Съдържание Цялата книга на една страница

Самонанесени проклятия

В един от примерите в предишната глава Джак каза на жена си: „Лошо ми става от начина, по който сервираш яденето“.

Чрез тези думи той несъзнателно си нанесе проклятие за лошо храносмилане, което продължи да го мъчи през остатъка от живота му.

Като имаме предвид този пример нека по-внимателно да изследваме цялата област на самонанесените проклятия. Това е жизнено важно за всички, които се интересуват за собственото си благополучие. Това по уникален начин показва страшната сила на думите, които говорим за нас самите. Често те са като бумеранг, който се връща обратно, за да порази този, който ги е изговорил.

В Матей 12:36, 37 Исус сериозно предупреждава за опасността от невнимателно произнесените думи:

И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат  човеците, ще отговарят в съдния ден. Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.

Тук Исус набляга на „празните думи“, думи, които са изговорени небрежно или непреднамерено. Често пъти, когато кажем нещо глупаво или отрицателно за себе си, след това се извиняваме с думите: „Обаче, аз всъщност нямах предвид това“. Все пак Исус ни предупреждава точно за такива думи, които всъщност нямаме предвид, фактът, че говорещият „всъщност няма предвид тези думи“  в никакъв случай не намалява или отменя последствията от думите му; нито пък го освобождава от отговорност.

В Притчи 6:2 Соломон предупреждава човека, който неразумно е станал поръчител за ближния си:

Ти си се впримчил с думите на устата си, хванат си с думите на устата си.

Това е един от безброй многото начини, по които хората се „хващат от думите на устата си“. Лесно можем да се хванем в такава примка без да разберем това, но за да се освободим, се изисква съзнателно прилагане на библейските принципи. Трябва да помним, че Бог гледа сериозно на нашите думи, дори когато ние самите не ги взимаме сериозно.

Марк 14:66-72 описва как в двора на първосвещеника Петър три пъти отрече, че е ученик на Исус. За да подсили третото си отричане, той всъщност започна да проклина и да се кълне. С други думи, той сам си нанесе проклятие. Петър бързо съжали за това, но съмнително е дали точно тогава разбра пълното значение на думите си. Три дни по-късно при празния гроб ангелите казаха на жените„Но идете, кажете на учениците Му и на Петра, че отива преди вас в Галилея“ (Марк 16:7). Петър вече не бе считан за един от учениците. Чрез собствените си думи той бе загубил положението си на Христов ученик.

По-късно, в Йоан 21:15-17 четем как край Галилейското езеро Исус щедро отвори пътя, за да възвърне Петър отново положението си на ученик. Той три пъти го попита: „Обичаш ли ме?“ Отговорът на Петър бе винаги положителен, но все пак той се наскърби от това, че Исус му задава въпроса три пъти. Той не разбираше, че Исус го води по този начин, за да анулира предишните му отричания. За всеки един път, когато бе направил погрешна изповед, сега трябваше да направи правилна изповед. На тази основа, Петър бе възстановен като ученик.

Начинът, по който Исус помогна на Петър представя модела за Всеки, който се нуждае да бъде освободен от примката на лошата изповед. Има няколко последователни стъпки: Покай се – Отхвърли – Замени. Първо, трябва да признаем, че сме направили грешна изповед и да се покаем за нея. Второ, трябва да я отхвърлим, т.е. да се отречем от казаното или да отменим всичко, което сме казали и което е било погрешно. Трето, трябва да заменим предишната погрешна изповед с правилна. Тези три стъпки, предприети с вяра, могат да ни освободят от примката.

В Битие 27:12, 13 виждаме друг пример за самонанесено проклятие. Ревека убеждаваше сина си Яков да измами баща си Исаак, който вече бе ослепял, за да получи неговото благословение. (Исаак смяташе да произнесе благословение над първородния си син Исав). Яков копнееше за благословението, но се страхуваше за последствията ако Исаак открие измамата му.

Може би ще ме познае баща ми, и аз ще се явя пред него като измамник, та ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.

Ревека моментално отговори: „Нека твоето проклятие падне върху мене, синко“.

Планът на Ревека да получи благословението за Яков успя, обаче думите й я изложиха на проклятие, което не й позволи да се радва на плодовете на успеха си. Тя стана песимистична и цинично настроена. Скоро след това я виждаме да казва на Исаак:

Омръзна ми живота поради хетейските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетейските дъщери… защо живея?

