Съдържание Цялата книга на една страница

Глава 12 – Притеснен и обезпокоен ум

„… Не се раздразнявай, понеже това води само към злотворство…

Псалом 37:8

Безпокойството и тревогите са атаки срещу ума, имащи за цел да ни отклонят от това да служим на Бога. Врагът използва тези терзания, за да смачка нашата вяра, за да не можем да се изправим и да живеем в победа.

Много хора имат такива реални проблеми, свързани с безпокойството, че за тях можем дори да кажем, че са пристрастени към тревогата. Ако нямат за какво да се притесняват в личен аспект, ще намерят нещо в живота на някой друг, за което да се тревожат. Аз самата съм преминала през такъв проблем, така че съм достатъчно квалифицирана да говоря за това състояние.

Поради непрестанното си тревожене не можех да се насладя на мира и радостта, за които Исус бе пролял кръвта Си, за да ги имам.

Абсолютно невъзможно е да изпитваш безпокойство и тревоги и същевременно да живееш в мир и спокойствие.

Мирът не е нещо, което можеш да спуснеш в един човек, той е плод на Святия Дух (Галатяни 5:22), а плодът е резултат от пребъдването в лозата (Йоан 15:4 KJV).  Пребъдването е свързано с влизането в „божията почивка“, за която говори Евреи четвъртата глава, както и други пасажи от Словото.

В Библията има няколко думи, които са свързани с безпокойството, и са различни в зависимост от превода. Един от преводите (KJV) не използва думата „тревожа се“. Освен „раздразнявам се, тормозя се“ (Псалом 37:8) други подобни фрази са употребени, за Да ни предупредят за тревогата и безпокойството. Такива са „не се безпокойте, не мислете“ (Матей 6:25), „не се безпокойте за нищо“ (Филипяни 4:6) и „възложете всичките си грижи“ (I Петрово 5:7). Разширените преводи на Библията дават много други подобни фрази Във връзка с темата. За да улесня поучението в останалата част от тази глава ще описвам това състояние като „тревога“ или „безпокойство“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ТРЕВОГА, БЕЗПОКОЙСТВО

Речникът на Уебстър определя „тревога, тревожа се“ като 1. Да се чувстваш неловко, смутен и притеснен. 2. Да накараш някой да се чувства разтревожен, угрижен или обезпокоен. 3. Изтормозващо безпокойство.[1] Друго обяснение на тревогата е да се измъчваш с притеснителни и обезпокоителни мисли.

Когато прочетох, че тревога означава да се измъчваш с притеснителни мисли, точно тогава реших, че съм достатъчно умна, за да не се оставя в това състояние. Вярвам, че това се отнася за всеки вярващ. Смятам, че християните имат много повече мъдрост от това да седнат и да се самоизмъчват.

Безпокойството определено не променя нещата към по-добро и затова е много по-добре да се откажете от него!

Другата част от обяснението на думата също внесе яснота в разбирането на безпокойството: „хващам за гърлото и късам, разкъсвам, ръфам; измъчвам чрез повторни ухапвания и разкъсвания“.[2]

Когато прочетох това определение, аз си направих следното заключение – дяволът използва безпокойството, за да причини в живота ни точно това, което е описано по-горе. Когато се сблъскаме с безпокойството, дори да е само за няколко часа, се чувстваме точно по този начин – все едно някой ни е сграбчил за гърлото и ни разкъсва, докато сме напълно изтощени и смазани. Завръщането на тревожни мисли, които идват и трудно си тръгват, е също както е описано в определението: „измъчвам чрез повторни ухапвания и разкъсвания“.

Определено тревогата е атака от дявола върху човешкия ум. Има конкретни неща, които сме инструктирани да правим с ума си, и врагът се стреми да ни попречи никога да не ги изпълним. Колкото по-ангажирана и заета е арената на нашия мисловен живот с неправилните мисли, толкова по-малко вероятно е нашият ум да надмогне и да бъде употребяван за целите на Бога.

Правилните неща, които трябва да направим с нашия ум, ще обсъдим по-нататък в нашето изследване, а сега ще продължим с изучаването на тревогата, за да можем да получим пълна яснота колко безполезно и вредно е безпокойството.

Матей 6:25-35 е отличен пасаж, който можем да четем, когато усещаме безпокойството да ни атакува. Нека разгледаме поотделно тези стихове, за да видим какво ни казва Господ по този важен въпрос.

