Съдържание Цялата книга на една страница

Глава 13 – Осъждащ, критичен и подозрителен ум

„Не съдете и няма да бъдете съдени.

Матей7:1

Хората си причиняват множество страдания и неприятности поради осъдителното си отношение, критичността и подозрителността си. Много взаимоотношения се разрушават от тези врагове, като умът отново е бойното поле на тяхното действие.

Мислите могат да бъдат инструмент, който дяволът използва, за да държи човек в самота. Никой не обича да е около такива хора, които държат да изкажат мнение по абсолютно всеки обсъждан въпрос.

Някога познавах една жена, на която съпругът бе много заможен бизнесмен. Той бе много скромен човек и малко говореше, а тя искаше той да говори много повече. Освен това той беше много начетен. Тя се дразнеше и се сърдеше, когато са заедно с група хора и някой започне да говори по тема, за която съпругът й знае много повече от говорещия и би могъл да внесе голяма яснота по въпроса. Според нея той трябваше да им каже всичко, което знае по темата, но той не го правеше.

Една вечер, когато се прибрали от едно тържество, тя му се скарала: „Защо не каза нищо по въпроса, който обсъждаха. Ти знаеш толкова много, а стоя и мълча все едно нямаш представа за какво говорят!“

„Аз вече знам това, което знам“, – отговорил й той. „Опитвам Се Да си мълча и да ги слушам, за да видя какво другите знаят“.

Предполагам, че тази е и причината, поради която той бе богат човек. Просто беше мъдър! Малцина са тези, които придобиват богатства, без да имат мъдрост. Малцина са тези, които имат Приятели, без да използват мъдрост във взаимоотношенията си.

Да осъждаш, да изказваш мнение по всеки въпрос и да бъдеш критичен са три сигурни начина за изличаването на едно взаимоотношение. Съвсем естествено е, че Сатана иска аз и ти да бъдем самотни и да се чувстваме отхвърлени и затова той атакува нашия ум точно в това отношение. В тази глава искам да говоря за това как да разпознаваме погрешните мисловни процеси, както и как да се справяме с подозрителността.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОСЪЖДЕНИЕ

В Тълковния речник на думите в Новия завет на Вайн едната от гръцките думи, преведена като осъждение, е обяснена като: „решение, взето въз основа на грешките и недостатъците на някой друг“ и тя е взаимозаменяема с думата „укоряване, обвиняване“[1]. Отново според този речник глаголът осъждам е преведен като: „оформям, създавам си мнение“ и е взаимозаменяема с думата „произнасям присъда“[2].

Единствен Бог има правото да ни осъжда или произнася присъда за нас, затова, когато осъждаме другите, в известен смисъл се изявяваме като Бог в техния живот.

За вас не знам, но тази мисъл ме кара да се страхувам от Бога. Аз съм доста дръзка жена, но не бих се осмелила да се опитвам да бъда Бог! Това някога беше огромен проблем в моя живот и съм уверена, че нещата, на които Бог ме е научил, които ще споделя с вас, ще ви бъдат от голяма полза.

Критикарството, мнителността и осъждането изглежда имат родствена връзка, затова ще ги обсъдим като един голям общ проблем.

Аз бях много критична, защото винаги виждах само това, което не бе правилно, вместо това, което е добро. Някои хора имат по-голям проблем в това отношение от останалите. По-приветливите и добродушни личности нямат за цел да забелязват нещо друго освен хубавите и забавни неща в живота и затова не обръщат чак такова голямо внимание на нещата, които биха могли да развалят доброто им настроение. По-меланхоличните и по-контролиращите личности често виждат първо това, което е погрешно, и в повечето случаи такива хора са доста щедри в споделянето на своето негативно мнение и виждане за другите.

Ние трябва да сме наясно, че виждаме нещата под свой ъгъл, който не винаги е прав. Обичаме да казваме на хората какво мислим по даден въпрос, но точно там е проблемът. Това, което ти смяташ, че е правилно, може да не е правилно в очите на другия и обратно. Всички знаем, че „да не крадем“ се отнася за всички, но тук аз говоря за хилядите неща, с които се сблъскваме всеки ден, които не са нито правилни, нито погрешни, а са просто нашият личен избор. Трябва да добавя също, че това са решения, които хората имат право да вземат сами за себе си, без външна намеса.