(Битие 27:46)

Яков трябваше да напусне дома си почти незабавно, за да избегне отмъщението на брат си Исав. Така той замина за около двадесет години. Библията не ни казва нищо за остатъка от живота на Ревека или за времето и начина, по който тя е умряла. Изглежда обаче, тя никога не можа да види Яков да се радва на благословението, което нейният хитър план бе спечелил за него.

В живота си съм чувал много хора да говорят за себе си по същия начин както Ревека: „уморена съм да живея…нищо не върви… Какъв е смисълът… Предавам се… По-добре да умра…“ Научих от опит, че такива изрази почти винаги сигнализират за самонанесено проклятие, което действа в живота на тоя, който ги изговаря.

Много по-трагичен и всеобхватен пример за самонанесено проклятие е обрисуван в Матей 27:20-26. Противно на собствената си присъда, римският управител Пилат, се съгласи да пусне убиеца Варава и да предаде Исус на смъртно наказание вместо него. За да се дистанцира от това дело обаче, той изми ръцете си пред тълпата и каза „Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник“.

На това тълпата отговори: „Кръвта му да бъде на нас и на чадата ни“.

Тези думи съчетават две форми на проклятие: самонанесено проклятие върху тях самите и обвързващо проклятие върху потомците им. Обективните исторически записи потвърждават действието и на двете. Само в продължение на едно поколение римската армия разруши Ерусалим и уби или продаде в робство цялото население.

Оттогава, в продължение на деветнадесет столетия, в съдбата на еврейския народ се прокарва една мрачна нишка от кръвопролития и трагедии. В продължение на години, в погром след погром, вместо беззащитните евреи, езическите управници са освобождавали жестоки и покварени мъже от ранга на Варава – този, който те бяха избрали.

Но благодаря на Бога, че това не е краят! Бог е промислил път за примирение и възстановяване. Чрез неизследимата Си мъдрост и чудната Си милост, смъртта на Този, Който бе екзекутиран като престъпник снабди изходен път от последствията на проклятието. Глава 17 ще обясни това в подробности.

По-рано, в глава 8, видяхме, че когато Бог първоначално призова Авраам и го благослови, Той също произнесе и проклятие над всеки, който би го проклел. След това проклятието бе отново потвърдено, когато Исаак благослови Яков, и още веднъж, когато Валаам произнесе пророческо благословение над Израел като народ. По този начин Бог промисли защита за Яков и потомците му – еврейския народ – срещу всеки, който би се опитал да им нанесе проклятие. Последвалата история ни разкрива съществуването на едно проклятие, от което дори Бог не можеше да предпази Своя народ: проклятието, което те сами бяха произнесли над себе си.

Същото се отнася и за езичниците християни, които стават наследници на Авраамовото благословение чрез Новия Завет, установен от Исус. В Завета е включено правото да се призовава Божията защита срещу проклятия, които произтичат от външен източник. Съществува обаче, един вид проклятие, срещу което даже Бог не може да осигури защита:проклятията,  които християните произнасят над себе си.

Това е един начин, по който, без да знаят, християните често си навличат различни беди. Като говорят негативни думи за себе си, те се откъсват от благословенията и се излагат на проклятие.

Историята на Израел ни дава ярък пример и за това. 13 и 14 глава на Числа описват как Мойсей изпраща дванадесетте водачи на племена, за да разузнаят Ханаанската земя, която Бог бе обещал на Израел като наследство. Двама от тях, Исус Навин и Халев, се върнаха с утвърдителен отговор: „Да вървим напред незабавно и да я завладеем, защото можем да я превземем“. Другите десет дадоха отрицателни сведения, поставящи ударение върху исполините и укрепените градове. Заключението им бе: „Не можем да излезем против ония люде, защото са по-силни от нас“.

На свой ред, Господ произнесе своето осъждение. На всички израилтяни, които повярваха на отрицателните сведения. Той каза: „Ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми; труповете ви ще паднат в тая пустиня“. Труповете на невярващите съгледвачи бяха първите, които щяха да паднат. От друга страна, Господ обеща на Исус Навин и Халев, че те ще превземат земята, за която бяха дали утвърдителни сведения.

