Съдържание Цялата книга на една страница

Хора в позиция на власт

Както благословенията, така и проклятията са част от обширен, невидим духовен свят, който влияе върху живота на всеки един от нас. Централен решаващ фактор в този свят е властта. Без да разберем принципите на властта не е възможно да разберем духовния свят и да действаме успешно в него.

Двадесети век е свидетел на един почти световен бунт срещу всички форми на власт, които в продължение на хилядолетия са били признавани от човечеството. Главните засегнати области на социалната структура са семейството, църквата и различните клонове на светската власт.

Хората често смятат, че бунтът е променил или унищожил тези форми на власт, но това не е така. Принципите, които управляват упражняването на властта, са толкова обективни и универсални, колкото и законът на гравитацията.

Някой може да се разбунтува и да реши да отхвърли закона на гравитацията като скочи от прозореца на десетия етаж, но това, че той отхвърля този закон не означава, че законът се променя или става невалиден. Човекът ще падне на тротоара и ще умре. Същото се отнася и до законите, които управляват упражняването на властта. Хората могат да ги пренебрегват или отхвърлят, но посоката на живота им все още ще се определя от тях, независимо дали го признават или не.

В цялата вселена има един единствен върховен източник на власт – Бог-Творецът. Бог обикновено не упражнява Своята власт директно, но по Свой избор я дава на други. След като Исус възкръсна от мъртвите, Той каза на учениците Си:

Даде Ми се всяка власт на небето и земята…

(Матей 28:18).

Оттогава Бог е дал цялата власт в ръката на Исус. Исус, от Своя страна, предава на други властта, която Той е приел от Отца.

По този начин властта в цялата вселена може да се опише като един извънредно здрав кабел, който се спуска от Бог Отец към Исус. В ръката на Исус кабелът се разделя на безброй много малки кабели, които достигат до личности – ангели и хора, които Той е назначил в различни части на вселената.

Думата, която Библията използва, за да опише човека, упражняващ власт, е „глава“. Например, в I Коринтяни 11:3 Павел пише:

Но желая да знаете, че глава на Всеки мъж е 
Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък 
на Христа е Бог.

По аналогия на главателството Павел описва този „кабел“ на властта, който започва от Бог Отец, спуска се до Христос и от Христос до мъжа, който изпълнява ролята на съпруг и баща в семейството. Благодарение на тази връзка, мъжът представлява назначената власт в дома си.

В човешките социални взаимоотношения съпругът-баща е основният пример за човек, комуто е дадено да упражнява власт. Обаче, съществуват и много други общопризнати фигури на властта: управник над народа си; военен командир над войниците си; учител над учениците си; пастир над членовете на църквата.

Единствено Бог има абсолютна власт. Всички други форми на власт са подчинени на различни ограничения. Предадената власт е валидна само в дадена област. Например, властта на управника обикновено е ограничена от законите на неговата страна и не се разпростира над „личния“ живот на подчинените му. Властта на бащата над семейството не му позволява да нарушава законите на светската власт. Учителят има власт над учениците си само в границите на училищния живот. Пасторът има власт над своята църква само в случаите, които се управляват от формата на религия, която църквата е приела.

Това са общи примери. За пълна точност ще е необходимо да прибавим много други характеристики и ограничения.

Също така, може да има случаи, когато две форми на власт се сблъскват и тогава назрява конфликт. Все пак, дадените примери са достатъчни да установят основните принципи, които ръководят упражняването на властта.

Общоприето е, че когато с една власт се злоупотребява, тя автоматически трябва да се отмени. Това може да стане в крайни случаи, но обикновено не е така. Съществуването на някаква форма на власт е основна необходимост за всеки вид социален живот. Властта, с която се злоупотребява, може да причини много неприятности, но дори и използвана по този начин, тя е по-добра от другата възможност – анархия1.

Днес в много населени места въздухът, който хората дишат, е толкова замърсен, че е опасен за здравето. Но това не е причина Бог да премахне всичкия въздух от повърхността на земята. Даже замърсен, въздухът е за предпочитане пред пълната липса на въздух. По същия начин, и властта е по-добра от анархията, дори когато с нея се злоупотребява.