Със съпруга ми сме много различни в начините, по които подхождаме към повечето неща от живота. Как да подредим мебелите в къщата е едно от тези неща. Не че никога не харесваме нещо, което е избрал другият, но ако излезем заедно да купуваме нещо за дома, Дейв винаги харесва едно нещо, а аз съвсем различно. Защо е така ли? Ами защото сме различни хора. Неговото мнение е точно толкова добро, колкото и моето, а моето – колкото и неговото; просто мненията ни се различават.

Отне ми много години докато разбера, че няма нещо нередно с Дейв само защото не се съгласява с моето мнение. Аз дори му изказвах гласно неодобрението си и увереността си, че нещо с него не е както трябва да бъде, понеже не се съгласява с моето мнение. Съвсем очевидно е, че моето отношение тогава предизвика множество търкания между нас и нарани взаимоотношенията ни.

ГОРДОСТТА – ЛИЧЕН ПРОБЛЕМ

… Предупреждавам всеки един от вас да не счита себе си и да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли [да няма преувеличено мнение за своята важност], но да преценява своите способности с трезва оценка според дела на вярата, който Бог на всекиго е разпределил.

Римляни 12:3

Критичността и осъдителността са плод на по-дълбок проблем – гордостта. Когато егото в нас е по-голямо, отколкото трябва да бъде, то винаги ще създава този вид проблеми, които сега дискутираме Библията многократно ни предупреждава да не бъдем горди и надменни.

Когато имаме напредък в дадена област, то е единствено поради факта, че Бог ни е дал нужната благодат, за да го постигнем. Ако сме надменни или преувеличаваме своите способности, тогава започваме да гледаме с пренебрежение на останалите и ги оценяваме като „по-ниско качество“ от нас. Подобно отношение или мислене е крайно неприемливо за Бога, като същевременно отваря множество врати за намесата на врага в живота ни.

СВЯТ СТРАХ

Братя, даже ако падне човек в неправилно държание или в грях, вие, които сте духовни [отговорни или водени от Святия Дух), поправяйте такъв, възстановявайте го, възвръщайте правата му без надменност и с кротък дух, като внимателно следите себе си, да не бъдете изпитани и вие също.

Един на друг теготите си и моралните грешки носете,   (изтърпявайте се, понасяйте се) и така изпълнявайте и съблю-   давайте съвършено Христовия (на Помазаника) закон и изпъл-     нете това, което не ви достига [чрез покорство към него].

Защото ако някой мисли себе си за нещо [твърде важен, за да поеме товара на някой друг], а не е [с нищо по-превъзходен освен в собствените си очи], такъв човек мами и лъже и заблуждава себе си.

Галатяни 6:1-3

Внимателното изучаване на тези стихове ясно ни показва как да реагираме на слабостите, които виждаме в другите. Постановява какво да е мисловното отношение, което да поддържаме в себе си. Ние трябва да имаме „свят страх“ от гордостта и да бъдем много внимателни да не осъждаме другите или да имаме критично отношение към тях.

КОЙ СИ ТИ, ЧЕ ДА СЪДИШ?

Кой си ти, че да съдиш и да порицаваш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но той ще стои и ще бъде опазен, защото Господарят (Господ) е силен да го изправи и да го подкрепи.

Римляни 14:4

Да го кажем по този начин: представете си, че вашият съсед почука на вратата ви и започне да ви казва с какви дрехи да облечете децата си за училище и какви предмети да изучават те. Как ще реагирате? Или си представете, че съседката ви се отбива, за да ви каже, че домашната прислужница, от която сте изключително доволна, не си върши добре работата и на нея не й харесва как тя почиства. Какво бихте им казали?

Точно това е, което Словото се опитва да ни покаже. Всеки един от нас принадлежи на Бога и макар да имаме слабости, Той е способен да ни подкрепи, да ни направи силни и да ни изправи. Ние сме отговорни пред Бога, а не пред хората. Ето защо не бива да се осъждаме или критикуваме.