Всички съгледвачи, и вярващи и невярващи, определиха собствената си съдба чрез думите, които изговориха за себе си. Онези, които казаха: „Можем да влезем в земята“, наистина влязоха в нея. Другите, които казаха: „Не можем“, не влязоха. Господ им въздаде според техните думи. Той не се е променил! На християните, точно както и на израилтяните, Бог казва: „Ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми“.

В 5-та глава изброихме седем характерни състояния, които могат да бъдат белези на проклятие. Често, причината за тези състояния е начинът, по който хората говорят за себе си. Без да съзнават, те всъщност произнасят проклятия над себе си. За да се предпазят от това, трябва да разпознаят погрешния начин на говорене и на негово място да развият нов, положителен модел на говорене.

Списъкът по-долу повтаря седемте състояния, които могат да бъдат признак за проклятие, но така също под всяка точка са прибавени типичните начини на говорене, които хората от описаните състояния най-често използват. Тези няколко примера трябва да са достатъчни, за да покажат изразите, които са опасни и областите, които може би трябва да се променят. Що се отнася до нас с Рут, ние сме се научили да упражняваме постоянна бдителност и себеконтрол върху начина, по който говорим за себе си.

1. Умствени или емоционални сривове

„Това ме влудява!“
„Повече нищо не мога да понеса“.
„Полудявам като си помисля…“

2. Повтарящи се или хронични болести (особено ако са наследствени)

„Винаги, когато има вирус, аз го прихващам“.
„Става ми лошо и ми писна да…“
„Това  обикаля   в   семейството,   така   че   предполагам,   че следващият съм аз“.

3.  Безплодие или тенденция към недоносване или подобни женски проблеми.

„Не мисля, че някога ще забременея!“
„Пак съм в това „проклятие“.
„Знам, че ще загубя това дете – винаги така става!“

4.  Сривове в брака или семейно отчуждение.

„Гледачката  на ръка ми  каза, че съпругът ми ще  ме напусне“. „Някак си винаги съм знаела, че съпругът ми ще си намери друга жена“.
„В семейството ни винаги сме били като куче и котка“.

5. Непрестанна финансова недостатъчност.

„Никога  не  мога  да  свържа  двата  края – баща  ми  беше същия“.
„Не мога да си позволя да давам десятък“. „Мразя тия „тлъсти котки“, които винаги получават всичко, което поискат! Това никога не става с мен!“

6.  Склонност към нещастни случаи.

„Винаги на мен се случва!“
„Знаех си, че се приближава беда..“
„Просто съм несръчен човек“.

7.  Поредица от самоубийства и неестествени или ненавременни смъртни случаи.

„Каква полза да живея?“
„Само през трупа ми!“
„По-добре да умра, отколкото да продължавам по същия начин“.

Хората, които използват този негативен език, несъзнателно канят злите духове да ги завладеят. В зависимост от използвания език, могат да ни завладеят различни зли духове. Съществуват различни класове духове, които отговарят на седемте категории изброени по-горе.

Най-често срещаният дух е духът на „смърт“. Той отговаря на изразите в категорията „Самоубийства и неестествени или ненавременни смъртни случаи“. Поражда чувството, че животът е безсмислен и безнадежден и води до болезнена склонност към разсъждения за смъртта.  Често пъти се проявява и чрез непрестанни поредици от физически болести, за много от които няма очевидна медицинска причина.

В крайна сметка, този дух на смърт или довежда човека до самоубийство, или причинява ненавременна смърт по някой друг начин. В Йоан 8:44 Исус ни предупреждава, че Сатана е убиец. Един от посредниците, които той използва, за да убива хората е духът, който предизвиква преждевременна смърт. Когато споделих това с един лекар, той потвърди, че често пъти е виждал хората да умират, без да е имало медицинска причина, която да го обясни.

Може би в една или друга от изброените по-горе категории сте разпознали неща, които самите вие сте казали. Ако е така, не се обезсърчавайте! Има изходен път! Малко по-рано в тази глава апостол Петър ни даде пример за трите стъпки, които са необходими, за да се освободи човек от самонанесено проклятие: покай се; отхвърли; замени.

Първо, трябва да признаем, че сме направили негативна изповед и да се покаем за нея. Второ, трябва да я отхвърлим, т.е. да се отречем от казаното или да го отменим. Трето, трябва да заменим предишната лоша изповед с правилна. Всичко това ще бъде обяснено по-подробно в Глава 21.

