Божията благодат

Представете си, че вие имате шестгодишен син, който е радостта и щастието на вашия живот. Представете си също, че този ваш син е убит по жесток начин. Как бихте се отнесли вие към убиеца на сина си?

Ако направите всичко, което е по силите ви, за да го убиете заради това негово престъпление, това би било отмъщение.

Ако решите да не си отмъщавате лично, а да го предоставите на съдебната власт, която да разследва случая и да накаже престъпника със смърт, това би било справедливост. Но ако вие простите на убиеца и го поканите да живее във вашия дом, а след това и го осиновите, това ще бъде милост или благодат. Да, истинска благодат. Но може би вие ще кажете, че това е един измислен пример, който не отговаря на действителността. Тогава нека да вземем друг пример. Представете си, че сте съгрешили пред Бога. Представете си също така, че според Божия закон вие сте осъден да отидете в ада заради този ваш грях. Ако Бог позволи тази присъда да бъда изпълнена, вие не ще можете да се оплачете, защото според Божия закон получавате точно това, което заслужавате. Но какво ще кажете, ако Бог изпрати Своя единствен Син, за да умре като ваш Заместник и да изтърпи наказанието, което вашите грехове заслужават? И какво ще кажете, ако Бог ви предложи да живеете вечно, ако приемете, че Неговият Син е понесъл вашите грехове? И накрая, какво ще кажете, ако Господ предложи да ви направи Свой Собствен син и да ви заведе в Своя дом на небето, за да живеете с Него завинаги?

Как ще наречете всичко това? Има само една дума, с която може да се нарече всичко това – БЛАГОДАТ.

Да, това е Божията благодат. Този път примерът не е измислен, а истински. Бог показва безкрайна милост към безбожните грешници, които вярват в Неговия Син, Иисус Христос. За да разберем по-добре Божията благодат, нека да разгледаме пет прости твърдения и да се опитаме да си ги обясним.

1.Божията благодат е незаслужена милост към грешници, които заслужават точно обратното.
2.Божията благодат предлага спасението като дар на всички, които вярват в Неговия Син Иисус Христос.
3.Бог може да показва такава благодат към грешниците, защото Господ Иисус умря на Голготския кръст като техен Заместник.
4.Благодатта не може да бъде спечелена, заслужена или купена – нито изцяло, нито частично.
5.Божията благодат е безгранична.
И така, Божията благодат е незаслужена милост към грешници, които заслужават точно обратното.

Това твърдение е много важно. Човекът не заслужава доброто отношение, което Бог показва към него. В човека няма нищо, което да задължи Бога да му покаже милост. Той не може да има към Бога никакви изисквания в това отношение. Ако Бог реши да покаже милост към човешките синове, причината за това не се крие в тях, а в Самия Него във Всемогъщия Бог.

Бог показва Своята благодат към хора, които са грешници. Запомнете това! Той не я показва към добри, праведни и чисти хора, а към грешници. Самото естество на благодатта е такова, че тя винаги се излива от Бога към безбожните хора. Тя може да действа само там, където има виновни, осъдени, нещастни грешници. „Бог не търси добри хора, които Той може да усъвършенства, тъй като добротата се усъвършенства не чрез благодатта, а чрез обикновената справедливост. Той търси осъдени, виновни, изгубени и безпомощни хора, които тя може да спаси, освети и прослави“ (Скофилд).

Грешниците не заслужават Божията благодат. Те заслужават точно обратното. „Заплатата на греха е смърт“ (Рим. 6:23). По всички правила на божественото правосъдие грешникът трябва да умре за своите грехове и да прекара вечността в ада.

Следователно Божията благодат означава милост за онези, които заслужават да бъдат осъдени.

Второто нещо, което трябва да помним е, че Божията благодат предлага спасението като дар на всички, които вярват в Неговия Син Иисус Христос. „Спасение“ означава избавление от наказанието и силата на греха в този живот и освобождение от самото присъствие на греха в идещия.

Бог предлага това спасение като подарък. Това означава, че за него не трябва да се плаща никаква цена. Човекът просто го приема от Този, Който го дава. За да получи този чуден дар на Божията благодат, човек просто трябва да повярва в Господ Иисус Христос, като приеме Спасителя за свой Заместник. Той предава на Господа вечното благоденствие на своя дух, душа и тяло. Когато човек повярва, че Христос е умрял за него на Голгота, той приема Господ Иисус като единствения Божи път за спасение. В момента, в който направи това, той е спасен по Божията благодат.

Това ни довежда до третото твърдение: Бог може да показва такава благодат към грешниците, защото Господ Иисус умря на Голготския кръст като техен Заместник. Бог не би бил нито справедлив, нито праведен, ако по някакъв начин беше отминал или извинил греха на чове- ка. Според изискванията на Божествения закон всеки човек, който съгреши, трябва да бъде наказан. Този закон задължително се изпълнява. Но ако самият човек трябва да плати наказанието за своите грехове, то той би погинал завинаги.