Дяволът е твърде зает да назначава демони, които да поставят критични и осъдителни мисли в умовете на хората. Спомням си как навремето аз се забавлявах да седя в парка или в някой търговски център и да гледам хората как минават покрай мен като същевременно си създавам мнение за всеки един от тях – как са облечени, каква прическа имат, какви са техните придружители и т.н. Не може да нямаме никакво мнение, но когато никой не ни го иска, няма нужда да го даваме. Аз вярвам, че можем да израснем до такова състояние, в което да нямаме мнение по всеки въпрос, а когато имате такова, то да не бъде осъдително или критично.

Често пъти се налага да си казвам: „Джойс, не ти влиза в работата“. Голям проблем е самото обмисляне, кроежът в твоя ум на дадено мнение, докато то се превърне в осъждение. Проблемът става все по-голям, колкото повече обмисляш своето мнение, докато най-накрая започваш да го споделяш и дори го изказваш на този, когото осъждаш. Сега вече той се е превърнал в експлозив и има силата да причини големи разрушения, както в твоите взаимоотношения, така и в духовната сфера. Ти можеш да си спестиш множество бъдещи проблеми, само като се научиш да си казваш „Това не е моя работа“.

Осъдителността и критичността бяха дълбоко загнездени в моето семейство и аз израснах в такава атмосфера. В такива случаи усещането е все едно, че играеш футбол със счупен крак. Аз се опитвах да играя в отбора на Бога и да правя нещата по Неговия начин, да мисля и постъпвам по Неговия начин, но не беше по силите ми. Минаха доста години на провали и неудовлетвореност преди да науча, че първо трябва да се справя с крепостите в ума си, преди да мога да променя своето поведение.

Помни, поведението ти няма да се промени преди да се промени твоят ум.

Матей 7:1-6 е класически пасаж от Писанието, говорещ по темата за осъдителността и критичността. Когато имаш такъв проблем в своя ум, чети тези стихове. Препрочитай ги, изговаряй ги на глас и ги използвай като оръжие против дявола, който се опитва да издигне крепости в ума ти. Понякога той действа чрез крепости, които са били издигнати в ума ти от години.

Нека разгледаме този пасаж и да коментираме всяка една част от него.

С КАКВАТО ПРИСЪДА СЪДИТЕ, С ТАКАВА ЩЕ ВИ СЪДЯТ

Не съдете, не критикувайте, не обвинявайте другите, за да не бъдете и вие съдени, критикувани и обвинявани.

Защото както съдите, критикувате и обвинявате другите, така ще съдят, критикуват и обвиняват и вас и с мярката, с която мерите, за да давате на другите, ще се мери и на вас.

Матей 7:1-2

Словото съвсем ясно ни казва, че каквото сеем, това ще пожънем. (Галатяни 6:7) Принципът на сеене и жънене не се отнася само за земеделската сфера или за финансовата сфера, той се отнася и за сферата на ума. По същия начин, по който засяваме и жънем реколта «ли инвестираме и печелим финанси, засяваме и жънем отношение.

Един познат пастир обича да казва, когато чуе, че някой говори против него или го осъжда и критикува: „Той ли сее или аз жъна?“ Много пъти жънем в живота си това, което някога сме засели в живота на някой друг.

ЛЕКАРЮ, ИЗЛЕКУВАЙ СЕБЕ СИ!

И защо се вглеждаш в мъничката незабележима съчица в окото на брат си, а не осъзнаваш и не виждаш гредата, която е в твоето око?

Или как ще речеш на брат си: Остави ме да извадя съчицата от окото ти; когато в твоето има цяла греда?

Лицемерецо, първо извади гредата от собственото си око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от окото на своя брат.

Матей 7:3-5

Дяволът обича да ангажира вниманието ни с мисли на осъжде-ние към недостатъците на другите. По този начин не можем да видим проблема, който е в самите нас!

Ние нямаме властта да променим когото и да било. Само Бог е способен на това. Ние дори не сме способни да променим и самите себе си, но можем да съдействаме на Святия Дух и да Му позволим да извърши промяната в нас. Първата стъпка към свободата е да се изправим лице в лице с истината, която Господ се опитва да ни покаже.

