Съдържание Цялата книга на една страница

Фалшиви богове

В предишните глави установихме два важни факта, отнасящи се до проклятията, които идват от Бога. Първо, те са един от главните начини, по които Той нанася осъждение върху бунтовните и „нечестивите. Второ, главната причина за такива проклятия е “ ужасът да се слуша Божия глас и да се прави това, което Той казва; с една дума – непокорство.

Непокорството може да има много форми. Ето защо, естествено е да попитаме: Кои са някои от главните форми на непокорство, които в частност предизвикват Божието проклятие.

Библията не оставя никакво съмнение относно отговора. Тази форма на непокорство, която неизбежно и със сигурност предизвиква Божието проклятие, е нарушаването на първите две от десетте заповеди, установени в Изход 20:1-5:

Тогава Бог изговори всички тия думи, като каза: Аз съм Йеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството. Да нямаш други богове освен Мене. Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят.

Кои са двата гряха, които Бог определя тук? Първият е признаването на други богове пред или освен Господа. Не е достатъчно да признаем Господ като първия или най-великия от всички богове. Трябва да признаем още, че Той е единственият истински Бог. Няма друг освен Него.

В Исая 45:21 Господ силно набляга на това като заявява:

…освен Мене няма друг Бог, освен Мене няма Бог праведен и спасител.

Вторият грях, описан в следващата заповед, е направа на изкуствени подобия на Бог и поклонение пред тях. В Римляни 1:20-23 Павел анализира това, което включва нарушаването на тези две заповеди:

Понеже от създанието на това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение. Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те глупееха и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини.

Тези, които признават лъжливи богове и практикуват идолопоклонство, самоволно са отхвърлили ясното откровение за Бога като са избрали да се покланят на идоли, които прогресивно деградират. Първоначално, те имат човешки образ, но оттам нататък приемат образи на по-низши същества – птици, след това четвероноги и най-накрая гадини. Това описва практиката на древен Египет. Три от главните им богове са били лешоядът, чакалът и кобрата.

Човешките умове трудно схващат ужасната извратеност на идолопоклонството. Истинският Бог, разкрит първо в създанието и след това по-пълно в Писанията, е свят, величествен, славен, всемогъщ. Да Го представим като подобие на което и да било сътворено създание, било човек или животно, означава да Му нанесем преднамерено оскърбление. Това е умишлено предизвикване на Неговия гняв.

Нека илюстрирам това с един груб пример. Представете си, че някой намира хлебарка, пълзяща по пода, снима я и излага снимката под надслов: Дерек Принс. Със сигурност бих изтълкувал това като умишлено оскърбление срещу мен. Колко неизмеримо по-лошо е оскърблението нанесено на Бог от тези, които слагат името Му не просто върху най-благородните от Неговите създания, но дори и върху най-низшите!

Божието осъждение за престъпването на тези две заповеди носи характерния белег на проклятие: предава се от поколение на поколение като продължава най-малко до четвъртото. В някои народи и култури практикуването на идолопоклонство се връща стотици или хиляди години назад и многократно усилва неговия ефект.

Човек с такъв произход е наследник на проклятие, което може да се сравни с плевел, посаден в живота му, който го впримчва в сатанинските сили извън него. Този плевел има два вида корени: дълъг главен корен, който отива право надолу, и други по-нови и по-слаби корени, пръснати в различни посоки. Главният корен представлява влиянието на предшествениците, които са се покланяли на фалшиви богове. По-новите корени представляват други влияния, на които човекът е бил изложен в собствения си живот, било то поради грехове, които сам е извършил или поради личното му съприкосновение с фалшиви богове, или поради различни други причини.

Преди да можем да се радваме на истинската свобода и на пълнотата на новото създание в Христа, този плевел трябва да се изкорени напълно, заедно с всичките му корени. Най-важният корен – този, с който е най-трудно да се справим – е главният корен, свързващ човека с поколенията, които са се покланяли на фалшиви богове. Нищо друго, освен свръхестествената благодат и Божията сила, не може да премахне ефективно всички тези корени. Но слава на Бога за надеждата, която намираме в обещанието на Исус в Матей 15:13:

Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.

