БОГ И ВСЕЛЕНАТА

В оскъдната ни българска евангелска книжнина темата за Бога заема, относително казано, едно достойно място. Макар и с отминала давност и изпъстрена с трудно разбираеми вече чуждици, книгата на покойния п-р Ламбри Мишков „Философия на вярата“ (1947) може да се счита като пръв (в хронологическо и качествено отношение) опит да се разгледа в съвременен аспект този, както и други проблеми на християнската религия.

Слава Богу, въпреки проблемите, с които се сблъсквахме по времето на тоталитарния режим, темата за Върховното Същество, чрез Което „живеем, движим се и съществуваме“ (Деяния 17:28), не остана неразгадана за любознателните български читатели. Намериха се преводачи и издатели в чужбина, които ни зарадваха с две от най-добрите книги по разглеждания предмет, ползващи се с всеобщо одобрение сред западните богослови: „Познаването на Святия Бог“ на Ейдън Тоузър и „Познаването на Бога“ на Джеймс Пакър. Тези две прекрасни съчинения се допълниха взаимно, разкривайки различни аспекти на този основен доктринален проблем.

Есето „Бог и Вселената“, което предлагам на българските читатели, няма претенцията да внася особен принос в богословски аспект. Може би неочакван ще бъде начинът на разкриване атрибутите на Бога чрез Неговите имена. Творческата роля на Бога е разгледана в съвременна светлина – през призмата на някои модерни научни хипотези. Главната ми цел обаче бе да провокирам читателите към лично богооткривателство.