Съдържание Цялата книга на една страница

Глава 14 – Пасивен ум

„Людете ми са унищожени поради липса на знание”.

Осия 4:6

Този стих определено се отнася и за пасивността. Повечето християни дори не знаят какво означава този термин, нито знаят как да разпознаят симптомите на пасивността.

Пасивността е противоположното на активността. Това е опасно състояние, защото Божието Слово ясно ни казва, че трябва да сме будни, бдителни и активни (I Петрово 5:8), че трябва да разпалваме дарбите в нас (II Тимотей 1:6).

Чела съм най-различни определения на думата „пасивност“ и я описвам като липса на чувства, липса на желание, обща апатия, хладност и мързел. Зад пасивността се крият зли духове. Дяволът знае, че бездействието и нежеланието да се осъществи Божията воля ще обрече вярващия на пълен неуспех и поражение. Ако човек устоява на дявола и му се противопоставя с цялата си воля, врагът няма шанс да спечели войната. Но ако вярващият стане пасивен, той се изправя пред сериозен проблем.

Много от християните са водени от своите чувства и единственото, което може да ги спре да направят това, което знаят, че трябва да направят, е липсата на чувства. Те хвалят Бога, ако чувстват желание да го правят; дават, ако чувстват, че трябва да дават; държат на думата си, ако чувстват, че това трябва да направят. Ако не чувстват да им се прави дадено нещо, просто не го правят.

ПРАЗНОТО МЯСТО СЪЩО Е МЯСТО!

Нито давайте място на дявола.

Ефесяни 4:27 (KJV)           

Мястото, което предоставяме на Сатана, често е празното неизпълнено от Духа място. Един празен, пасивен ум много лесно може да се изпълни с погрешни мисли Вярващият, който има пасивен ум и не се противи на тези неправилни мисли, често ги приема за свои собствени мисли. Той не осъзнава, че нечист дух ги е поставил в ума му, защото там е имало много празно място, което той е заел.

Един от начините, по които да се предпазите от погрешните мисли, е като запълните ума си с правилните мисли. Дяволът може да бъде изгонен, но след това той отива и се скита по сухи места за известно време. Когато се върне в стария си дом и го намери празен, Библията казва в Лука 11:24-26, че той се връща и води и други със себе си и състоянието на човека става по-лошо от първоначалното. Поради това никога не гоним демони от човек, ако преди това не сме го научили как да „запълни празното място“.

Не казвам, че всеки човек, които има зли мисли, има и зъл дух в себе си. Но често зад злите мисли се крие зъл дух. Един вярващ може непрекъснато да събаря помисли и въображения, но ако не изпълни празното място с правилни мисли, те ще се връщат отново и отново. Когато врагът се върне и не намери празно място, той няма да има къде да се настани.

Има агресивни грехове или грехове, които се извършват, и пасивни грехове, т.е. грехове, при които пропускаш да направиш нещо. С други думи, има неправилни неща, които правим, и правилни неща, които пропускаме да направим. Например едно взаимоотношение може да се разруши чрез говоренето на безсмислени думи, но то може да се развали и чрез пропускането да се говорят благи и мили думи, които е трябвало да бъдат изговорени, но никога не са били изговорени.

Един пасивен човек си мисли, че не прави нищо погрешно, защото изобщо нищо не прави. Когато го изобличиш за някаква грешка, той ще ти отговори, че нищо не е направил. Неговият отговор е правилен, но поведението му не е. Проблемът е настъпил точно поради това, че не е направил нищо.

КАК ДА ПРЕОДОЛЕЕМ ПАСИВНОСТТА?

Моят съпруг Дейв имаше проблеми с пасивността преди години. В някои отношения беше активен. Ходеше на работа всеки ден, играеше голф в събота и гледаше футбол в неделя. Освен тези неща беше много трудно да го мотивираш да направи каквото и да било. Ако трябваше да закачи някоя снимка на стената, му отнемаше той или четири седмици да го направи. Това предизвика големи търкания помежду ни. В моите очи изглеждаше, че той прави това, което иска, и нищо повече.