Когато мислите и разговорите ни са насочени към това което смятаме, че не е наред с някой друг, обикновено биваме заблудени и за собственото си поведение. Ето защо Исус ни заповядва да не се занимаваме с недостатъците на другите, когато имаме достатъчно неправилни неща в собствения си живот. Позволи на Бога да се справи първо с твоите проблеми и едва тогава ще научиш духовния начин, по който да помогнеш на своя брат да израсне в своя християнски път.

ОБИЧАЙТЕ СЕ ЕДИН ДРУГ

Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисе- рите си на свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и като се обърнат, да ви разкъсат.

Матей 7:6

Аз вярвам, че този стих говори за дадената ни от Бога способност да се обичаме един друг.

Ако аз и ти имаме способността, както и заповедта от Бога да обичаме другите, но вместо това ги осъждаме и критикуваме, ние сме взели това, което е свято (любовта) и сме го хвърлили на свинете и на кучетата (демонични сили). По този начин сме им позволили да тъпчат святи неща и да се обърнат и да ни разкъсат на парчета.

Трябва да сме наясно, че ходенето в любов ни защитава от демонични атаки. Не вярвам дяволът да може да нанесе вреда на някой, който действително ходи в любов.

Когато забременях с четвъртото ни дете, бях вярваща, кръстена в Святия Дух, призована в служение и усърдна библейска студентка. Бях научила как да упражнявам своята вяра за изцеление. Въпреки това през първите три месеца от бременността бях много зле. Постоянно ми ставаше лошо. Загубих както килограми, така и енергичността си. Повечето време прекарвах в легнало положение, защото ми се повдигаше и се чувствах много изморена, че едва се движех.

Това състояние ме смущаваше, защото през първите трри бременности съм се чувствала чудесно. Тогава не съм познавала дълбоко Божието Слово, макар че съм била в църква, но сега… сега аз познавах всичките Божи обещания, а бях много зле. Никаква молитва и никоя заповед не можа да отстрани проблема ми!

Един ден, докато си лежах в леглото и слушах как съпругът ми и децата се забавляват в задния двор, аз гневно попитах Господ: „Какъв ми е проблемът? Защо съм толкова зле? И защо състоянието ми не се подобрява?“

Святият Дух ме подтикна да прочета Матей 7 глава. Не бях наясно какво общо имаше между състоянието ми и прочетеното в Матей, затова попитах Господ. Усещах, че трябва да го прочета отново и отново. Накрая Господ ми припомни едно събитие, което се беше случило няколко години по-рано.

Бях на домашна група, където водих библейско поучение. Там дойде една млада жена, която ние ще наречем Джейн. Тя посещаваше курса всеки път, когато се събирахме, докато не забременя. Тогава престана да идва, защото не се чувстваше никак добре и постоянно бе изморена.

Докато си лежах в леглото в онзи ден, аз си спомних как една друга „вярваща сестра“ разговаряше с мен и двете я обсъждахме и критикувахме, защото не „постоянстваше докрай“ независимо от нейните обстоятелства. Нито един път не й предложихме да й помогнем по някакъв начин. Единствено си извадихме заключение, че тя отпада и използва бременността си като извинение за своя мързел и своеволие.

Сега аз се намирах в същите обстоятелства, в които беше и Джейн тогава. Бог ми показа, че макар да съм била съвсем здрава през първите си три бременности, съм отворила огромна врата за дявола чрез своята осъдителност и критичност. Аз бях взела своите бисери, святите неща (способността ми да обичам Джейн) и ги бях захвърлила на кучетата и свинете, а сега те ме разкъсваха на парчета. Мога да ви кажа, че бях изключително бърза да се покая. Щом го направих, състоянието ми се подобри незабавно и бях много добре през останалото време от бременността си.

От този инцидент аз научих важен урок за опасността от осъдителността и критичността. Бих искала да мога да кажа, че след това преживяване не съм допускала подобна грешка, но истината е, че съм допускала много такива. Всеки път Бог се е занимавал с мен и ме е поправял, за което съм много благодарна.

