Съдържание Цялата книга на една страница

Глава 10 – Объркан ум

Открила съм, че блуждаенето и объркването са свързани. Колебанието и неувереността, за разлика от решимостта и конкретността, могат и водят до съмнение и смут.

Яков 1:5-8 е отличен стих, който ни помага да разберем как да преодолеем колебанието, съмнението и объркването и как да получим това, от което се нуждаем от Бога. За мен „човекът с раздвоен ум“ (в един от преводите на Библията – е двоумящ се или с двоен ум) е образ на смут и объркване, защото той непрекъснато се тласка ту напред, ту назад, без да е способен да вземе каквото и да било решение. В момента, в който реши, че вече е взел някакво решение, отново идва съмнението, неверието, объркването, за да го накарат отново да започне да се колебае и двоуми. Такъв човек е несигурен за всичко.

Доста време от живота си съм живяла по този начин, без да осъзнавам, че дяволът бе започнал война против мене, а бойното поле, на което се водеше тази война, бе моят ум. Бях напълно объркана за всичко, без да Разбирам защо.

ТЪРСЕНЕТО НА ОБЯСНЕНИЯ ВОДИ ДО ОБЪРКВАНЕ И СМУТ 

Маловерци, защо разисквате помежду си?…

Матей 16:8 (KJV)

„Но ако на някой от вас не достига мъдрост, нека иска от щедрия Бог, [Който дава] изобилно без да се скъпи и без да укорява и да обвинява, и ще му се даде. Но нека иска с вяра, без да се съмнява ни най-малко (колебае в несигурност). Защото, който се съмнява (колебае и е неуверен), прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не си мисли, че ще получи нещо[което поиска] от Господа, понеже е с раздвоен ум, (колеблив, съмняващ се, неустановен), непостоянен и не може да му се има доверие и е несигурен за нищо [за което мисли, чувства или решава].

Яков 1:5-8

Досега говорихме за блуждаенето на ума, а в следващата глава ще говорим повече за съмнението, но сега искам да обсъдим по обстойно объркването.

Голям процент от Божиите хора определено са объркани. Защото Както видяхме, една от причините е блуждаенето на ума. Друга е търсенето на обяснения. Част от обяснението, което речникът дава на съществителното разискване е „скрит факт или мотив, който подсигурява логично обяснение на дадено явление или предпоставка“, а обяснението на глагола, произхождащ от него, е: да използваш способностите на разума; да мислиш логично“.

Простото обяснение на разсъждаването е следното – човек да се опитва да отгатне защо се случва дадено нещо или каква е причината стояща зад станалото. Размишлението, търсенето на причините кара ума ни да се върти около една и съща ситуация, въпрос или събитие в опит да се разберат всичките му заплетени съставни части. Ние търсим обяснения, когато разчленяваме дадено изказване или поучение, за да видим дали то е логично, и отхвърляме всяка част от него, която не приемаме за разумна.

Сатана често проваля Божията воля за живота ни точно чрез нашата логика. Господ може да ни води да извършим определено нещо, но ако то не е логично, сме склонни да го пренебрегнем. Онова, което води човек да направи, не винаги има логичен смисъл и обяснение в ума ни.

НЕ ТЪРСИ ОБЯСНЕНИЕ В УМА СИ, ПРОСТО СЕ ПОДЧИНИ В ДУХА

Но естественият човек не възприема това, което е от Божия  Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже , то се изпитва духовно.

I Коринтяни 2:14

Това е едно практично и лично обяснение, което се надявам да изясни и донесе повече разбиране на това как търсенето на обяснение в ума е противоположно на покорството в духа.

Една сутрин, докато се подготвях да отида и да служа на едно ежеседмично събиране близо до моя роден град, започнах Да се моля за жената, която води помощното ни служение там и колко Посветена бе тя. В мен се надигна желание да направя нещо да я благословя по някакъв начин.

