Съдържание Цялата книга на една страница

Глава 11 – Съмняващ се и невярващ ум

Обикновено говорим за неверието и  съмнението като за едно и също нещо.  Макар обаче да са свързани, те са две напълно но различни неща.

Тълковният речник на думите в Новия завет на Вайн дава следното обяснение на „съмнявам се – „да стоиш пред две възможности посоки… като проявяваш несигурност, коя от тях да поемеш,… отнася се за вярващи, чиято вяра е малка,… които са неспокойни и обезпокоени, в състояние на раздвоен ум, колебаещи се между надеждата и страха…“[1]

Същият речник посочва, че едната от двете гръцки думи, преведени като неверие в един от преводите на Библията2 (ревизираното издание на КЛ/) е „непокорство“.

Когато разгледаме тези две силни оръжия на врага, ще видим как съмнението кара човек да се колебае между две мнения, а неверието го води към непокорство.

Аз смятам, че ще е от голяма полза да разпознаем с какво точно се опитва да ни атакува дяволът. Със съмнение ли трябва да се справим или с неверие?

СЪМНЕНИЕТО

Докога ще се колебаете и двоумите между две мнения?…

III Царе 18:21

Веднъж чух една история, която със сигурност ще внесе голяма яснота в представата ви за съмнението.

Имало човек, който бил болен, но изповядвал Божието Слово за своята ситуация, цитирал стихове свързани с изцелението и вярвал, че то ще се прояви в живота му. Докато правел това, той периодично бил атакуван от мисли на съмнение.

След като преминал през много трудно време, този човек започнал да се обезсърчава, но тогава Бог отворил очите му, за да види реалността на духовния свят. Това видял той: един демон, който му говорил лъжи, казвал му, че той няма да бъде изцелен и че изповядваното слово няма да подейства. Освен това обаче видял как всеки път, когато изповядвал Словото, от устата му излизала светлина, подобна на меч, и демонът се отдръпвал в страх.

Когато Бог му показал това видение, човекът разбрал защо е толкова важно да продължава да изповядва Словото. Той разпознал също, че има вяра, поради която демонът го атакувал с неверие.

Съмнението не е нещо, което Бог поставя в нас. Библията казва, че Бог дава на всеки един от нас мярка на вяра (Римляни 12:3 KJV). Бог е поставил вяра в сърцата ни, но дяволът се опитва да обезсили вярата, като ни атакува със съмнения.

Съмнението идва под формата на мисли, които са противоположни на Божието Слово. Ето защо за нас е от изключителна важност да познаваме Бог и Неговото Слово. Единствено когато го познаваме, можем да разпознаем кога дяволът ни лъже. Имайте пред вид, че той ни лъже, за да открадне по този начин онова, което Исус е откупил за нас чрез смъртта Си и възкресението Си.

СЪМНЕНИЕ И НЕВЕРИЕ

[Авраам, за когото естествената причина за] надежда беше умряла, се надяваше във вяра, че ще стане отец на много народи според обещаното му: Толкова [безбройно} ще бъде потомството ти.

Той не отслабна във вярата, когато си даваше сметка за [пълната] немощ на собственото си тяло, което беше като мъртво, понеже бе на около сто години, както и [разбираше] безплодието на Сарината [замъртвяла] утроба.

Никакво неверие или недоверие не го накараха да се поклати относно (да подложи на съмнение) Божието обещание, но се укрепи и получи сила от вярата и отдаде хвала и слава на Бога,

напълно удовлетворен и уверен, че Бог е способен и мощен да опази своето Слово и да изпълни това, което е обещал.

Римляни 4:18-21

Когато съм в битка, макар да знам какво Бог е обещал, ако съм атакувана от съмнение и неверие, аз обичам да чета и да размишлявам върху този пасаж.

Авраам е получил обещание от Бога, че Той ще му даде наследник, роден от него. Много години минавали, но в живота на Авраам и Сара не се раждало дете. Авраам продължавал да стои с вяра, доверявайки се, че това, което Бог е казал, непременно ще се случи. В своето упование той бил атакуван от мисли на съмнение, а духът на неверие го притискал към непокорство спрямо Бога.

Непокорството в подобна ситуация може да бъде просто да се предадеш и откажеш, когато Бог ти казва да продължиш. Непокорството е да пренебрегнеш гласа на Бога или това, което Той ти говори лично, а не непременно нарушаване на десетте Божи заповеди.

Авраам продължил да стои твърдо. Той не спирал да хвали Бога и да Му отдава цялата слава. Библията казва, че така той растял и укрепвал във вяра.

Когато Бог ни каже нещо или поиска да направим нещо, вярата да го приемем или изпълним идва заедно с Божието Слово. Би било смешно Бог да очаква от нас да направим определено нещо, без да ни даде способността да вярваме, че наистина можем да го направим.