Друг начин, по който хората могат да си навлекат проклятие, е чрез обетите или клетвите, които се изискват за приемане и членство в затворени братства, женски религиозни клубове или в тайни общества. Спомням си една ситуация, в която ние с първата ми съпруга Лидия, се опитвахме да помогнем на млада християнка да се освободи от демонично робство. Въпреки многото молитви и борби, не последва освобождение. Внезапно Лидия бе подбудена да каже на младата жена да си свали халката, която носеше. Веднага щом го направи, тя бе освободена без по-нататъшни борби.

Лидия бе действала изцяло под водителството на Святия Дух. Тя не знаеше нищо за халката, която всъщност бе халка на женския клуб в един колеж. За да се присъедини към женския клуб, младата жена е трябвало да направи определени обети, които са несъвместими с християнската й вяра. Захвърляйки халката, тя успешно отхвърли тези обети и си възвърна свободата на Божие дете.

Спомням си и друг случай. С Лидия участвахме в група, която служеше при освобождението на една млада жена, която изповяда, че е била жрица на Сатана. Тя носеше халка, която символизираше „брака“ й със Сатана. Когато й казахме, че трябва да си свали халката тя го направи, но след това, под принуждението на Сатана, я глътна. Един млад човек, който беше с нас, получи особено помазание на вяра и заповяда на жената да повърне халката, което тя незабавно направи! След това хвърлихме халката в близкото езеро. Последната част от освобождението на жената последва, когато тя публично изгори всичките дрехи, които е носила, докато се е покланяла на Сатана.

Случаи като този направиха много реално за мен указанието дадено в Юда 23:

Други спасявайте, като ги изтръгвате из огъня; а към други показвайте милост, със страх, като се гнусите даже и от осквернената от плътта дреха.

И в двата описани по-горе случаи, сатанинското робство бе свързано с халка. Значението на халката е това, че тя често символизира заветни взаимоотношения. Например, в нашата западна култура е нормално в семейството мъжа и жената да носят халка, която символизира заветните отношения на брака. Според библейските стандарти заветът е най-сериозната и силна форма на взаимоотношение, в която човек може да влезе, независимо дали заветът е между Бог и човек, или между човек и негов приятел. Сатана е напълно наясно с това и затова използва създадени от него заветни отношения, за да придобие най-силния възможен контрол над хората.

Поради тази причина, в Изход 23:32 Бог инструктира израилтяните относно покланящите се на идоли народа в Ханаан:

Да не направиш завет с тях нито с боговете им.

Бог предупреждаваше народа Си, че ако те влязат в завет с ханаанците, които се покланят на фалшиви богове, този завет ще ги обвърже не само с ханаанците, но и с техните богове. По този начин те сами щяха да попаднат в робството на тези богове.

Една част от съвременното общество, за която особено се отнася това предупреждение е Масонството. Масоните претендират, че природата на тяхната организация е тайна. Това обаче, не е вярно. Всички главни обреди и формули на Масонството са били публикувани по различно време от хора, които са бивши масони (включително и от такива, които са били напреднали до най-висока степен) и от други, които внимателно са изследвали материалите, достъпни за всеки компетентен изследовател.

За настоящата цел е достатъчно да се изтъкнат два факта относно Масоните. Първо, за да се свърже с тях, човек трябва да се обвърже с най-жестоки и варварски клетви никога да не разкрива масонските тайни. Невъзможно е да се намери някъде по-плашещ пример на самонанесени проклятия от тези клетви.

Второ, Масонството е фалшива религия. Някои масони отричат, че това е религия, но ето някои от главните черти, които го определят като религия: Масонството има свое собствено откровение, свои храмове, свои олтари, свои собствени религиозни символи и емблеми (включително и халка), свои изповеди на вяра, свои свещеници, свои собствени ритуали. Накрая, има и собствено божество, фалшив бог, който се нарича „Творческо Начало“ или „Великият архитект на Вселената“.