Един основен начин, по който човек може да упражнява своята власт, е като благославя тези, които са под неговата власт. Битие 27 описва огромната значимост, която Яков и Исав придаваха на благословението на баща си Исаак. И това бе напълно основателно тъй като историята на следващите поколения винаги се е определяла от думите, които Исаак по онова време изговори над всеки един от тях. Исаак обаче, не е единственото изключение. Напротив, навсякъде в Библията бащиното благословение се разглежда като второ по значимост, отстъпващо само на Божието благословение. Властта да се проклина е също включена във властта да се благославя. Благославянето и проклинането никога не могат да се отделят едно от друго, също както не могат да се отделят топлото от студеното или денят от нощта. Това означава, че човекът който има власт, може да я упражнява по два начина: да благославя или да проклина. Същата власт, която прави благословението ефективно, прави също толкова ефективно и проклятието.

В семейния живот на Яков виждаме един ярък пример за това. Битие 31 описва как Яков заедно с двете си жени, двете си наложници и единадесетте си деца избяга скришно от чичо си Лаван в Месопотамия, решен да се върне в Ханаанската земя. Но Лаван, придружен от роднините си, реши да преследва Яков и го настигна при Галаадските планини. Последва сблъсък, в който Лаван обвини Яков, че му е откраднал терафимите (домашни идоли или „богове“ използвани за гадаене и предназначени „да пазят“ дома от зли сили).

Това, което Яков не знаеше бе, че Рахил, жената която много обичаше, скришно бе взела идолите. Впоследствие, той реагира с възмущение на обвиненията на Лаван и го предизвика да претърси всичките семейни притежания. След това, за да обяви тържествено невинността си, добави нещо, което в действителност бе проклятие:

У когото намериш боговете си той да не остане жив!

(Битие 31:32)

Лаван се зае да претърсва цялото имущество на Якововия дом, но Рахил успя да укрие терафимите. Все пак, думите на Якововото проклятие бяха заредени с властта на съпруга. Те бяха равностойни на смъртна присъда върху човека, който е откраднал идолите, фактът, че Яков не си даваше сметка, че думите му са насочени срещу Рахил, не попречи на действието на проклятието. Скоро след това, когато раждаше втория си син, Рахил умря в родилните си болки (виж Битие 35:16-19). Това е властта на съпруга, независимо дали благославя или проклина!

Също така, трябва да се добави, че взимайки фалшиви „богове“, Рахил бе престъпила в областта на идолопоклонството и окултизма. Така, чрез това свое действие, тя вече бе загубила Божията защита и се бе изложила на проклятието, което неминуемо следва въвличането в окултизма. Този пример ясно показва, че законите, управляващи благословенията и проклятията, са толкова реални и обективни в собствената си сфера, колкото и законът за гравитацията. Те действат, независимо дали хората ги признават или не.

В Божия план за брака, съпругът и съпругата стават „една плът“ като по този начин техните различни личности се сливат в едно ново единство. На тази основа един съпруг естествено включва съпругата си във властта, която те споделят взаимно над децата си. Ако това не е така, съпругът може да стане тиранин или деспот.

В нашето съвремие обаче, по-често виждаме съпругът да отива в другата крайност, като прехвърля всичките си отговорности на жената и децата, и дори напълно ги изоставя. В такива случаи се налага жената сама да носи върху себе си бреме, което би трябвало да бъде споделено от двамата заедно. Често пъти резултатът е пълно разрушаване на цялата семейна структура. Голямо уважение заслужават християнките, които се оказват в подобна ситуация, но чрез вяра, молитва и поради Божията благодат, успешно носят допълнителния товар, който им е бил наложен.

Ако се върнем на случая с Яков, виждаме, че той не знаеше, че думите, които изговори, бяха насочени срещу Рахил. В съвременната ни култура обаче, често се случва така, че съпругът напълно съзнателно и умишлено отправя жестоки и съсипващи думи към жена си. Ето един типичен пример:

Мери, чиято майка никога не я е учила как да се справя с домакинството, се омъжва за Джак – бизнес-администратор с буен темперамент. Мери не успява да се справи със сервирането на вкусни и привлекателни ястия. Известно време Джак упражнява себевладението си и сдържа своето нетърпение. Но накрая изказва възмущението си: „Лошо ми става от начина, по който сервираш яденето. Никога няма да се научиш да готвиш!“ И след това продължава да го повтаря в много случаи, макар и с леки промени.