Сатана знае колко опасни бихме били със сърце изпълнено с вяра, затова ни атакува със съмнение и неверие.

Проблемът не е в това, че ние нямаме вяра, а в това, че Сатана се опитва да разруши нашата вяра чрез лъжи.

Нека ви дам един пример. Той е от времето, когато получих своя призив за служение. Беше една съвсем обикновена сутрин, както всички останали, с тази разлика, че три седмици по-рано бях изпълнена със Святия Дух. Тъкмо бях изслушала първата си касета и учение от служител на име Рей Мосхолдър, наречена „Премини от другата страна“. Бях силно развълнувана в сърцето си и същевременно удивена, че някой е способен да проповядва по подобен начин в продължение на цял един час и посланието му да бъде интересно.

Докато си оправях леглото, усетих в мен да се надига силно желание да поучавам Божието Слово. После Господ ми говори: „Ти ще достигнеш до целия свят и ще поучаваш Моето Слово. Ще разпространяваш проповедите си и на аудио касети.“

Не съществуваше естествена причина, поради която да повярвам, че Бог бе този, Който ми говори, или че изобщо бих могла някога да направя това, което си мислех, че чувам. Имах множество проблеми. Аз не представлявах „подходящия материал“, от който да се оформи един служител, но Бог избира слабите и глупавите неща от този свят, за да изобличи мъдрите. (I Коринтяни 1:27KJV) Той гледа на сърцето на човека, а не на неговата външност. (I Царе 16:7) Ако в сърцето всичко е наред, Бог е способен да промени всичко останало.

Макар да нямах реална причина да повярвам чутото, когато вътре в мен дойде това желание, аз бях изпълнена с вяра, че мога да постигна всичко, което Господ иска да направя. Когато Бог призовава, Той дава вътрешно желание, силна вяра и способността да извършим задачата. Но трябва да ви кажа, че през годините на подготовка, обучаване и чакане, дяволът редовно ме атакуваше със съмнение и неверие.

Бог поставя мечти и видения в сърцата на Своите деца. Те започват като мънички „семенца“. Точно както става с една жена, когато тя забременее, така и ние един вид „забременяваме“ с Божиите обещания. През времето на „бременността“ ни Сатана се опитва да ни атакува, за да ни накара да „абортираме“ и изхвърлим мечтите си. Едно от средствата, които той използва, е съмнението, а другото е неверието. И двете въздействат на ума.

Вярата е продукт на духа, тя е духовна сила. Врагът не желаят твоят и моят ум да достигне до единство с нашия дух. Той знае, когато Бог постави вяра в нас да постигнем дадено нещо и ние ставаме позитивни и с постоянство вярваме, че сме способни, тогава ще нанесем значителни щети на неговото царство.

НЕ СПИРАЙ ДА ХОДИШ ПО ВОДАТА!

А ладията бе вече сред езерото, далеч от сушата, блъскана и тласкана от вълните, защото вятърът беше насрещен.

А в четвъртата стража на нощта [между 3:00 и 6:00 сутрин-та] Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

И учениците, като Го видяха ходещ по езерото, се ужасиха и казаха, че е призрак и от страх извикаха.

А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! АЗ съм; не бойте се!

И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

А Той рече: Ела. И Петър слезе от ладията и тръгна по водата да иде при Исуса.

Но като почувства и осъзна колко силен е вятърът, той се уплаши и започна да потъва; тогава завика към Господа: Господи, спаси ме [от смъртта]!

И Исус веднага протегна ръка, хвана го и му рече: Мало-верецо, защо се усъмни?

И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

Матей 14:24-32

Искам да подчертая последния стих, за да насоча вниманието ви към позициите, които врагът се опитва да заеме в този пасаж. Петър излязъл по заповед на Господа, за да направи нещо, което Дотогава никой не е правил. Всъщност никой освен Исус не бил ходил по вода.

За това се иска вяра!

Петър допуснал голяма грешка – той твърде дълго гледал назад И се Уплашил- Съмнението и неверието го притискали и той станал да потъва. Тогава извикал към Исус, за да го спаси, и Той естествено го направил. Забележете обаче, че бурята утихнала  Петър влязъл обратно в лодката!

Помните ли в Римляни 4:18-21 как Авраам не се поколебал нито за миг, макар да виждал невъзможността на своята ситуация? Авраам осъзнавал своето състояние, но за разлика от Петър, той не мислел, нито говорел за това. Аз и ти можем да сме наясно със своите ситуации и въпреки това съвсем съзнателно да насочим ума си към нещо, което да изгражда и назидава нашата вяра.

Ето защо Авраам се заел да отдава хвала и слава на Бога. Ние прославяме Бога когато продължаваме да правим това, което е правилно, независимо от това колко противоречиви са обстоятелствата в които се намираме. Ефесяни 6:14 ни учи да затегнем колана на истината когато сме в духовно воюване.

