е толкова голяма, че мнозина си нямат и най-малка представа какво представлява тя. Много хора казват, че искат да бъдат в служение, защото си мислят, че то е едно непрестанно преживяване в Духа.

Много хора подават документи за работа при нас и си мислят, че да станат част от нашето служение, е най-хубавото нещо, което може да им се случи. По-късно обаче те откриват, че на това място се работи, както на всяко друго. Трябва да стават рано сутрин, да идват навреме на работа, да бъдат под нечий авторитет, да следват една и съща рутина всеки ден. Когато хората ни казват, че искат да дойдат и да работят за нас, аз им отговарям, че ние не се носим по цял ден на облаци и не пеем „Алилуя“. Ние работим и то доста усърдно. Ходим достойно и правим всичко което правим, като се стремим към съвършенство.

Разбира се, голяма привилегия е да се работи в служение, но това, което се опитвам да ви покажа, е че когато тръпката и вълнението спрат, ще откриете, че от вас се очакват големи неща, както и поемането на голяма отговорност.

ИДИ ПРИ МРАВКАТА!

Иди при мравката, о ленивецо, размишлявай за постъпките й и стани мъдър.

Тя няма ни началник, ни надзирател или управител, но приготвя храната си лете и събира яденето си по жетва.

Докога ще спиш, ленивецо? Кога ще станеш от сън?

Малко спане, малко дрямка, малко скръстване на ръце за почивка –

И ще дойде сиромашия върху тебе като разбойник или като един, който пътува [който бавно, но сигурно пристъпва към теб] и немотия като грабител, [който те прави безпомощен].

Притчи 6:6-11

Този мързел на израилтяните била една от причините, поради които се скитали в пустинята цели четиридесет години, за да извървят път, който по принцип би им отнел само единадесет дни.

Аз обичам да чета този пасаж от Притчи, в който вниманието Ни е приковано към мравката, която без да има надзирател или началник, подсигурява това, което е необходимо за нея и семейството й.

Хора, които вечно се нуждаят от някой, който да ги мотивира, никога няма да постигнат нещо велико. Тези, които постъпват правилно, само когато някой ги гледа, също не могат да стигнат много далеко. Трябва да сме мотивирани отвътре, а не отвън. Трябва да живеем живота си пред Бога, като знаем, че Той вижда всичко и че наградата ни ще дойде от Него, ако постоянстваме да правим това, което Той иска от нас да правим.

МНОЗИНА ПРИЗВАНИ, МАЛЦИНА ИЗБРАНИ

Защото мнозина са призвани, но малцина избрани.

Матей 20:16

Някога чух един учител да казва, че този стих означава, че мнозина са призвани или получили възможността да направят нещо за Господа, но малко са тези, които са готови да поемат отговорността и да откликнат на призива.

Както споменах по-рано в своята книга, много хора имат желание, но не и волята да го изпълнят. Хора с „пустинен манталитет“ искат да имат всичко, без обаче да правят каквото и да било.

СТАНИ И ИДИ!

След смъртта на Господния слуга Мойсей, Господ говори на Исус Навиевия син, Мойсеевия помощник, казвайки:

Слугата ми Мойсей умря; затова сега стани [заеми мястото му], мини през този Йордан, ти и целият този народ, и влезте в земята, която Аз давам на тях, на израилтяните.

Всяко място, на което стъпи стъпалото на нозете ви, давам ви го, както казах на Мойсей.

Исус Навин 1:1-3

Когато Бог казал на Исус Навин, че Мойсей е мъртъв и че Исус Навин трябва да заеме неговото място и да заведе народа на Израил през Йордан, в Обещаната земя, това е означавало много нови отговорности за него.

Същото се отнася и за нас, когато тръгнем, за да завладеем своето духовно наследство. Нито ти, нито аз ще можем някога да служим под помазанието на Бога, ако преди това не сме готови да поемем сериозно своите отговорности в живота.

ЕТО, СЕГА Е БЛАГОПРИЯТНОТО ВРЕМЕ!

Който се взира във вятъра [и чака всички условия да станат благоприятни], няма да засее; и който гледа към облаците, няма да жъне.

Еклисиаст 11:4

През 1993, когато Бог ни показа, че иска да започнем телевизионни предавания, Той ни каза: „Давам ви възможност да излезете по телевизията, но ако не поемете тази отговорност сега, тя няма да мине повторно край вас“. Ако Бог не ни беше показал, че тази възможност е за това определено време, ние с Дейв щяхме да отложим стартирането й. В крайна сметка тогава се намирахме в доста удобно положение и не търсехме промяна.

Цели девет години бяхме в процес на „раждане“ на служението „Живот в Словото“. А сега Бог ни даваше възможност да достигнем до повече хора, което бе желанието и на нашето сърце. Но за да го направим, трябваше да оставим своите удобни позиции и да поемем новата отговорност.

Когато Бог кара Своите деца да направят нещо, пред тях застава едно голямо изкушение да отложат, докато дойде „по-удобен“ момент (Деяния 24:25). Хората винаги са склонни да изчакват, докато това, което трябва да направят, няма да им коства толкова много или ще стане по-лесно за изпълнение.

Насърчавам ви да бъдете човек, който не се страхува от отговорности. Само когато има съпротивление, тогава се изгражда вашата сила. Ако правите само това, което ви е лесно, ще си останете винаги слаби.

Бог очаква и от тебе, и от мене да сме отговорни и да поемаме грижа за всяко нещо, което Той ни поверява – да направим нещо, което ще даде добър плод. Ако ние не използваме талантите и дарбите, които Бог ни е дал, тогава сме безотговорни към това, което Той ни е поверил.

БЪДИ ГОТОВ!