Масонството е фалшива религия, защото признава фалшив бог. Много от предметите и символите свързани с християнството, включително и Библията, се използват в Масонството. Това обаче, е умишлена измама. Този бог, на когото Масоните се покланят, не е библейският Бог. Въпреки че свещената библейска тетраграма (име от 4 букви – ЙХВХ, най-често произнасяна като „Йехова“) се използва в масонската литература, тя се тълкува като отнасяща се до божествено същество, което съчетава в себе си и мъжко и женско начало. Също така, степента „Ройал Арк“ използва една съкратена форма на името Йехова в комбинация със съкратени форми на две езически божества, Ваал и Озирис, и признава това „съчетано“ същество като бог. Това не е нищо друго освен преднамерена обида срещу Единния Истинен Бог, разкрит в Библията като Йехова1.

Що се отнася до мен, въобще не се интересувах от Масонството, докато не започнах да откривам ужасните последици, които то произвежда в живота на хората. Някои от най-плашещите примери за проклятия, с които съм се сблъсквал, са проклятията свързани с Масонството. Последствията се изявяваха във второто и третото поколение на тези, които са имали масон в семейната си история.

Един случай особено ме впечатли. В края на една неделна сутрешна служба в Австралия, ние с Рут се молехме за хора, които се нуждаеха от изцеление. Една от тези, които дойдоха за молитва бе млада жена, чиито замъглени очи, несресана коса и неясен глас предполагаха, че има окултно потекло. В ръцете си жената носеше мъничко бебе.

„Тя просто не иска нищо да яде – промърмори майката като избягваше да ме погледне, – Само по една лъжичка от време на време“.

„Колко е голяма?“ – попитахме.

„На шест седмици“ – отговори майката, но бебето изглеждаше повече на шест дена, отколкото на шест седмици.

Когато с Рут положихме ръцете си върху майката, за да се молим за нея, тя падна по гръб под силата на Святия Дух Докато падаше, Рут грабна бебето от нея и го задържа в своите ръце. Двама от работниците в църквата започнаха да се молят за майката, която лежеше на пода. Тогава Рут получи слово на знание от Святия Дух: „Баща й е масон – каза тя на двамата работници, – Кажете й да се отрече от този дух“.

Майката на пода с мъка произнесе думите: „Аз се отричам… от духа…на Масонство“. Веднага щом изрече тези думи, злият дух излезе от нея с продължителен Вик. В същия момент бебето В ръцете на Рут издаде точно същия Вик и след това се отпусна. Работниците помогнаха на майката да стане и Рут върна бебето в ръцете й.

Шест часа по-късно бяхме отново в същата църква за вечерна служба. В края на службата същата жена се приближи отново с бебето си.

„Как е тя?“ – попитахме.

„Тя е изцяло променена – отговори майката, – от сутринта до сега изпи три пълни шишета!“ Не можех да не забележа, че и майката бе претърпяла драстична промяна, която светеше от очите й и се чуваше в яснотата на гласа й.

По-късно размишлявах върху това как в един кратък сблъсък видяхме видимо доказателство за дължащо се на Масонство проклятие, което се бе предало най-малко на две поколения: от баща, който е бил масон, на дъщеря му и на внучката му -бебе само на шест седмици. Оттогава реших упорито да предупреждавам хората за злото, което Масонството навлича не само на тях, но и на членовете на техните семейства, даже и на тези, които не са въвлечени пряко в Масонството.

В Притчи 6:4, 5 Соломон дава настойчив съвет на всички, които са направили обет или обрек, който ги обвързва с някаква зла организация, подобна на гореспоменатите:

Не давай сън на очите си, нито дрямка на клепачите си, догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, и като птица от ръката на птицоловец.

Съществуват две минимални изисквания за получаване на освобождение. Първо, устно трябва да се отречете от организацията, в която участвате. Само вие можете да отхвърлите това, което сами сте казали. Най-добре е да го извършите в присъствието на приятелски настроени свидетели, които ще Ви поддържат със своята вяра.

Второ, трябва да се избавите от всички емблеми, книги и други материали, които са били белег на вашата организация, като ги унищожите. В трите споменати по-горе ситуации халката бе от особено значение. При масоните обикновено има и други различни предмети, особено престилката. Помнете думите от Юда 23: „Като се гнусите даже и от осквернената от плътта дреха“.

––––––––––

1 Който се интересува от по-задълбочено изучаване на този предмет може да се отнесе към книгата: „Свободното Масонство:Тълкувание“ от Мартин Л. Вагнер Freemasonry: An Interpretation by Martin L. Wagner (може да се закупи от HRT Ministries, Box 12, Newtonville, N.Y. 12128-0012).

следваща глава Служители на Сатана