Когато дойде буря в живота ти, заеми твърда позиция, не губи смелост и вземи непоколебимо решение да стоиш вън от лодката! Много често бурята утихва веднага, щом пропълзиш до мястото на сигурност и безопасност.

Дяволът изпраща бури в живота ти, за да те изплаши. Във време на буря помни, че твоят ум е бойното поле. Затова не взимай никакви решения въз основа на твоите мисли или чувства, но изпитай с духа си как всъщност стоят нещата. Когато направиш това, ти отново ще откриеш видението, което Бог ти е дал от самото начало.

НИКАКВО КОЛЕБАНИЕ НЕ НИ Е ПОЗВОЛЕНО!

Но ако на някой от вас не достига мъдрост, нека иска от щедрия Бог, [Който дава] изобилно без да се скъпи и без да укорява и да обвинява, и ще му се даде.

Но нека иска с вяра, без да се съмнява ни най-малко (колебае в несигурност). Защото, който се съмнява (колебае и е неуверен), прилича на морски вълни, които се тласкат и     ( блъскат от ветровете.

Такъв човек да не си мисли, че ще получи нещо [което поиска] от Господа,

Яков 1:5-7

Моят пастир, Рик Шелтън, разказваше колко объркан се чувствал, когато се опитвал да вземе решение какво да прави с живота си след като завършил библейски колеж. Бог поставил в него силно желание да се върне обратно в Сейнт Луис, щата Мисури и да основе там църква, което и той самият много искал. Когато обаче дошло времето да тръгне, имал само петдесет долара в джоба си, съпруга, едно детенце и друго, което скоро щяло да се роди. Очевидно обстоятелствата не били най-добрите за него.

Докато мислел какво да направи и опитвайки се да вземе някакво решение, той получил предложения от две места за добра работа в големи църкви. Заплатите, които предлагали, били доста високи. Възможностите за служене там били доста атрактивни, ако не за друго, то поне заради честта да работи за която и да е от двете църкви. Колкото по-дълго обмислял, толкова по-объркан и смутен ставал. (Не ви ли звучи така, сякаш господин Съмнение се бе отбил при него?)

В един определен момент той знаел точно какво иска да прави, но след това вече се колебаел между две мнения. Обстоятелствата за връщане в Сейнт Луис не били така благоприятни, както поемането на който и да било пост от другите две предложения, но за никое от тях той не намирал мир. В крайна сметка потърсил съвета на единия от пастирите, който му предложил работа, и той мъдро му отговорил: „Отиди някъде, усамоти се и чакай, без да гледаш на обстоятелствата. Погледни дълбоко в сърцето си, виж какво има там и това направи!“

Когато последвал съвета на този пастир, доста бързо разпознал, че в сърцето му било желанието да основе църква в Сейнт Луис. Представа нямал как ще го постигне с това, с което разполагал, но се покорил и резултатът бил чудесен.

Днес Рик Шелтън е основател и главен пастир на Християнски Център Живот в Сейнт Луис, щата Мисури. Църквата наброява приблизително три хиляди души и изпраща мисионери по целия свят. Хиляди човешки живота са били променени и благословени чрез служението на църквата през годините. Аз самата съм била помощник пастир там в продължение на пет години и там се роди моето служение „Живот в Божието Слово“. Помислете само колко много би постигнал дяволът чрез неверието и съмнението, ако Рик Шелтън бе избрал да послуша ума си вместо сърцето си.

СЪМНЕНИЕТО Е ТВОЙ ИЗБОР

А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.

И като видя една смокиня край пътя, дойде при нея, но не намери нищо друго освен листа на нея [а знаеше, че при смокините плодовете излизат едновременно с листата]. И Той й рече: от сега нататък да няма плод на тебе до века! И смокинята изсъхна на часа.

И учениците, като видяха това, много се учудиха и казаха: Как начаса изсъхна цялата смокиня?

И Исус им отговори: Истина ви казвам, ако имате вяра (твърдо упование и доверие) и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смокинята, но даже ако речете на този хълм: Вдигни се и хвърли се в морето, ще стане.

И всичко, каквото и да поискате в молитва, като (наистина) вярвате, ще получите.

Матей 21:18-22

Когато учениците се удивили и попитали Исус как Той е успял да унищожи смокинята само с една дума, същината, на това, което Той им казал, била: „Ако имате вяра и не се усъмните, можете да направите същото нещо, което Аз направих на смокинята – и дори по-велики неща от тези.“ (Йоан 14:12)

Вече установихме, че вярата е дар от Бога. Ето защо сме уверени, че имаме вяра (Римляни 12:3). Но съмнението е личен избор. То е тактика на дявола за воюване против нашия ум.

