Предговор
Робъртс винаги е гладувал да разбере призванията на великите мъже и жени на Бог. Като негова майка аз видях духовния му глад да се развива по два начина.
Първо, когато беше малко момче, интересът на Робъртс порасна, понеже моята майка му разказваше толкова много истории за велики служители и техните лагерни събрания, на които тя е присъствала. Нейните описания бяха живи и динамични и почти от всяка история тя извличаше урок, който да проповядва.
Второ, когато беше на дванадесет години, Господ му се яви и го инструктира да изучава живота на великите мъже и жени на Бог. Господ му каза, че това интензивно изследване ще бъде важна част от подготовката му за служение.
Веднага след това посещение от Господ Робъртс започна изучаването. В нашия дом вече имаше атмосфера на задълбочено учене. Аз самата посветих много години на своето образование, докато децата растяха, и вече имах добре подбрана библиотека. Изглежда, съчетанието между влиянието на майка ми и моето усърдие да уча предаде на Робъртс това, от което той имаше нужда в този час. Помня многобройните нощи, в които всеки от нас стоеше над книгите, подчертавайки пасажи.
Робъртс започна да се рови във всяка попаднала му книга, която се отнасяше до движенията на Бог. Щом срещнеше име в книгата, той търсеше всичко, което можеше да намери за този човек. Ако в процеса на проучване откриеше, че човекът е починал, той издирваше най-близкия жив роднина или приятел. Благоволението на Бог върху живота на Робъртс беше толкова очевидно. Той винаги получаваше интервюта от тези хора и неизбежно имаше възможност да развива лични контакти с тях. Те сякаш даваха на Робъртс всичко, за което той помолеше – предмети, снимки или книги.
Хората никога не показваха някакви страхове или опасения относно изследването на Робъртс. Помня един конкретен случай, когато той беше в гимназията. Върнах се вкъщи от работа и открих, че по някакъв начин Робъртс се бе свързал с някого отвъд океана, който имаше голямо желание да му помогне да проучи живота на съживители и реформатори като Ивън Робъртс u Джон Уесли. Колкото повече ги изучаваше, толкова повече врати се отваряха пред него. Той се покоряваше на Бог, така че вратите трябваше да се отворят. Когато други хора, които търсеха същите неща, чуеха, че Робъртс е получил дадени материали, те питаха: „Как получи тези неща?“ Той отговаряше просто: „Само помолих.“
През годините, когато Робъртс изследваше живота на генералите, аз бях студентка и служител в Oral Roberts University. Робъртс прекарваше много време, изучавайки материалите в Изследователския център за Святия Дух. Той работи там две летни ваканции, като помагаше, когато имаха нужда от него. Когато служителите в ORU видяха огромния брой материали, които Робъртс сам беше събрал, те бяха много учудени. Предложиха да ги купят. Всъщност, той дори прие предложението им, но аз се възпротивих. Днес тези материали се намират в Библиотеката за реформаторите и съживителите към неговия Библейски колеж.
Желанието на Робъртс да знае и разбира живота на тези мъже и жени беше толкова чисто, колкото и усърдно. Ясно си спомням, че когато на шестнадесетгодишна възраст той за първи път застана зад амвона, неговото проучване беше завършено. Робъртс беше изпълнил своята задача. Той нямаше формално образование, нямаше връзки, нямаше опит. Той просто се покори на Бог. Беше верен на това, което бе поставено пред него, и тази вярност узря в международно призвание. За мен това е такова свидетелство за човек, който не само осъзна сезона, в който живееше, но също така го и завърши.
Робъртс вероятно винаги ще продължава да изучава живота на Божиите генерали. Това все още е част от неговото призвание. Сега служението има изследователски отдел, който е отговорен да продължи проучването от мястото, където Робъртс го остави, когато влезе в своето призвание да помогне на нациите да се приготвят за завръщането на Господ.
Карол М. Лиардън,
Изпълнителен вицепрезидент, Roberts Liardon Ministries, Ървин, Калифорния