Всички ние допускаме грешки. Всички ние имаме слабости. Библията ни казва да не се закоравяваме и да не бъдем критични към хората, а вместо това да си прощаваме и да си показваме милост, точно както и Бог заради Христос е направил за нас. (Ефесяни 4:32)

ОСЪЖДАНЕТО НОСИ ОСЪЖДЕНИЕ

Затова и ти си без извинение, оправдание или защита, о човече, който и да си, когато съдиш и обвиняваш другиго. Защото в каквото съдиш и отсъждаш за другия, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото [нещо, което сам отхвърляш и не одобряваш].

Римляни 2:1

С други думи точно това, за което осъждаме другите, ние самите го правим.

Бог ми даде много добър пример, за да ми помогне да разбера този принцип. Аз разсъждавах как е възможно да извършим нещо и то да е напълно правилно, но когато го направи някой друг, да започнем да го критикуваме и осъждаме. Тогава Бог ми каза: „Джойс, ти гледаш себе си през цветни очила, а останалите ги поставяш под лупа“.

За собственото си поведение имаме оправдания, но когато някой друг направи същото нещо, което сме извършили, тогава ставаме безмилостни. Да постъпваме с другите така, както бихме искали те да постъпват с нас (Матей 7:12), е невероятен принцип, който би ни предпазил от много критика и осъждение.

Осъждащият ум е издънка на негативния ум – да мислиш само за това, което не е наред в даден човек, вместо за силните му черти.

Бъди позитивен, а не негативен!

Това ще е от голяма полза за другите, но най-вече ще е от полза за теб.

ПАЗИ СЪРЦЕТО СИ

Повече от всичко, което пазиш, пази сърцето си с пълно усърдие, защото от него са изворите на живота

Притчи 4:23

Ако искаш да тече живот към теб и чрез теб, пази сърцето си.

Определени мисли са недопустими за един християнин. Критиците осъждащи и порицаващи мисли са сред тях. Всяко нещо, което Яков се опитва да ни научи, е за наше добро и за да сме щастливи. Следването на Неговите пътища ни прави плодотворни, ходенето в пътищата на дявола ни прави гнили и развалени.

ПАЗИ СЕ ОТ ПОДОЗРИТЕЛНОСТТА

Любовта не пада духом под нищо, което идва, винаги е готова да повярва най-доброто за всеки човек…

I Коринтяни 13:7

Откровено мога да кажа, че покоряването на този стих винаги е било предизвикателство за мен. Аз съм отгледана в атмосфера на силно подозрение. Дори бях учена да не се доверявам на никого, особено ако се прави на добър, защото несъмнено ще поиска нещо в замяна.

Освен че бях научена да имам винаги едно наум за хората и техните мотиви, аз имах няколко разочароващи преживявания с вярващи, след като вече бях активна християнка. Това, което ми е помогнало да развия различен начин на мислене, е да размишлявам върху компонентите на любовта и върху това, че тя винаги вярва най-доброто за другите хора.

Когато твоят ум е отровен с подозрения или Сатана издига крепости в него, той трябва да бъде възобновен според Божието Слово. Това става, като изучаваме Словото и размишляваме върху него.

Ние имаме чудесния Свят Дух вътре в нас, за да ни напомня, когато мислите ни тръгнат в погрешна посока. Бог го прави и за мен, когато имам подозрителни мисли, вместо мисли на любов. Естественият ум си мисли: „Ако се доверя на тези хора, те ще се възползват от мен.“ Може и така да е, но благословенията, които Ще преживееш, са много повече от всяко негативно преживяване.

Доверието и вярата носят радост в живота и помагат на взаимоотношенията да растат и да достигнат своя потенциален максимум.

Подозрителността осакатява всяко взаимоотношение и в повечето случаи го унищожава.

Истината е, че само Божите начини действат. Човешките – не! Бог осъжда неодобрението, осъждението, критичността и подозрителността. Обичайте това, което Бог обича, а не това, което Той мрази. Позволявайте само това, което Той позволява, и забранявайте това, което Той забранява.

Да бъдеш балансиран и уравновесен е винаги най-добрата политика. Това не означава да не използваме мъдрост и разпознаване във взаимоотношенията си с другите. Не бива да посвещаваме живота си на всеки, с когото се срещнем, като по този начин му предоставяме възможност да ни събори и разочарова. От друга страна, не бива да гледаме на всички хора с подозрение и винаги да мислим, че те имат за цел да се възползват от нас.