Оттогава нататък, ръката на Мери започва да трепери винаги, когато поднася храна на масата. Яденето става мъчение, от което тя копнее да избяга. След няколко години бракът се разпада. Обаче, проклятието произнесено от Джак, продължава да следва Мери през целия й живот. Въпреки че е талантлива и има успех в други области, тя така и не успява да се научи да готви. Винаги, когато се намира в кухня, нещо тъмно идва над нея и потиска естествените й способности. За нея остава само един изход: да признае факта, че съпругът й я е проклел и да потърси освобождението, което Бог е промислил.

Разбираме също така, че без да знае, Джак е произнесъл проклятие и върху себе си. От момента, когато казва: „Лошо ми става от начина, по който сервираш яденето“, той започва хронично да развива лошо храносмилане, за което лекарите не откриват естествена причина или лек. Точно както неспособността на Мери да готви, лошото храносмилане на Джак продължава да го следва до края на живота му.

(В 12 глава ще разгледаме по-подробно тази важна област от самонанесени проклятия).

Разбира се, може да има много варианти на историята с Джак и Мери. Проблемът на Мери може да бъде наднормено тегло. Думите на Джак могат да приемат следната форма: „Ти просто нямаш волевата сила, която е нужна, за да намалиш теглото си. Ще бъдеш дебела до края на живота си“.

Или пък, Мери може да е една от тези жени, които не знаят как да се оправят с парите. Бюджетът й се изчерпва преди да е свършила седмицата. Никога не се справя с уравновесяването на чековата си книжка. Джак може да даде израз на разочарованието си, като каже: „Четвъртокласник ще се оправи с парите по-добре от теб. Не заслужаваш да преуспяваш. Ще се мъчиш до края на живота си“.

Представете си друга двойка: Джим и Джейн. Езикът на Джим е по-брутален от този на Джак. Често пъти той приключва ожесточените спорове с думите: „Мразя те в червата“. През годините, които следват неизбежния развод, Джейн се нуждае от операция в областта на корема поради няколко последователни болестни състояния, които нямат взаимна връзка.

Правилната диагноза за всичките проблеми на Джейн е дадена в Притчи 12:18:

Намират се такива, чието несмислено говорене 
пронизва като нож.

Нужен е хирургически скалпел, който да се справи с невидимите рани, които Джим е причинил със злите си думи.

Думите, които Джак използва срещу Мери, или Джим срещу Джейн, произлизат от настроения, които могат да варират от нетърпение до гняв или до ярост.  Обикновено зад тях стои демоничен натиск. Те са като заострени стрели, намазани с отрова. Проникнат ли в плътта, остриетата затрудняват изваждането им, но ако останат, отровата се разпространява отвътре.

Властта на бащата над децата е по-голяма дори от властта на съпруга над съпругата. Това е най-основното от всички взаимоотношения на власт. Всъщност, то е разширяване на вечното взаимоотношение между Отец и Сина вътре в Троицата.

Точно както благословението на бащата съдържа неизмерима сила за добро, така и проклятието му има съответната, скрита в него сила за зло. Понякога такова проклятие може да бъде изречено умишлено. Вероятно по-често, както във взаимоотношенията между съпруга и съпругата, бащата може да отправи към детето си думи, които не са умишлено изречени с цел да го прокълнат, но все пак, имат същия ефект.

Следват няколко примера, с които съм се сблъсквал в реални ситуации от живота.

Един баща има трима сина. Първородният е добре дошъл само защото е първороден. Най-малкият има необикновен талант и изявяваща се личност. Средният син обаче, няма нито едно от тези качества в своя полза. Той постоянно остава неразбран, но предпочита да задържа чувствата си в себе си. Освен това, бащата вижда в средния си син черти от своя характер, които не харесва, но с които никога не е желал да се справи в собствения си живот. Е, той установява, че е по-безболезнено да ги осъжда в сина си, отколкото в себе си.