И тъй, бдете [отдайте цялото си внимание и бъдете активни], защото не знаете нито деня, нито часа, в който ще дойде Човешкия син.

Матей 25:13

Матей 25 е една от главите в Библията, която ни учи какво трябва да правим докато очакваме завръщането на Господаря.

Първите дванадесет стиха описват десет девици, пет от който неразумни, а другите пет – мъдри. Петте, които били неразумни, нямали желание да правят нищо допълнително, за да са сигурни, че са готови да Го посрещнат когато дойде. Те направили абсолютния минимум, който се изисквал от тях и нямали желание да извървят допълнителната миля, затова взели масло, колкото им било необходимо, за да не угаснат светилниците им. Мъдрите обаче отишли отвъд това, което се е изисквало от тях. Те взели допълнително масло, за да са сигурни, че са напълно подготвени дори и за дълго очакване.

Когато младоженецът дошъл, неразумните се събудили и открили, че техните светилници догарят и естествено поискали от мъдрите девици да им дадат от своето масло. Обикновено така става. Хората, които са мързеливи и постоянно отлагат нещата, винаги искат от онези, които работят упорито и са отговорни, да направят вместо тях това, което те самите е трябвало да направят.

УПОТРЕБИ ТОВА, КОЕТО ТИ Е БИЛО ДАДЕНО

Зли и лениви, и мързеливи слуго!…

Матей 25:26

Матей 25 записва една притча, в която Исус разказва за трима слуги, на които били дадени таланти, по право принадлежащи на техния господар. След това техният господар заминал за далечна страна, като очаквал, докато го няма, неговите слуги да се погрижат за нещата му както подобава.

Мъжът, на когото били дадени пет таланта, ги употребил. Инвестирал ги и спечелил още пет освен тях. Мъжът, на когото били дадени два таланта, направил същото. Но този, който получил само един талант, го заровил и абсолютно нищо не направил с него. На него Господарят казал: „Ти нечестиви, лениви и мързеливи слуго!“ После наредил да му отнемат този един талант и да го дадат на онзи, който придобил общо десет, а мързеливият слуга бил сурово наказан.

Насърчавам ви да откликнете подобаващо на способностите; които Бог ви е дал, като направите с тези си таланти всичко, което е по силите ви, така че когато Господарят се върне, да Му дадете не само това, което Той първоначално ви е дал, но и много повече заедно с него.

Библията категорично ни показва, че Божията воля е да принасяме много плод и той да бъде траен (Йоан 15:16).

ВЪЗЛАГАМЕ ГРИЖИТЕ СИ. А НЕ ОТГОВОРНОСТИТЕ СИ

Смирявайте се под мощната ръка на Бога и Той ще ви възвеличи своевременно.

И всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас. I Петрово 5:7

Не се страхувайте от отговорностите. Научете се да възлагате грижите си на Бога, а не своите отговорности. Някои хора са се научили да живеят без да се тревожат за каквото и да било. Те са станали експерти в това да „възлагат грижите си“ и така им харесва, че възлагат и отговорностите си на Бога.

Вземете твърдо решение да се справяте с всичко, което ви се изпречи на пътя, без да бягате от него само защото ви изглежда твърде предизвикателно.

Винаги помнете, че ако Бог ви дава това, което искате от Него, има и отговорност, която върви с това благословение. Ако вие притежавате дом или кола, Бог очаква вие да се грижите за тях. Демони на мързел могат да атакуват ума или мислите ви, но вие имате Христовия ум и със сигурност можете да разпознаете измамите на дявола и да не се водите от своите чувства, а да направите това, което е правилно, независимо от това, което изпитвате. Да поискаш нещо е лесната част, но да поемеш отговорността за това нещо е тази част, която развива характера.

Спомням си време, в което се опитвах да убедя съпруга ми да купи къща на брега на езеро – място, на което да можем да ходим, за да се молим, да си почиваме или да се подготвяме и изучаваме Словото. Исках място, на което да се „махаме от всичко останало“. Говорех му колко прекрасно би било, как нашите деца и внуци ще се наслаждават на това място и даже как можем да водим водачите, с които работим, за да имаме работни срещи или време за молитва заедно.

Всичко звучеше страхотно, а аз усещах желанието в моите чувства, но Дейв непрекъснато ми повтаряше колко много отговорности ще имаме, ако си вземем такава къща. Той ми напомняше колко сме заети и без да я имаме. Говореше ми за заема, който имаме, и за вноските, които трябва да правим, за да го погасим. Убеждаваше ме, че ще е по-добре да си наемаме място и да си плащаме за това, вместо да си купим цяла къща и да поемем всички отговорности, свързани с притежаването й.

Аз гледах доста емоционално на нещата, а той напълно практично. Всеки път, когато трябва да вземем някакво решение, трябва да обръщаме внимание и на двете страни – не само на приятните неща, но и на отговорностите, които вървят редом с удоволствията. Къща на брега на езеро е чудесно нещо за тези, които могат да посветят достатъчно време, за да се грижат за нея, но ние не разполагахме с такова. Дълбоко в себе си аз добре осъзнавах това, но в продължение на една година се опитвах да убедя Дейв да си купим такава къща.

Сега съм много благодарна, че той устояваше позицията си твърдо. Ако не го беше направил, със сигурност щяхме да купим къщата, да я задържим за известно време и в крайна сметка да я продадем на някой друг, защото поддържането й щеше да отнеме много от нашето време. Всъщност наши приятели си купиха къща на брега на едно езеро и можем да я наемаме от тях всеки път, когато тяхната и нашата програма позволяват.

Ако употребяваш мъдрост, ще откриеш, че Бог посреща всичките ти нужди. Всеки, който се ръководи от ума на Христос, ще ходи в дух на мъдрост, а не воден от своите емоции.

Бъди отговорен!