Дейв обичаше Господа и когато търсеше лицето Му, за да получи помощ за този проблем, Бог му показа неща за пасивността и опасностите от нея. Той откри, че зад това бездействие стоят нечисти сили. Имаше определени области, в които нямаше никакви проблеми, защото отстояваше с волята си, но имаше и такива, в които чрез своето бездействие бе предал волята си на врага. В тези области бе много угнетен и бе стигнал до състояние, в което нямаше никакво желание и мотивация да постигне определени задачи.

Изучаването на Божието слово и молитвата бяха две други области, в които той бе пасивен. От своя страна, понеже знаех, че не търси водителство от Господа, трудно го слушах за каквото и да било. Така или иначе имах проблем с непокорството и сами можете да видите как врагът използваше нашите слабости един срещу друг. Много хора стигат дори до развод поради такива проблеми. Те всъщност изобщо не разбират какъв е проблемът.

Аз от своя страна бях твърде агресивна. Винаги правех нещата преди още Бог да ми ги каже и по този начин постъпвах плътски, а очаквах Бог да ме благослови. Дейв от своя страна почти нищо не правеше освен да чака Бог, което страшно много ме дразнеше. Сега ни е смешно, когато си спомним какво сме представлявали някога, но тогава не ни беше до смях. Ако Бог не бе привлякъл вниманието ни, ние също щяхме да бъдем вписани в статистиката на разведените.

Дейв винаги ми казваше, че вървя няколко крачки пред Бога, а аз МУ отговарях, че той е на километри след Него. Аз бях твърде активна и агресивна, а Дейв бе прекалено пасивен.

Когато един вярваш бездейства в област, в която е надарен или има талант, тази област започва да атрофира и спира да се развива Колкото по-дълго стои и нищо не прави, толкова по-малко му се иска да прави каквото и да било. Един от най-подходящите примери са физическите упражнения.

Аз изпълнявам добра програма за физическо натоварване и колкото повече тренирам, толкова по-лесно ми става. Когато обаче първоначално започнах, ми бе много трудно. Всеки път, след като приключвах с упражненията, имах мускулна треска, защото дълго време бях пасивна по отношение на физическите упражнения. Колкото по-дълго не правех нищо, толкова по-тежко ставаше моето физическо състояние. Ставах все по-безсилна поради това, че не тренирах мускулите си.

Дейв започна да вижда какъв е проблемът му! Той имаше работа с нечисти духове, които го подтискаха поради дългото му бездействие. Когато Святият Дух му откри тази истина, Дейв взе решение отново да стане активен и деятелен, а не мързелив или отлагащ за по-късно.

Взимането на решението е лесната част, осъществяването му е трудната. Трудно е, защото във всяка една от тези области, в които той бе пасивен, сега трябваше да се „тренира“, докато стане отново силен.

Той започна да става в 5:00 всяка сутрин, за да чете Словото и да се моли преди да отиде на работа. Битката вече започна! Дяволът трудно отдава област, която е завзел и никога не я освобождава без борба. Дейв ставаше, за да прекара време с Бога, но заспиваше на дивана. Макар да имаше много такива сутрини в които заспиваше, имаше и голям напредък, защото не спираше да става рано всяка сутрин и да се стреми да си създаде молитвен живот.

Имаше периоди, в които бе отегчен. Имаше дни, в които се чувстваше сякаш няма никакъв напредък, в които не разбираше нищо от това, което четеше, и му се струваше, че молитвите му си остават там в стаята, където се молеше. Но той не се предаваше и постоянстваше поради откровението, което Святият Дух му бе дал за неговото състояние, наречено пасивност.

Започнах да забелязвам, че когато имам нужда Дейв да направи нещо в къщата, той веднага го изпълняваше. Отново започна да взема решения за живота си. Много пъти никак не му се правеше точно това, което се е налагало да направи, но надмогваше своите чувства и плътски желания. Колкото повече постъпваше според това, което знае, че е правилно, толкова по-свободен се чувстваше.

Ще бъда откровена и ще ви кажа, че никак не му беше лесно. Свободата не настъпи за няколко дни, нито дори за седмици. Пасивността е едно от най-трудните състояния, от които да се освободиш, защото както споменах, не изпитваш някакви чувства, които могат да те подпомогнат в борбата ти с пасивността.