В резултат на това, средният син никога не чувства, че получава бащиното си одобрение. Накрая, той вече не се стреми да го спечели. Баща му тълкува това като инат. Все по-често и по-често той изразява неодобрението си с думи като: „Не се и опитваш даже! Ти си мързелив! Никога няма да направиш нещо добро!“ Едва ли си е давал сметка, че произнася една зла съдба, която лесно може да последва сина му през остатъка от живота му.

Разговарял съм лично с много хора, чийто живот е бил съсипан от негативни, критични, разрушаващи думи, изговорени от бащата. От срещите научих, че тези думи, всъщност, са проклятие. Техният ефект не намалява с времето. Хора, преминали средна .възраст, могат да установят, че животът им все още се контролира от думите, които баща им е отправил към тях в детството им. Единственото успешно разрешение е да се отнесем към тях конкретно като към проклятие и да приложим лека, който Бог е промислил.

Както в случаите с Джак и Мери, или Джим и Джейн, съществуват различни варианти на една такава ситуация. Баща, който има сръчни ръце, например, може да има син, който доста закъснява с развиването на ръчните умения. След като синът се проваля в няколко от дадените му практически задачи, бащата възкликва „Много си вързан в ръцете“ или „Имаш две леви ръце!“.

Бащата може да изговори тези думи шеговито, не с гняв. Въпреки това обаче, те имат постоянно влияние върху сина. Тридесет години по-късно, той все още се смущава или се чувства неуверен всеки път, когато се налага да извърши една съвсем проста практическа задача. Това продължава да бъде област в живота му, в която никога няма успех. Но коренът на проблема му не е толкова липсата на умение, колкото липсата на увереност. Той не успява да възстанови увереността, която баща му без да иска е унищожил още в детството му.

Дъщерите, както и синовете, също могат да страдат от ефекта на негативните бащини думи. Например, момиче в юношеска възраст силно се безпокои за пъпките си и всяка сутрин прекарва часове пред огледалото, като се стреми да ги покрие с различни видове крем за кожа. Баща й, който я чака, за да я закара до училище, непрекъснато се дразни от това, че никога не успява да бъде готова навреме. Един ден, когато дъщерята закъснява повече от обикновено, раздразнението му избухва: „Губиш си времето пред това огледало“, изръмжава той. „Никога няма да се избавиш от пъпките си!“ Двадесет години по-късно дъщерята — вече омъжена жена с деца – все още напразно се мъчи да покрие пъпките си.

Злите, гневни думи, независимо дали са изговорени от съпруга към жена му или от бащата към децата му, обикновено са резултат от период на нарастващо вътрешно напрежение. Това е като поставен върху печка свирещ чайник, в който ври вода. В началото напрежението нараства вътрешно без никакви  външни   признаци.  Обаче,  когато  водата  вътре  достигне точката на кипене, парата се изхвърля и чайникът започва да свири. След това няма начин да се спре свирката, единственият изход е да се свали чайникът и да се охлади водата.

За християнина това означава да се обърне към Бога с настоятелна, вътрешна молитва: „Господи, започвам да губя контрол, но аз предавам духа си на Теб. Моля те, Ти поеми контрола“.

Иначе, когато раздразнението и гневът постоянно нарастват вътре в човека, накрая ще бъдат изхвърлени като пара с ужасни, нараняващи думи. Проклятието, което ги съпътства, е като свирката. Веднъж изречено, не можеш да го върнеш обратно. Тогава единственото разрешение е да се признае, че е било изречено проклятие и да се потърси Божията помощ за разчупването му.

Майката също има власт над децата си. Тази власт или е споделена от съпруга й или й е предадена от него. Понякога обаче, майката не е удовлетворена от упражняването на законната си власт. Вместо това, тя използва привързаността и лоялността на децата си, за да придобие незаконен контрол над тях и да направлява посоката на живота им. Още един пример на „чародейство“! Това става особено ясно, когато децата трябва да си изберат мъж или жена. Тя е много мила, ако одобри избора им. Обаче, ако не го одобри, тогава се проявява една абсолютно различна страна от характера й.