Татко, Рут Ан е такова благословение за нас. През всичките „години е служила така посветено“ – молих се аз. „Какво да направя, за да я благословя?“

Погледът ми веднага се насочи към една червена рокля, която тъкмо бях купила, и вътре в себе си знаех, че Господ ме подтиква да подаря тази рокля на Рут Ан. Бях я купила преди три месеца, но никога не я бях обличала. Всъщност, тя беше все още опакована, така както я донесох от магазина. Много я харесвах, но всеки път, когато си помислех да я облека, незнайно защо изгубвах желание да я сложа.

Както вече ви казах, в момента, в който погледът ми се насочи към тази рокля, аз знаех, че трябва да я дам на Рут Ан. Истината обаче беше, че изобщо нямах желание да й подаря тази рокля, ето защо незабавно започнах да разисквам в ума си защо Бог не може да ме кара да направя подобно нещо. Повтарях си как току що съм я купила, колко е скъпа, как изобщо не съм я обличала и дори съм си купила сребърни обеци с червени камъни, които  най подхождат!

Ако бях накарала плътския си ум да замълчи и ако бях останала чувствителна към Святия Дух в духа си, всичко щеше да бъде наред, но ние хората имаме способността да залъгваме себе си чрез своите разсъждения и разисквания, когато всъщност не искаме да се покорим на това, което Бог ни казва. Само след няколко минути вече бях забравила всичко и продължавах да си върша своите неща истината беше, че не исках да дам тази рокля, защото беше съвсем нова и аз много я харесвах. Моят ум ме убеди, че желанието, което изпитах, не може да е дошло от Бога, но напротив, дяволът се е пожелал да ми вземе нещо, което аз много харесвам.

След няколко седмици отново се подготвях за подобно събиране в същия район и както по-рано, така и сега името на Рут Ан изникна в съзнанието ми. Започнах да се моля за нея. Отново повторих същата сцена, отново се молих: „Господи, ти знаеш какво благословение е Рут Ан за нас, как мога да я благословя?“ Веднага си спомних за червената рокля и цялата случка, която се случи няколко седмици по-рано. Сърцето ми се сви, защото аз напълно и твърде бързо бях забравила какво се беше случило тогава.

Този път нямаше измъкване. Аз или трябваше да призная Бог ме води да го направя и просто да се покоря, или да кажа: „Знам какво ми говориш Боже, но аз няма да го направя“. Твърде много обичам Господ, за да не Му се покоря явно и съзнателно и затова само започнах да Му говоря за червената рокля.

Само за няколко минути осъзнах, че още първия път съм се отклонила от Божията воля чрез разумните си аргументи защо да не се покоря, което ми беше отнело само един миг. Аз си мислех, че не е възможно да ми е говорил Бог, защото роклята бе съвсем нова. Но Библията не ни казва да даваме само стари неща! За мен е по-голяма жертва да дам тази дреха, защото тя беше нова, но в същото време щеше да бъде и по-голямо благословение за Рут Ан.

Щом отворих сърцето си за Бога, Той започна да ми показва, че тази рокля бе предназначена за нея и аз от самото начало я бях купила за нея. По тази причина никога нямаше да мога да я облека. Господ през цялото време е искал да ме употреби като Свой съд, за да благослови Рут Ан. Аз обаче имах друга идея за тази рокля и докато не се отказах от своите намерения, не можех да бъда водена от Святия Дух..

Този малък инцидент ме научи на много неща. Осъзнаването на факта, че нашият ум твърде бързо може да ни подведе и че разумните ни аргументи могат да ни отклонят от Божията воля, ме провокира към „почтителен“ страх от търсенето на разумно обяснение.

Както вече прочетохме в I Коринтяни 2:14, естественият човек не може да осъзнае това, което става в духовния човек. Моят плътски ум (естественият човек) не разбираше как ще подари нова рокля, която не бях обличала, но духът ми (духовният човек) имаше ясна представа.