С Божията помощ Дейв постоянстваше и днес в него няма и капка пасивност. Той е администратор на Живот в Словото, отговаря за всичките ни радио и телевизионни предавания, както и за финансирането на всяка отделна част от служението ни. Той организира всяко пътуване и непрекъснато пътува с мен. При това е отличен съпруг и баща. Редовно се моли и прекарва време с Божието Слово. С други думи, той е мъж, достоен за уважение.

Все още играе голф и гледа спортни предавания, но заедно с това прави и всички останали неща, които трябва да направи. Като гледам какъв е сега и колко много е постигнал, никой не би могъл да повярва колко пасивен бе някога.

Състоянието на пасивност може да бъде победено. Но първата стъпка към преодоляването на пасивността в действителност е преодоляването на пасивността в ума. Дейв не би могъл да постигне този прогрес преди да вземе решение и да промени начина си на мислене.

ПРАВИЛНИТЕ ДЕЙСТВИЯ СА ПРОДУКТ НА ПРАВИЛНОТО МИСЛЕНЕ

И недейте се съобразява с този свят (този век) [оформен и пригоден към външните, повърхностни обичаи], но преобразявайте се (променяйте се) чрез [пълно] обновяване на ума си [чрез неговите нови идеи и неговото ново отношение], за да познаете (лично) каква е добрата, благоугодна и съвършена Божия воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено (в Неговите очи за вас).

Римляни 12:2

Това е един динамичен принцип, изявен ни от Божието слово, и нито един човек не би могъл да ходи в победа, ако не го осъзнае и не започне да постъпва според него. Правилните действия са в резултат на правилно мислене.

Нека го кажа по друг начин: Не би могъл да промениш поведението си, ако преди това не промениш начина си на мислене.

В Божия ред първо идват правилните мисли и едва тогава следва правилното поведение. Аз вярвам, че правилните действия и коректното държание са „плод“ на правилното мислене. Много вярващи отчаяно се опитват да правят правилните неща, но плодът не е продукт на отчаяни опити. Плодът се ражда от черпене на живителни сокове от лозата (Йоан 15:10 KJV). Да пребъдваш в лозата означава да бъдеш покорен (Йоан 15:10 KJV).

Винаги използвам Ефесяни 4:22-24 когато обяснявам този принцип. Стих 22 казва: Съблечете старото си естество [свалете и махнете старото си непроменено аз], което е характеризирало предишния ви начин на живот и сега тлее поради пожеланието и страстите, които извират от заблудата.

24 стих продължава, като казва: И облечете новото естество (обновеното аз), създадено по Божие подобие в истинска праведност и святост.

Виждаме, че 22 стих ни казва да спрем да се държим непочтено, а 24 стих – да започнем да постъпваме правилно. 23 е така нареченият от мен „свързващ“ стих, който ни казва как да стигнем от 22 стих (неправилно държание) до 24 стих (правилно държание). И да се подновявате непрекъснато от обитаващия във вашия ум Дух (като получавате свежо мисловно и духовно отношение).

Не е възможно от неправилно поведение да стигнеш до правилно без преди това да промениш начина си на мислене. Един пасивен човек може и да иска да прави правилните неща, но никога не би могъл да го постигне, ако първо не активира ума си и не го съобрази с Божието Слово и воля.

Добър пример, за който се сещам, е за един човек, който чакаше за молитва на семинар, който водих. Той имаше проблем с похотта. Истински обичаше своята съпруга и не искаше да разруши брака си, но ако проблемът не се разрешеше, той щеше да загуби семейството си.

„Джойс, имам проблем с похотта. Сякаш не мога изобщо да стоя настрана от чужди жени. Ще се молиш ли за моето освобождение? Много пъти са се молили за мен, но аз сякаш не виждам никакъв напредък“.

Святият Дух ме подтикна да му кажа следното нещо: „Да, ще се моля за теб, но ти си този, който си отговорен за нещата, които позволяваш да се прожектират на екрана на твоя ум. Ако искаш да се наслаждаваш на истинска свобода, трябва да престанеш да си представяш, че си с други жени и да спреш да мислиш за порнографски снимки“.