В следващите пасажи предавам историята на едно младо семейство, чийто живот е бил повлиян от едно проклятие, което майката на съпругата произнася по време на тяхната сватба. Първо те поотделно описват резултатите, които проклятието е имало над всеки един от тях; след това как са разбрали за проклятието и как са изпълнили библейските стъпки, за да бъдат освободени от него.

Съпругът

Да живееш под проклятие е като да живееш в мъгла. Резултатите могат да се видят, въпреки че са с неясна форма и съдържание. Въпреки че може да преживяваш успех, чувстваш само разочарование и безнадеждност.

За мен Божието благословение винаги изглеждаше нещо отдалечено и недостижимо. Често преживявах Божието присъствие и се движех в духовните дарби, но въпреки това удовлетворението в служенето и живота изглеждаше недостижимо. Жена ми и децата ми имаха постоянни здравословни проблеми и финансите ни постоянно бяха недостатъчни (макар че редовно давахме десятък и дарения, и живеехме скромно).

Въпреки че ясно знаех служението, към което Бог ме е призовал, все не успявах да навляза в него. Повечето от работата ми сякаш завършваше без всякакъв плод. Започвах различни неща, но никога не ги довеждах до край. Струваше ми се, че се сблъсквам с някаква невидима съпротива.

Тази борба продължи с години. Един ден обясних ситуацията на група съслужители, между които беше и Дерек Принс. Те разпознаха проклятие, което идваше върху семейството ми от моята тъща. Ще оставя жена ми да обясни.

Съпругата

В ранните години на брака ни аз прекарах два дни в молитва и пост. Почувствах, че Господ ми показа, че над моето семейство съществува проклятие. Ние със съпруга ми бяхме наскоро кръстени в Святия Дух и никога не бяхме чували за такова нещо като проклятието. Преживяванията ни, докато се опитвахме да се освободим, могат да се сравнят с белене на люспите на лук.

Това проклятие кръжеше около дух на чародейство, който е действал чрез жените в семейството ми, особено чрез майка ми. Семейството ми ходеше на църква, беше морално и съвсем „нормално“, обаче, чародейството ловко действаше, за да подкопае властта на мъжете в семейството ни като в същото време се манипулират и другите членове.

Не бях наясно до каква степен се разпростираше контролът на майка ми, докато не се сгодих. Когато привързаността ми започна да се прехвърля към бъдещия ми съпруг, можах да почувствам растящото й негодувание. Това стана, когато майка ми каза: „Той никога няма да може да печели пари и ти ще трябва да работиш до края на живота си“. През всичките години на брака ни аз се борех срещу това „проклятие“. Бях решена „да и покажа на нея“ като не работя, но всъщност, бях контролирана от това, защото не бях свободна да имам работа! Нещо повече, аз и съпругът ми изобщо не успявахме да постигнем благополучие и постоянно имахме финансови проблеми.

След това, скоро след като се омъжих, майка ми ми каза: „Знаеш, че не си силна личност физически“. Почувствах се, като че ли някой ме бе ударил по главата! Това, което тя каза бе голям удар за мене, защото никога не съм чувствала, че съм слаба или болна личност. Напротив, винаги съм била здрава и спортна натура. И така започнах да си мисля, че може би греша и всъщност не съм била силна физически. Впоследствие започнах да се боря с много физически болести, някои от тях с дълго времетраене.

Страдах и поради друга причина – започнах да осъзнавам, че със съпруга и децата си се отнасях до голяма степен по същия начин, по който и майка ми се отнасяше. Това ме накара да се чувствам безпомощна. Как можех напълно да се освободя от това проклятие? Чародейството бе упражнявало контрол в няколко поколения от моето семейство. Изглеждаше, че духът свързан с него наистина вярваше, че има право да ме управлява и всъщност вярваше, че ме притежава.