Греховете, които носят наследственото проклятие обаче, не спират само до по-явните форми на идолопоклонство. Те застъпват и втори, по-широк кръг от практики, които не са непременно религиозни или не включват открито идолопоклонство. Обикновено, се казва като окултизъм (произлиза от латинската дума означаваща „скрит“ или „покрит“), поради това, че истинската им природа е скрита посредством измамлива терминология. Тези окултни практики винаги са имали силно очарование1 за падналия човек, но то никога не е било така силно както при сегашното поколение.

Два от най-силните копнежи на човешката природа са желанието за знание и желанието за сила. Човек е способен да удовлетвори до известна степен тези копнежи чрез естествени източници и средства. Но ако не е напълно удовлетворен от това, което е придобил по този начин, той неизбежно се обръща към свръхестествени източници. Точно в този момент, той лесно може да бъде уловен от окултизма.

Причината за това е, че всъщност, във вселената съществуват само два достъпни източника на свръхестествено знание и сила – Бог и Сатана. Следователно, всяка форма на свръхестествено знание или сила, която не произлиза от Бог, непременно произлиза от Сатана. Ако произлиза от Бог, тя е законна; ако произлиза от Сатана – незаконна.

Тъй като Божието Царство е Царство на светлината, то неговите служители знаят на кого служат и какво правят. От друга страна, Сатанинското царство е царство на тъмнината и повечето хора, които са в него, не познават нито истинската личност на този, комуто служат, нито истинската природа на онова, което вършат.

Именно този копнеж за незаконно знание бе това, което накара човека да извърши първото си престъпление в Едемската градина. Бог бе поставил невидима граница между него и дървото за познаване на доброто и злото. Когато човекът престъпи тази граница, той се намери в територията на Сатана и стана негов пленник. Още оттогава, същият копнеж за незаконно знание или сила продължава да примамва хората към областта, в която Сатана може да ги вземе в плен на своята воля (вижте II Тимотей 2:26). Както вече казахме, името, с което е прието да се назовава тази област, е окултизъм.

Хората, които навлизат в нея, търсят свръхестествено знание или сила от Сатана, а Бог не разрешава свръхестественото да бъде търсено от друг източник, освен от Самия Него. Като правят това, те всъщност признават Сатана за свой бог и по този начин нарушават първата от Десетте заповеди. Така, те сами се излагат на проклятието, което Бог е произнесъл върху всички, нарушаващи тази заповед – проклятие, което се простира до четвъртото поколение.

Това заключение е толкова важно, че трябва отново да се повтори: Всички, които се занимават с окултизъм, се излагат на проклятието, произнесено върху нарушаващите първата заповед.

На различни места Библията описва обръщането към фалшиви богове като „духовно прелюбодейство“ и дори го осъжда като по-голям грях от физическото прелюбодейство. Разбрано по този начин, предупреждението срещу връзката с „чужда жена“ – или прелюбодейка, дадено в книгата Притчи, се прилага и за връзката с окултизма. В Притчи 5:3-6 тази неморална жена е обрисувана като примамваща и очароваща в началните си подходи, но причиняваща пълна разруха на този, когото прелъстява:

Защото от устните на чуждата жена капе мед, и устата и са по-меки от дървено масло; но сетнините й са горчиви като пелин, остри като изострен от двете страни меч. 
Нозете й слизат в смърт, 
стъпките й стигат до ада,
тъй че тя никога не намира пътя на живота; 
нейните пътеки са непостоянни, 
и тя не знае накъде водят.

Последното изявление е особено изразително. „Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае накъде водят“. Не съществува граница, която може да се установи за формите на измама, практикувани в окултизма. След като се разпознае една, на нейно място се появява друга. Затова е невъзможно да се даде пълен или определен списък на различните видове окултни практики.  Все пак, възможно е да се разпознаят и да се опишат накратко следните три главни разклонения: чародейство, врачуване, магьосничество.

Чародейството е силовото разклонение на окултизма. Коренът му е изложен В краткото изявление в I Царе 15:23 „Защото непокорността е като греха на чародейството.“ То е израз на човешкия бунт срещу Бога. То представя стремежа на човека да постигне целите си без да се подчинява на Божия закон. Неговата водеща сила е желанието да контролира хората и обстоятелствата. За да постигне тази цел, то може да използва психологически натиск, психологически техники или съчетание от двете.