Надявам се този пример да внесе повече яснота в това отношение и да ви помогне да се съобразявате още повече с волята на Бога

(Ако се чудите дали съм подарила тази рокля на Рут Ан направих го; и днес тя работи в нашия офис на пълно работно време и доста често облича тази червена рокля.)

БЪДИ ИЗПЪЛНИТЕЛ НА СЛОВОТО

Бъдете обаче изпълнители на Словото [покорни на посланието], а не само слушатели, да лъжете себе си [и да се предавате на измама чрез разсъжденията си, противни на Истината].

Яков 1:22

Всеки път, когато видим какво говори Словото и откажем да го изпълним, разумът се е намесил и ни е измамил да вярваме в нещо по-различно от истината. Не можем да прекарваме извънредно време, в което да се опитваме да разберем с ума си всичко, което казва Божието Слово. Ако духът вътре в нас свидетелства, можем да тръгнем и да го правим.

Аз знам, че Бог иска да му се покорявам, независимо дали така ми се иска или усещам, че трябва да направя така, или пък смятам, че е добра идея да го изпълня.

Когато Бог говори, било чрез Словото Си или на вътрешния ни човек, не бива да размишляваме и обосноваваме казаното от Него, да се питаме дали е логично това, което е казал.

Щом Бог говори, трябва да се мобилизираме, а не да се аргументираме. 

ДОВЕРИ СЕ НА БОГ, А НЕ НА ЧОВЕШКИЯ РАЗУМ

Уповавай, облегни се, довери се на Господа от все сърце и ум и не разчитай на собствените си прозрения и разум.

Притчи 3:5

С Други думи, не се облягай на своя разум. Разумът и аргументирането отварят врата за измамата и водят до голямо объркване.

Веднъж попитах Господа защо толкова много хора са объркани, а той  ми отговори: „Кажи им да престанат да се опитват да разберат абсолютно всичко и ще спрат да бъдат смутени и объркани“. От живота Си съм разбрала, че това наистина е така. Търсенето на мнения и смутът вървят ръка за ръка.

Аз и ти можем да премисляме нещо в сърцето си, можем да издигаме пред Господа, за да видим дали Той желае да ни даде разбиране, но в момента, в който започнем да се чувстваме объркани вече сме отишли твърде далеч.

Търсенето на разумни обяснения е опасно поради множество причини, но една от тях е тази: можем да разискваме нещо и да се опитваме да го обясним логично и в крайна сметка да си дадем обяснение, което да се окаже абсолютно неправилно, макар в ума ни да има смисъл.

Човешкият ум харесва логиката, реда и смисъла. Той приема само това, което може да разбере. Ето защо сме склонни да поставяме нещата в спретнати малки „кутийки“ в ума си, като смятаме: „Така е, защото идеално пасва на моето разпределение.“ Обаче винаги можем да намерим нещо, което в ума си да приемем и обясним съвършено, но въпреки това изобщо да не сме прави.

Апостол Павел казва в Римляни 9:1: Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми [просветена и подтикната] от Святия Дух, свидетелства в мене. Павел знае, че постъпва правилно не защото неговият разум му подсказва че е така, а защото духът свидетелства в него.

Както вече видяхме, умът подкрепя духа. Умът и духът работят заедно, но духът е по-превъзходен и винаги трябва да се поставя преди ума.

Ако в духа си знаем, че дадено нещо не е правилно, не бива да позволяваме разумът ни да ни убеди да го направим. Ако знаем, че нещо е правилно, не бива да позволяваме на разума да ни подлъже да не го извършим.

По много въпроси Бог ни дава разбиране и отговор, но не е необходимо да разбираме всичко, за да ходим в Господа и в покорство на Неговата воля. Има моменти, в които Бог оставя големи въпросителни като инструменти в живота ни, чрез които да уголеми вярата ни. Неотговорените въпроси разпъват плътта ни. Много е трудно за човешките същества да се предадат, да спрат да търсят логично обяснение и просто да се доверят на Бога. Когато обаче постигнем това, умът ни се успокоява.