НЕ Е ЛИ ЖИВОТЪТ ПОВЕЧЕ ОТ МАТЕРИАЛНИТЕ НЕЩА?

За това ви казвам: Спрете да се смущавате непрекъснато (да се безпокоите и тревожите) за живота си, затова какво ще ядете или какво ще пиете; нито за тялото си какво ще облечете. Не е ли животът повече [като качество] от храната, а тялото [доста по-превъзходно] от облеклото?

Матей 6:25

Животът е предопределен да бъде от такова високо качество, че да му се наслаждаваме неимоверно. В Йоан 10:10 Исус казва: Крадецът идва само да открадне, да заколи и да погуби. А Аз дойдох, за да имат и да се наслаждават на живот и да го имат изобилно (в пълнота, докато започне да прелива). Сатана се опитва да открадне този живот от нас и един от начините, по който го прави, е чрез безпокойството.

В Матей 6:25 Господ ни казва, че нищо в живота не е по-важно от Него Самия, за да се тревожим за каквото и да е нещо. Качеството на живота, който Бог е подсигурил за нас, е достатъчно велик и включва всички тези други неща, но ако започнем да се безпокоим за тях, ги губим заедно с живота, който Той е предопределил да имаме.

ВИЕ НЕ СТЕ ЛИ МНОГО ПО-СКЪПИ ОТ ЕДНА ПТИЦА?

Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак Небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?

Матей 6:26

За всички нас би било от полза да заделим време и да погледаме птиците. Това е нещо, което Господ ни казва да направим.

Не непременно всеки ден, но от време на време се нуждаем да отделим време и да наблюдаваме и да си напомняме колко добре се грижи Бог за нашите пернати приятели. Те буквално не знаят от къде ще дойде поредната им храна и въпреки това аз лично никога не съм виждала птица да кацне на някой клон и да има нервен срив поради безпокойство.

Това, което Господ се опитва да ни каже, е толкова просто: „Ти не си ли много по-ценна от една птица?

Дори да се бориш с недоимъка, сигурна съм, че си способен да повярваш, че си с по-висока стойност от птиците, а виж как твоят небесен Баща се грижи за тях.

ЗАЩОТО КАКВО ЩЕ СПЕЧЕЛИТЕ С ГРИЖИ ИБЕЗПОКОЙСТВО?

И кой от вас може с грижи (безпокойство) да прибави един лакът на ръста си или на своя живот?

Матей 6:27

Бързо ни става ясно, че тревоженето е безсмислено и безполезно. То не води до нищо добро. Защо тогава да се тревожим и да бъдем толкова обезпокоени?

ТАКА ЧЕ ЗАЩО ДА СТЕ ТОЛКОВА ОБЕЗПОКОЕНИ?

И за облеклото, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове, как растат; не се трудят, нито предат;

но казвам ви, че Соломон във всичката си слава (великолепие, достойнство, благодат) не се е обличал като един от тях.

Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещта, не ще ли много повече да облича вас, маловерци?

Матей 6:28-30

Използвайки пример с едно от Неговите творения, Господ ни показва, че ако за едно цвете, което на практика не върши нищо, Той се грижи толкова добре, че то превъзхожда дори Соломон в цялото му величие, то тогава ние трябва да вярваме, че Бог е способен и за нас да се погрижи и да снабди нашите нужди.

И ТЪЙ, НЕ СЕ БЕЗПОКОЙТЕ И НЕ СЕ ТРЕВОЖЕТЕ!

И тъй, не се безпокойте и не се тревожете, като казвате: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?

Матей 6:31

Бих искала да разширя малко този стих, като добавя още един въпрос: „Какво ще правим сега?“

Аз мисля, че Сатана изпраща демони, чиято работа е само да ни повтарят този стих отново и отново. Те изстрелват трудни въпроси, а вярващите си губят времето, като се опитват да измислят някакъв отговор. Дяволът непрекъснато разпалва войната на бойното поле на ума ни, като се надява да въвлече вярващия в една дълга, изтощителна борба.

Забележете тази част от стиха, в която Бог ни наставлява да не се безпокоим, нито да се тревожим за каквото и да било. Нали помните, че от това, което преизобилства в сърцето, говорят устата (Матей 12:34 KJV). Врагът знае, че ако успее да прокара достатъчно погрешни неща в нашия ум, един ден те ще започнат да излизат като изповед на устата ни. Думите ни са от изключителна важност, защото те потвърждават нашата вяра – или липсата ни на вяра.