Винаги когато се молеха за мен за освобождение, този дух ми прошепваше, че не мога да бъда напълно свободна. Обвинявах майка си. Чрез един бавен, „люспа по люспа“ процес на откровение и освобождаване ми стана ясно, че моят Враг не е майка ми. Аз й простих и признах, че върху двете ни е действало проклятие на чародейство.

Тъй като имам служение конкретно да разчупвам тези проклятия трябваше да се науча да се боря със старите мисли и обичайните навици. Сега всеки ден изповядвам с увереност: „Чрез Христовата жертва на кръста аз бях изкупена от проклятието и влязох в благословението на Авраам, когото Бог бе благословил във всичко (Галатяни3:13-14). Христос ме изкупи от проклятието!“

Съпругът

След молитвата за разчупване на проклятието се появи едно определено „изчистване на атмосферата“. Промените не бяха нито драстични, нито моментални, но бяха реални. Вече имам усещане за посока в живота си.

Имам напредък. Чувствам, че имам библейска степен на контрол над живота си и че мога да заема правилното си място в семейството. Също така, мога да видя продуктивност и плодовитост в резултат на труда ми.

Най-важното за мен е, че имам надежда. Неясната тъмнина за бъдещето бе заменена от вълнение и радост от това, което Бог прави. Мъглата се прояснява!

Важно е да се забележи, че майката на жената не е била наясно за всичките последици, които думите й биха имали върху дъщеря й и зет й. Самата тя е била пленник на духовна сила, която е идвала от семейния й произход. Твърде вероятно е, тази сила да е влияела на много поколения от това семейство. Божията милост бе промислила път за освобождение от контрола й.

Училищният живот е друга област, в която отношенията на власт са важни, въпреки че властта на учителя над учениците не е толкова ясно определена като тази на родителя. Негативните думи, изговорени от учител към ученик могат да имат същия разрушителен ефект както ако са били изговорени от родител. Например, учителят може да се раздразни от някой ученик, който е невнимателен и бавно научава нещата и да изговори думи като: „Никога няма да можеш да четеш правилно“ или „Ти винаги схващаш нещата обратно; никога няма да успееш!“

По всяка вероятност, учителят не е наясно за опасността от такива думи и никога няма да види резултата, който те произвеждат върху учениците в по-нататъшния им живот. Виждал съм зрели мъже и жени, които през целия си живот са се борили срещу последствията от думите, изговорени от учител в средното училище. Спомням си за една християнка, която в продължение на четиридесет и една години бе преследвана от чувство за малоценност в резултат на забележката на един учител, който й бе казал: „Ти си малоумна!“ Всъщност, би било трудно да се намери някой, за когото тия думи биха били поне малко подходящи.

Дадените по-горе примери се отнасят за потенциалния разрушителен ефект на думите, изговорени от хора, които имат власт, произлизаща от взаимоотношенията, в които се намират. Конкретните взаимоотношения, избрани като пример, бяха на съпруг, баща, майка и учител. Има една характерна нишка, която преминава през всички различни начини, по които тези фигури на властта се изразяват. Тя, може да се обобщи в една кратка фраза: „Никога няма да успееш или да имаш успех.

Наистина интересно е, че когато описва пред Израел действието на „проклятието на закона“, Мойсей използва точно същите думи:

… не ще имаш успех В пътищата си.

(Второзаконие 28:29)

Що се отнася до мен, винаги когато чуя човек да използва такива думи, заставам нащрек срещу възможността да е произнесено проклятие.

Религията е друга главна област, в която властта е дадена на хора, заемащи определена позиция. В резултат на това, думите им имат потенциална сила за добро или зло, която съответства на властта на службата им. В продължение на много векове, в Европа, главното оръжие, използвано от папите на Римокатолическата църква, е било папската „анатема“ (т.е. проклятие), която те произнасяли над всички, които били считани за еретици. Невъзможно е да се напише точна история на Европа, без да -се вземат предвид последиците от папската анатема. Даже управниците на народите са се страхували повече от нея, отколкото от действителното обявяване на война.

В протестантската част на Църквата никой човек не е достигал до власт равна на тая на папата. Въпреки това обаче, винаги когато съществува църковна власт, съществува и възможност за злоупотреба с нея. Даже пасторът на една малка „независима“ църква, в която членуват само шепа хора, може да изговори думи, които всъщност представляват проклятие.