Има три ключови думи, които описват дейността на чародейството: манипулиране, сплашване, доминиране. Крайната цел е доминиране. Манипулирането и сплашването са възможните начини за достигане на тая цел. Винаги, когато хората използват словесни или несловесни прийоми за манипулиране, сплашване и господство над околните, имаме на лице чародейство.

В най-простата си форма, чародейството е израз на покварената, бунтовна природа на падналото човечество. В Галатяни 5:20 в превода на Кинг Джеймс, идолопоклонството е изброено между „делата на плътта“. Вероятно малко са хората, които никога не са прибягвали към чародейство в тази му форма.

Обаче, това е само „върхът на айсберга“. Характерно е, че Сатана използва това „дело на плътта“ като отворена врата за свръхестествената, демонична сила, която идва от царството на тъмнината. Той влиза през тази отворена врата и поема контрола над хората като ги прави инструменти на злите си намерения и роби на царството си. Резултатът е – чародейство чрез заклинания и проклятия.

Другите две форми на окултизма – врачуване или омайване са мотивирани от същото основно желание: контрол над хората и обстоятелствата.

Гадаенето е познавателното разклонение на окултизма. То предлага много различни форми на знание, които не могат да се придобият по естествен начин. В най-разпространената си форма – предсказване, то предлага свръхестествено знание за бъдещето. То включва също всички фалшиви форми на религиозно откровение, които претендират, че имат свръхестествен източник.

Магьосничеството действа чрез материални предмети или чрез  други  начини  на  въздействие върху физическите сетива, например наркотици или музика. В Откровение 9:21 думата за „магьосничество“2 произлиза директно от гръцката дума за наркотици. Във II Тимотей 3:13 Павел предупреждава, че преди свършека на света „нечестиви човеци и измамницище се влошават повече и повече, като мамят и бъдат мамени“. Думата, преведена измамници, буквално означава чародей. Магиите и заклинанията винаги са били прийом на магьосничеството. Съвременното общество, пропито от наркотици, съпровождани от шума на „хеви метъл“ рок музиката, е ярък пример за двете форми на чародейството, действащи заедно.

Ето кратък списък на различните категории, под които могат да се класифицират „инструментите“ на магьосничеството.

  • Всички предмети, свързани с идолопоклонство, независимо дали са езически или претендират, че са християнски.
  • Всички предмети, представящи каквито и да било фалшиви религии, култове или сатанински практики.
  • Всякакви предмети, върху които някой, практикуващ окул-тизъм, е призовавал свръхестествена сила. (Даже ако силата е насочена привидно, с „добра“ цел, например, изцеление, нейният източник я прави проводник на проклятие).
  • Всякакви предмети, които са израз на суеверие – подкови, монети „за щастие“, образи на „светци“ и т.н.

Следват няколко конкретни форми на окултизъм, които преобладават в съвременната ни култура.

1. Силово разклонение на окултизма

Акупресура,  акупунктура,  астрална  проекция,  хипноза,  левитация, бойни изкуства (тези, които включват свръхестествена духовна сила), автотренинг – пасивна и активна форма, паракинеза, викане на духове, телекинеза, екстрасенс, чародейство.

2. Разклонение на окултизма, даващо знание

Астрология, автоматично писане, чанелинг, способност за чуване на неща, недоловими за човешкото ухо (чуване на гласове), ясновидство, кристални сфери, диагностика чрез цветотерапия или махало, обожествяване, ESP, ръкописни анализи, хороскопи, ирисодиагностика, четене на Кабала, медиуми, четене на мисли, номерология, предсказания, гледане на ръка, френология, сеанси, карти-таро, гледане на чаени листа, телепатия, магии, също и всякакви книги, които учат за окултни практики.

Към това разклонение спадат също и всички фалшиви религии или култове, които претендират за свръхестествено откровение, но противоречат на Библията. Разпознаването на истинското от фалшивото в тази област е като разпознаване на права от крива в естествения свят. Веднъж установили стандарт за това, което е права, знаем, че всичко, което се отклонява от този стандарт е крива. Няма значение дали се разминават с един градус или с деветдесет – това е крива.

В духовния свят Библията е стандартът за това, което е право, т.е. вярно. Всичко, което се отклонява от Библията, ефалшиво. Независимо дали се отклонява с малко или с много, това е относително без значение. Някои от най-коварните измами са тези, които на пръв поглед се различават от Библията само малко.