ДОВЕРЯВАЙТЕ СЕ НАПЪЛНО НА БОГА, А НА ЧОВЕК –СДЪРЖАНО И ПРЕДПАЗЛИВО

И когато беше в Йерусалим на Пасхата, по време на празника, мнозина повярваха в Неговото име [отъждествиха се с Неговите хора], след като видяха знаменията (чудесата), които Той извърши.

Но Исус [от Своя страна] не им се доверяваше, защото, познаваше всички [човеци]

И защото Той нямаше нужда да Му свидетелства някой [да дава доказателства] за човека, понеже сам знаеше какво е човешкото естество [какво има в сърцето на човека].

Йоан 2:23-25

Веднъж, след като бях замесена в една разочароваща ситуация в църквата, Бог ми припомни Йоан 2:23-25.

Този пасаж говори за взаимоотношението на Исус с Неговите ученици и последователи. Тук съвсем ясно се казва, че Той не им се е доверявал. Не се казва, че е изпитвал подозрения към тях или че не им е вярвал. Стихът обяснява, че Той познава човешкото естество, поради което не се доверява изцяло на всички.

Научих добър урок. Бях силно наранена в тази случка, защото бях станала твърде ангажирана и посветена на група жени от църквата и излизах от всякакво равновесие. Всеки път, когато станем неуравновесени, отваряме врата за дявола.

Първо Петрово 5:8 казва: Бъдете балансирани (уравновесени, трезви по ум), бъдете будни и внимателни по всяко време, защото противникът ви дяволът, като рикаещ лъв обикаля [в свиреп глад], търсейки на кого да се нахвърли и да го погълне.

Аз осъзнах, че уповавах на тези жени в групата и полагах на тях доверието си, което можех да положа единствено в Бога. Човешките взаимоотношения са ограничени. Ако си мислим, че можем да надминем мъдростта, непременно ще се сблъскаме с проблеми и ще бъдем наранени.

Поставяй пълното си доверие в Бога. По този начин ще отвориш врата за Святия Дух да те предупреждава всеки път, когато се устремиш оттатък линията на уравновесеността.

Някои хора си мислят, че имат дарбата разпознаване, а всъщност изпитват само подозрения. Има реален дар от Святия Дух, наречен разпознаване на духове (I Коринтяни 12:10 KJV). Той разпознава както злото, така и доброто, а не единствено злото. Подозрителността идва от необновения ум, разпознаването идва от обновения дух.

Молете се за истинските дарби, а не за плътски проявления, които се маскират като дарби на Духа. Истинското разпознаване ще ви подтикне към молитва, а не към клюкарство. Ако един истински проблем е разпознат от истинска дарба, тогава ще последва библейският модел за справяне с проблема, а не плътският начин, който ще доведе само до разпространяване и усложняване на проблема.

БЛАГОПРИЯТНИТЕ ДУМИ СА СЛАДОСТ НА ДУШАТА И ЗДРАВЕ НА КОСТИТЕ

Умът на мъдрия вразумява устата му; и прибавя знание и Убедителност на устата му.

Благоприятните думи са като медена пита, сладост за ума и здраве за костите.

Притчи 16:23-24

Думите и мислите са като костите и костния мозък – толкова са близки, че не е възможно да ги разделиш (Евреи 4:12).

Нашите мисли са тихи думи, които единствено ние и Господ Можем да чуем, но те влияят на вътрешния ни човек, на здравето ни, на радостта и отношенията ни. Онова, за което си мислим, често излиза от устата ни. И за съжаление, понякога изглеждаме доста глупаво. Осъдителността, критичността и подозрителността никога не донасят радост.

Исус казва, че Той е дошъл, за да ни даде живот, на който да се наслаждаваме. (Йоан 10:10) Ако само започнеш да се променяш според ума на Христос, ще навлезеш в съвсем ново ниво на живот.



[1] Vine, том II, страница 281

[2] Vine, „Еврейски и гръцки думи“ Том VV, страница 280

следваща глава Глава 14 - Пасивен ум