Както този мъж, много други са осъзнавали, че имат проблем, но не са успявали да преживеят истинска победа, защото са искали да променят поведението си, но не и начина си на мислене.

Умът често е арена, на която хората си играят на игрички с греха. Исус казва в Матей 5:27-28: Чули сте, че е било казано: Не прелюбодействай. Но Аз ви казвам, че всеки, който само погледне жена с нечестиви помисли, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си. Пътят към греховното поведение се павира от греховни мисли.

Една жена, която посети първата ми домашна група за изучаване на Словото, бе предала живота си на Господа и искаше всичко в Дома и брака й да бъде изправно. Всичко в живота й беше в безпорядък – домът й, децата й, бракът й, финансовото й състояние, здравето й и т.н. Тя открито заявяваше, че не обича своя съпруг и всъщност дори го презираше. Знаейки, че нейното отношение не бе богоугодно, тя бе готова отново да го обикне, но не и да се примири с това да бъде близо до него.

Ние се молихме, тя се моли, всички се молиха! Споделихме стихове с нея и й дадохме касети, които да слуша. Направихме всичко, което знаехме, че трябва да направим, а тя послуша всичко, което й бяхме казали, но нямаше никакъв напредък в живота й. Какво не беше наред? По време на лично съветване стана ясно, че тя е мечтателка, която скита в облаците. Всъщност винаги си е представяла, че живее като в приказка, че е принцеса, а Чаровният Принц се връща от работа и й носи цветя и шоколадови бонбони и с обяснението си в любов я кара да припадне от вълнение.

Тя прекарвала дните си в подобни мисли, а когато измореният, напълнял, потен и мръсен съпруг се прибирал от работа (с паднал зъб), тя го презряла.

Помислете за тази ситуация за момент. Тази жена бе новородена, но животът й въпреки това бе в пълен безпорядък. Тя имаше желание да живее за Бога и да Му се покорява, а искаше и да обича съпруга си, защото знаеше, че това е Божията воля. Тя имаше огромно желание да има победа в живота и брака си, но нейният мъж бе този, който я събаряше и поразяваше. Нямаше начин тя да спре да презира своя съпруг, ако на първо място не започнеше да действа, водена от здравия разум.

Тя живееше в съзнанието си в свят, който не съществува и никога няма да съществува. Ето защо бе напълно неподготвена да се справи с реалността. Имаше пасивен ум и понеже не избираше своите мисли въз основа на Божието слово, бе позволила на нечисти духове да й вдъхнат ефимерни мисли.

Докато се заблуждаваше, че това са нейни мисли, и им се наслаждаваше без да разпознава от къде идват, не можеше да преживее победа. Щом промени начина си на мислене, животът й също започна да се променя. Тя промени отношението си към съпруга си първо в ума си, а той започна да променя външния си вид и поведението и към нея.

МИСЛИ ЗА ГОРНИТЕ НЕЩА

И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христос [към нов живот, като сте споделили Неговото възкресение от мъртвите], търсете и се целете в това [богатите и вечни съкровища], което е горе, където седи Христос отдясно на Бога.

Настройте ума си и го дръжте насочен към това, което е горе, (това, което е възвишено), а не за земното.

Колосяни 3:1-2

Тук отново виждаме същия принцип: ако искаш да се наслаждаваш на чудесния живот, който Христос ти е подсигурил, търси този нов и мощен живот, като мислиш и насочваш постоянно ума си към горните неща, а не към земните.

Апостол Павел ясно ни показва, че ако аз и ти искаме да се радваме на добър живот, то тогава трябва да мислим за добри неща.

Мнозина вярващи искат този добър живот, но пасивно си седят и чакат замечтано нещо добро да им се случи, без те да правят каквото и да било. Често започват да завиждат на хората които живеят в победа, като се съблазняват, което прави живота им още по-труден.

Ако искаш да спечелиш победа над своите неприятности и проблеми, ако наистина искаш да живееш този чудесен живот, трябва да се изправиш и да направиш нещо по въпроса, а не само да седиш и да го желаеш. Трябва да си активен, а не пасивен. Правилните действия са плод на правилните мисли. Не бъди пасивен в своя ум. Още днес започни да избираш правилните мисли.

следваща глава Глава 15 - Христовият ум