ТЪРСЕТЕ БОГ, А НЕ ДАРОВЕТЕ

Защото всичко това търсят и копнеят и се стремят езичниците; понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.

Но първо търсете (целете се в, борете се за) Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

Матей 6:3233

Съвсем ясно е, че Божите деца трябва да са напълно различни от света! Светът търси земни, материални неща, а ние трябва да търсим Господа. Той ни е обещал, че ако правим това, ще ни прибави всяко едно нещо, от което най-добре знае, че се нуждаем.

Трябва да се научим да търсим Божието лице, а не Неговите благославящи ръце!

Нашият небесен Баща се наслаждава да дава на нас, Своите деца, добрите неща, от които се нуждаем, но само ако те не са първото нещо, към което се стремим в живота си.

Бог знае от какво се нуждаем още преди да го поискаме. Ако просто изкажем молбите си пред Него (Филипяни 4:6. Той ще ги осъществи в Неговото най-добро време. Тревогата нищо няма да допринесе за нашата кауза. Тя единствено може и ще попречи на нашето израстване и прогрес.

ИЗЖИВЯВАЙТЕ ВСЕКИ ОТДЕЛЕН ДЕН

Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчно е на деня злото му.

Матей 6:34

Бих описала безпокойството и тревогата като опит днес да отговориш на въпросите от утрешния ден. Затова нека се научим да използваме времето, което Бог ни е подарил, точно за това, за което ни го е дал.

Животът е даден, за да се живее – днес и сега!

За съжаление, малко хора знаят как да изживеят всеки един ден в неговата пълнота. Ти обаче можеш да бъдеш един от тези хора! Исус казва, че врагът ни Сатана идва, за да открадне от живота ни (Йоан 10:10). Не му позволявай повече да ти причинява това! Не прекарвай днешния ден в тревоги за утрешния! Днес има достатъчно много неща, които ти предстои да постигнеш, за които е нужно пълното ти внимание. Божията милост е върху теб, за да се справиш с това, което е пред теб в днешния ден, а утрешната благодат, за утрешния ден ще дойде чак утре, затова не губи този ден!

НЕ СЕ ТОРМОЗЕТЕ, НИТО СЕ БЕЗПОКОЙТЕ

Не се безпокойте за нищо; но във всяко обстоятелство и относно всяко нещо, с молитва и молба (конкретно искане) изказвайте исканията си на Бога с благодарение.

Филипяни 4:6

Това е друг хубав стих, който да вземате под внимание, когато дойде атака от безпокойство.

Силно ви препоръчвам да говорите Божието Слово на глас. То е като двуостър меч, който трябва да се използва срещу врага (Евреи 4:12; Ефесяни 6:17). Ако мечът си стои в ножницата, той не би бил полезен по време на битка.

Бог ни е дал Своето Слово, затова използвайте го\ Научете стихове като този и когато врагът атакува, контраатакувайте със същото оръжие, което сам Исус използва – Словото.

СЪБАРЯЙТЕ ПОМИСЛИ, ВЪОБРАЖЕНИЯ

… Събаряйте и разрушавайте крепости, (тъй като) отхвърляйте доводи, теории, размишления и всяко горделиво и високо нещо, което се издига против (истинското) познаване на Бога; и отвеждайте всяка мисъл и намерение в плен на Христа (Месията, Помазаника).

(II Коринтяни 10:45)

Когато мислите, които стигат до вас, не са в съгласие с Божието Слово, най-добрият начин, по който да затворите устата на дявола, е като започнете да изповядвате самото Слово.

Божието Слово, излизащо от устата на вярващия, придружено с вяра, е единственото и най-ефикасно оръжие, с което може да се спечели войната против тревогата и безпокойството.

ВЪЗЛОЖЕТЕ ГРИЖИТЕ СИ НА НЕГО

И тъй, смирете се [понижете, снишете оценката си за себе си] под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; и всяка ваша грижа [безпокойство, тревога, загриженост веднъж за винаги] възложете на Него, защото Той се грижи с любов и внимание за вас.

I Петрово 5:67

Когато врагът се опитва да създава проблеми, имаме привилегията да го представим пред Бога. Думата, преведена като „възлагам“, всъщност означава „да хвърля, да подам“. Аз и ти можем да подадем или да хвърлим проблемите си на Бога и повярвайте ми, Той може да ги хване. Той най-добре знае какво да направи с тях.