Особено опасни са религиите, които представят неправилно личността, естеството или изкупителното дело на Исус Христос. Например, Новият Завет представя Исус като „Бог, изявен в плът“, но Свидетелите на Йехова учат, че Той е сътворено съзнание. Също така, Ислямът отхвърля твърдението на Исус, че е Божи Син и отрича, че Той изобщо е умирал на кръста. Все пак, умилостивителната смърт на Исус е единствената основа, върху която човек може да изиска прощение на греховете си.

Ето и някои от многото фалшиви религии или култове, които действат  в  днешни  дни:  Антропасофия,  Черна литургия, Децата на Бога, Христаделфиани, Християнска наука, Свободното Масонство, Движението Вътрешен мир, Свидетелите на Йехова, Мормони (Църква на Исус Христос и светиите от последния ден), Движението Ню Ейдж, Религиозна Наука, Розенкройцерство, Сайентология, Братство на духовните предели, Спиритуализъм, Теософия, Обединената Църква (Последователи на Муун, Единен Световен Поход), Унитарианската Църква, Световната Църква на Бога (основана от Херберт У. Армст-ронг).

Също източните религии или култове, като Бахаи, Будизъм, Конфуцианство, Мисия божествена светлина (исихазъм), Гуру, Харе Кришна, Индуизъм, Ислям, Шинтоизъм, Трансцедентална Медитация, Йога.

3. Разклонение на окултизма, действащо чрез физически предмети.

Амулети, анксимволи (анк е кръст с окръжност на върха), зодиакални камъни, талисмани (например за премахване на брадавици), кристали за изцеление, наркотици, предизвикващи халюцинации, плочи или касетки с „хеви метъл“ рок музика, секс-символи, символи за късмет (като обърната подкова), масички за спиритични сеанси, езически фетиши, дъсчици за писане при спиритичен сеанс, талисмани, зодиакални знаци.

Божията преценка за тези, които се занимават с практиките, изброени по-горе, е ясно изразена във Второзаконие 18:10-13;

Да не се намира между тебе някой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън, никой чародей, астролог, гадател или омаятел, никой баяч, запитвач на зли духове, врач или запитвач на мъртвите; защото всеки, който прави тия дела е омразен на Господа, и поради тия мерзости Господ твоят Бог изгонва тия народи от пред тебе. Съвършен да бъдеш пред Господа твоя Бог.

Забележете, че хората, които се занимават с окултни практики, спадат в същата категория като тези, които изгарят децата си в жертва на езическите богове. Задължителното наказание от Мойсеевия закон за всички тия практики бе смърт.

Важно е да се разбере, че и книгите могат да бъдат канали на окултна сила. Когато чрез служението на Павел християните в Ефес бяха поставени пред реалността на сатанинската сила, реакцията им бе показателна.

И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си. Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петдесет хиляди сребърници [драхми]3.

(Деяния 19:18-19)

Единственият подходящ начин да се справим с такива окултни материали е да ги унищожим напълно – чрез огън или по какъвто и да е друг подходящ начин, дори и паричната им стойност да е много голяма.

Вече изтъкнахме, че окултизмът непрестанно променя пътищата си, точно както „чуждата, неморална жена“. Никога не може да се предложи пълен или изчерпателен списък на окултните практики.

В продължение на много години съм се опитвал да помагам на хората с проблеми, които не са били разрешени чрез съветването или служенията, които повечето църкви обикновено предлагат. Доколкото мога да кажа, тези проблеми не се дължаха на липса на искреност или сериозност. Всъщност тези хора често изглеждаха по-ревностни и по-искрени, отколкото много църковни посетители, които нямат явно изразени проблеми.

В случаите, когато успявах да помогна на такива хора, почти неизменно откривах в произхода им някои корени на занимание с окултизъм. Често пъти те самите не гледаха на това като на потенциална причина за проблема си. Веднъж щом намирахме окултния корен и се справяхме с него, обикновено бе сравнително лесно да разрешим другите по-явни проблеми.

Спомням си един прост, но ярък пример. В домашно молитвено събиране се озовах точно до един млад човек навършил двадесет години. Не се бяхме срещали преди, но се почувствах воден да го попитам дали е приел Святия Дух? „Да“, отговори той, но след това омърлушено добави „но не говоря езици“. Той чувстваше, че нещо липсва в преживяването му. Без да обсъждаме повече въпроса за езиците аз го попитах: „Посещавали ли сте някога врачка?“ Той се замисли за момент и след това каза: „Да, веднъж, когато бях на около петнадесет години, но го направих само на шега. Изобщо не вярвах в това“.