Търсенето на разумни обяснения е една от ангажиращите – лъжи  които завладяват ума и му пречат да приемат слово на знание или разпознаване. Има огромна разлика между запаметено знание и знание по откровение.

За вас не знам, но аз искам Бог да ми открива нещата по такъв начин, че да знам в духа си, че това, което ми е говорено в ума, е Божията истина. Не искам да я обяснявам или да размишлявам и я се опитвам да разбера логично говореното нещо, като го повтарям потретям в ума си, докато се изтощя и объркам. Искам да имам МИР в сърцето и ума си, които идват единствено от доверяването на Бога, а не от моите човешки прозрения и разбирания.

Трябва да израстем и да достигнем мястото, където ще сме удовлетворени да познаваме Този, Който знае всичко, дори ние да не знаем.

БЪДИ ТВЪРДО РЕШЕН ДА НЕ ЗНАЕШ НИЩО ДРУГО ОСВЕН ХРИСТОС

Колкото до мен, братя, когато дойдох при вас, не дойдох да проглася свидетелството и доказателството или тайнството и тайната на Бог [относно това, което Той е направил чрез Христос за спасението на човеците] с възвишени красноречиви думи или с човешка философия и мъдрост;

защото бях решил да не зная нищо друго (да не познавам, да не изявявам познание за нещо друго и да не мисля за друго) между вас, освен Исус Христос (Месията) и то Него разпнат.

I Коринтяни 2:12

Такъв е бил подходът на Павел към знанието и разумното обяснение, и аз го разбирам и дълбоко го оценявам. Отне ми доста време, но в крайна сметка съм разбрала, че в повечето случаи, колкото по-малко знам, толкова по-щастлива съм. Понякога откриваме толкова неща по даден въпрос, че това ни прави много Нещастни.

Винаги съм била доста любознателна и любопитна. С всичко  трябваше  да съм наясно, за да съм доволна. Бог постепенно започна да ми показва, че моето непрекъснато търсене на логично обяснение бе причината за невероятното ми объркване и то не ми позволяваше да приемам от Бог това, което Той искаше да ми даде. Бог ми каза: „Джойс, ти трябва да се откажеш от светското и плътско разсъждаване, ако искаш някога да започнеш да практикуваш духовно разпознаване“.

Сега осъзнавам, че обясняването на нещата ме правеше сигурна. Аз не исках да изгубя тази привидно стабилна сигурност в живота си. Исках да контролирам, а когато не разбирах и нямах отговор на нещата, усещах, че губя контрол и се ужасявах. Бях лишена от нещо. Нямах мир в своя ум и бях физически изтощена от търсенето на отговори.

Подобно неправилно умствено натоварване може да ви доведе до силна физическа преумора. То може да ви изтощи.

Бог изискваше от мен да се откажа от своите логични разсъждения и аз силно го препоръчвам на всеки един, който е пристрастен към обмислянето и търсенето на отговори. Човек може да се пристрасти към неправилни умствени натоварвания, точно както се пристрастява към наркотици, алкохол или никотин. Аз бях пристрастена към обмислянето и търсенето на разумно обяснение, а когато го предадох на Господа, започнах да проявявам симптоми на отдръпване и затваряне. Чувствах се изгубена и изплашена, защото не знаех какво точно се случва. Дори бях отегчена.

Толкова дълго време бях прекарала в размишления, че когато се отказах от това, трябваше да свикна умът ми да е в такъв покой. За известно време ми изглеждаше много скучно, но сега вече много ми харесва. Докато позволявах на ума си да тича на всички посоки в мисли за всяко нещо, сега не мога да понасям болката и усилието от търсенето на отговор и обяснения.

Внимавайте, защото когато умът ви е изпълнен с въпроси и търсене на обяснения, той не е в нормалното състояние, в което Бог е определил да бъде. Поне не за вярващия, който възнамерява да бъде победител – християнин, който е решил да спечели битката, водеща се на бойното поле, което е неговият ум.