Този пасаж ясно ни показва, че да се смирим не означава да се тревожим. Човек, който се тревожи, на практика продължава да си мисли, че той е способен със свои сили да разреши проблема си. Безпокойството е надпревара на ума да открие отговор на ситуацията си. Един горд човек е обсебен от себе си, а смиреният човек се предава на Бога. Гордият човек се притеснява, а смиреният чака.

Единствен Бог е способен да ни освободи и иска да знаем това, защото във всяка ситуация нашето първо действие трябва да е да се облегнем на Него и да влезем в Неговата почивка.

БОЖИЯТА ПОЧИВКА

Боже наш, не ще ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което излиза против нас, и не знаем какво да направим; но към Тебе са обърнати очите ни.

II Летописи 20:12

Много харесвам този стих! Хората, за които говори, ясно са осъзнали три основни неща

1. Те нямали нужната сила, за да разгромят враговете си.

2. Те не знаели какво точно да направят.

3. Те се нуждаели да обърнат погледа си към Бога.

В стихове 15 и 17 от същия пасаж четем, че Господ им отвърна , след като осъзнали всичко това и го признали пред Него:

Не бойте се, нито се плашете от това голямо множество, защото боят не е ваш но Божии…

Не ще е потребно вие да се сражавате в този бой; спрете се, застанете и гледайте избавлението, което Господ ще даде…

Каква трябва да е нашата позиция? Да престояваме в Христос и да влезем в Божията почивка. Трябва да чакаме непрекъснато на Господа и очите ни да са насочени винаги към Него, да правим само това, което Той ни води да правим и да чакаме в „благоговеен страх“ без да правим нищо от плътта.

Относно влизането в божията почивка бих искала да кажа само това: не е възможно да достигнеш до „Божията почивка“ без да срещаш никаква съпротива.

За да ви обясня по-ясно това, нека ви разкажа една история, която чух. В нея се разказва за двама художника, които били помолени да нарисуват мира, така както си го представят. Първият нарисувал спокойно, тихо езеро, намиращо се високо в планината. Другият нарисувал бурен и пенлив водопад, над който се е надвесила една бреза, а на един от клоните й едно птиче си стояло спокойно в гнездото.

Кой от двамата по-реално е обрисувал мира? Разбира се вторият, защото мир без съпротива не се постига. Първата картина по-скоро обрисува застоя, инертността и бездействието. Мястото е толкова усамотено, ведро и безоблачно и някой може да пожелае да отиде там, за да се възстанови или съвземе, но то в никакъв случай не Дава достоверна картина на „Божията почивка“.

Исус казва: Мир ви давам, Моя мир ви оставям и предоставям. Аз не ви давам както светът ви дава… (Йоан 14:27). Неговият мир е духовен мир, а почивката Му е такава, която действа посред бурята – не когато няма такава. Исус не дойде, за да премахне всякаква опозиция от живота ни, а по-скоро дойде, за да ни даде Различен подход към бурите, пред които се изправяме. Трябва да земем Неговото иго върху нас и от Него да се учим (Матей 11:29 Това означава, че трябва да научим Неговите пътища и начини, да ходим към живота така, както е подходил и Той.

Исус никога не се е тревожил, така трябва да живеем и ние!

Ако чакаш да достигнеш до момент, в който изобщо да няма за какво да се тревожиш и чак тогава да спреш да се безпокоиш, ще ти кажа, че ще се наложи доста дълго да чакаш, защото такъв момент може никога да не дойде. Не съм негативна, аз съм просто реалистка!

Матей 6:34 ни казва да не се тревожим за утрешния ден, защото на всеки ден му е достатъчно злото. Когато Исус каза това, Той не бе негативен. Да живееш в мир и да се наслаждаваш на Божията почивка посред бурите на живота, се отдава слава единствено на Бога, защото това доказва, че Неговите начини действат.

ТРЕВОГИ, ТРЕВОГИ,ТРЕВОГИ!

Дълги години от живота си съм изгубила в напразни тревоги за неща, за които абсолютно нищо не можех да направя. Много ми се иска да мога да си възвърна тези години и да подхода към тях по-различно. За съжаление веднъж като изживееш подареното ти време по един начин, не е възможно да го върнеш назад и да направиш нещата по друг начин.