Как тогава Бог може да спаси грешника, когото Той обича, и въпреки това да остане верен на Собствения Си закон? Отговорът е, че Той е изпратил Своя безгрешен Син да умре вместо грешниците. Така Господ Иисус е платил цената, която този човек трябва да плати. Той понася наказанието за чуждите грехове. Той умира със смъртта, която ние заслужаваме.

И сега, когато всички изисквания на божественото правосъдие са напълно удовлетворени, Бог може да предложи вечен живот на всички, които приемат Неговия Син за Господ и Спасител.

Затова понякога благодатта се определя така: Божиите богатства за сметка на Христос.

Смъртта, погребението и възкресението на Господ Иисус дават на Бога справедливото основание, на базата на което Той може да спасява безбожните грешници, които желаят да бъдат спасени.

Според четвъртото твърдение благодатта не може да бъде спечелена, заслужена или купена нито изцяло, нито частично. Ето защо в Библията благодатта непрекъснато се противопоставя на закона, делата и дълга.

При условията на закона човекът получава това, което заслужава. Така например десетте Божии заповеди обещават вечен живот на земята на тези, които им се подчиняват, и смърт на онези, които не им се подчиняват.

Принципът на делата означава, че човек приема някакво възнаграждение като отплата за своя труд. Той има право да получи това възнаграждение, защото го е заработил.

Подобно и идеята за дълга съдържа в себе си принципа, че един човек дължи нещо на друг човек заради услугата, която той му е направил. Но благодатта е точно обратното! Хората, които Бог спасява, не са хора, изпълнили закона. Ако един човек би могъл да спази десетте Божии заповеди, той не би имал нужда от спасение. Благодатта спасява онези, които са нарушили закона и които трябва да отидат в ада. Спасението не е награда, дадена на хора, които са вършили добри дела. То не се дава на онези, които вършат дела, а на онези, които вярват в Този, Който оправдава безбожните (Рим. 4:4, 5).  Спасението не е задължение, което Бог изплаща на хора, които са водили чист живот. То е милост, която Бог показва към онези, които заслужават да отидат в ада.

Всеки опит да заработиш, да заслужиш или да купиш спасението си е обида за Дарителя. Представете си, че сте поканен на коктейл в президентството. И така, вие отивате там, влизате вътре и сядате на една маса, отрупана с най-изискани ястия. Всичко е направено така, че да ви достави най-голямо удоволствие. На края на вечерта президентът застава до вратата, за да се сбогува с гостите.

И тогава вие изваждате 100 лева и ги пъхате в ръката на президента с думите: „Много ви благодаря за приятното прекарване. Коктейлът беше прекрасен. Но той сигурно ви е струвал много пари и аз бих искал да ви помогна поне малко с тези 100 лева.“

Това ли е правилният отговор на вниманието на един президент? Не, това е един груб и обиден жест. Така ще бъде и с Божията благодат. Всеки опит да се купи дарът на спасението е оскърбление на Онзи, Който ни го предлага. Божието спасение не се купува с пари: то е дар, подарен както на Павел и на Мария, така и на теб, и на мен. В момента, в който към благодатта се добавят някакви условия или изисквания, тя вече престава да е благодат. „Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат, а ако е от дела, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело“ (Рим. 11:6).

Последното твърдение е, че Божията благодат е безгранична.

Помислете си за цената, която Бог е платил, за да ни спаси! Той е дал Своя Единороден Син! Единствено Бог може да направи това.

Помислете си за хората, които Той спасява грешници от „най-чиста“ проба: проститутки, прелюбодейци, развратници, лъжци, измамници, убийци, безбожници, атеисти и религиозни лицемери! Никой не е толкова „недостоен“, че да не бъде достигнат от Божията благодат и спасен.

Помислете си за търпението, което Той показва! Векове наред Бог е получавал толкова много обиди и е бил отхвърлян толкова много пъти. Неговите пратеници са били преследвани и убивани с камъни. Неговият прекрасен Син е бил разпънат на кръст и убит. И въпреки това „там, където се умножи грехът, много повече се умножи благодатта“. Бог все още продължава да изпраща благата вест за спасение: „Повярвай в Господ Иисус Христос и ще се спасиш, ти и домът ти“ (Деян. 16:31).

Помислете си за положението, до което Бог издига повярвалия грешник! Той го прави Божие дете, наследник на Бога и сънаследник живот в небето, където ще бъде заедно с Христос и ще бъде завинаги като Него.

Тогава не е чудно, че Божията благодат е вдъхновила толкова много поети и художници, слуги и господари, мъченици и умиращи крадци. Тя е най-великата от всички теми.

следваща глава Божието величие