След като можеш сам да избираш своите мисли, когато дойде съмнението трябва да се научиш да го разпознаваш, да го отхвърляш и да продължиш да вярваш!

Изборът и решението са твой!

НЕВЕРИЕТО Е НЕПОКОРСТВО

И когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който коленичи пред Него и каза:

Господи, смили се над сина ми, защото е епилептик и зле страда; понеже често пада в огъня и във водата.

И доведох го при Твоите ученици; но те не можаха да го изцелят.

Исус в отговор рече: О, роде невярващ и извратен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го тука при Мене.

И Исус смъмри беса, и той излезе из него; и момчето оздравя от същия час.

Тогава учениците дойдоха насаме при Исус и казаха: Защо ние не можахме да го изгоним?

Той им каза: Поради вашето маловерие…

Матей 17:14-20

Не забравяйте, че неверието води към непокорство.

Вероятно Исус е научил учениците си на определени неща, които да направят в подобни ситуации, и тяхното неверие ги е довело До непокорство, поради което те нямали успех.

При всички положения неверието, както съмнението, ще ни попречи да извършим онова, за което Бог ни е призовал и помазал. То също няма да ни позволи да преживеем мира, на който Той иска Да се наслаждаваме, намирайки покой за душите си в Него. (Матей 11:28-29)

СЪБОТНА ПОЧИВКА

Затова, нека се постараем и стремим усърдно да влезем в тази почивка [на Бог, да я познаем и преживеем лично], за да Не падне някой и да погине от същото това неверие и непокорство [в което изпаднаха тези в пустинята].

Евреи 4:11

Ако прочетете цялата четвърта глава от книгата Евреи, ще видите, че в нея се говори за съботната почивка, която е достъпна за Божия народ. В Стария Завет съботата била спазвана като ден за почивка. В Новия Завет тази съботна почивка е духовна почивка. Привилегия на всеки вярващ е да откаже да се тревожи или безпокои. Като вярващи аз и ти можем да влезем в Божията почивка.

Внимателното изследване на Евреи 4:11 показва, че ние никога не бихме могли да влезем в тази почивка, ако имаме неверие и съмнение, а ще й се насладим единствено чрез вяра. Неверието ще ни забави и задържи в „пустинния живот“, когато Исус е подсигурил за нас постоянно място на почивка, което може да бъде населено единствено чрез вяра.

ЖИВОТ ОТ ВЯРА КЪМ ВЯРА

Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: Праведният ще живее чрез вяра.

Римляни 1:17

Спомням си един инцидент, който съвсем ясно обяснява тази идея. Една вечер, докато си върших домакинската работа из къщи, се чувствах много нещастна. Нямах никаква радост и в сърцето ми нямаше мир. Непрекъснато питах Господа: „Какво не е наред с мен?“ Доста често се чувствах по този начин и съвсем откровено исках да знам какъв ми бе проблемът. Опитвах се да изпълнявам всяко едно нещо, което научавах в моя път с Господа, но нещо определено не ми достигаше.

По това време иззвъня телефонът и докато разговарях, си играех с една кутия, в която имаше картончета с написани стихове от Библията, която някой ми бе подарил. Аз не ги четях, а само ги прехвърлях в ръцете си, докато говорех. Когато разговорът свърши, си изтеглих един стих, защото исках да видя дали той ще ми послужи за насърчение.

Изтеглих Римляни 15:13: А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярата [чрез опита на вашата вяра]» така че чрез силата на Святия Дух да се преумножава (и прелива) надеждата ви.

Аз го видях!

Моят проблем бе съмнението и неверието. Аз самата си причинявах нещастие, като вярвах на лъжите на дявола. Бях негативна. Не можех да изпитам радост и мир, защото не вярвах. Не е възможно да имаш радост и мир ако живееш в неверие.

Вземи решение да вярваш на Бога, а не на дявола!

Научи се да живееш от вяра във вяра. Според Римляни 1:17 така се разкрива Божията праведност. Бог ми показа, че аз вместо да живея от вяра към вяра, често живея от вяра към съмнение и към неверие. После отново се връщам към вярата за известно време, след което пак съм в плен на съмнението и неверието. В живота си се тласках ту към едното, ту към другото. Поради това бях толкова нещастна и имах множество проблеми.

Според Яков 1:7-8 човекът, който се двоуми, е нестабилен във всичките си пътища и никога не получава това, което иска от Господа. Твърдо решете да не бъдете колеблив и да не живеете в съмнение!

Бог е планирал за теб невероятен живот. Не позволявай на дявола да ти го открадне чрез лъжите си! Вместо това… отхвърляйте доводи, теории, размишления и всяко горделиво и високо нещо, което се издига против (истинското) познаване на Бога; и отвеждайте всяка мисъл и намерение в плен на Христа (Месията, Помазаника) (II Коринтяни10:4-5).

 


[1] Vine, том I, страница 335