Съпругът ми, за разлика от мен, никога не се тревожеше. Понякога дори му се сърдех, защото той не се тревожеше заедно с мен и никога не обсъждаше с мен мрачните възможности, които аз виждах, ако Бог не се намесеше в живота ни и не снабдеше нашите нужди. Аз понякога сядах в кухнята и се задълбавах в мисли за сметките, прехвърлях ги от една купчина в друга и ставах още по-притеснена, защото сметките ни надхвърляха наличните средства. В това време Дейв играеше с децата в някоя от стаите, спокойно гледаше телевизия, докато те подскачат покрай него или му слагат ролки за коса по главата.

Спомнях си как му казвах с доста неприятен тон: „Защо не направиш нещо по въпроса, докато аз се опитвам да разреша този проблем сама?“ Той често ме питаше: „Какво точно искаш да направя?“ Аз естествено за нищо не се сещах, но още повече се ядосвах от това, че той се осмеляваше да играе и да се забавлява в такива моменти, когато преминавахме през толкова големи финансови проблеми.

Дейв се опитваше да ме успокои, като ми напомни, че Бог винаги е снабдявал нуждите ни, че ние правим всичко, което се изисква от нас (даваме своя десятък, даваме дарения, молим се, уповаваме на Бог) и че Бог ще извърши Своята си част. (Трябва да добавя, че докато аз се безпокоях, Дейв се доверяваше на Бога.) Тогава влизах при тях в стаята, в която си играеха, но не след дълго старите мисли се промъкваха обратно в ума ми. „Сега какво ще правим? Как ще платим сметките си? Ами ако…“

След това започвах да виждам множество бедствия на екрана на своето въображение – обявяване на пресрочването на ипотеката върху къщата, конфискуване на колата, всичкия срам пред роднини и приятели, ако се наложи да поискаме финансова помощ и т.н. Да сте гледали и вие този „филм“ или да са ви спохождали подобни мисли? Разбира се, че ви се е случвало, иначе нямаше да четете тази книга.

След като за известно време прехвърлях мислите, които дяволът ми изпращаше, аз се връщах обратно в кухнята, вземах сметките, елката и чековата си книжка и отново подхващах същата история. Колкото повече правех това, толкова повече се ядосвах и тормозех. После повтаряхме същата сцена с кавгата заради това, че Дейв се забавлява с децата, докато аз се опитвам да поема цялата „отговорност“!

Това, което всъщност преживявах, не бе отговорност, а загриженост – нещо, което Бог съвсем ясно ми бе казал да възложа на Него.

Сега, когато погледна назад, осъзнавам колко много вечери съм пропиляла, които Бог ми е подарявал, за да бъда със семейството си. Времето, което Той ни дава, е скъпоценен дар. А аз го бях дала на дявола. Твоето време си е твое, затова го използвай мъдро, защото то няма да се върне втори път.

Бог винаги е посрещал всичките ни нужди и го е правил по Множество разнообразни начини. Той никога не ни е разочаровал – нито веднъж. Бог е толкова верен!

НЕ СЕ БЕЗПОКОЙТЕ – ДОВЕРЕТЕ СЕ НА БОГА

Нека характерът ти и моралът ти са свободни от сребролюбие [включително и алчност, пожелание, скъперничество, копнеж по земни неща и притежания]; задоволявайте се с настоящето (с обстоятелствата и с онова, което имате); защото сам Бог е казал: „Никак няма да те забравя, нито ще те проваля, нито ще те оставя без подкрепа. И никога няма да те оставя безпомощен, нито ще те изоставя, нито ще те разочаровам (Аз те държа)! [Бъди уверен в това!]

Евреи 13:5

Този стих е невероятен. С него можеш да се насърчаваш, когато се безпокоиш дали Бог ще се намеси в твоята ситуация и дали ще снабди твоите нужди.

В този пасаж Господ ни показва, че няма нужда да мислим за пари и да се чудим как ще се погрижим за себе си, защото Той е този, Който ще снабди тези неща за нас. Той ни е обещал да не ни изостави и да не ни разочарова.

Затова ти изпълни твоята част, без да се опитваш да свършиш и Неговата. Такъв товар би бил твърде тежък за един човек и ако не си внимателен, ще бъдеш смазан от него.

Не се тревожи за нищо. Довери се (уповавай, разчитай и бъди уверен) в Господа и върши добро; така ще населиш земята и ще се храниш с Неговата вярност и наистина ще бъдеш нахранен. (Псалом 37:3)

Това е обещание!



[1] Webster’s „безпокоя се, тревожа се“

[2] Random House Unabridged Dictionary, 2-nd ed. New York: Random House, 1993, глаголът „безпокоя се, тревожа се“