Веднъж за съветване при мен дойде млад човек с отлични качества на бизнесмен. За удобство ще го нарека франк. Той бе прекарал десет трудни години, в които нищо не му вървеше и едва успяваше да издържа жена си и семейството. Попитах Франк дали си спомня за нещо конкретно, което да му се е случило, когато нещата започнали да вървят зле за него. Той си спомни за един период от време, в който той и семейството му посещавали малка независима църква. След различни несъгласия с пастора те оттеглили членството си.

Тъй, като семейството било главен източник на доходи за църквата, пасторът реагирал със страх и несигурност. Последните думи, разменени между Франк и пастора, били жлъчни и за двете страни. Накрая пастирът завършил, казвайки: „Бог те постави в тази църква. Ако напуснеш, ти ще бъдеш извън Неговата воля. Нищо няма да ти върви“.

Действително, от този момент нататък нищо не вървяло на Франк. За щастие, когато разбра причината за разочарованията си, той можа да се освободи от пастирското проклятие. Но първо трябваше да прости на пастора ,и да уреди всичко между тях. След всичко това животът на Франк се промени в по-добра посока.

Случаят с Франк не е изключение. Срещал съм учудващо много хора, които са минали през сходни преживявания. Почти винаги пасторът е заемал същата позиция: „Бог те постави в тая църква. Ако напуснеш, никога няма да преуспееш!“ (Забележете тези познати думи!) Благодаря на Бога обаче, че Той е промислил изход и за двете страни в спора.

През 1985, докато служех в Австралия, се сблъсках с последствията от църковно проклятие, което продължило да действа повече от три столетия. Една жена, която ще наречем Маргарет, ме чу да проповядвам върху темата за благословенията и проклятията. В края на проповедта, като разпозна ясно доказателството за действие на проклятие в семейството си, Маргарет стана, заедно с много други, и повтори молитвата за освобождение. По-късно, тя ми изпрати писмо, в което описваше своя случай.

Прародителите й били от Шотландия, от рода Никсън. През 1600-те този род участвал в погранични войни между шотландци и англичани. В резултат, епископът на Шотландия (който бил назначен от англичаните) произнесъл проклятие над целия род на Никсън. В писмото си Маргарет бе пратила и копие от проклятието, което, наред с другите неща, обявяваше, че членовете на рода ще бъдат обесвани, влачени по улиците, разделяни на четири части и техните вътрешности ще бъдат храна за кучетата и свинете. След като родът бил победен в битка, тази присъда била точно изпълнена за хората от този род, които били хванати живи. Те първо били обесени, след това труповете им били влачени из улиците от кон или друго животно и накрая били разрязани на четири парчета.

Две години по-късно, при завръщането си в Австралия, се срещнах за кратко време с Маргарет. По-късно тя ми написа следното писмо:

Благодаря ви изключително много за това, че се молихте за мен и семейството ми и за това, че ни предадохте Божието пророческо слово за нас, когато бяхте тук в Мелбърн. Попитахте ме дали семейството ми се е променило след освобождението от проклятието. Нямах време да ви кажа, когато говорихме, но, да, цялото ми семейство – съпругът ми, двете ми дъщери на възраст 24 и 23 години и синът ми на възраст 21 – дойдоха до познанието на Господа през последните две години и сега посещаваме една църква на Пълното Евангелие тук в Мелбърн.

Какво потресаващо свидетелство за силата на проклятието! В продължение на три века то следвало рода На Маргарет по целия свят, от Британия до Австралия. Но след като проклятието беше разпознато и разчупено, невидимата бариера която задържаше Божието благословение от семейството на Маргарет, бе отмахната и целият й дом бе спасен

Естествено това повдига въпроса: Колко много други семейства не достигат до спасение поради неразпознато проклятие?

––––––––––

1 Речникът на Уебстър дефинира анархията така: 1. Пълна липса на управление. 2. Политическо безредие и насилие; липса на закони. 3. Безредие, в която и да било област на дейност.

следваща глава Самонанесени проклятия