„Но все пак – притиснах го аз – вашето бъдеще бе предсказано?“

„Да“ – призна той доста неохотно и след това, защитавайки се, добави – „Но нямах нищо предвид с това“.

Тогава попитах: „Бихте ли желали да изповядате това като грях и да помолите Бог да Ви прости и да Ви освободи от неговите последици?“

Когато той се съгласи, аз го водих в кратка молитва, в която той изповяда посещението си при врачката като грях и помоли Бог да му прости и да го освободи от неговите последици. След това, без повече обяснения, сложих ръката си на рамото му и помолих Бог да освободи Святия Дух вътре в него. Моментално, без колебание или запъване, той започна да говори ясно и свободно на непознат език. След няколко минути той се потопи в Божието присъствие, безразличен към всичко, което ставаше около него. Невидимата бариера в живота му бе премахната!

Оттогава много пъти съм размишлявал върху кратката ми среща с този млад човек. Проблемът му не бе липса на ревност или искреност. Проблемът беше неспособността му да разпознае естеството на посещението си при врачката. Не е разбирал, че в Божиите очи той е бил виновен за духовно прелюбодейство.

Да предположим, че го бях попитал „Извършвал ли сте някога прелюбодейство с омъжена жена?“ Той никога не би отговорил: „Да, но го направих само на шега… нямах нищо предвид с това“.

Много хора днес са в подобна ситуация. Повечето от тях посещават църква. Въпреки това обаче, поради невежество, те са престъпили областта на окултизма и са станали съучастници В грях, който е по-лош от физическо прелюбодейство. Докато не осъзнаят истинското естество на извършеното от тях, те ще продължат да вървят под сянката на проклятието, което Бог е произнесъл върху всички, които се обръщат към фалшиви богове. Нещо повече, същата сянка може да продължи да почива върху живота на потомците им от следващите четири поколения.

Когато се сблъскат с тези въпроси, християните понякога отговарят: „Но аз не знаех, че върша нещо лошо“. Като отговор мога да посоча, че в I Тимотей 1:13-15 Павел описва сам себе си като „главния грешник“, заради греховете, които бе сторил като невеж, в неверие. Невежеството не премахва вината за греховете ни, но може да предразположи Бог да покаже милост, ако се покаем и се обърнем към Него.

Всички ние, без изключение, трябва внимателно да разгледаме как тези принципи могат да бъдат приложени в живота. В първите две от Десетте заповеди, Бог е произнесъл осъждението Си върху два конкретни гряха: обръщане към каквито и да било фалшиви богове, освен към единния истинен Бог, и правене и поклонение на каквито и да било изкуствени образи на Бога. Тези два гряха включват цялата област на окултизма. Както видяхме, Божието осъждение върху тези, които вършат такива грехове, се простира до следващите четири поколения.

И обратно, ако някое от предхождащите ни четири поколения е извършило такива грехове, това може да бъде причината за проклятие върху нас в нашето поколение. Всеки от нас има двама родители, четири баби и дядовци, осем прабаби и пра-дядовци и шестнадесет пра-пра-баби и пра-пра-дядовци. Това прави общо тридесет човека и всеки един може да бъде причина за проклятие върху нашия живот. Колко от нас могат да гарантират, че нито един от нашите тридесет непосредствени предшественици никога не е участвал в каквато и да било форма на идолопоклонство или окултизъм?

Слава на Бога, че Той е промислил начин за освобождение от всяко проклятие, което може да идва от такъв източник! Слава на Бога, че можем да се възползваме от неговия промисъл! В деня на разплащането Бог няма да представи срещу нас факта, че предшествениците ни са донесли проклятие върху нас, но ще ни счита за виновни, ако откажем да се възползваме от това, което Той е направил за нас, за да се освободим от проклятието.

––––––––––

1 Важно е да се отбележи, че думата „очарование“ произлиза от корена на латинския глагол, означаващ „омагьосвам, омайвам“.

Синодален превод, 1982 г.; В Ревизираното издание тази дума е преведена „чародеяние“.

3 1 драхма представлява еднодневна заплата.